Skip to main content.
February 27th, 2008

Ниските облаци, част 3: Stratus

С чиста съвест мога да нарека Stratus-ите «най-скучните облаци» от облачната класификация (произнася се «стратус»). И не само защото не изненадват очите ни с интересни форми и весела игра на цветове и сенки, но и водят до истинска човешка скука. Когато навън има Stratus-и, ние, хората гледаме да си стоим вкъщи – няма по-неприятно време за разходка, освен ако не се качиш над тях. Влажно е, мрачно е, не можеш да дишаш спокойно и небето не се вижда, за слънце пък дума не може да става. Това, мен поне, ме кара да се чувствам нещастна. Вероятно вече сте се досетили, че говоря за най-обикновената мъгла!

Искаше ми се да пропусна разказът за мъглите, но този вид облаци са удобен повод да напомня, че формирането на облаци, от какъвто и да е тип, започва от земята и е следствие на издигането на въздушни маси – т.е. мъглата не пада от никъде. Масово е възприето грешно да се казва „падна мъгла” и предполагам, че това донякъде се дължи и на фолклора ни, защото в народните песни се пее „Темна е мъгла паднала”. Ако обаче се заслушате в синоптичните прогнози ще забележите, че хората по телевизора 😉 казват, че ще се образуват мъгли, а не че ще падат такива 🙂

Макар че са скучни и относително еднотипни и за Stratus-ите има какво да се каже. Всеки е виждал мъгла. Ще си спестя описанието. Дори няма да ви разкажа за подвидовете й.

Това, което е по-интересно, е начинът на формирането на Stratus-ите. Те се формират по начин, коренно различен от начинът на формиране на разгледаните дотук ниски облаци – Кумулусите (cumulus) и Кумулонимбусите (Cumulonimbus).           

Stratus-ите се образуват, като се отдели въздушна маса от много голяма земна площ едновременно и тя се свърже с по-студена област на слабо движение на въздушните маси – за разлика от кумулусите и кумулонимбусите, тук конвекцията отсъства. Въздухът изстива бързо, превръща се във водни капчици, които са по-тежки от околния въздух и остават близо до земята. Образуваният стратус е толкова голям, че обикновено краят му не се вижда. Стратусите обикновено се образуват на плоски равни места и при слабо движение на въздушните маси. Това донякъде обяснява, защо когато духа вятър няма мъгла, както и точно обратно. 🙂

Ако погледнете пак таблицата, ще видите, че това са единствените облаци, които започват своето вертикално развитие от 0 м.

Stratus-ите се свързват с относителна стабилност на времето, особено сравнено с турболентите въздушни течения, които се наблюдават при формирането на кумулусите и кумулонимбусите.

Ако от Stratus падне лек дъждец или снежец, то това не може да се нарече валеж. То е по-скоро натежала влага, която пада на земята. Ако от стратус си вали както-си-трябва, това означава, че над него има истински облак, от който вали, но вие просто не го виждате от мъглата.

Мъглата и парапланеризмът: Понякога мъглата застава на такова ниво, че има достатъчно видимост под нея, така че да се осъществи безпроблемно и безопасно кацане, като често излитането е било от място, някъде над мъглата. Някои опитни пилоти го правят, защото, както казах, мъглата е спокоен въздух, който почти не се движи и ако знаеш какво правиш и къде отиваш, не се очакват изненади, но вие по-добре не опитвайте 🙂

НО!, важно е отново да подчертая, че парапланеризмът е спорт, при който от решаващо значение за здравето и животът на пилота, е собствената му правилна преценка за собствените му възможности!

DSC00005
(Снимката е собственост на Евгений Гичев)

По съвсем друг начин, обаче, стои въпросът, ако си имате перка на гърба. Тогава, по залез слънце, когато вятърът във височина утихне, спокойно можете да си побръмчите над стратусите.

DSC00014
(Снимката е собственост на Евгений Гичев)

Мда, мъглата е красива, но само ако имаш късмет да я видиш отгоре 😉

Posted by LeeAnn in Облаци

5 Comments »

This entry was posted on Wednesday, February 27th, 2008 at 08:00 and is filed under Облаци. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

5 Responses to “Ниските облаци, част 3: Stratus”

  1. vladi57 says:

    Имам чувството, че в безоблачен ден ще си ужасно нещастна… В същност, как се справяш да ходиш по улицата, без да падаш по дупките? Или… просто… падаш? 🙂

    На времето (пък и до ден днешен) съм така със звездите… Ама, то е друга тема… 😉

  2. LeeAnn says:

    Влади, чувството ти е съвсем вярно 🙂 Небе без облаци е като човек без душа – празно и безизразно.

    За ходенето – мàни, не питай, макар че с ходенето някак се оправям (улучвам всички локви), но шофирането понякога се оказва проблем 😉 – тогава просто спирам встрани и зяпам 🙂

  3. LeeNeeAnn » Blog Archive » Облачна класификация says:

    […]   Stratus […]

  4. LeeNeeAnn » Blog Archive » Средните облаци, част 2: Altostratus says:

    […] LeeNeeAnn: Облачна класификация […]

  5. LeeNeeAnn » Blog Archive » Cumulonimbus – Кралят на облаците says:

    […] LeeNeeAnn: Средните облаци, част 2: Altostratus […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>