Skip to main content.
April 16th, 2015

Фоторазказ от североизточна разходка

Най-североизточната точка на България, до която някога бях стигала е Шумен / Варна и затова, макар и с колебание, приех поканата да се разходим в посока Добрич / Балчик / нос Калиакра…

Колебанието ми бе продиктувано от впечатлението, което българските медии създават у хората, а именно – очакване за апокалипсис – представях си кал, хаос и мизерия, необработена земя, съборетини… Както ще се уверите по-късно  – на североизток няма нищо подобно.

Земята е обработена и дори в села, които изглеждат забравени от бога, има селскостопански дворове пълни с техника, полета с фотоволтаици и други издайници на цивилизацията.

DSC00180

DSC00378

Ден 1. Потеглихме по обедно време и стигайки до Търново, решихме да свърнем по малките пътчета, с надеждата, че щом GPS-ът ги „вижда”, е много вероятно те наистина да съществуват.

Оказа се, че съществуват – вярно – тесни,  с асфалт от 1985 г., за една кола – но изключително спокойни и живописни, и пренаселени с … щъркели 🙂

20150408_174459

(в района на Добрич е пълно с такива дървета. не знам как се казват,
но зелените топки изглеждат много свежо на фона на липсващата все още зеленина)

DSC00171

(тези локви са единствен спомен от наводненията)

Никога преди не бях виждала толкова много щъркели на едно място – на няколко пъти видяхме по 30-40 птици, които се разхождаха спокойно, но щом чуеха гласовете ни – отлитаха. Интересното е, че не се плашеха от двигателя на колата, а от нас, когато слезем от нея да ги снимаме 🙂

DSC00175

В Добрич стигнахме по светло, настанихме се в хотел “Резиденция” и излезнахме да се разходим из града.

Хотелът се оказа пълен с изненади – добри или лоши – класифицирайте си ги сами 🙂 . Подредбата им предполагам ще зависи от моментното ви настроение и целта на посещението ви там 😉

В стаята ни имаше много цветя, сред които и тези прекрасни орхидеи.

DSC00181

Имахме си и мравчици…

Хотелът, по моя преценка, не събира повече от 50-60 човека, на ресторантът побира 120 души, като има и летен ресторант-тераса за още 200. Организират сватби и други тържества…
Ресторантът е скъп за звездите на хотела (вероятно затова в менюто, качено на сайта, няма цени…)

Ресторантът работи до полунощ, ако има клиенти – и до по-късно…
В петък (се оказа) има жива музика с певици…
Музиката се чува в стаите…

Топлата вода не свършваше и поне в нашия апартамент беше достатъчно топло и имаше достатъчно възглавници, одеяла и консумативи…

Разхождахме се из Добрич, докато се стъмни съвсем. Градът е много чист, подреден и има красив, добре поддържан парк.

20150408_191656

(от Шумен в посока североизток, паметниците на Хан Аспарух са традиционна гледка)

20150408_193631

20150408_195502

 

Ден 2. Варна. Ах, моретооо 🙂

DSC00187

Първа цел – Делфинариум Варна.

DSC00224

Втора цел – Аладжа манастир. Това е скален манастир от 12-13 век, близо до Варна, като с кола се стига до самия парк на манастира. Аладжа означава “шарен”, “пъстър” и когато са го открили, цветните икони в него са били запазени. Сега не видях нищо цветно по скалите, видях иконите вътре в информационния център, на снимка. Въпреки това, манастирът е интересен, главно заради скалата, в която е издълбан.

DSC00247

DSC00248

DSC00256

Към комплекса на манастира има хубав информационен център, където със снимки, картини и видео е разказана историята на манастира, както и историята на неговото откриване от чешки  братя историци-изследователи.

По време на това пътуване, установихме, че Чехия има значима роля в развитието на Варна и района. Манастирът е открит от чехи, които са основоположници на археологията в България (братята Шкорпил), а в историята на морската градина е “замесен” Антон Новак…

Трета цел, съвсем естествено бе, да похапнем някъде из Варна. Направихме го, с изглед към морето…

20150409_153457

 Разходихме десертите по пристанището…

20150409_174912

20150409_175335

…. и по залез слънце си тръгнахме към Добрич.

 20150409_193857

Ден 3. Балчик

Отдавна имах желание да посетя Ботаническата градина в Балчик, а като разбрах, че там има и дворец, маршрута стана съвсем ясен 🙂

Е, Дворецът се оказа по-скоро лятна резиденция, но пак си заслужава да се види – най-вече заради смесицата от стилове в него – едновременно има минаре и купол на православна църква. Оказа се, че Кралица Мария е била с широки възгледи относно религията.

Ботаническата градина се намира в двора на Двореца и разходката ни започна от нея.

Приказно и уханно място …

DSC00259

DSC00260

DSC00261

DSC00264

DSC00265

DSC00267

(пишеше, че и това е лале)

DSC00268

DSC00269

DSC00270

DSC00271

DSC00273

DSC00278

DSC00281

DSC00282 - Copy

(орлова папрат)

А колекцията от близо хиляда вида кактуси, част от които над 80 годишни, бе повече от впечатляваща.

DSC00291

DSC00294

DSC00295

DSC00296

DSC00297

DSC00298

DSC00302

DSC00303

DSC00306

DSC00308

DSC00312

В средата на градините на двореца, след ботаническата градина, преди самата сграда на Двореца и с изглед към морето, се натъкнахме на малка винарна. Посрещнаха ни усмихнати хора, поканиха ни на дегустация, опитахме какви ли не вина, брендита и сокове и си тръгнахме наистина опиянени, но не толкова от алкохола, колкото от мерака, с който хората показваха винарната си (и на езиците, на които я показваха – чух ги да говорят свободно английски, румънски и испански… Вероятно знаят и още езици.).

DSC00328

DSC00329

DSC00338

DSC00340

Дегустацията беше абсолютно безплатна, отделиха ни цялото време, от което имахме нужда, предлагаха ни още и още интересни вина (като вино от замръзнало грозде), опитахме коняк, затоплен в чаша, нагорещена чрез фламбиране на специална 80° водка…

DSC00332

DSC00334

DSC00336

Във винарната, както и навсякъде наоколо, преобладаваха румънските туристи. Дали, защото Балчик е бил румънски известно време (от 1912 до 1940 г.), дали защото Кралица Мария е била румънка или просто защото им е близо и им харесва, не знам, но знам, че това със сигурност е добре за Добрич и района. Направиха ми впечатление и многото табели по европейски програми за трансгранично сътрудничество между България и Румъния…

Разгледахме Двореца…

DSC00345

DSC00353

DSC00355

DSC_3831

DSC00365

…. и се отправихме към колите и мидената ферма в местността Дълбока…

DSC00380

DSC00386

Аз не обичам морски дарове – ям риба, ако няма нищо друго за ядене, но… като съм тръгнала на експедиция… Опитахме от почти всичко в менюто и за моя голяма изненада, всичко беше с превъзходен вкус. Нещо повече – след приличното похапване, очаквах да има натежали стомаси и спешни изненади по пътя обратно, но нямаше 🙂 , което означава, че освен вкусна, храната е била и качествена. Така че – с чиста съвест – препоръчвам мястото, поне в левият му вариант 😉

Всъщност, ресторантите са два, един до друг, имената им си приличат, и въпреки, че и двата са пълни с хора и места едва се намират, собствениците им стоят отпред и се карат пред очите на туристите кой е оригинала… Знам ли, може и нарочно да го правят, ей така, за атракция…

Последната ни, планирана за този ден, спирка, бе нос Калиакра…

20150410_184902

20150410_185008

DSC00395

… който се оказа предпоследна всъщност спирка, защото тамън по залез слънце, се разходихме и по плажа на Каварна…

DSC00396

DSC00410

Ден 4. Една единствена цел – прибиране в София, с дълъъъъъг обяд с любими хора в „Щастливеца” във Велико Търново.

DSC00412

DSC00413

Posted by LeeAnn in Пътепис

2 Comments »

This entry was posted on Thursday, April 16th, 2015 at 09:09 and is filed under Пътепис. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

2 Responses to “Фоторазказ от североизточна разходка”

  1. NeeAnn says:

    Всъщност, апокалипсисът, хаоса и мизериятя са в Северозападна България. Не случайно и викат Северозападнала България.

    И добре сте попътували — следващата седмица пак 🙄

  2. LeeAnn says:

    🙂 В интерес на истината, там ходя по-често и съвсем не е чак толкова зле 🙂

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>