Skip to main content.
January 26th, 2015

Приказка за страхлива принцеса, умен принц и … (още нещо), част 2-ра

(началото)

И тръгнал принцът на път… Плавал, плавал, плавал и когато стигнал на най-дълбокото място в най-далечното море отвъд хоризонта, корабът ненадейно… потънал…

(е, спокойно де, нали знаете, че приказките за принцеси никога не свършват толкова … просто 🙂 )

… та, корабът потънал, с целия екипаж (който също бил от принцове, но малко по-неумни от нашия, то вероятно затова и кораба потънал, ама нейсе, нали приказката е за друго)

… та, корабът потънал с целия екипаж и всички чували на борда. Чувалите, понеже били оплетени от водорасли, морска пяна и русалска песен, веднага щом се почувствали в свои води, се разпаднали и топчетата се разпръснали свободно във водата…

И се случило нещо много интересно – досега никой не си бил давал сметка, че всички риби в морето били …АБСОЛЮТНО еднакви! Е, то вече било късно за такава сметка, защото след случая с изпуснатите чували, моретата и океаните вече не са същите!

И понеже рибите били колкото любопитни, два пъти по толкова лакоми, започнали да лапат и да гълтат топчетата, изваяни от принцесешки страхове…

Рибите, които глътнали топчета от глупав син страх, станали глупави и безгрижно сини (…просто плувай, просто плувай, просто не спирай, плувай, плувай…)

Рибите, които глътнали топчета от шарен смешен страх, станали риби-клоуни и оттогава досега не спират да забавляват морските дълбини…

Рибите, които глътнали топчета от странен страх, станали мнооого странни риби, а за тези, които лапнали топчета от страшен страх, дори не ми се разказва! Те се превърнали в най-страшните страшилища, които морето е виждало, на понеже, все пак, в топчетата страшен страх имало и малко от добрината на принцесата, тези страшилища и до ден днешен през половината време са на диета и си повтарят „рибите са приятели, не храна“ 🙂

Покрай забавлението с рибите, вероятно забравихте вече за принца? Е, аз не съм…

Умният принц, заедно с не много умните си събрята, също потънал с кораба, уж ненадейно… Но, чак когато корабът потънал, принцът разбрал, че мястото съвсем не е случайно и че там наистина живеят дълбоко потопени всички човешки страхове, без човешки нос да се е потапял там преди. Но, освен човешките страхове, там живеели, също така дълбоко потопени, и забравените човешки желания. Те приличали на малки парченца синя жарава и сияели толкова силно, че рибите ги отбягвали. Принцът бил привлечен от красотата на малките искрящи топчици и протегнал ръка към тях. Противно на очакванията му, те не побягнали и той си хванал едно парченце синьо желание. Стиснал го в ръка и… желанието мигом се сбъднало…

То било желание на малко (тогава) момче, което искало да бъде свободно, да плува като рибите и да помага на хората. Когато принцът стиснал желанието в ръка, той и неговите приятели не_толкова_умни принцове, се превърнали в… делфини.

Делфините заплували обратно към замъка на принцесата, омагьосани от вълнение и изпълнени с желание да й разкажат за всеки миг от цветното си пътешествие, като по пътя си не пропускали да помогнат на нито един човек в беда или да си поиграят с всяко малко момче или момиче, протегнало към тях ръка, а най-вече не пропускали да скъсат всички мастилено зелени чували от водорасли, морска пяна и русалска песен, които се изпречвали на пътя им…  Е, понякога късали и тюркоазено сините чували, пълни с желания…

А принцесата… тя, въпреки че все още се надява принцът да се върне, някак разбрала, че той успял да изхвърли страховете, събрани от хората. Затова пребродила всички реки и морета, докато се научила да плете мастилено зелени чували от водорасли, морска пяна и русалска песен, които да раздава на хората.

Така, след като хората се научили да не се страхуват и да се справят със страховете си, всички в царството заживели щастливо до края на дните си…

… или поне така си мислели…

😉

Posted by LeeAnn in Принцесешки историйки

7 Comments »

This entry was posted on Monday, January 26th, 2015 at 19:33 and is filed under Принцесешки историйки. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

7 Responses to “Приказка за страхлива принцеса, умен принц и … (още нещо), част 2-ра”

  1. Божо says:

    Страхотно!
    Наистина изненадващо продължение.

  2. Georgi Ivanov says:

    С някои неща не съм съгласен, но най-много с “и да помага на хората”. Вероятно в друга приказка ще обясниш.

  3. deni4ero says:

    С “… или поне така си мислели…” ме караш да си мисля за трето продължение. Съгласна с Божо – доста изненадващо.

    Къде изчезна сър Ник? Да не го превърна и него в делфин?

    п.с. Сега ми заби песента на Дори в главата.

  4. NeeAnn says:

    „Къде изчезна сър Ник? Да не го превърна и него в делфин?“

    Иска ти се 😛

    Просто стоя на първия ред и чакам да дойде горския 🙄

  5. LeeAnn says:

    Изненадващо, а 🙂 Еми, нали ви обещах да е изненадващо… просто плувай, просто плувай, просто не спирай, плувай, плувай…

    Та, Georgi Ivanov, то си е обяснено и тук: Делфините помагат на хората като разпръскват топчетата страх и насърчават рибите да се променят от Абсолютна еднаквост към неочаквана шантавост, защото, все пак, никой не знае какво точно съдържа топчето… Но пък в дълбините, изглежда доста забавно, нали :))))

    … о, йе, йе, йе, той няма да яде, У, няма да яде, той тук сла-бе-е … :))))))))))))

  6. Georgi Ivanov says:

    LeeAnn няма начин, когато принца няма избора да е обикновен, макар да иска да изчезне сред морето на нормалността, знае, че не може да стане и никога не е могло, просто един ден той ще си намери своя остров на нормалността.

    LeeAnn в дълбините не е забавно, но може би е интересно. Там можеш да убият или да те осакатят по неочаквани и непознати начини. И принца знае, че след дълбокото го чака също толкова труден живот, само дето в него ще има малко радост за разлика от сега, но няма да е живота, за който си е мечтал някога отдавна.

  7. LeeAnn says:

    Georgi Ivanov, в друга приказка, може би 🙂
    В мойта, в дълбините е забавно, никой никого не убива, дори страшните акули са на диета и ядат водорасли…

    Колкото до мечтите на принца, смятам, че е получил точно това, за което е мечтал, защото сияйната светлинка, която е уловил е било негово лично отколешно желание. И няма как да е другояче, защото ако е различно, как ще обясниш, че има принц, който ще зареже принцеса, за да хукне да плава :))))

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>