И пак да си жива и здрава, Дааа-чи-Чи (много ти отива, ама много...Дори детето ви да ходи с удоволствие и без проблеми на ясла и после на детска градина, е възможно да настъпи момент, в който отведнъж да започне да отказва да ходи там. То самичко не би могло да формулира причините за това си поведение така, че да го разберете от първия път. Затова е необходимо да проявите търпение и да извикате на помощ изследователския си дух, за да стигнете до истинската причина. Важно е да се стигне до истинската причина, за да може да се премахне тя. Премахването на симптомите не е премахване на причината и е безполезно. Имам предвид, че ако на детето, по някаква причина, е спряло да му харесва в градината, трябва да се справите с причината, а не с мрънкането /симптома/ на детето. Детето ще спре да мрънка като му обещаете бонбони, играчки и т.н. подкупчета, но мозъчето му си остава все в същия стрес. От стреса се освобождава само родителят.
Всяко дете е личност и причините за уплаха и нежеланието да ходи на ясла/градина са най-различни. Аз ще се опитам да загатна причините, които съм открила при наблюденията върху моите деца и техните приятелчета.
Възможна причина е нехаресването на някоя определена храна. Госпожите и лелките се стараят да напъхат всичко в устите на децата, да не би да останат гладни. Но, ако детето не обича /а те обикновено казват „мразя” 
… супа, примерно/ тази храна, самата мисъл, че ще се наложи, евентуално, да я яде, му създава дискомфорт, който се превръща в нежелание за ходене на ясла/градина. Аз мисля, че няма нищо лошо в това да се предупредят госпожите, че детето не харесва някоя храна и да се помолят да не го карат да я яде. Но и на детето трябва да се обясни, че трябва дискретно да си оставя храната настрана, за да не дразни другите деца.
Друга възможна причина е дневното спане. Има деца, които не обичат да спят следобяд. Ако на тях се обясни, че може да не спят, но трябва в леглото тихо да си разглеждат книжка, и това да се коментира и съгласува с госпожите – мисля, че това е възможно решение на този проблем.
Забраната да се носят играчки от дома. Децата обичат да имат нещо свое, което им осигурява чувството, че ще се върнат у дома. Ако госпожите забраняват носенето на играчки, добра идея е да откриете възможно най-дребната любима играчка и да подкрепите детето да си я носи тайно. След като сте го подкрепили, лесно ще го убедите да я оставя в раничката си в шкафчето. Така, хем ще е с играчка от къщи, хем – без. Често пъти децата искат да имат предмет, който е на родителя. Случвало се е да оставям на „отговорно пазене” в раничката на детето червило, химикалка, тефтерче, ключодържател, кърпичка и какви ли още не дреболии, от които мога да се лиша за ден-два, с уговорката, че ще ги скрие от другите деца и ще ми ги пази, докато се върна да го взема. Тази тактика помагаше.
Възможна причина, обаче е и тормозът от някое друго дете. Това е проблем, сложен за разрешаване. На детето трябва да се създаде самочувствие и да се подучи как да се справи с тормозителя. Госпожите могат да помогнат, но не винаги. Родителят може да помогне повече на детето си – главно с насърчение да се справи само. Ако трябва, даже го научете как да се бие или нещо такова. Каквото му правят – трябва да може да отвърне със същото. Това не прави детето или родителя по-лоши, или отмъстителни, или нещо такова. Напротив! Никой няма право да ме тормози и заслужава това, което ми причинява! Това важи за нас, нали? Важи и за децата. Много повече. Ако не го насърчите да отвърне, всъщност го учите, че да си траеш и да те тормозят е нормално и това може да се превърне в начин на поведение за целия му живот напред. Така че, ако те бият – бой и … бягаш при госпожата
Друга неприятна, но възможна причина е, детето да не харесва някоя от госпожите или лелките. Страшилището на нашата детска градина беше леля Тони. Знаех, че дъщеря ми не я харесва, но тя не можеше да обясни точно защо – нещо в думите, нещо в поведението… Дете на 5 години не може да го формулира. Дълго време я убеждавах, че не трябва да й обръща внимание, не трябва да слуша какви ги дрънка и т.н., но не помагаше. Един ден с ушите си чух тона и думите, с които леля Тони общува с децата. Беше нещо от рода на „За к’во се цупиш, бе. Да не си само ти тука в таа група, бе. Аре бегай да играеш, стиа циври”. Ле-ле… Да ви казвам ли, че ако бях влязла вътре, сега щяхте да ми носите портокали в централния софийски затвор!? Започнах да разпитвам останалите деца дали харесват леля Тони и да говоря с останалите родители. Учудих се от факта, че повечето деца не харесваха леля Тони, но родителите им не знаеха и се чудеха на разликата в поведението на децата си. Отдаваха го на лигня, мрънкане и т.н. Накрая, след достатъчно на брой оплаквания, пратиха леля Тони да пере и й отрязаха достъпа до децата ни.
Друга причина: Госпожата плаши децата с мечки! Да, смешно звучи, но в яслата имахме госпожа, която, за да ги удържи да не влизат в някакво помещение им казваше, че зад вратата има мечки. Разбрах го случайно и много трудно, защото дъщеря ми беше на 2,5 години и въпреки, че говореше с много думи, трудно обясни точно това. Бяхме стигнали дотам, че вечер преди лягане проверявахме сантиметър по сантиметър цялата къща и всички възможни ъгълчета, където може да се скрие мечка и тогава си лягахме. Ходенето в зоопарка не помогна, защото децата на тази възраст все още не могат да преценяват размерите и за тях всеки сантиметър е възможно мечешко скривалище. Лека-полека, след дълги и щателни проверки, тя свикна, че поне у дома няма мечки и чудовища и започна да спи по-спокойно. Проблемът тук по-скоро беше, че докато е там, в яслата, с другите деца и си играе, не се страхува. Страхът идваше с напредването на вечерта и стъмването. Това беше по-добрият вариант, защото ние бяхме наоколо и й помогнахме да се справи. Полезен детски филм в това отношение е „Таласъми ООД”.
Това са основните причинители на душевен дискомфорт на деца, които ходят на ясла/детска градина. За жалост ми се струва, че са често срещани. Ако не сте се сблъсквали с нито една подобна ситуация, възможностите са две: или децата ви са големи късметлии или вие не говорите достатъчно с тях.
Дано да е първата.
Posted by LeeAnn in Нашите деца и ние!