Skip to main content.
February 4th, 2019

Безмоторното летене

Спокойно мога да нарека безмоторното летене „най-доброто от двата свята” – света на парапланерите и света на самолетите.

Безмоторното летене колкото прилича на летене с парапланер, е толкова и различно, колкото прилича на летенето със самолет (лек или свръх лек), толкова и се различава.

Летенето с безмоторен планер е в състояние да ти достави същия вид усещане като летене с парапланер, но в стотици пъти по-силно, по-интензивно, по-наситено и с по-голяма амплитуда.

С планер се лети без двигател и без перка 🙂 Голяма изненада, нали? И понеже ми зададоха всякакви въпроси от „как излита без двигател” до „как каца без двигател”, обяснявам простичко и доколкото мога 🙂

Планерът излита чрез теглене от самолет с двигател 🙂

Не, не е лесно, въпреки, че изглежда така. Трябва време, за да свикнеш да следваш теглещия самолет, без да се мандахерцаш като скъсано знаме след него 🙂

Планерът има отцепка и когато решиш, се откъсваш и настъпва тишина, близка до абсолютното умиротворение. Когато си на земята, чуваш свистенето на крилата на планера, но когато си горе, е съвсем тихо 🙂

С планер, можеш да правиш във въздуха каквото си поискаш – спирали, wingover-и, „влакче на ужасите” (вертикално надолу, после вертикално нагоре и после пак, докато ти се пренаредят червата), свредели, тоно, лупинги… Разбира се, важно е какъв е планерът, важно е и кой го управлява, защото както от всяко дърво свирка не става, така и с всеки планер тоно и лупинг не става 🙂

Планерът каца както каца всяко нещо, което лети с крила – благодарение на аеродинамиката – насрещният вятър го забавя, попътният го засилва 🙂 Затова съм ви казвала и преди – не пожелавайте на летящ човек „попътен вятър” защото това много рядко го радва 🙂 Пожелавайте му „подходящ вятър” 🙂

И сега, с риск истинските пилоти да ме нахокат, ще сравня планера и парапланера 🙂 Усещанията в летенето си приличат по тишината, по свободата, по това, че можеш да преследваш термики, да се катериш с тях, да летиш по правата и после пак да се навинтваш в термики, да си акробатстваш като Джонатан Ливингстън… – едно такова пилешко ми е усещането 🙂 Облаците ти говорят по същия начин, с тази разлика, че сега си по-голям и тежък и се осмеляваш да си играеш с някои от тези, които са страшни за парапланерите (като лентикуларисите, например).

И въпреки, че истинските пилоти казват, че планерът е повече самолет отколкото парапланер, аз по-скоро го поставям по средата и му приписвам най-доброто от двата летателни апарата. Според мен, пилотите държат да подчертаят приликата му със самолетите заради начинът и методите му за управление и за да предпазят парапланеристите от използването на техники на летене, подходящи само за парапланер, като например да се наклоняваш с тяло, когато завиваш и да гледаш вътре в завоя, да очакваш планера да реагира мигновено, както реагира парапланера и т.н. Още не мога да преценя кое е по-лесно/трудно и кое ми харесва повече, но със сигурност знам, че това не е последният път, в който чувате за безмоторно летене 🙂

Posted by LeeAnn as Летене (от всякакъв вид) at 8:33 PM EEST

No Comments »