Skip to main content.
November 18th, 2018

8:15 на Орлов

Имах интересна среща вчера в 8:15 на Орлов…

Среща с Уди Алън… Прието е, когато Уди ти „чукне” среща, да не отказваш 😉 И аз не отказах, макар в себе си да знам, че не винаги лудостите на гениалния му ум ми понасят напълно…

Този път, обаче, не само ми понесоха, но не ми и стигнаха и това определено се дължи на адаптацията на Георги Грозев, който е съумял да запази ненатрапчиво, но отчетливо усещане за Уди Алън, без да натоварва излишно възприятията на българския зрител. Дори напротив – постановката носи вкуса на българската реалност, днес и тук, подправена с точната доза дребни злободневни пиперливо-кратки подмятания, за нещата, които можем да понесем единствено, ако им се надсмеем.

Та така, Стойчо (Калоян Янев) и Павката (Мартин Вълчев) дойдоха съвсем навреме и за 90 мин. ни преведоха през всички фази на лудостта – и веселата (без скучната), и смешната, и тъжната, и шарената и леко сивкавата… но, разбира се, нещата започнаха да си идват на мястото едва когато се появи Тя (Петя Любомирова)…

Няма да ви разказвам сюжета, защото искам да гледате тази постановка!

Аз ще я гледам отново, не само защото диалозите, богатството на речта и артикулацията на актьорите напълно задоволяват очакванията ми, а от чист егоизъм – тази постановка е от онези, които ти носят лично удовлетворение, без да имаш грам участие в тях – актьорите са непрофесионалисти, които влагат душата си в изпълнението си, забавляват се от сърце и изпитват истинско удоволствие от това, което правят, а това е зареждащо за всички, които ги гледат.

Айде, толкова от мен – до скоро – срещата е на Орлов…


Срамота е, че из интернет има толкова малко информация за тази постановка, та ми се наложи да правя допускания относно това чия е адаптацията и диалозите и само по детективско-дедуктивен път открих, че актьорите са непрофесионални такива. Уважаема трупа, ако все пак съм направила грешно допускане, надявам се да ми простите и да ме коригирате.

Posted by LeeAnn as Култура at 6:27 PM EET

No Comments »

November 1st, 2018

Будителите

Днес е денят на народните будители – празник, лишен от смисъл за нашите деца. За огромна част от възрастните – също. За съжаление. И не, не обвинявам хелоуин затова, въпреки че би било лесно и удобно да подхвана песента на тези, дето обясняват, че хелоуин подменя ценностите ни. Подменя ги, защото ние го позволяваме.

Факт е, че на първи ноември честваме делото и саможертвата на отдавна мъртви хора, чиито имена и дела смътно си спомняме след като завършим училище. Факт е, при цялото ми уважение, че това се случва и с нашите деца заради нас, но не защото не искаме да ги помним и споменаваме, а защото те не са адекватен модел за учене и подражание в съвременни житейски ситуации.

За мен е важно децата ми да имат обща култура, да знаят какво честваме днес и да проявяват уважение, но е много по-важно да откриват своите извори за вдъхновение и подражание.

Аз празнувам денят на народните будители всяка година като определям своите лични будители – хора, които ме впечатляват и вдъхновяват с делата си толкова, че дори не се изкушавам да им подражавам. Не заради друго, а защото и да се опитвам, няма да постигна това, което са постигнали те. Аз не искам да постигам техните върхове, а своите. Затова правя нещо друго – използвам вдъхновението и възхитата си към тях, за своя лична мотивация да постигам неща, които не съм постигала преди и да опитвам неща, които не съм опитвала преди.

Използвам делата на тези живи реални хора, за да показвам на децата си как да останат будни – колко малко трябва, за да правиш добро чрез това, което умееш добре, как да бъдеш пример за подражание и да вдъхновяваш останалите, защото за мен истинските будители са тези, които чрез личен пример те карат да вървиш напред и да се променяш към по-добро…

Тази година, за мен безспорно будител #1 е Краси Георгиев, а в списъкът ми попадат последователни, устремени, постоянни, целенасочени хора като Весо Овчаров и Нико Калайджиев (www.flyingniko.com), както и талантливи хора като Боряна Стамболиева и доц. Гаров.

А теб, кой те е будил напоследък? Не ми казвай на мен – кажи на него 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 6:16 AM EET

No Comments »