Skip to main content.
October 21st, 2018

Сън в лятна нощ

Едва ли ще ми стигне цялото вдъхновение
да ви преразкажа това произведение,
сготвено с наслада, вълнение
и малко любовна тъга.

На нас, хората, ни е време да признаем,
че колкото и много да си мислим, че знаем,
за това дето прави от умника глупак
и за това дето осветява пълния ни мрак,
сме загубени без ефирната омая,
дето Пък пръска навред
(макар и не съвсем по стриктен ред),
в непрогледната тъма на собствената ни глава.

И ако трябва още нещо да добавя,
ще се наложи да призная,
че Пък пакостник прекрасен,
успя да се вмъкне и в мойта душа
и да измъкне от там всички слова,
оставяйки ме глуповато сияещата
и със зяпнала уста.

Затова хич не ме питайте сега
струва ли си да се гледа таз игра
ами новите дрехи стъкмете
и право в театъра идете!

Обичам театъра и искам съвсем малко от него.

Обичам театъра да ми действа така, че да почвам да правя смели неща,
като това, без много да умувам, да се пробвам думи да римувам…

Обичам в театъра да е очарователно и приказно, метафорично и магично,
да е красиво, да е смешно, да е стилно и модерно, да светло, да е шумно, да е тихо, да е тъмно…

Харесвам постановки, които ме правят грам по-богата от преди…
От театъра очаквам богатство на речта и изобилие от нови усещания.

Не искам много, нали?

 

За щастие, има постановки, които задоволяват напълно тези ми желания и вкус.

Такъв спектакъл е „Сън в лятна нощ“, в интерпретацията на режисьора Надя Асенова, сценографията на Тодор Райков и костюмите на Анелия Райкова. Не знам чия точно е преработката на Шекспировия текст, но трябва да му се отдаде заслужената благодарност, че е направил Шекспир разбираем, смилаем и – да си го кажем направо  – поносим 😊 и приятен за слушане.

Тази постановка е пълна с нови (поне за мен) хрумки и похвати: Славяна Любомирова (Титания) и Божидар Попчев (Оберон) са митични горски великани на кокили, а пакостливият обероноугоден елф Пък (Камен Иванов) буквално плува и лети по сцената на ховърборд, забърквайки каша след каша, всички до една с щастлив край 😊

„Човешките“ роли (е, и една магарешка) се изпълняват от Любомир Фърков и от младите актьори Ивана Стоянова, Сияна Янева, Атанас Махнев и Йордан Любомиров.

Постановката е на Държавен драматичен театър Търговище и от премиерата си там през април, обикаля страната. Сигурна съм, че ще дойде и във вашия град. Просто не я пропускайте!

Снимките са собственост на Държавен Драматичен театър Търговище, вярвам, че те нямат нищо против да ги разпространявате, но имайте предвид, че снимките не предават и 20% от зрелищността и емоцията на представлението 🙂

 

Posted by LeeAnn as Култура at 1:26 PM EET

No Comments »

October 7th, 2018

Празник на мотивацията

Мина седмица откакто приключи 55-часовото предизвикателство на  Краси Георгиев, свързано отново с тичане за децата с онкохематологични заболявания, а аз продължавам да сънувам, че Краси тича… Сънувам, че приближава към щаба, където се предполага да го чакам с храна или напитка, изпълнявайки стриктно указанията на готвача и на терапевта му, а аз съм заспала в стола… И скачам в съня си…

Мина седмица откакто приключи 55-часовото предизвикателство на Краси, а аз продължавам да търся думите, с които да опиша преживяното в Пловдив…

Бях при Краси в последните 26 часа от 55-часовото му тичане, дойдоха много хора, срещнах много погледи, надзърнах в много души… Интересно е да гледаш отстрани реакциите на хората към нещо, което те самите смятат, че не могат да направят…

Видях любов, възхищение, подкрепа, преклонение, недоумение – за щастие това бяха преобладаващите емоции. Голяма част от хората разбраха за каузата на Краси на място, в градинката, и веднага пожелаха да се включат – имаше татковци с бебета в „кенгура”, семейства с бебешки колички, деца с ролери и тротинетки, в тичането се включи бременна жена (!), дори цяло ергенско парти…

В тези 55 часа видяхме триумф на човешкият ум над тялото.

Покрай Краси тичаха хора, които не бяха изтичвали накуп повече от 10 км през целия си живот, а в рамките на тези 55 часа изминаха немислимо количество километри, друг пък се качи на колелото и слезна от него след 55 часа, без да е спал нито една минута през това време! Човекът с колелото е на 66 години, казва се Иван Рибарев и го има на финалните снимки с Краси 🙂

Имаше хора, които идваха за „само една обиколка, че едва ли ще издържа повече” и тичаха с часове… Почваха и не можеха да спрат…

Истински празник на мотивацията!

За повечето хора е непонятно как е възможно човек да издържи на подобно натоварване в продължение на 55 часа и считат Краси за нечовек.

Истината е, че Краси е човек, който има огромно сърце, изключително силна психика и много привърженици, които бяха там, за да му помогнат да се справи.

Вероятно си спомняте предишното предизвикателство на Краси – 36 часа тичане на пътечка, за да могат децата, победили рак, да отидат на олимпиада. Тези деца бяха с Краси и тичаха с него. Но не просто тичаха с него, а преди това отидоха на олимпиада и му донесоха 29 медала! Само тази мисъл е достатъчна на човек като Краси, за да игнорира болката и да не мисли за физическите последици, а да се фокусира и концентрира само в тичането.

Когато в главата ти са тези деца и когато около теб има хора, дошли специално, за да те подкрепят – няма как да се откажеш и… просто тичаш!

Никой велик човек, обаче, не е станал велик сам! И истината е, че малко постижения са възможни без подкрепа и със сигурност трябва да бъде споменат екипът на Краси: Терапевтът Димитрина Сивкова и готвачът Георги Димитров, които освен за доброто му физическо състояние се грижеха и за психическото му здраве, чрез добре балансирана и правилна грижа.

Много важна част от успеха на Краси бяха и бегачите от Маратон Пловдив – хора, които знаят какво означава да тичаш дълго, знаят през какво минава умът и тялото ти, знаят колко е важно до теб да има хора, които не те разсейват, а напротив – да пазят концентрацията ти и да не ти се налага да мислиш за нищо друго, освен за местенето на краката си.

Момчетата и момичетата от Маратон Пловдив бяха с Краси през цялото време, зареждаха го с добро настроение, даваха му тонус, проправяха му път в парка, между хората, пазеха го да не се сблъска с него някой с колело или ролери, когато беше изморен му връзваха връзките на маратонките, носеха му якето и водата, наблюдаваха го и отговаряха вместо него на въпросите на терапевта му, защото едва ли ще разкрия голяма тайна, ако кажа, че при такова екстремно физическо натоварване идва момент, в който въпроси от рода на „как си?” и „боли ли те нещо?” са свръх трудни за отговаряне.

В крайна сметка, Краси успя, но не говоря просто за финала в последната минута на 55-я час, а за един много по-важен успех: Краси успя да покаже, че всичко е възможно, че възрастта не е фактор, че можеш да правиш добро чрез уменията, които имаш, че половината от постигането е желанието и всичко е въпрос на правилна нагласа!


Събитието в сухи цифри:

За 55 часа, Краси измина 334 км, в празника взеха участие 1185 души, които с бягане, фитнес, колело, лонгборд, кънки и други активности изминаха общо 16 472,67 км.

И още: ТУК

Снимките са собственост на Огнян Пелев.
Ако искате да ги ползвате – първо попитайте – може и чрез мен.

Posted by LeeAnn as Ultra Krasse Gueorguiev, Феноменалните! at 2:39 PM EET

No Comments »