Skip to main content.
September 2nd, 2018

В небето с Нико

Дата: 01-09-2018 г. (или по-скоро, второ издание на 13.08.2018 г.)

Място: Летище Лесново и наоколо

Повод: Летене с Нико – подарък за рождения ми ден от колегите от Телелинк!!!

Самолет: Cessna 172

Максимална височина на полета: 5000 feet

Пилот: Нико Калайджиев

Ко-пилот: АЗ!

Отново се убедих колко малко му трябва на човек, за да е щастлив – 1 час в небето, 2-3 wingover-а, няколко резки завоя, едно пикиране с военна маневра за нападение, едно прелитане над полосата без кацане… през останалото време пилотирах аз 🙂

Нико Калайджиев, освен че е педантичен, спокоен, харизматичен военен пилот, се оказа и много смел, защото ми връчи управлението на самолета и само ми казваше накъде да гледам 😉 – къде ни е офиса, в кой хълм да се „целя”, къде е Рила, Пирин…

Аз пък се чувствах така, като че ли винаги съм била там и цял живот това съм правила… Чувствах се умиротворена и завършена, сякаш земята не съществуваше…

Е, земляните прекъсваха идилията с включвания по радиото, но не се отнасяше за мен 🙂 Отнасяше се за Нико! След днешното летене съм сигурна, че мога да се науча да пилотирам такъв или дори  по-голям самолет. Може би единственото нещо, което ме спира да го направя, са именно земляните от кулата, които трябва да слушам. И ако нещо ми се струва сложно в летенето, то е именно това – следене на маршрут, спазване на точки за завиване, поддържане на височина, определена от друг… А аз искам просто да си летя – да усещам, да си сравнявам усещанията, да си събирам нови.

Въпреки, че правихме фигури и маневри, летенето беше много спокойно, плавно, без претоварване (не говорим за моите емоции сега!), без неочаквани движения и обрати. Благодарение на летенето с парапланер, тялото ми има изградени очаквания относно резки завои, термики и wingover-и. Единственото, което ме изненада днес като усещане, беше нещо, което нарекох „самолет върху лед” 🙂

Когато самолет набира или снишава височина, ъгълът му спрямо земята се променя по вертикала, когато завива – се накланя на ляво или на дясно и ъгълът му към земята отново се променя. При това „пързаляне”, самолетът си стои успоредно на земята, но се върти наляво и надясно в тази успоредна плоскост – усещането е точно като за неуправляема върху лед кола. Естествено, не е страшно, защото Нико го направи, за да ми го покаже, но все пак, нещо отвътре ми казва, че това е от серията „не правете това вкъщи” 😉

По едно време си зададох въпроса, самолетът сравнен с парапланер, има ли недостатъци? Май намерих само един – не мога да разперя ръце 😉


 


И извадка от видеото – само най-интересното от полета – може да намерите на този ЛИНК

 

Posted by LeeAnn as Екстремно, Мисли и чувства at 11:04 AM EEST

No Comments »