Skip to main content.
May 10th, 2018

Крушката

„Крушата не пада по-далеч от дървото“.

Сигурна съм, че сте чували този израз и съм почти сигурна, че също като мен не го харесвате. Ами, то няма нищо за харесване. Народът ни е доказано талантлив в това да придава негативен смисъл и звучене на почти всеки израз и всяка поговорка…

Аз обаче, днес с удоволствие ще „счупя“ негативния смисъл на този израз и ще ви кажа, че съм щастлива и горда от това, че Крушката не падна далеч от Дървото 😊

Мойта Крушка от няколко дни си има блог със звучното име ThatBlonde и е въодушевена и ентусиазирана 😊

Аз ѝ пожелавам вдъхновение, а вие – марш да четете и да се учите да се гримирате 😊

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 6:40 AM EEST

6 Comments »

May 1st, 2018

Градът, в който са родени приказките за принцеси

Знаете колко съм любопитна и знаете, че искам да знам всичко, ама съвсем всичко, включително  защо облаците не падат на земята, въпреки че са пълни с тонове вода, колко тежи свободата и кой измисля приказните същества… На тези въпроси вече имам отговорите, но наскоро открих отговор на незададен въпрос (няма нищо по-удовлетворяващо от това отговорите да те намират сами!).

Преди няколко дни, не съвсем очаквано и съвсем не за дълго, попаднах в Града, в който са родени всички приказки за принцеси, рицари, дракони и други приказни същества, даже не съвсем прелестните такива.

Градът е тих, малко бавен, леко скучен, но непретенциозен, хем спрял във времето, хем намиращ се някъде напред в бъдещето…

Хората – несъвършени, но спокойни, фонтаните – грозни, колите – електрически, освен тези, които са нахално спортни, трамваите – футуристични за някои, за мен – забавно цветни, автобусите – опасно бързи, знаците – шантави…

Нищо особено, нали, освен едно – накъдето и да се обърнеш виждаш последния ред на току-що измислена принцесешка приказка, която се опитва да се шмугне в някоя уличка, водеща към Долната земя, с надеждата да остане мистериозна и неразказана колкото се може по-дълго време…

Сигурно вече се чудите дали този град съществува наистина или е част от Фантасмагория? Съществува, съществува, даже си има абсолютно обикновено мъгълско име – казва се Люксембург!

Люксембург определено е градът, в който се раждат приказките за принцеси – в него има всичко, което й трябва на една хубава приказка – замък, придворна градина, тайнствени улички, розови дървета, черни гарвани (аз не бих ги пуснала в мойта приказка, но сега аз бях в тяхната), каляски, които в полунощ не се превръщат в тикви, река и мостове и много много зеленина…

А, забравих – има и Долна и Горна Земя! Горната Земя е широка, просторна, обширна, огромна…

Когато стоиш на Горната Земя, Долната земя ти се струва измислена, несъществуваща, нереална…

След това се качваш в стъкления асансьор и само след 30 сек поглеждаш обратно нагоре и си даваш сметка, че Горната земя е измислена и съществува само във фантазията ти, животът е тук – на долната земя, рицарите току-що завиха зад ъгъла, а драконите се забавляват да садят дървета по долните ръбове на Горната земя…

Люксембург ми даде още един непотърсен отговор и той е „2 дни”.

Най-много два дни ти трябват, за да се влюбиш в град!

Posted by LeeAnn as Пътепис at 10:33 PM EEST

1 Comment »