Skip to main content.
June 25th, 2017

Състояние на полет

Ако на душата ви й се лети, но тялото ви се страхува от високо, не се притеснявайте, има начин…

Намирате проф. Н. Цветков и доц. Г. Гаров, пускате им народна музика и за секунди ще се окажете високо високо висоооко над Пирин…

А някога чудили ли сте се защо хорàта, които ви отделят от земята, траят по три минути?

Аз разбрах в мига, в който видях проф. Цветков да танцува – защото след третата минута душата ви никога повече няма да намери обратния път към тялото си.

Приятен полет!   

Posted by LeeAnn as Народни танци at 10:16 AM EEST

No Comments »

June 4th, 2017

Облачето завърши втори клас

Някак съвсем естествено се случва, когато си бил в детска градина и после си тръгнал на училище, след това да завършиш и втори клас.

Тази година, на 31 май Облачето завърши втори клас, заедно с децата от Частно основно училище „Образователни технологии”.

Поканата за гостуването дойде от г-жа Кръстева – класна на ІІБ, а към събитието се присъединиха и децата от ІІв клас.

Приех поканата с нескрито удоволствие. Нещо повече – считам подобна покана за огромна чест и проява на дълбоко доверие, защото всеки, който общува с деца знае, че те са като бял лист хартия и всичко, до което се докоснат, оставя трайна следа върху тях.

Общуването с деца, особено от позицията на техен специален гост, е и огромна отговорност, защото всичко което кажеш и покажеш пред тях, има вероятност да се запечата в умовете им завинаги.

Получих много подаръци – рисунки, писма, послания на листчета, послания на дъската, сърчица, цветя…

 

Децата прочетоха свои разкази и ме впечатлиха с фантазията, познанията си и особено много – с богатия си речник.

 

Срещата ни мина изключително емоционално. Говорихме си за книги, също за „Пухкава приказка”, за това, че могат да пишат истории, винаги когато пожелаят – когато са тъжни или когато са радостни, когато искат да кажат нещо или когато не искат да кажат нещо…

Те споделиха с мен емоциите, които „Пухкава приказка” е предизвикала в тях и не се успокоиха, докато не разбраха защо съм започнала да пиша „Пухкава приказка”, ама как точно съм се сетила да я напиша, ама как съм се чувствала докато съм пишела първия разказ, ама как съм решила да издам книжка и най-вече – кой стои зад Ветровете, Слънцето, Птиците – ама ПОИМЕННО!

Говорихме си и за четенето, за това, че за да можеш да разказваш увлекателно, трябва да четеш много и да събираш думички 🙂 И тук, някак естествено дойде мястото и на изненадката, която аз им бях приготвила: персонални думоуловители! (или, ако трябва да използвам скучната дума, която биха използвали възрастните – тефтерче, персонално надписано за всяко дете).

 

Обожавам да общувам с деца! Общуването с деца те държи едновременно здраво стъпил на земята и същевременно 5 мм над нея. Когато общуваш с деца, няма начин да се самозабравяш и заблуждаваш, защото те са толкова неподправено искрени, че не биха ти спестили нито една истина. Ако те харесват, ще го разбереш веднага. Ако миришеш хубаво или лошо – ще го разбереш веднага. Ако те считат за умен или глупав – ще го разбереш веднага!

Общуването с деца те прави по-добър човек, защото неминуемо ти бръква дълбоко в душата и проправя път към мястото, на което възрастните обикновено са затрупали истинската си същност и добрината си.

Благодаря за енергията, емоциите и идеите, с които ме заредихте!

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:00 PM EEST

2 Comments »

Носталгия по никое време

Когато настане май-юни и носталгия завладява света…

Носталгията по майско-юнско време е свързана с отдавна отлетелите ни ученически години и обикновено води до сбирки със съученици.

А в тях вече се крие нещо тайнствено, мистериозно и дори съзаклятническо!

И колкото повече време е минало от последния учебен звънец и колкото по-отдавна си се срещал с тези хора, толкова по-весело и интересно звучат разказите им.

Разказите обикновено се въртят около влюбености, пакости и изобретателно беладжийство, от които ти установяваш, че си бил мнооого добро дете 🙂

Срещите са наистина емоционални – къде иначе ще видиш 46-годишен мъж, смутен от факта, че е участвал в бой със сандвичи и е омазал до ушите стоящия срещу него друг 46-годишен мъж, който разказва случката с нескрито забавление и нито грам обида.

Или пък кога друг път ще можеш да се запознаеш с хора, за които вече знаеш толкова много 🙂

 

Най-емоционална е разходката по малките улички из стария квартал, скрил споменът за стъпките ни в някоя конкретна счупена плочка…

А най-незаменимо от всичко, са физиономиите на случайните минувачи, на които нямаш никакъв шанс да обясниш, кое те кара да блестиш от щастие посред нощ, при вида на обикновен тъжен шадраван…

Харесвам майско-юнската носталгия и споменът за детските ни пълнолудия…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 2:05 AM EEST

No Comments »