Skip to main content.
April 29th, 2017

Стъпките на душата


Човек възприема с всичките си сетива едновременно. Без дори да осъзнава, колкото по-широко разтваря сетивата си за нещата, които го радват и вълнуват, толкова повече положителна емоция и щастие е в състояние да побере в душата си и да отнесе със себе си.

Душата, както знаете, е разтегателна и колкото повече радост, щастие и вълнение приема, толкова повече място има за още и толкова по-лека и по-летлива става…

А колкото повече вълнение и вдъхновение носи човек със себе си, толкова по-малко са му необходими рационалности като памет и координация, особено що се отнася до танц…

Душата има собствена памет, собствена координация и следва свои собствени стъпки…

Когато засвири музика, танцът въвежда душата в полет, физическото спира да съществува и душата няма нужда да знае или да помни, достатъчно й е чувства, за да изразява и да заразява!

Честит празник, танцуващи хора!

 

Posted by LeeAnn as Народни танци at 9:38 PM EEST

No Comments »

April 25th, 2017

42


 

Завиждам на хората, които имат приятели на пет годинки,
защото чудесата, изненадите, внезапният смях, спонтанната радост,
искрените прегръдки, безкрайните простички въпроси
с техните очаквано неочаквани очарователно очевидни отговори
са постоянни спътници в живота им!

Само този, който разбира петгодишните си приятели,
само той е истински щастлив, защото само той разбира
как работи цялата Вселена и само той може да разпознае
щастливите необратимости, които носят смисъла, скрит зад 42 🙂

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:00 AM EEST

No Comments »

April 18th, 2017

Кралят на превъплъщенията

Има актьори, които като ги видиш в една роля и си казваш „Ролята сякаш е писана за него”… После, като видиш още 1-2 негови роли и вече си сигурен, че играе само роли, писани за него… И не очакваш изненади…

Има актьори, обаче, които са толкова добри в превъплъщенията, че се случва от роля до роля да не можеш да ги познаеш. Когато това са актьори от голямото кино, преживяването наистина е впечатляващо. И очакваш следващата роля, следващото превъплъщение, следващото постижение на триото „актьорска игра, грим и специални ефекти”…

Обаче… Аз и тук имам „обаче” 🙂

Има актьори, обаче, които са толкова добри в превъплъщенията, че се случва от роля до роля да не можеш да ги познаеш, при това без да ползват помощта на холивудския грим и специални ефекти… За мен това е великолепието на театъра!

А когато имаш честта да познаваш такъв актьор лично, тогава Великолепието по някакъв странен начин ти носи и лично удовлетворение – не, че ти си направил от този човек този актьор, но някак се отъждествяваш с неговото постижение и черпиш от обкръжаващото го възхищение.

Аз познавам такъв актьор и винаги когато пиша за него, не пропускам да кажа, че съм силно пристрастна! Той се казва Божидар Попчев и след последната му постановка с чиста съвет вече го наричам „Кралят на превъплъщенията”.

Ако мислите, че това е преувеличено, ще ви подсетя за „Пропукване”, където Божидар в една постановка  изигра  задръстен консуматор, тъп американски тийнейджър, нагло бизнесменче, хавайско „гуру“, изперкало от работа кариеристче и не само…

Сигурна съм, че поне още един човек мисли като мен, и това е режисьорът на „Пропукване” Веселин Димов, който този път постави Божидар пред следващите три превъплъщения в „Задникът на майка ти”. Текстът на постановката е на известния холивудски сценарист Алън Бол, автор на сценариите на „Американски прелести”, „Истинска кръв” и „Два метра под земята ООД”. 

Постановката представлява съвкупност от три едноактни пиеси, които пускат таланта на Божидар на свобода. Пиесите са по-скоро забавни и разтоварващи, тип „нещата от живота, без подсладители”, не съдържат някаква невиждана житейска мъдрост, но въпреки това, когато се познаеш – боли.

В спектакъла, Божидар си партнира със Силвия Станоева, която признавам си гледам за първи път, но с този спектакъл тя спечели специално място в театралната част на душата ми и се бори за короната на кралицата на превъплъщенията. Няма да издавам нищо за спектакъла, само ще кажа, че обожавам превъплъщението й в психясала психиатърка.

Но, както казах – аз съм пристрастна, не ми вярвайте – отидете и вижте с очите си 🙂

Posted by LeeAnn as Култура at 10:30 PM EEST

No Comments »

April 12th, 2017

Честит празник, мечтатели!

Сбъднатите мечти са отплатата на Вселената за малките добрини,
очарователните грижовности и незначителни жестове, които правим всеки ден!

Понякога получаваме отплатата си в аванс, понякога тя закъснява,
но винаги идва при нас в правилния момент –
тогава когато сме готови, дори да не го съзнаваме.
Само трябва да разпознаем сбъднатата си мечта и да я задържим.

Мечтай сега! Мечтите ни са нашите най-добри приятели.
Само когато мечтаем, можем да бъдем част от нечия чужда мечта.

Честит празник, мечтатели!

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:17 AM EEST

No Comments »

April 11th, 2017

17 мига от пролетта…

…уловени и преживени в Пловдив…

#1
Покана за рожден ден… Чанове Пловдив на 6 години…
Дори Луната е нетърпелива да види кои са тези, дето ги пишат по вестниците,
още преди да са пристигнали в града…

#2
Събота 08.04., сутринта, на точното място, в точното време…

#3
Разходка… и то каква…
С гайда, която те отнася далеч, високо, там, където душата ти се отделя и полита,
и тъпан, който държи здрава тънката нишка, по която душата ти намира пътя обратно…
И така, по Главната, та чак до площада…

#4/5
…глъч, смях, настроение, щуращи се уж хаотично жълтурковци…
…подреждане, последни приготовления и разяснения, последно преброяване на тактове,
наместване на колани, нагласяване на цветя в косите…
…любопитни погледи на случайни и не толкова случайни минувачи,
които при вида на жълтата емоция, забравиха, че са минувачи
и останаха за Хорото… за второто, и дори за целия концерт…

#6/7
…настроение и емоция, които предизвикаха Слънцето да надникне изпод завивките си,
за да види кой произвежда тази радост…

#8/9/10
…кратко кривване в страни от пътя за отмора на душата и
зареждане на сетивата с пролетна красота…

#11
…готови за празненството…
с други думи: готови за 8 часа танцуване, смях, наздравици,
танци, прегръдки, разговори с приятели, танци, смях и…
вълшебна ябълкова ракия…

#12
…подаръци за домакините…

#13
…подаръци от домакините…
…обаятелните пловдивски дами във вихрен шопски танц…
…удивителни в очите на зрителите…
…удивени в собствените си очи от чудото на народната носия,
отворила пътя за неподозирани от самите тях енергия, настроение, сила, емоция и страст…
…приемам го лично и го натъпквам в душата си…
…преживях го тогава, преживявам го сега, оставям си и за после…

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

#14
… прегръщам феичка и си пожелавам чудо…

#15
…кулминация под формата на торта…

#16
… тук е мястото да кажа:
Боби и Марио, благодаря за старанието, за посрещането, за организацията…
Ще дойдем пак

#17
…турско кафе… плътно, сладко, силно – също като преживяната Пловдивска пролет…
… едновременно успокояващо емоцията и запечатващо споменът за нея…


Днес, 11.04.2017 г., ЧАНОВЕ България навършват 12 години!

Честит празник, Миленка и Коце, без вас това нямаше да е възможно!

Posted by LeeAnn as Народни танци at 7:40 AM EEST

No Comments »

April 6th, 2017

Помни…

 

Най-трудно е,
до
като се криеш от бурята,
да си спомниш, че
някъде над нея грее Слънце…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 7:33 AM EEST

No Comments »

April 3rd, 2017

Пролетно…

Уханието на пролет извиква от съзнанието ни
ярък спомен за детството и ни залива с късчета щастие,
от които да напълним шепи – за утре…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 12:07 PM EEST

No Comments »