Skip to main content.
June 27th, 2016

Рицарят, който познавал нощта (2)

(Началото…)

Тогава Рицарят разкрил на Принцесата истинската причина за посещението си в нейното Царство, като й разказал своята история…

Рицарят се бил борил със Змейове и Лами, за да задоволи капризите на своенравни принцеси, бил воювал с дракони, чудовища и великани, бил пребродил много планини и гори, бил препускал надлъж и на шир, без почивка и без покой, и така и не разбрал кога и как успял да изгуби… съня си!

Всеки ден, когато след дълга битка се оттеглел уморен и се надявал в обятията на мрака да намери заслужена почивка и покой в съня, се случвало нещо… Нещото в началото било странно, после било интересно, но накрая станало изморително и досадно!

Всяка вечер, когато Рицарят се освобождавал от доспехите и броните си, около него ставало светло…

Рицарят първо се опитвал да разбере откъде идва тази светлина…

След това започнал да се чуди защо става светло, след като той всъщност повече харесвал тъмнината и затова водел нощта навсякъде със себе си…

След това, вместо в сън, прекарвал много часове в мисъл за отминали битки и предстоящи предизвикателства…

Накрая сънят съвсем се отказал да идва при него…

Една вечер, след поредната спечелена битка, чул двама рицари да си говорят за Принцеса от далечно Царство, която криела вълшебни тайни и знаела как да съживи повехнали рицарски сърца и как да избави рицарите от техните брони

Рицарят, който познавал нощта си помислил, че може би Принцесата има тайна, с която ще върне съня при него…

И потеглил на път… Пристигнал по-бързо, отколкото се надявал и се представил на Принцесата. Първоначално тя била изненадана и даже малко объркана, но след това открила вълшебната тайна, която да помогне на този Рицар и да му върне съня…

Принцесата знаела, че има едно единствено нещо на света, което може да покани съня отново на клепачите ти – хубавата приказка 🙂

И Принцесата започнала всяка вечер да разказва по една приказка на Рицаря…

Принцесата не поискала нищо в замяна, надявала се единствено сънят да се върне при Рицаря преди да й свършат приказките…

Posted by LeeAnn as Приказки за Рицари at 5:55 AM EEST

26 Comments »

June 25th, 2016

Вторите шансове…

Всеки търси да получи втори шанс…
Или да даде…

„Никога няма да бъде същото” казват…
Търсещите знаят…
Те не очакват да бъде същото…

Не очакват да бъде по-добро…
Надяват се изобщо да го има…
Да бъде ново, неизвестно, неочаквано…

Втори шанс не взимаш насила… Втори шанс получаваш…
Вторият шанс е истински, ако е съпроводен от ново начало…

Ако не сте готови да започнете отначало онова,
което „никога няма да бъде същото”,
по-добре не пропилявайте вторите шансове…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:49 PM EEST

1 Comment »

June 24th, 2016

Рицарят, който познавал нощта

Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, много обичала да… спи 🙂

Тя затваряла очички когато Слънцето си тръгвало и отстъпвало път на мрака и ги отваряла едва когато то я погалело отново на сутринта. Вероятно затова Принцесата никога не била виждала нощта! Тя знаела, че светът е пълен с рицари, които познават добре нощта, но и тях никога не била срещала. Даже била сигурна, че никога няма и да ги срещне, защото си мислела, че те обитават тъмното и не излизат на дневна светлина…

И тъй като обикновено на принцесите никой никога за нищо не им противоречи, тя нямало как да знае, че греши. Затова, ако си мислите, че на принцесите им е лесно да си живеят в своя собствен свят – дълбоко се заблуждавате – нямате представа колко е изморително всичко да откриваш и да научаваш самичка!

Затова, когато Рицарят, който познавал нощта, пристигнал в Царството, Принцесата се изненадала.

Изненадала се не от черните му доспехи и сянката на нощ в очите му – Принцесата била срещала Мрачни рицари и преди…

Не се изненадала и от това, че не носел думи със себе си, нито от това, че бил изгубил пътя

Изненадала се от… нощта, която Рицарят навсякъде водел със себе си… Уж било светло, а около Рицарят било тъмно… Уж било ден, а около Рицарят ухаело на нощ…

Затова, когато наближило време Слънцето да се оттегли, Принцесата отново се изненадала, защото с наближаването на мрака, доспехите и бронята на Рицаря започнали да се отдръпват и на тяхно място дошла… светлина.

Принцесата дори не предполагала, че нощта може да е светла! Това допълнително я объркало – та, нали денят трябва да е светъл, а нощта – тъмна!

Рицарят успокоил Принцесата като й обяснил, че наистина нощта не трябва да е светла. Обяснил й, че нощта трябва да е тъмна, прохладна, уханна и успокояваща и че нощта е измислена, за да могат Принцесите да спят спокойно, за да си починат и да могат на сутринта отново да се радват на първите слънчеви лъчи, които се промъкват в съня им и да имат сили да откриват света отново и отново.

Тогава Принцесата, която освен умна, разумна, прелестна и омайна, била и много любопитна, попитала Рицаря, как така тогава покрай него нощта винаги е светла!

Тогава Рицарят разкрил на Принцесата истинската причина за посещението си в нейното Царство…

(следва продължение)

Posted by LeeAnn as Приказки за Рицари at 4:29 PM EEST

12 Comments »

June 21st, 2016

…мъдрост?!

Когато спреш да се изненадваш, не ставаш мъдър – ставаш СКУЧЕН!

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 12:34 PM EEST

9 Comments »

black & white 17 …


something black & white 2015.02_as

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:11 AM EEST

No Comments »

June 14th, 2016

something urban 02 …


something urban.02_as

Urban City Night … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 6:06 AM EEST

3 Comments »

June 7th, 2016

black & white 16 …


something black & white 2015.03_as

Save the last dance for me … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:11 AM EEST

10 Comments »

June 5th, 2016

Приказка за пътя… (6)

Той бе създал затвора с най-дебелите стени, на които бе способен. От някъде знаеше, че когато се изправя срещу Тях, няма никакъв шанс за победа. Заблуждаваше се, че като им построи затвор, Те ще останат там и няма да му се налага да се справя с Тях. И намираше доводи да нарече това победа. Мислеше, че като ги затвори, те няма да се хранят, ще им бъде студено и накрая ще залинеят и загинат.

Но грешеше. Те стояха там по нейна молба – за да му дадат време да се справи, да свикне с тях и сам да реши да ги разбере, да спре да се съпротивлява и да ги пусне навън – чисти, неподправени от криворазбрания му рационализъм, диви, необуздани, естествени – такива, каквито само Тя може да ги създаде.

А тя… Тя не се побираше в никакъв затвор, не се съобразяваше с никакви условности, не влизаше в никакви рамки.

Тя, огромната светла човешка Душа, способна да събере и съхрани в себе си всички онези Чувства, от които Разумът толкова много се страхува и толкова упорито се опитва да преработва и преобразява… Чувствата, пред които Разумът никога не е имал шанс, въпреки самозаблудата, с която изгражда вътрешните си затвори…

Posted by LeeAnn as Приказка за пътя at 9:55 PM EEST

No Comments »

June 1st, 2016

black & white 15 …


impression 2015

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:01 AM EEST

11 Comments »