Skip to main content.
May 26th, 2016

something coloured 04 …


something coloured ...

Teddy Bear …

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 4:17 PM EET

14 Comments »

May 22nd, 2016

Първи Национален Чановски Събор по повод 11-я рожден ден на клуба

Едва ли има дума, която да е по-близо до истината, когато говорим за чановски сбирки, от думата „събор”.

Първи национален чановски събор се проведе в чест на 11-я рожден ден на клуб Чанове и според мен, дните на традиционното празнуване в зала с торта и свещички са преброени… Честването на второто десетилетие на клуба ще е по-скоро съборенско 😉

Чувала съм възрастните хора да казват, че „каквото стане на збора, си остава на збора”, затова и аз започвам разказа си с уговорката, че тези, които не дойдоха, никога няма да научат истината докрай.

Въпреки, че времето си бе поставило за цел да подложи на изпитание страстите и ината чановски, разпространявайки прогнози за дъжд и вятър, се оказа, че нито дъждът, нито вятърът могат да спрат Чанове да празнуват… Мястото всъщност бе гостоприемно към нас и празникът се размина само с подухване и приръмяване, което е за предпочитане пред жегата и бе по-скоро плюс, отколкото минус. Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Народни танци at 9:46 PM EET

No Comments »

May 20th, 2016

Ден на любопитството

Аз, като един виден Любопитко, който задава въпроси наляво-надясно, съвсем не на шега се запитах „Любопитковците имат ли си празник?” и с ужас установих, че отговорът е „Не”.

Е, да, то се подразбира, че когато си любопитен, всеки ден е празник (или поне дните, в които получаваш отговори 😉 ). Но, все пак! Не може такова значимо нещо като Любопитството, да си няма специален ден за празнуване! Все пак, светът е оцелял, не защото се е смял, а защото някой се е осмелил да задава въпроси 🙂 Та, нали от въпросите са се родили фантазията, мечтите и чудесата…

Не мога да си представя как се чувстват притежателите на толкова много незададени въпроси! А притежателите на техните отговори?! Представяте ли си колко самотни и мълчаливи се чувстват пък те!

Затова реших: Обявявам 20 май за Ден на любопитството!

На този ден, дори и най-срамежливите, глуповатите и наивните сред въпросите, ще могат да подадат носле навън, без да се притесняват, че някой ще им се смее или критикува и без да се страхуват да срещнат своя отговор! На този ден отговорите не горчат.

На този ден, дори и най-налудничавите, вятърничави и шарени отговори, ще могат да излезнат навън и да срещнат своите незададени въпроси! На този ден въпросите не болят.

Днес е денят, в който Любопитството отново тържествува!

Честит празник, Любопитковци!


Въпросите се задават – знаете къде 😉

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 1:23 AM EET

1 Comment »

May 16th, 2016

green is the colour 03 …


green is the colour ...

Beautiful greenstep …

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:50 PM EET

8 Comments »

May 14th, 2016

Облачето отиде на училище

Да, това е приказка за Облаче, но малко по-различна.

След като преди време Облачето гостува в детската градина, дойде покана и за училище 🙂

Няма как да откажеш такава покана! Не знам кой би се лишил от 24 чифта възхитени очички на 24 мънички топчици любов и положителна енергия, които поглъщат всяка дума и всяко твое движение, навъртат се около теб (ако те харесат 😉 ), искат да те пипнат, да те усетят, за да се уверят, че и ти си човек от плът и кръв.

Такива срещи изтръскват от душата ти всяка тревога, всяко колебание, всеки страх и запълват всяко кътче в нея с чисто нова енергия – такава, каквато ти сам не би бил в състояние да си произведеш…

В същото време, срещите с деца са огромна отговорност, защото всяка дума, която изречеш пред тях, те я приемат дословно и буквално и често пъти тя се превръща за тях в житейско правило.

Винаги съм казвала, че не се считам за писател и се чувствам странно като го видя написано. Аз съм един обикновен мечтател с малко повече дар слово. За щастие, децата също не ме възприеха като „писател” (вероятно защото за първи път виждат жив писател 😉 ).

Говорихме си за мечтите, в които слоновете могат да са жълти, облаците – ръбести и зъбати, колко е важно да имаш приятели, които да те успокояват, развеселяват и да ти казват, ако се лигавиш твърде много…

Говорихме си за постоянството. Говорихме си, че за да ставаш все по-добър, в това което ти харесва да правиш, не бива да се отказваш и не бива да спираш. Децата го разбират, дълбоко в себе си го знаят, но като всяко човешко същество, търсят доказателства – нещо, което да видят и пипнат, нещо, което да им даде увереност, че могат и че зависи от тях – стига да искат 🙂

[тук отварям голяма скоба: Децата от 1 а клас на 42 ОУ са художествена паралелка. Покани ме госпожата им по рисуване, която преди 15-16 години ръководеше школата по рисуване, в която ходеше моята Валя. Госпожата помоли за рисунки на Валя от различни възрасти. Показахме на децата рисунки на 6 (въпросният жълт слон), 7, 8 и 18-годишната Валя, в подкрепа на казаното по-горе 🙂]

Аз повече думи нямам! Освен една:

Благодаря!

1

2

3

(копирах снимките от публичната фейсбук страница на 42 ОУ
и примам, че щом са там, родителите са съгласни с публичен показ)
 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 7:00 AM EET

3 Comments »

May 7th, 2016

Всички цветя…

Мога да съм Люляк –
дързък, уханен, подканващ,
предизвикващ, разбуждащ любов…

Мога да съм Роза –
красива, бодлива, почти недостъпна,
и всяко докосване да оставя следа…

Мога да съм Мак –
уязвим, раним и копнеещ,
волен, самотен и чезнещ…

Мога да съм Момина сълза,
Минзухар или Трендафил…

… но съм Жена,
и в мен живеят всички цветя!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 12:30 AM EET

2 Comments »

May 4th, 2016

Лоши спомени не съществуват…

Лоши спомени не съществуват…

Колкото и трудно да е било, колкото и да е боляло, колкото и непреодолимо или непрежалимо да е изглеждало, ако все пак си успял да го превърнеш в спомен, значи си успял да продължиш.

Събитието е оставило следа в теб, безспорно. Но, когато споменът за него избере да се върне при теб, той го прави, за да ти помогне отново да се справиш и отново да продължиш.

Лоши спомени не съществуват…

Да, някои от тях продължават да болят и след много години, но то е защото времето не лекува. Времето само затъпква надълбоко копнежи, страсти и емоции. Къса от душата ти парченца и ги превръща в стъкленица, в която консервира парещите остатъци. Времето, заедно с търпението, нарязват емоциите на тънки прозрачни парченца и се опитват да ги отмият в собствените ти сълзи. Но сълзите не отмиват. Отронените сълзи не се изгубват. Те запечатват стъкленицата – колкото повече сълзи си пролял, толкова по-силно си запазил преживяното и толкова по-силен спомен си му създал.

Да, през стъклото не боли, за кратко. Но винаги идва момент, в който стъклото се пръсва на хиляди кристалчета и отново боли. По различен начин… Болката от счупената стъкленица отваря път на спомените и възкресява емоции и възприятия. Понякога възкресява дори самите нас…

Лоши спомени не съществуват…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 9:58 AM EET

No Comments »

May 1st, 2016

seasons 06 …


la tulipe ...

Black flowers 🙄 …


Честит рожден ден, Ники!

Бъди здрав и нека усетът ти за красивото
винаги бъде с теб!

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 1:59 AM EET

18 Comments »