Skip to main content.
April 29th, 2016

Уникалност…

Несъвършенството ни ни прави уникални.
Ако бяхме съвършени, всички щяхме да бъдем еднакви…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 11:52 PM EET

8 Comments »

April 23rd, 2016

За народните танци – с усмивка: Умората

За никого, който е дори минимално физически активен, не е тайна, че умората (за да не кажа „болката”) е част от удоволствието. Даже, идва момент, в който измерваш удоволствието чрез умората. Вероятно не веднъж на въпроса: „Как беше репетицията/тренировката/…?”, сте отговаряли нещо от рода на: „Супер беше, каталясах” или „Много яко, всичко ме боли” 🙂

С напредването на уменията, обаче, растат знанията и възможностите, а с тях умората се развива, трансформира и ескалира – вече много по-бавно и с много по-сложни хорà стигаш до каталясване, но пък и каталясването придобива съвсем други измерения.

И така, за степените и висотите на умората ми беше думата 🙂

В началото, когато започнете да танцувате, най-много да ви болят коленете и да хванете някоя и друга мускулна треска. Коленете минават за 3-4 седмици репетиции, а мускулната треска, в последствие, се оказва като гъделичкане от паяче, в сравнение с това, което тепърва ще постигнете.

Колкото повече танцувате, толкова повече ви се танцува, толкова повече хорà научавате и толкова по-малко гледате отстрани. Така, лека-полека стигате до следващата фаза на умора, в която в един момент ви се приисква да седнете, защото си мислите, че повече не можете да стоите прави. И сядате. И край. Душата ви играе, тялото не мърда. И си мислите, че това е краят на света. Да, ама не е – това е нормално състояние за хора, които танцуват от има-няма 2-3 години 🙂

После, като потанцуваш още 2-3 години, виждаш, че това състояние е абсолютно временно и преодолимо – само трябва да пуснат вярното хоро и се изстрелваш на дансинга като куршум. После, като седнеш отново, се чудиш как си го направил, но докато си отговориш, пак си станал и пак си хукнал на хорото. Това е степента на умора, в която се чувстваш безсмъртен и непобедим 🙂 Това означава, че 4 часа танци в Хоротека могат да изплашат някой друг 🙂

И така, след още малко време трупане на думички в краката и мускули в главата, стигаш до следващото ниво на умора. То обикновено настъпва на 6-я час танцуване и е една идея отвъд физическите ти ограничения и умения – краката ти искат да седнат, кръстът ти иска да седне, ръцете ти искат да седнат, но мозъкът ти отказва с аргумента: „да сгъна тези мускули, за да те поставя плавно на диванчето?! – няма начин – забрави! Това усилие е непосилно!” и просто не сядаш. Направо си лягаш у дома, опитвайки се да разбереш дали всички части на тялото ти са там. Заспиваш толкова бързо, че отговорът „да там са, ама скърцат”, идва чак на сутринта (бел. автора: „сутрин” не е когато навън стане светло, а когато се наспиш, или, както обичам да казвам, „неделя рано сутрин към два). Тогава се събуждаш и със задоволство установяваш, че си като разглобен и че всяка точка на тялото ти те боли на правилното място 🙂

И си мислиш, че това е на ръба на възможностите ти и е всичко, на което си способен. Но отново грешиш. Апетитът идва с яденето, издръжливостта – с танцуването, а думата „умора” вече не присъства в речника ти. Тогава идва пълната наслада – танцуваш 6-7 часа, прибираш се свеж като краставичка, свършваш си това-онова, докато всички спят и полягваш ей-така, за малко. Наспиваш се бързо, отваряш очи и ти се струва, че си в рая – нищо не те боли… май… до момента, в който си даваш сметка, че някой те е сглобил грешно и не можеш да станеш, защото кръстът ти е на мястото на коленете и не се сгъва в тази посока 🙂

Това вече е битка на друго бойно поле. И единственото нещо, което убеждава мозъкът ти да те вдигне отново, е вроденият му нюх към предизвикателства и хъс за нови постижения 🙂

Posted by LeeAnn as Народни танци at 4:04 PM EET

2 Comments »

April 15th, 2016

seasons 07 …


Sax & ... , simply the best ...

“Sax & …”… Simply the best

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:00 PM EET

1 Comment »

April 12th, 2016

Ден на мечтателите `2016

Преди години един много умен мъж ми каза, че е лесно да мечтаеш, когато мечтата ти е далеч от теб и изглежда недостижима и че трудното и страшното започват когато я видиш пред себе си и единственото, което трябва да направиш, е да протегнеш ръка и да я хванеш…

Това, което той тогава смяташе за страшно, аз смятах за прекрасно. И продължавам да не се страхувам от мечтите си! В този свят на неизброими ограничености, задръжки и предразсъдъци, често пъти, единствено в мечтите си можем да бъдем смели и безразсъдни!

Няма да спра да мечтая и да фантазирам! Ще продължа да се влюбвам и да вярвам в чудеса, защото мечтите и чудесата са измислени, за да бъдат изживявани и ако ние се откажем от тях, и те ще се отдръпнат от нас. Тогава пеперудите в стомаха ти ще спрат да пърхат, дъгата ще изчезне, а с нея и цветовете, приказките ще бъдат само тъжни, копнежът ще се превърне в бучка лед и слънцето ще спре да се оглежда в локвите…

Мечтайте и се влюбвайте – смело, дръзко, безумно и замайващо! Напълнете сърцето си с трепет и не оставяйте в него място за страх и самота! Човешката душа е безкрайна, защото там живеят мечтите, надеждите и любовите – и нашите, и чуждите – и винаги има място за още, и за още…

Честит празник, мечтатели!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 1:23 AM EET

9 Comments »

April 11th, 2016

ЧАНОВЕ България на 11 години!

Днес, 11.04.2016 г., любимият ми Клуб за български народни хорà става на 11 години!

Спомням си еуфорията около петия рожден ден и приказната лудост покрай десетия 🙂

Спомням си и всичко останало, но пак нямам представа кога минаха тези години! Давам си сметка колко много неща са се случили и уж всичко си е същото, а е непрекъснато ново и променящо се!

И няма как да е другояче, при условие, че Миленка и Коце са вечно търсещи, намиращи и постигащи личности!

Неведнъж съм казвала, че ги считам за свои лични будители! Покрай тях, за първи път, имам възможност да наблюдавам отблизо толкова последователни, методични и вдъхновени хора, които години наред продължават да се развиват, да си поставят нови цели, да ги постигат и да продължават с такъв ентусиазъм, все едно сега започват…

Само за последната година, Миленка и Коце продуцираха театрална постановка на сцена, която основаха специално за целта и откриха танцов електронен магазин. А годината още не е стигнала средата си!

Щастлива съм, че имам възможност да бъда наоколо през всичките тези години, да се чувствам част от семейство Чанове и да считам празникът на ЧАНОВЕ България за свой собствен!

Честит празник, Миленка и Коце, и благодаря! 

Posted by LeeAnn as Народни танци at 7:29 AM EET

No Comments »

April 9th, 2016

***

Можеш да кажеш всичко на всеки човек, стига да започнеш с… бонбони 🙂

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 11:43 PM EET

No Comments »

April 3rd, 2016

Крадецът на сънища

Открадна съня ми
и го положи за постеля на обърканата си душа…

Спи.
Потърси утеха в откраднатите мечти…

Простено е.
Всеки е малко или повече крадец…

Говори.
Изречена в съня, истината не боли…

Беззащитни блянове,
загубили пътя, треперят от студ…

Нахрани мечтите със слънце,
за да мога отново да спя.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 5:36 PM EET

2 Comments »