Skip to main content.
September 20th, 2015

За страховете…

Искам да се науча да забравям за страха и тревогата. Изживените.

Искам да се науча изобщо да не ги запомням.

Ако успея, обаче, да се освободя от тях, няма ли да загубя и част от себе си? Тази, скритата в спомените…

Има спомени, белязани от тревога и страх, които непременно искам да запазя – те са част от моето минало аз и определят моето днешно съм.

Но, от другите нямам нужда! Те, другите, не са от този тип страхове, които ни предпазват от нови или повторението на стари грешки. Те са досадни, логични, оправдани, но напълно ненужни.

Как да се науча да разделям страховете си на „нужни” и „ненужни” и да ги събирам в различни чекмеджета?

Как да съумея да изпразвам само чекмеджетата с ненужен страх? Ключалките, колкото и здрави и дебели да са – не помагат…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 12:00 AM EEST

No Comments »

September 18th, 2015

Изблици…

Когато си наистина необикновен, това си личи дори в забулената обикновеност на делника.

Ако обаче не си, какъвто и ¡¿ш#и^б$а$н^?! обозначителен знак да си сложиш, по-специален няма да станеш…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 1:39 AM EEST

2 Comments »

September 14th, 2015

Целувката на Бурята

Никой и Нищо не може да те прегърне така, както може да те прегърне Морето!

Докоснеш ли го, то не чака друга покана, а покрива всеки милиметър от теб – обгръща те всеотдайно и те превръща в част от себе си.

Морето винаги оставя следа от себе си върху теб – сол по кожата, пясък в косите… Не можеш просто така да отмиеш Морето и да се отделиш от него. Не съм се осмелявала дори да си представя, че мога аз да оставя своята следа в него. Дори да съм Река!

Винаги съм си представяла, че дори и най-дълбоката, мощна и мътна река, когато докосне морето, бавно и незабелязано изчезва в прегръдката му, че сладко-солената целувка е мимолетна като облачно придихание и че от нея, в крайна сметка, остават само шарени мехурчета, които лакомите миди поглъщат и превръщат в перли…

Досега, при тази гледка, винаги съм си представяла как реката изчезва безследно в морските дълбини…

DSC00668

И винаги съм грешала.

Има поне една река, която не предава кротко и безропотно сладостта си на морето. И, ако в спокойно време, схватката остава скрита от съзерцателните ни погледи, то след гостуването на Вятъра, Реката и Морето подемат своя вихрен танц.

И колкото по-дълго е вилнял наоколо Вятърът, толкова по-впечатляваща е дирята, която Реката оставя след себе си.

И колкото по-страстна е била целувката на Бурята, толкова по-омаломощено, сразено и покорено изглежда Морето.

20150823_113512

20150823_113520

DSC00842

Гледката е вълнуваща и смайваща!

И на моменти – изненадваща – стига да съумееш да откъснеш поглед от водата и да вдигнеш очи към небето.

Така и не разбрах, след целия този тридневен вятър, дъжд и студ, откъде реката съумя да намери топлина, за да формира тази мигновена лятна красота!

20150822_150641

DSC00836

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:46 PM EEST

2 Comments »

September 5th, 2015

Танцът на Доброто духче Каспър…


DSC00797

 

Posted by LeeAnn as Облаци, Фотодневник at 5:05 AM EEST

2 Comments »

September 4th, 2015

Проблясъци…


1441317237050

Ако на рождения си ден, успееш да запалиш и последната свещичка върху тортата,
преди първата запалена да изгори до край,
значи още не си твърде стар…

Нали 🙂

 

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 9:38 AM EEST

No Comments »