Skip to main content.
June 29th, 2015

something coloured 03 … and sweet …


Vespa 2015.03_as_1

enjoy 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:55 PM EET

No Comments »

June 19th, 2015

Десети Рожден Ден на ЧАНОВЕ България!

Виждали ли сте какво правят малките деца, когато са превъзбудени? Търчат около вас, крещейки нечленоразделно с цяло гърло и мятат глава във всички възможни посоки, сякаш им пречи и искат да я махнат.

Е,  това съм аз в момента и съм така от известно време 🙂 И само насадените от мъгълското общество задръжки и модели на поведение ме карат да се правя на кротка и уравновесена…

Емоциите около десетия рожден ден на ЧАНОВЕ минаха през всички възможни фази:

Фаза 0: Любопитство! Какво ли ще представлява десетия рожден ден? Кога ще бъде? Ми то април и май има много празници… Къде ще се съберем толкова народ… Ама да има и място за танцуване…

Фаза 1: Ентусиазъм! Това светло чувство обзе народонаселението още през януари, когато Коце обяви кога и къде ще се празнува рождения ден. Тематика: фолклорна! Естествено!

И въпреки, че до преди месец, никой открито не говореше за партито и привидно не се шумеше около него, това съвсем не означава, че не се правеха списъци, крояха планове, коментираха идеи… Някак, обаче, нещата си бяха спокойни и поне отстрани изглеждаха под контрол… Все пак имаше още шест месеца…

И после, близо месец преди рождения ден, нахлу фазата на Еуфорията. Еуфория, граничеща с ирационалната лудост! ШУМНА лудост. При всяко събиране на повече от 3 чана на едно място (в почти всеки момент от времето и пространството, под някаква форма, има поне 3 чана на едно място!), наставаше пълна олелия с елементи на мистерия – обсъждаха се подаръци (тайно!), тоалети, пробваха се носии, разменяха се колани, пафти, престилки, размятаха се коси и цървули, купуваха се цветчета, обсъждаха се модели за прически и маникюр, споделяха се тайни относно регулиране дължината на ризите, купуваха се чорапи (не! не са обикновени чорапи), фиби, шноли, ластици, лак за коса…

Нали имахме шест месеца за подготовка? Какво стана с времето? Времето е мистерия, а това, че ще ти стигне да се подготвиш, е нагла безочлива лъжа!

Няма такова нещо като „достатъчно време” за рожден ден като този!

Този рожден ден не е просто юбилей! Този рожден ден е символ на върховната емоция от споделянето на силна страст със сродни души. Символ е на искрата от огъня, който гори в българските ни сърца. Символ е на надеждата за българското. Символ е на вярата, че това е само началото. Символ е на бъдещето!

Въздухът е наелектризиран – от жега, от вълнение, от очакване, от припряност, от нетърпение, от любопитство… И продължава да се нажежава 🙂

Време е… трябва да тръгваме… излизайте пред хотела, да се снимаме… застани отпред… не, по-добре отиди отзад… не, не, най-добре клекни…

DSC_0022

…таксито дойде… пречи на снимките… не се ли сещаш да чакаш встрани, бе *****, усмивки… да сложим дрехите в твоята кола… ще се возим с теб… леле, забравих да си сложа червило… тука няма ли сянка… о, посрещате ни с хляб и сол, по стара традиция… да, много хубаво… снимайте ме, да, ако се харесам, може да си купя снимката… а! кладенец, я да се снимаме до него… и от лявата му страна… и от дясната… на поляната… на стълбите… под чардака… при пауните… по масите… с хореограф… без хореограф… с Попчев… без Попчев… с калпак… без калпак… с ябълка… вретено… тиква… менци… нямаш повече място на картата ли? … срамота!

za bloga1

za bloga2

И, така, когато всички бяха качени на абсолютния връх на собствената си еуфория, празненството започна…

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 12:31 AM EET

8 Comments »

June 16th, 2015

В началото били двама…


kalinkini chanove

… очаквайте продължение…

Posted by LeeAnn as Народни танци at 10:00 AM EET

No Comments »

June 11th, 2015

something coloured 02 …


hello, i'm here *-)

enjoy 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 7:45 PM EET

24 Comments »

June 6th, 2015

black & white 14 …


abstract garden ...

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:08 AM EET

3 Comments »

June 1st, 2015

Восъчко…


DSC_5199

Виждали ли сте по-красиво и изящно творение на природата от това цвете? Аз май не съм…

Да не говорим, че Восъчко разби и всякакви представи за време и пространство.

То пристигна при мен на метла от канела и какао и въпреки, че беше стояло в пликче цял ден и после Ники няколко пъти опита да седне върху него, да го смачка с раницата на фотоапарата и да го бутне под дивана, на него му хареса у дома, пусна коренчета и даже цъфна, разбивайки на пух и прах вещерското предупреждение „ще трябва да го чакаш 2 години докато цъфне!“.

Восъчко, не само цъфна след точно два месеца, но и повлече крак – сега и от съседното клонче наднича цветче, а любимата ми вещица, която се оказа ППП съобщи най-отговорно, че и нейното Восъче подава очички 🙂

Разбира се, за да се захване и цъфне толкова бързо, бе оградено със специални принцесешки грижи, като: галене, говорене, усмихване, поливане и други 🙂

Затова, мили деца, не вярвайте, като ви казват, че нещо не може – всичко може, само трябва да знаеш (да уцелиш) как!


още…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Фотодневник at 11:00 AM EET

8 Comments »