Skip to main content.
April 28th, 2015

Любовна история

Напоследък съм погълната от красиви и нежни песни на френски език (умишлено не казвам „френски песни“, а казвам „песни на френски език“, защото има разлика 😉 )

Индила за мен е явление – млада, нежна и ужасно тъжна – и песните й са такива, и в допълнение – написани на много дълбок, силен и богат френски език. Някои от тях дори не се наемам да преведа… засега…

Слушането на Индила ми носи огромно удоволствие, въпреки, че малко ме натъжава.

Затова, няма да ви кажа „Насладете се“, ще ви кажа „Преживейте“!


Love story
/Indila/

L’âme en peine
Il vit mais parle à peine
Il attend
Devant cette photo d’antan

Il, il n’est pas fou
Il y croit c’est tout
Il la voit partout
Il l’attend debout
Une rose à la main
A part elle il n’attend rien

Rien autour n’a de sens et l’air est lourd
Le regard absent
Il est seul, et lui parle souvent

Il, il n’est pas fou
Il l’aime c’est tout
Il la voit partout
Il l’attend debout,
Debout, une rose à la main
Non, non plus rien ne le retient

Dans sa love story
Dans sa love story
Dans sa love story
Sa love story

Prends ma main
Promets-moi que tout ira bien
Serre-moi fort
Près de toi je rêve encore
Oui, oui je veux rester
Mais je ne sais plus aimer
J’ai été trop bête
Je t’en prie arrête,
Arrête, comme je regrette
Non, je ne voulais pas tout ça

Je serai riche et
Je t’offrirai tout mon or
Si tu t’en fiches je,
Je t’attendrai sur le bord
Et si tu m’ignores je
T’offrirai mon dernier souffle de vie

Dans ma love story
Dans ma love story
Dans ma love story
Ma love story

Une bougie peut illuminer la nuit
Un sourire peut bâtir tout un empire
Et il y a toi, et
Il y a moi, et
Personne n’y croit, mais
L’amour fait d’un fou un roi,
Et si tu m’ignores je me battrai encore et encore

C’est ta love story
C’est ta love story
C’est l’histoire dе ma vie
Love story

Ah ah ah…

Des cris de joie
Quelques larmes
On s’en va
On vit dans cette
Love story

Love story

Songwriters: Skalpovich / Sedraia, Adila

 

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Любовна история
/превод: LeeAnn/

Душа, изпълнена с мъка
Той е жив, но говори едва
Очаква
Пред стара снимка една

Не, не е луд
просто й вярва, това е всичко
вижда я навсякъде
очаква я изправен
с роза във ръка
освен нея, не очаква нищо от света

Нищо наоколо няма сетива
И въздухът тежи…
Отсъстващ поглед,
той е сам
и често й говори
Не, не е луд
Просто я обича, това е всичко
вижда я навсякъде
очаква я изправен,
изправен, с роза във ръка
не, нищо повече не го задържа

В неговата любовна история
В неговата любовна история
В неговата любовна история,
неговата любовна история…

Хвани ме за ръка
обещай ми, че всичко ще върви добре
притисни ме силно
само до теб още мога да мечтая
да, да искам да остана
но не знам вече да обичам
Бях много глупава
моля те, спри,
спри, аз съжалявам
не, не искам всичко това

Ще бъда богат
ще ти предложа всичкото си злато
Ако не те интересувам,
ще те очаквам на ръба
Ако ме отхвърлиш,
ще ти дам последният си дъх

В моята любовна история
В моята любовна история
В моята любовна история,
моята любовна история

Една свещичка може да освети нощта
Една усмивка може да победи цяла империя
Има те теб
Има ме и мен
Никой не го вярва, но
Любовта превръща лудия в крал,
и ако ме отхвърляш, ще се боря още, и още…

Това е твоята любовна история
Това е твоята любовна история
Това е историята на моя живот
Любовна история

Ah ah ah…

Викове от радост
Няколко сълзи
Тръгваме си и
Живеем в тази
Любовна история

Любовна история

Posted by LeeAnn as Chansons / Преводи на френски песни at 5:55 PM EEST

No Comments »

April 24th, 2015

Придворният чистач

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много… работлива. Да! И понеже това било много нетипично за принцесите по принцип, цялото царство и всички в царския двор много й се радвали и й позволявали да прави всякакви неща, които мързеливите принцеси по правило не правели…

Придворният билкар, например, й позволявал да му смесва билките и да прави отвари, стига да не ги пие…

Придворният смешник пък й позволявал да му шие смешни шапки и панталони и се превивал от смях като видел как Принцесата се залива от смях като го види облечен с тях…

Но, истинско приключение наставало когато Придворният сладкар разрешал на принцесата да се върти из кухнята и да твори разни вкуснотийки, защото както е добре известно, Принцесите винаги са готови да се забъркат в нещо сладко и приключенско…

И въпреки, че това създавало известни неудобства на всички, никой не смеел да откаже на Принцесата, първо, защото е Принцеса (все пак!), второ защото ги било страх, че Принцесата може да се нацупи и пак да хване гората и да предизвика хаос в това царство и във всички 100 съседни. Тогава вече и две кошници шоколад нямало да помогнат! Нещо повече, за да могат да й позволяват всичко, се наложило да открият нова длъжност в двореца и да назначат нов придворен, който да върви след Принцесата и да почиства…

И така, в двореца се появил Придворният чистач!

Но, както обикновено става в приказките, когато има някой доволен и щастлив (като развихрилата се Принцеса), има и един дето мърмори и се оплаква, че животът му е тежък и сложен (като Придворният чистач) 🙂

И, ако това не беше приказка за принцеси, може би мърморенето щеше да е проблем, но понеже това Е приказка за принцеси, никой не обръщал излишно внимание на такива подробности. Даже (засега) и Принцесата не обръщала внимание на мърморене от рода на:

Golden_sparkles_sharp_by_CatBeluxe„Не стига, че трябва да събирам разсипани мъниста, ами не мога да ги изхвърля, а трябва да ги подреждам по форми и цветове в специални пликчета, за да може Принцесата да ги разпилее винаги щом й хрумне, защото ако й се прииска да играе с мъниста, а то няма, докато поръчаме, пък докато пристигне поръчката, Принцесата щяла да се вкисне и…  всички много се страхуват от вкисната Принцеса, пък аз не виждам какво толкова може да стане… ще й мине, просто трябва да почакаме, ама нейсе… събирам и подреждам, какво да правя…“

Или пък…rainbow cake

да, чудесно е, че Принцесата е решила да прави сладкиши, но защо трябва да пляска с ръце, докато цялата е омазана с брашно и не мога да разбера защо тези сладкиши трябва да са толкова цветни – всеки блат в различен цвят, крема – и той шарен, ми то ме заболява главата само като го гледам, пък като тръгна да го чистя и те боите се смесват и цялата кухня става като удавена в дъга и Принцесата вместо да се засрами, се радва два пъти повече и пръска шарени пръчици, розови цветчета и звездички навсякъде, пък те са от захар и полепват, но поне добре, че не трябва да ги събирам по цвят и форма обратно в пликчета и кутийки… добре, че поне ми оставят по някое и друго парче шаренийки, че то на гладен стомах чисти ли се!“ 

„…изобщо не ми казаха, че тази работа е толкова стресираща…“ 

Та, така си минавали дните в двореца – Принцесата се вихрела, а Придворният чистач си роптаел кротко 🙂 но, на Принцесата всъщност й било съвсем достатъчно, че Придворният чистач си върши работата съвестно (благородна Принцеса!) и докато намирал време да проверява за грахови зрънца под матрака – да си мърмори, не й пречи 🙂

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 11:11 AM EEST

11 Comments »

April 22nd, 2015

Росица Пейчева: Когато даваш любов, тя се връща

Den_Haag_Horoteka_Bakyovo 254

Странно нещо е времето. Невероятно е как е възможно да тече хем бързо, хем бавно, при това за едно и също нещо. Роси Пейчева гостува в Клуб на Хорото на 15.04.2015 г., три години след първото си гостуване. През тези три години неведнъж сме си говорили, че ни липсва, че искаме да пее отново за нас и че нямаме търпение това да се случи, а когато се случи, започнахме да се питаме „Как така толкова бързо минаха три години, сякаш беше вчера!”. 

Очаквах срещата си с Роси с огромно вълнение и нетърпение, но в същото време бях спокойна, защото бях сигурна, че ще се получи добре. Роси е толкова открита и сладкодумна, така  озарява и изпълва пространството, че в никакъв случай не мога да нарека разговорът ни „интервю”, по-скоро мога да го нарека „на сладки приказки с Роси”.

Роси седна на стола и започнахме да си говорим – тя говори, а аз я гледам – толкова нежна, фина, изящна – и се чудя откъде извира това гласище…


Роси, добре дошла! Минаха три години от предишното ти гостуване, а сякаш беше вчера – уж са много, а как минаха…

Да, хем много, хем малко 🙂 Аз благодаря, че отново съм гост на Хоротеката. Радвам се, че ви има и смятам, че благодарение на тези клубове по народни хорà, фолклорът няма да загине. Вие запалвате хората и поддържате огъня. Фолклорът е най-българското нещо и трябва да се гордеем с него. Нещо повече, традициите се възраждат – миналата година в Пчелина пресъздадоха автентична българска сватба и имаше огромен интерес.

Роси разкажи ми за дуетния си албум… Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Интервю, Народни танци at 9:50 PM EEST

1 Comment »

April 20th, 2015

black & white 13 …


let be there more light ...

Let be there more light 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:08 AM EEST

8 Comments »

April 19th, 2015

memories 02 …


SugarFactory pano 2015.02

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 6:08 PM EEST

No Comments »

April 16th, 2015

Фоторазказ от североизточна разходка

Най-североизточната точка на България, до която някога бях стигала е Шумен / Варна и затова, макар и с колебание, приех поканата да се разходим в посока Добрич / Балчик / нос Калиакра…

Колебанието ми бе продиктувано от впечатлението, което българските медии създават у хората, а именно – очакване за апокалипсис – представях си кал, хаос и мизерия, необработена земя, съборетини… Както ще се уверите по-късно  – на североизток няма нищо подобно.

Земята е обработена и дори в села, които изглеждат забравени от бога, има селскостопански дворове пълни с техника, полета с фотоволтаици и други издайници на цивилизацията.

DSC00180

DSC00378

Ден 1. Потеглихме по обедно време и стигайки до Търново, решихме да свърнем по малките пътчета, с надеждата, че щом GPS-ът ги „вижда”, е много вероятно те наистина да съществуват.

Оказа се, че съществуват – вярно – тесни,  с асфалт от 1985 г., за една кола – но изключително спокойни и живописни, и пренаселени с … щъркели 🙂 Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Пътепис at 9:09 AM EEST

2 Comments »

April 13th, 2015

Варна и делфините… (2)

Колко изумително бързо минава времето и как някои неща, за щастие, не се променят…

… а други – да, но само заради променената ни гледна точка 🙂

Преди почти 7 години за първи път успяхме да посетим Делфинариума във Варна. Тези дни, чак не ми се вярваше, че е минало толкова много време…

Като влезнахме вътре, имах чувството, че времето е спряло – не, нямам предвид, че Делфинариумът е неподържан – напротив, видях доста подобрения, просто атмосферата, цвърченето на делфините, грацията и изяществото, с които плуват, усмивките, с които флиртуват, финесът, с който скачат, ме накараха да се почувствам като в машина на времето – сякаш делфините са приказни същества, неподвластни на времето.

Представлението е почти същото като преди 7 години, но се изпълнява от повече делфини едновременно, и въпреки, че “номерата” са същите, бих го гледала още десетки пъти и бих ръкопляскала с все същата радост и ентусиазъм.

Направих доста снимки и сега като ги разглеждам и се вглеждам в муцунките на делфините, имам чувството, че винаги гледат към моя фотоапарат и знаят, че искам да си отнеса част от тях с мен у дома.  И ми се усмихват одобрително. Изумителни същества! Съвършени същества!

Разбира се, поздравления и за треньорите им и хората, които се грижат за тях и работят с тях. Само мога да се опитам да си представя колко труд и всеотдайност се иска, за да спечелят доверието на делфините, така че те да се съгласят да бъдат обучавани от хора.

DSC00202

DSC00203

DSC00212

DSC00239

Дори да нямате път към Варна – намерете начин да отидете, няма да съжалявате. Аз със сигурност няма да чакам нови 7 години, за да се върна, още повече, че вече може да се плува с делфините!

Сайтът на Делфинариума е обновен и поддържан и информацията в него е точна.

Posted by LeeAnn as Пътепис at 12:15 AM EEST

No Comments »

April 12th, 2015

Ден на мечтателите `15


DSC00265

Вероятно няма по-добър ден за празнуване на Денят на мечтателите от Великден,
защото мечтите ни имат велика сила – те отварят сетивата ни, те ни карат да се влюбваме,
изпълват ни с очакване и копнеж, отварят очите ни за  красотата наоколо,
помагат ни да чуваме песента на птичките, да усещаме ласките на слънцето и игрите на вятъра.

Ако не бяха мечтите ни и способността им да ни превземат, животът ни щеше (вероятно) да прилича
на една безкрайна мрачна и студена зима, лишена от вълнения и емоции!

Затова, ако не забравяте да помечтаете за секунда всеки път,
когато чуете птича песен, когато слънцето ви изненада и ви блесне в очите,
когато вятърът ви разроши с внезапния си порив,  ви гарантирам,
че за нула време ще се превърнете в професионални мечтатели. Като мен! 🙂

Честит празник, мечтатели!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 12:12 PM EEST

1 Comment »

April 11th, 2015

Чанове България на 10 години!

DSC08421small
Днес, 11.04.2015 г., любимият ми Клуб за български народни хорà става на 10 години!

По този случай, ще ви изненадам и няма да говоря за клуба, неговите създатели, тяхната история и успехи. За това съм говорила много (в блога има 59 публикации в категория „Народни танци“ и 90% от тях, по един или друг начин, са свързани с Чанове) и вярвам, че Миленка и Коце прекрасно познават всички емоции, които тая към тях (изказани и неизказани) и които ме привързват към клуба.

Затова, възнамерявам да ви кажа нещо за себе си 🙂

Част съм от семейство Чанове от повече от осем години – започнах да танцувам в един вторник и повече не спрях. В тези осем и повече години, нито веднъж не ми мина през ума да се откажа, да спра да танцувам или да си сменя клуба. Танцувах в близки и далечни, стари и нови, удобни и неудобни зали, но никога това не ми попречи да се забавлявам и да се чувствам добре, там, сред себеподобни…

Там, със себеподобните ;), сме изживяли какво ли не – надигравания, награди и разочарования, фестивали, самоучители, семинари, събития, спектакли, всякакви рождени дни и не малко изядени торти, пътувания и завръщания, недоспивания и напивания, първо настъпване, първо „строяване“ от Коце, първо сблъскване на хорото, очарователните усмивки на Миленка (която се смее, дори когато я отчайваме 😉 ), първа кръчма с гледане в краката на „големите“, първа кръчма, с гледане в нашите крака от „малките“, първо хоро на лесà, първо хоро на колан, първите скарпини, имам чаша, шапка, тениски, сиутчери, значки, лепенки, звънчета, камбанки, картички, рамки и какво ли още не, с надпис „Чанове” (не ги събирам, не знам откъде са дошли, честно), направили сме десетки равносметки, научили сме сто хорà, за всяко от които помня кой, кога и как ни го е преподал, имаме десетки хореографи, на които почвам да изпускам вече края ;), танцувам със стотици хора, чиито имена не знам, но които познавам по стъпките, усмивките и блясъка в очичките, преживяли сме стотици репетиции и сме направили милиони стъпки в синхрон…

… и не, не съм омъжена за Чанове…

Далеч по-зле е… пристрастена съм! 🙂

Честит празник, Миленка и Коце, и благодаря!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 6:00 AM EEST

2 Comments »

April 3rd, 2015

mae-ashi-mae-geri …


mae-ashi-mae-geri ...

миг на размисъл 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:19 PM EEST

23 Comments »

April 1st, 2015

urban sunset 02 …


urban sunset ...

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 5:15 PM EEST

2 Comments »

Решението…

Всеизвестен факт е, че човек може
да се счита за готов да се раздели
с проблемите си, едва когато бъде
способен да говори свободно за тях.

Това, обаче, което никой не казва
на хората, които говорят свободно
за проблемите си, е,
че само с говорене не става…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 6:06 AM EEST

No Comments »