Skip to main content.
March 29th, 2015

Чанове … №1

Ако трябва да напиша цялото изречение, то ще звучи така:

Чанове Витоша участваха в Девети Национален Фестивал за народни хора „Хоро се вие, извива“, който се проведе в зала „Триадица”, вчера, 28.03.2015 г. и спечелиха място №1.

И въпреки, че заглавието казва много, в никакъв случай не казва всичко, затова затегнете коланите (упс, който има 😉 ) и… приятно четене.

Това е разказ от първо лице, наблюдателно число, пречупено през възхитените ми очи, и започва далеч преди събота. Е, ще се въздържа да се върна назад, чак до момента, в който са се родили едни талантливи хора, които като пораснали си направили клуб и почнали да учат хората да танцуват… Ще бъда доста по-милостива към вас и ще се върна само до началото на края 🙂 – т.е. до четвъртък.

Четвъртък… последна репетиция – последен зор…

Петък – генерална репетиция – генерален зор…

Събота, сутрин, рано като за събота сутрин, хора в жълти фланелки и сиви суитчери, нарамили неизброимо количество аксесоари за коса, откриха най-големия фризьорски салон в София :), специализиран в плетенето на плитки.

DSC00053

DSC00056

DSC00052

Работата беше толкова тежка, че някой чак на гръб се опитаха да я носят :),…

DSC00047

DSC00050

…  но пък резултатът беше подобаващ.

DSC00101

DSC00102

Но така и трябва да бъде – „На надиграване като на надиграване!” 😉 – или с други думи – никакви компромиси не са позволени 🙂

Самото надиграване започна в 9.00 ч. пред почти празна и напълно заспала зала, но пък ние носехме доброто си настроение и все още липсващата атмосфера не повлия на представянето на нашите Чанчета.

Как се представиха ли? Ами, представиха се „както трябва”: излязоха и показаха, че успехът е изграден от правилно подредени милиони малки детайлчета :), като: прибрани коси, еднакво високо вдигнати крака, правилен хват, усмивки до уши, много настроение и обща енергия…

Това, което публиката не видя (пък и тя не е там затова) е пътят до залата…, а именно труд, много много труд, страст, ентусиазъм, упоритост, увереност, последователност и, не последно място, дисциплина!

Та, както казах, надиграването започна в 9.00 ч., нашият ред дойде към 9:45 ч., Чанове излязоха на „сцената” и така затанцуваха, че изразът „танцуват, та се късат”, придоби съвсем реален и буквален смисъл – на второто хоро, точно пред очите на уважаемото жури, един от коланите се скъса!

  You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

 


You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Мисля, че това е нещо, за което ще се говори дълго ;), но не заради самата случка, а заради последвалата я перфектна реакция – хорото не трепна, чанчетата не сгрешиха, не спряха, намериха начин да задържат хвата и  продължиха да танцуват, все едно нищо не се е случило! Поздравления!

12825_10204071857824413_1992636186002007423_n

Сега, постеуфорично си мисля, че не първото място и удоволствието на онези 2 секунди, в които чуваш „Първото място се присъжда на… Чанове!”, а именно тази случка, е моментът, в който всички са почувствали удовлетворение от положените усилия. Ако не съм права, поправете ме 😉

18684_10153198885042630_1975679833183804663_n

DSC00168


(всички снимки)

Posted by LeeAnn as Народни танци at 8:40 PM EET

No Comments »

March 25th, 2015

Блага вест


HB Mae-Ashi-Mae-Geri

Блага вест донесе ни зората:
Светът е пълен с чудеса,
защото днес дошла е на земята,
единствената вещица добра 🙂

Посяла зрънце радост,
уловила цвят и топлина,
за да не спира да ни радва
Шарколес със светлина! 🙂


 или на български: Честит Рожден Ден, мила Гери 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Реалността at 9:43 AM EET

8 Comments »

Отговорите…

Не задавай въпрос,
ако не си готов
да се справиш с отговор “Да!”

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 8:13 AM EET

1 Comment »

March 23rd, 2015

Лов на принцеси

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много… смела. Да, смела! Особено след като се бил намерил благороден принц, който да събере страховете й и да ги даде на океана…

Принцесата била доволна, че в сърцето й отново се отворило място за приказни принцове, принцки приказки, турнири, любови и… шоколад, но… кралството възнегодувало.

И така, откакто принцесата станала смела, започнала да ходи сама в гората и да бере билки и придворният билкар се притеснил, че може да остане без работа…

Придворният мълчаливец също си позволил да се притесни, защото принцесата вече не се страхувала, че ще падне или ще се изцапа и му била отнета единствената възможност да говори…

Придворните сладкари и те се видели в чудо, защото принцесата ядяла горски плодове, ябълки, сливи и къпини и те вече почти не можели да влияят на настроението й, което пък накарало принцовете да се научат да се скатават и да казват „да“ на всяко нещо (дори нещото да не е въпрос), което пък направило излишни Драконите от ЧАР, които си лежали, похапвали спокойно (поне намирали работа на придворните сладкари) и не си давали много зор да подлитват из кралството, което пък направило истински нещастни ловците, които нямали вече кого да ловят…

Пълна бъркотия! Такава бъркотия кралството отдавна не било виждало! И не само това – принцесите от съседните кралства харесали примера на нашата принцеса и щастливо предизвикали същия хаос в техните си кралства. Да не говорим, пък, че принцесите прекарвали повече време в горите, отколкото в двореца и дворцовите дела започнали да страдат – нямало кой да изслушва поданиците, нямало кой да напътства придворните и да им намира работа, нямало кой да наглежда принцовете къде ходят и какви ги говорят…

Това вече минало всякакви граници на търпение у принцовете и те тайно свикали КГБ, но не за да решава проблемите на принцесите, а да се опита да се справи със самите принцеси!

(не знам накъде върви тази приказка и що за приказка е тази, в която принцесата е лошият герой, но ще видим…)

Та, на тайната сбирка на КГБ, принцовете поканили и придворните ловци, и заедно с тях, тайно взели решение да си върнат принцесите обратно!

Това, обаче, вече не било толкова лесно, защото принцесите освен умни, разумни, прелестни и омайни, били и доста своенравни.

Затова, КГБ на тайно заседание обявил… Лов на принцеси!

(Сега да не си мислите, че ловците ще убиват принцесите! Абсурд! Няма такова нещо!)

Задачата на ловците била да уловят принцесите и да ги върнат в двореца – която където си принадлежи!

И ловците започнали да залагат капани, което се оказало лесна работа, защото както е добре известно на цялото кралско войнство, в гората не расте… Шоколад. Достатъчно било да намерят сенчесто място, близо до полянка с маргаритки, което да е идеално равно за полягване, но пък да не става течение, да се вижда небето, но пък дъждът да остава по листата на дърветата и да не стига до земята… Там те поставили кошница с лакомства и принцесите започнали да се хващат една по една, защото друга добре известна истина е, че принцесите някакси винаги знаят къде има шоколад! И принцесите идвали, хапвали шоколад и уморено се унасяли в сладък сън.

Тогава принцовете се появявали и си ги отнасяли обратно в двореца, събуждали ги с целувка и – както става във всяка добра приказка – всичко започвало отначало 🙂

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 6:32 PM EET

1 Comment »

March 14th, 2015

urban landscape 04 …


Sofia, circa 2015

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:11 PM EET

1 Comment »

March 1st, 2015

urban landscapes 03 …


Лъвов мост, изглед на запад ...

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 5:05 PM EET

7 Comments »