Skip to main content.
December 30th, 2014

Осъзната 2015 година!

Всяка година по това време, бързаме да изпратим старата година и да посрещнем новата!

В това нямаше да има нищо лошо, ако не го правехме механично – без да си дадем сметка, че старата година ни е дала повече отколкото ни е взела и че сме получили повече отколкото предполагаме и отчитаме.

Затова, този път ви пожелавам да влезете в новата година осъзнато и да вземете със себе си хубавите неща, не само от 2014, но и от предишните!

Пожелавам ви радостта от малките неща да ви съпътства цяла година!

Пожелавам ви да влезете в новата година без багаж от старата, за да имате място за складиране на нови спомени!

Пожелавам ви често да се връщате за късчета щастие …

Пожелавам ви страст, с която да препускате…

И най-вече: Пушек в комина през цялата идна година!

И не забравяйте, че една свещичка прави чудеса с мрака на нощта 🙂 Candle-Christmas-128

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 4:16 PM EEST

4 Comments »

December 21st, 2014

black & white 12 …


Restaurant "Retro" ...

enjoy 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 12:05 AM EEST

1 Comment »

December 19th, 2014

black & white 11 …


black & white ...

enjoy 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:01 PM EEST

No Comments »

December 12th, 2014

black & white 10 …


булевард Ъ ...

Ъ, кво ша кажете следващото blogcamp да бъде там, ъ? Изглежда обещаващo 🙄

Posted by NeeAnn as Абсурдизми, Фотодневник at 11:30 PM EEST

3 Comments »

December 5th, 2014

60 години ансамбъл Пирин

Тази година ансамбъл „Пирин” става на 60 години и един от официалните концерти по този повод бе снощи в зала 1 на НДК.

60 години е добра възраст, ако говорим за човешки живот. Ако обаче говорим за възрастта на фолклорен ансамбъл от величината на „Пирин“, то това вече се измерва в много човешки животи – отдадени, обладани и посветени на магията.

И именно затова не знам как се разказва такова зрелище!

pirin

 (снимката е от тук: http://www.standartnews.com/kultura-koncerti/snimki_ansambal_pirin_vdigna_na_kraka_ndk_-265274.html)

Спектакълът беше меко казано пищен! Гледаш сцената и се чудиш как е възможно нашата малка България да е сътворила и съхранила такова богатство – носии, багри, ритми, звуци, хармонии…

Гледаш сцената и не дишаш – питаш се наистина ли мозъкът на човек е толкова съвършен, та може да го накара да стъпва по толкова много различни начини, но все така леки и пеперудено ефирни. Дори на пустите му шопски хорà като набиват, пак го правят някак на 2 мм от земята! И как така става, че те могат да стъпват по-бързо, отколкото аз мога да тактувам и ръкопляскам! Сигурно това, че всичките ми сетива са заети да поглъщат невероятността, която виждат, ми забавя ръцете… мдам, само това ще да е…

Гледаш сцената е усещаш как растеш – като човек, като душа, като Българин и си даваш сметка, че това ще бъде и ще го има и след нас, и след дребните ни ежедневия и „големи“ проблеми…

Плаках два пъти. И двата пъти от невъзможността да изразя емоцията си по друг начин (не дават да тичаш, викаш, скачаш и прегръщаш артистите, така че, остават ти само сълзите от щастие 😉 ). И как да не се просълзиш при изпълнението на малката Николета, която е само на 7 години, а изпълва залата с глас… или при изпълнението на „Едно ми чедо Никола“ на Руска Стоименова… Сигурна съм, че не съм била единствената!

Това е! Не мога да ви разкажа нищо повече! Нито думи, нито снимки могат да ви предадат дори и част от преживяването.

~~~

Ако оставя на страна емоционалната част на спектакъла, фактът, който ме впечатли най-много бе, че ансамбълът е изнесъл повече от 7000 концерта за 60 години, което прави по повече от 100 концерта на година, което означава концерт през ден! Представяте ли си какъв труд и всеотдайност изисква това!

Posted by LeeAnn as Култура, Народни танци at 4:54 PM EEST

No Comments »