Skip to main content.
October 25th, 2014

face to face …


е ли е NeeAnn шизоромантик *-)

enjoy 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:30 PM EEST

No Comments »

October 21st, 2014

4 years difference …


Papa Joe pub ... 2010

Papa Joe Pub ... 2014

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:30 PM EEST

No Comments »

October 15th, 2014

urban landscapes 02 …


sofia underground

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 9:30 PM EEST

3 Comments »

October 11th, 2014

challenge by wish 02 …


challenge by wish 02 ...

Хм, ще се осмели ли някой 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 1:00 AM EEST

4 Comments »

October 10th, 2014

autumn 01 …


autumn ...

enjoy 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 12:30 AM EEST

2 Comments »

October 3rd, 2014

bloody sunset 07 …


bloody sunset 2014

enjoy — four years later 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:30 PM EEST

No Comments »

October 1st, 2014

Над себе си…

Имаше един период, в който непрекъснато надскачах себе си и правех неща, които първоначално смятах за (физически) невъзможни… Тогава обаче осъзнах, че когато си заобиколен от правилните хора и моменти, невъзможното не е фактор, особено физически. Само трябва да се довериш – на себе си, но по един особен начин – да се довериш, че тези, които вярват в теб, не грешат. Емоционално е точно толкова сложно и объркано, колкото звучи и като е написано.

Започнах да си мисля, че това състояние на надскачане на границите и живот отвъд тях ще продължи вечно и ще мога да преодолявам невъзможности със същите темпове. Човек е устроен да го вярва и да го иска, но слава богу, не е устроен да го постига…

Всъщност, най-трудното се оказа точно това – да осъзная, че ако днес съм полетяла с парапланер и това е било отвъд човешките ми граници и възможности, то следващата стъпка на надскачане на себе си не е да полетя, размайвайки енергично ръце. Следващата стъпка е да осмисля постижението си, да го оценя и да ползвам наученото, когато ми потрябва.

В първите години даже почти официално празнувах годишните от първия ми самостоятелен полет с парапланер, като тайно в себе си всъщност водех битка – достатъчно ли е тази година да си спомня постижението от миналата или ми трябва ново, още по-впечатляващо?

С годините обаче успях да постигна мир със себе си и, без да спирам да търся предизвикателства и невъзможности, се научих да ползвам тези дни за самоуверяване и самоутвърждаване.

Днес е един такъв ден. Преди 8 години, на този ден, за първи път полетях сама.

Пожелавам и на вас такива дни – дни, в които да можете да извикате с цяло гърло: „Аз мога да летя, смяташ ли, че това може да ми се опре?!”

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Парапланери(зъм) at 4:16 PM EEST

6 Comments »