Skip to main content.
July 31st, 2014

kids 001 …


kids ...

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 6:30 PM EEST

4 Comments »

July 22nd, 2014

Моята тайна любов

Винаги съм харесвала тази песен на „Импулс”. Винаги съм харесвала „Импулс” заради тази песен. Нито помня кога съм я чула за първи път, нито кога и колко съм я слушала. Спомням си само Наско, обвит в магична мъгла и гласът му, който я изпълва и извира от нея.

Винаги съм харесвала „Високо” на ФСБ. И винаги съм харесвала ФСБ заради „Високо”. А заради „Протегнах две ръце” ги смятах за гениални и ги обожавах. Всъщност, обожавах човекът, извадил наяве тези чувства. Обожавах и авторите на другите песни, докато в един миг, в съвсем недалечното минало установих, че авторът е един и същ и през цялото това време всъщност съм била влюбена в душата на Евтим Евтимов.

Душата на поета… Красива, дълбока, ранена, смееща се и плачеща едновременно – вероятно такава е била тогава, щом е подреждала думите така. А думите – те просто са бликали от нея и са заживявали свой собствен живот…

Наскоро случайно ми попадна негова стихосбирка. Четейки, потъвам и се отнасям в един вълшебен свят и единственото, за което съжалявам е, че не съм певец или композитор, за да извадя думите от страниците и да ги подаря на целия свят. Мога да ви ги подаря само „на хартия”, а мелодията да напише всеки сам. Аз така правя.

Като облак летен ще се вдигнеш,
аз звезда над облака ще стана,
ти лице в звездата ще огледаш
и отново ще си моя.

На река ще се превърнеш вечер,
аз под нея езеро ще стана,
ти на езеро в зори ще дойдеш
и до края ще си моя.

Евтим Евтимов, из „Горчиво вино”.

Posted by LeeAnn as Любими стихове, Мисли и чувства at 5:16 PM EEST

No Comments »

July 21st, 2014

Късчета щастие…

Добре е човек
от време на време,
макар и за малко,
да се връща там,
където в миналото е бил истински щастлив
и да си носи късчета щастие за бъдещето…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 6:48 PM EEST

No Comments »