Skip to main content.
January 29th, 2014

winter garden 03 …


winter is coming ...

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 9:09 PM EET

5 Comments »

January 27th, 2014

Писмо от непознато другарче

Спомняте ли си онези времена, в които всеки от нас си имаше поне по едно непознато другарче, с което си мислеше, че си усъвършенства чуждите езици?

Трябва да си призная, че имаше момент от времето, в който бях много активна – редовно си пишех поне с 2 русначета. Честно казано, вече не помня почти нищо за тях, освен името на единия младеж – казваше се Дмитри и беше от Киев. Преди повече от 20 години съм зарязала кореспонденцията и съм изхвърлила всички писма и картички.

Запазила съм само едно нещо: рисунка на Дмитри с красив стих на Есенин на гърба.

С времето листа взе да пожълтява, а думите да избледняват. Затова, преди да е станало безвъзвратно късно, реших да запазя този спомен, на сигурно място, тук, в крепостта LeeNeeAnn и да го споделя с вас.

Risunka

Зеленая прическа,
Девическая грудь.
О тонкая березка,
Что загляделась в пруд?

Что шепчет тебе ветер?
О чем звенит песок?
Иль хочешь в косы-ветви
Ты лунный гребешок?

Открой, открой мне тайну
Твоих древесных дум,
Я полюбил — печальный
Твой предосенний шум.

И мне в ответ березка:
«О любопытный друг,
Сегодня ночью звездной
Здесь слезы лил пастух.

Луна стелила тени,
Сияли зеленя.
За голые колени
Он обнимал меня.

И так, вдохнувши глубко,
Сказал под звон ветвей:
„Прощай, моя голубка,
До новых журавлей“».

Сергей Есенин, 15 августа 1918

Posted by LeeAnn as Любими стихове, Мисли и чувства at 6:08 PM EET

2 Comments »

January 21st, 2014

Първата от вторите седем

Ако попитате едно четиригодишно дете на колко години е, то ще ви отговори „На седем!”.

Ако попитате едно 34 годишно дете на колко иска да бъде, то пак ще ви отговори „На седем!”. 🙂

Тия дни май и с нас се получи нещо такова. Говорейки си с NeeAnn за предстоящия рожден ден на блога, изведнъж и двамата се объркахме и решихме да празнуваме седмия ни рожден ден. После пък се сетихме, че вече завъртяхме първата седмица и вече сме наченали втората и решихме, че някак трябва да отбележим началото й, като отпразнуваме първата от вторите седем. Или с други думи: днес блогът ни става на 8 години.

Ако се поровите из разните нумерологии ще откриете, че традиционно осмицата се счита за  символ на безкрайност. Аз обаче, бих казала, че за LeeNeeAnn тя е едно добро начало. Това им е интересното на рождените дни – хем винаги са символ на начало, хем се празнуват… в края. Днес всъщност, заедно с края на осмата година, празнуваме началото на деветата… А числото девет носи истински динамичен заряд: трудностите на осмата година са отминали и настъпва година на активност, инициативност, решителност и брилянтни успехи.

Затова смея смело да кажа, че най-интересните публикации в този блог и най-вдъхновяващите снимки, тепърва предстои да бъдат написани и прочетени, снимани и видяни 🙂

Рождените дни са повод за равносметка, но тази година няма да я направя писмено, защото съм сигурна, че всеки от вас много добре знае какво е открил и какво не е през изминалата година на страниците на блога. И понеже и аз много добре знам, NeeAnn – също, ще си замълча съвсем по принцесешки 🙂

За много години, приятели!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 1:45 PM EET

7 Comments »

January 18th, 2014

Покорителят на небесата

Трябва да призная, че бях доста резервирана, когато взех тази книга в ръце, първо, защото падането от 39 км със свръхзвукова скорост е всичко друго, но не и „полет”; второ, защото тогава така и не разбрах какъв е зора да се скача от там; трето, защото нещо ме кара по принцип да не харесвам и да избягвам прекалено нашумелите хора/места/явления/автори и т.н. (дори любопитството ми не помага); четвърто, защото очаквах Феликс Баумгартнер да ни обяснява колко е велик… (не, че не е 😉 )

Реших да й дам шанс, само защото ми е подарък за Коледа…

И все пак, в живота има моменти, в които си доволен, че очакванията ти са останали неоправдани и преживяването с тази книга бе един от тях!

Книгата се оказа изключително смислена и поучителна. Да, в нея на практика се разказва за пътя към върха, но не откъм лъскавата му, видимата на пръв поглед за публиката страна, а от другата – тъмната, трудната и трънливата.

Общо взето за самия полет има написани малко страници и то на финала. В книгата по-скоро се разказва за предисторията на полета и описва събитията от живота на Феликс Баумгартнер, направили възможно това постижение – от първия му скок с парашут до проблемите му със скафандъра. Нещо повече – книгата изключително силно набляга на фактори като подготовка, тренировка, сигурност, сигурност и сигурност – все неща, които изначално куцат на почти всички, които си падат по екстремни спортове.

В книгата се говори за принципи и правила, които съм чувала само от най-добрите пилоти – парапланеристи и в този смисъл вярвам, че това трябва да е първата книга, задължителна за прочитане, преди да посегнете към какъвто и да е екстремен спорт!

Успех, екстремисти! 🙂

Posted by LeeAnn as Екстремно, Култура at 11:56 PM EET

2 Comments »

January 15th, 2014

Островът

Попаднах на Островът на Александър Секулов абсолютно случайно, но не съжалявам за нито една минута от изгубването си там…

Бях забравила колко е хубаво да си тринадесет годишен…

… да ходиш бос и рошав, да шляпаш необезпокояван из локвите, омазан до уши и с обелени колене и това вместо да те тревожи, да ти създава усещане за свобода…

… морето да е до колене, всеки загадъчен шепот на непознат да е плод на конспирация, а всеки поне средно усмихнат дядо да е бивш таен агент (няма бивши агенти!)…

… всяко момче / момиче, което те погледне в очите или те оскубе / спъне / набие да е любовта на живота ти, а всяко влюбване да е по-дълбоко от океана и дълго колкото тежка въздишка…

Бях забравила колко е хубаво да си на 13!

Освен с пътуването във времето, книгата ще ви зарадва с много богат речник и красиви сравнения и ще ви напомни колко красив е българският език!

Благодаря на Александър Секулов за удоволствието.

Posted by LeeAnn as Култура at 10:22 PM EET

2 Comments »

January 13th, 2014

the memories remain 04 …


exkindergarten ...

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:40 PM EET

4 Comments »