Skip to main content.
November 28th, 2013

somewhere in the mountain …


somewhere ...

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:03 PM EET

1 Comment »

November 27th, 2013

and five years later … large view


winter is comming ...

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 9:06 AM EET

5 Comments »

November 25th, 2013

Носталгично…

… но в добрия смисъл на думата, ако изобщо тази думата може да носи настроение, различно  от това, което те обзема като се върнеш 30тина години назад. Това никога не е нито напълно хубаво, нито напълно лошо, хем ти е приятно, хем нещо те стяга под лъжичката…

Истината е, че това пътешествие в последните няколко месеца ми беше повече приятно, отколкото обратното.

Пътешествието започна с група „Стари хипари”, които се размотават по плажовете на Иракли. Книжката на М. Вешим съдържа разкази за къмпинга, писани в годините. Лошото е, че им личеше, че просто са събрани на едно място, защото доста описания, изрази и похвати се повтаряха и само женското любопитство ме заведе до последната страница.

Не стана така с останалите три книги на Вешим, които изчетох за нула време – „Нашингтон”, „Английският съсед” и „Руският съсед”. И трите книги са в типичния за Вешим стил – стил, чието име не знам, но бих нарекла „стил-фейлетон”, стил, познат ни от страниците на „Стършел”, който толкова много ми е липсвал в годините. Въпреки, че не мога да кажа, че тези три книги се отнасят за близкото ни минало, езикът на Вешим ме пренасяше там и трябва да призная, че искрено се забавлявах.



Истински носталгичната книга в тази серия обаче е на друг автор. Книгата се казва „Софийско жителство”, писана от Тодор Костадинов през 1984 г., което й придава неподправена автентичност. Ако книгата беше писана сега и се разказваше за тогава, нямаше да е същото.

В нея има всичко – има мечти, има богатство и бедност, има истина и лъжа, има любов, има тъга, има и сълзи…

Беше ми приятно да чета за София от детството ми, да чувам старите имена на улиците, да усещам аромата и атмосферата на София, каквато никога повече няма да бъде. В същото време, историята, която се разказва е толкова лична, толкова искрена и болезнена, че няма как да не я съпреживееш. Да не говорим, че за хората от определено поколение, тази книга е като живата история на нещо, което харесвахме и мразехме едновременно. Вярвам, че книгата ще хареса на всеки, роден между 1955 и 1971, въпреки, че родените 68/69-70/71 година, „закачихме” много малко от неподправения социалистически реализъм.

Искрено ви препоръчвам тази книга, без значение към коя социална прослойка сте принадлежали тогава – вярвам, че тази книга ще ви умиротвори по някакъв неочакван начин.

Приятно пътуване.

Posted by LeeAnn as Култура at 10:27 PM EET

6 Comments »

November 24th, 2013

Николай Славеев в Клуб на Хорото

untitled

Николай Славеев гостува в Клуб на Хорото на 23.10.2013 г.

За съжаление обаче, аз не можах да присъствам, което автоматично означава, че не можах да направя традиционното интервю с народния изпълнител.

Поради тази причина, разказът ще бъде само по снимки и видео-репортажи на Хоро.бг.- можете сами да се уверите, че веселието е било на ниво!

http://horo.bg/index.php?menunode=9&show=material&materialid=4024\

http://horo.bg/index.php?menunode=58&show=material&materialid=4034\

http://horo.bg/index.php?menunode=58&show=material&materialid=4035\

Posted by LeeAnn as Интервю, Народни танци at 3:55 PM EET

No Comments »

November 22nd, 2013

Когато детето ми се роди

До сега никога не бях попадала на песни на Пиер Башле (Pierre Bachelet). „Когато дете се роди” е първата песен, която чух (по молба от читател). За да мога да вникна по-добре в смисъла на песента, чух и други негови песни. Повечето от тях са бавни и меланхолични и по-скоро звучат като изпят разказ за нещо преживяно и почувствано, отколкото като специално написана песен. Песните му звучат успокояващо и умиротворяващо, без значение какво се пее в тях и това несъмнено се дължи на спецификата на гласа му.

Текстовете, този също, изглеждат малко далечни и чужди спрямо сегашната ни действителност, но за времето си навярно са били актуални – все пак Пиер Башле е роден през 1944 г. Целият му живот е свързан с музиката, като огромно влияние върху него оказва творчеството на Жак Брел (Jacques Brel) – може би затова или именно защото тембърът на гласът му и песните му толкова много напомнят на Брел.  

Наслаждавайте се! 


Quand L’enfant Viendra
Pierre Bachelet

Moi je ferai le tour de mon quartier
Pour annoncer son arrivée
Mon enfant est né
Mon enfant est là

Et je brûlerai la nuit une dernière fois
Et les amis des jours d’éclat
Boiront à tomber
Quand l’enfant viendra

Mais j’irai dire aux hommes du monde entier
Laissez le grandir en liberté
Laissez le courir à nos genoux
Laissez le partir au bout de nous

Que jamais la guerre ne touche à lui
La drogue et le fer, la peur aussi
Quand l’enfant viendra poser sa vie
Dans ce lit de bois que j’ai fait pour lui

Et devant ce bonhomme de rien du tout
Serrant ses poings contre ses joues
Je dirai merci à ma femme aussi

Mais tous les chants d’amour toutes les chansons
Chanteront toujours à l’unisson
Laissez le grandir en liberté
Laissez le choisir sa vérité

Laissez le grandir en liberté
Laissez le choisir sa vérité

Que jamais la guerre ne touche à lui
La drogue et le fer, la peur aussi
Quand l’enfant viendra poser sa vie
Dans ce monde là qui n’est pas fini

Tous les chants d’amour toutes les chansons
Chanteront toujours à l’unisson
Laissez le grandir en liberté
Laissez le choisir sa vérité

 

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Когато детето ми се роди
Превод: LeeAnn

Ще обиколя целия квартал
за да съобщя за неговата поява –
Моето дете се роди
Моето дете е тук

И ще изгоря нощта за последен път
И приятелите от дните, изпълнени с блясък
Пийте до припадък,
когато детето се появи.

Но ще кажа на хората от целия свят
Оставете го да расте в свобода
Оставете го да тича в краката ни
Оставете го да си тръгне от нас

Нека войната никога не го докосне
Дрогата, оръжието, нито страха
Когато детето се появи, поставете живота му
В дървеното креватче, което направих за него

И пред това мъниче дошло от нищото
Стискащо юмручета до бузките си
Ще благодаря на съпругата си също

Всички песни за любовта, всички песни
Ще пеем винаги в унисон
Оставете го да расте в свобода
Оставете го да избере своята истина

Оставете го да расте в свобода
Оставете го да избере своята истина

Нека войната никога не го докосне
Дрогата, оръжието, нито страха
Когато детето се появи, поставете живота му
В този свят, който не е свършил

Всички песни за любовта, всички песни
Ще пеем винаги в унисон
Оставете го да расте в свобода
Оставете го да избере своята истина.

Posted by LeeAnn as Chansons / Преводи на френски песни at 6:16 PM EET

No Comments »

November 21st, 2013

Стойността…

В православния календар днес е „Денят на християнското семейство”, а в моя личен календар това е просто Денят на семейството. На семейството и на приятелите.

Всяка година на този ден, мислено или гласно, напомням на себе си и на света, че този ден е един от най-подходящите за онзи вид особени равносметки, които не касаят количествата сами по себе си, защото не количеството постижения ни дава усещането за пълноценност и принадлежност, а удовлетворението от начинът, по който сме изминали пътя, довел ни до тях…

И тази година въпросите ми за равносметка са много обикновени:

Колко пъти през изминалите 365 дни направихте компромис със себе си и със семейството си? Заслужаваше ли си?

Колко от собствените си ценности потъпкахте и размихте, докато тичахте по пътя? Струваше ли си?

Отговорите са важни единствено и само дотолкова доколкото трябва да ги имате, за да изберете как да продължите напред.

Успех и на здраве!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 1:23 AM EET

2 Comments »

November 20th, 2013

in memoriam 02 …


разрушената сграда на Народното събрание ...

Източник „Изгубената България

--
Сократ-май
04 Фев 2013 11:41

Тази идея ме мъчи от известно време. Не е моя, подхвърляна е неведнъж, но никой не е предприел нещо сериозно.

Става дума да се издигне мемориал на жертвите от бомбардировките през Втората световна война.

Ако не греша, те са около 4 хиляди. България е малка страна, сигурен съм че има десетки, може би стотици хиляди хора, в чиито родове има такива жертви. В моя няма, но една от бабите на жена ми е загинала така – и колкото и слаба да е роднинската връзка, това ме вълнува.

Бих искал да се организира подписка за един такъв мемориал. Да се съберат доброволни средства – вярвам, че хиляди хора биха отделили по лев, по два, кой колкото може.

Тази идея би ни обединила. И което е важно, би накарала “леви” и “десни” да се въздържат от очевидните възражения: “Ама това са жертви на монархофашистката политика” или “Ама как ще вдигаме паметник против Големия брат”.

И понеже веднага ще се постави въпросът: Ама кой да го направи?

Отговарям: С радост ще подкрепя всеки, който се захване с това. Ако е партия – също. Така би било най-лесно.

Ако ли не – готов съм да почна пръв или да подкрепя всеки, който пожелае да почне.

А вас питам: подкрепяте ли идеята? Можете ли да помогнете – най-вече с популяризирането. Придобие ли популярност тази идея, пари ще се намерят. Но разбира се, и парите са важни.


Цялата случка, за която искам да спомена в следващите няколко реда започна с горното съобщение, пуснато в един от многобройните форуми в паяжината. Повод за него е, че тази година (по-точно на 14 ноември) се навършиха 70 години от началото на англо-американските бомбардировки над България, в резултат на които безсмислено загинаха няколко хиляди цивилни българи и бяха нанесени разрушения за милиарди левове (а тогава българският лев имаше златно покритие и изобщо не може да се сравнява със сегашната му стойност). В интерес на истината трябва да отбележа, че първите бомбардировки над български градове не са дело на англо-американските въздушни сили, а са извършени от югославската армия. За повече подробности ще се наложи да се поровите из паяжината или специализираната литература 🙄

В резултат на тази публикация се намериха хора, които възприеха сериозно идеята за построяване на мемориал на цивилните жертви от бомбардировките над България през Втората световна война. След известен период от време беше достигната нормативно изискваната минимална бройка от поддръжници и беше създаден инициативен комитет за изграждане на този мемориал. Освен от идеята за изграждане на мемориал, хората от инициативния комитет се обединиха и около идеята, че тази инициатива трябва да остане чисто гражданска, свободна от всякакви политически обвързвания и домогвания. Беше създаден и сайт на инициативата, който може да бъде намерен на следния адрес: http://www.pamet-sofia.com/

След приключване на необходимите бюрократични процедури, беше изготвено и внесено предложение до Столичния общински съвет за изграждане на такъв мемориал. Бяха обсъдени и конкретни места, където да бъде изграден, както и беше предложен идеен проект за самия мемориал. След внасянето на предложението на инициативния комитет в Столичния общински съвет беше изготвен и доклад до самия общински съвет от общинските съветници Вили Лилков и Владислав Кисьов, който е предвиден да бъде разгледан на заседанието на общинския съвет на 21 ноември 2013 г. (точка 44. Доклад вх. № СО-9401-299(1)/08.11.2013 г. относно изграждане на мемориал в памет на цивилните жертви от бомбардировките над България през Втората световна война), като се очаква да има и решение по този доклад.

По този повод Инициативния комитет организира пресконференция на 5 или 6 декември, на която ще представи подробности както за самата идея за мемориал на цивилните жертви, така и за откритите банкови сметки за набиране на парични средства за реализацията на идеята.

Всеки, който се чувства съпричастен на идеята може да присъства на пресконференцията. Повече подробности за точното място и дата на провеждане на конференцията ще има по-късно през седмицата.

Posted by NeeAnn as Активизъм, Реалността at 11:04 PM EET

No Comments »

November 17th, 2013

Ако

Ако ти подарят стихотворение като това – вероятно има защо…

Ако владееш се, когато всички,
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен — не сееш клевети;
или намразен — злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха — зъл предател —
еднакво със Триумфа — стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка — и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв — и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
и изхабени — да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!“

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца — своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой — ще бъдеш Мъж!

 

Автор: Ръдиард Киплинг
Превод: Стоян Медникаров

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 10:46 PM EET

2 Comments »

November 8th, 2013

black & white 04 …


black & white 04 …

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:23 PM EET

No Comments »