Skip to main content.
April 19th, 2013

Приключението „Шафак”


Харизматична, енциклопедична, емоционална, изпълваща, променяща се, с подходящ отговор  за всяка ситуация, особено за по-неподходящите…

Женствена по онзи особен, леко налудничав начин, който произлиза от таланта винаги, при всякакви ситуации да бъдеш и да оставаш себе си. Да се запазваш и да изплуваш отново и отново… Да откриваш най-много и най-вече себе си, когато си най-изгубен и най- не знаеш кой си.

Тя е Елиф Шафак. Тя не е просто писател. Тя е жена-писател.

Тя не е просто жена-писател.  Тя е приключение!

Книгите й не са просто текст в много страници, те са пътешествие, предизвикателство, приключение…

Някои от тях те карат да искаш да си там, други пък, със същата сила, те карат да не искаш да бъдеш там… Но няма как да не вземеш страна и да останеш безучастен.

Нямам намерение да влизам в ролята на критик и да анализирам книгите й.

За мен книгите са като виното – или са хубави, или не! Понякога нюансът може да е по-скоро сладникав, друг път да е горчив или даже резлив, но накрая виното пак е или хубаво, или не. Или го пия, или не. Не обичам неща, които са „почти”, „горе-долу” или „приблизително”.

Книгите на Елиф Шафак са като хубавото вино – пиеш и не искаш да свършва 😉

Тя определено е Моята Писателка.

Елиф Шафак пише по начин, който много ми допада: стойностни и задълбочени, но не отегчителни, описания на характерите на героите и кратки описания на заобикалящата героя среда, които да ти помогнат да разбереш по-добре героя.

С първите три книги*, преведени на български, Елиф ми стана любима писателка. Трите книги са много различни една от друга и показват много от нея самата. Няма начин да пишеш така и да не си отчасти вътре.

Четвъртата** й книга обаче я направи моя близка приятелка. Дано няма против, че си я присвоявам така, но не мога другояче – все пак „харема вътре в нея” живее и вътре в мен…


*Първите три книги са „Любов”, „Копелето на Истанбул” и „Чест”, не непременно в този ред 🙂

**Имам предвид четвъртата, издадена на български, книга със заглавие „Черно мляко”. Нямам представа в какъв ред са излизали в оригинал.

 

Posted by LeeAnn as Култура at 12:29 AM EEST

2 Comments »

April 16th, 2013

Чанове на 8 години!

На 11 април 2013 г., Клуб по народни танци Чанове навърши осем години!

    DSC_0199

За много хора осмицата е символ на безкрайност. Аз обаче, бих казала, че за Чанове тя е едно добро начало. Това им е интересното на рождените дни – хем винаги са символ на начало, хем се празнуват… в края. Миналата събота (13.04.2013 г.), празнувахме 8я рожден ден, който постави началото на 9тата година от Чановското летоброене… А числото девет носи истински динамичен заряд: трудностите на осмата година са отминали и настъпва година на активност, инициативност, решителност и брилянтни успехи. Така премина и празненството: с подобаваща динамика и емоции, които можете да усетите само на такъв празник, в тази компания! Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Народни танци at 12:52 AM EEST

1 Comment »

April 12th, 2013

Направи го сега!

Аз съм заклет мечтател и през повечето време съм влюбена!
Запознати и наблюдателни хора пък казват, че даже винаги ми личи 🙂

Като заклет влюбен мечтател ви казвам:

Способността ни да се влюбваме и да мечтаем ни прави човеци.
В човешката душа винаги има място за още една любов и за още една мечта.

С колкото повече влюбености и мечти напълните сърцето си,
толкова по-малко непривързаности и прозаичности му давате възможност да задържи.

Ако днес беше последният ти ден и утре щеше да е твърде късно, в какво щеше да се влюбиш?
За какво щеше да мечтаеш? Щеше ли да захвърлиш страховете си и да тръгнеш по неутъпкани пътеки?

Би ли простил на враговете си?
Би ли потърсил човека на мечтите си? Би ли го обичал неудържимо поне за един ден?

Утре НЕ е последния ти ден, но Е твърде късно!

Направи го сега! Влюби се и мечтай сега!

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 12:11 AM EEST

1 Comment »

April 5th, 2013

Това е България

DSC03165

Това е името на спектакъла, който ансамбъл „Българе” изигра благотворително за Пеперудените деца. Имах удоволствието да го гледам преди дни в НДК и трябва да призная, че това е един от най-въздействащите спектакли, на които съм присъствала напоследък, където освен танцуването, видяхме и не лоша актьорска игра – танцьорите на Българе изиграха отлично неубиваемите македонски комити 🙂

DSC03162

DSC03161

Хареса ми замисъла на спектакъла: България е представена със своите фолклорни области, внимателно подредени във филм със сюжет: един странник, попаднал в България се опитва да си тръгне от нея, но постепенно осъзнава, че част от него завинаги ще остане тук. Харесва ми това послание, вярвам в него – докоснал ли си се до подобна магия, част от теб завинаги остава в нейна власт. Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Култура, Народни танци at 1:52 AM EEST

No Comments »