Skip to main content.
March 31st, 2013

Приятел и враг…

Най-добрият приятел
и същевременно най-лошият враг на всяка жена,
е богатото й разностранно въображение!

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 4:16 PM EEST

2 Comments »

March 25th, 2013

お誕生日おめでとうございます、キックマスター …


You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

जन्मदिन मुबारक हो, लात मास्टर …

Posted by NeeAnn as Реалността at 12:05 AM EEST

6 Comments »

March 20th, 2013

Честита пролет …


happy spring ...

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 1:02 PM EEST

6 Comments »

March 15th, 2013

Човешките ни граници

Всеки от нас знае къде започват човешките му граници – от мен, от Аз, от съм –  и то го знаем още преди да сме можели да си отговорим на въпроса „Кой съм Аз?”.

Очертаването на границите ни започва от момента, в който сме започнали да се заявяваме като човешки същества, още преди да сме се били осъзнали като хора – с бебешкия си плач, с детското дърдорене, с тийнейджърското “блъскане на врати”… и т.н.

Ясно е и какво очертаваме с това заявяване – границите на собствената си личност – мястото, на което се чувстваме „в безопасност” – защитени и обичани.

Къде обаче свършват тези граници? Колко далеч от центъра, в който ние седим, се простират те? Знам, че на тези въпроси повече от нас имат отговор, но замисляли ли сте се как точно сте достигнали до този отговор? Как сте разбрали, че точно до там се простира точно тази граница?

За да научите нещо подобно, е твърде вероятно да са се случили две неща – или някой е нарушил вашите граници или вие сте нарушили неговите, или е било взаимно.

В нарушаването на нечии граници, само по себе си, няма нищо лошо, защото това е единственият начин да разбереш докъде стигат те. Нарушавайки чуждите граници (на търпимост, на толерантност, на обич, на уважение, на изява, на каквото-ви-хрумне), вие научавате докъде се простират те. Научавате също и до къде се простират собствените ви граници…

В нарушаването, както казах, няма нищо лошо – по-важното е как реагираме когато това се случи – как заявяваме „Това е моята граница, не я нарушавай!” и дали се вслушваме в същото послание, идващо от отсрещната страна.

Съвместното съжителство с други човешки същества е едно от най-сложните неща на света. Единственото по-сложно нещо, е това да заявиш и да отстояваш себе си. А единственото по-сложно от това, е да го направиш така, че другия да те разбере 😉

Много станаха сложностите, но ако се огледате, ще видите, че примерите са навсякъде около нас и въпреки, че не обичам да генерализирам, трябва да призная, че на жените им е по-трудно да кажат какво искат, отколкото на мъжете, и от това сем. Пийз вероятно са направили добри пари 😉

Сложно е, при все че става дума за хора на подобна възраст, с подобни интереси, които доброволно са се събрали заедно. Визирам най-вече семейните отношения, макар че същите разсъждения могат да се пренесат и в офиса, в спорта, навсякъде…

И тук идва най-важният въпрос: Питали ли сте се колко е трудно за едно дете на 3-4-5 години да заяви себе си пред вас? Да научи къде се простират вашите граници и докъде стигат неговите собствени? Да се научи как да отстоява своите граници, ненарушавайки вашите? Да се научи как да уважава вашите граници, ненарушавайки своите? И да го направи така, че вие да го разберете?

А сигурни ли сте, че детето ви ви разбира, когато си мислите, че заявявате собствените си граници пред него? А ако се окаже, че не заявявате собствени граници, а само нарушавате чужди?

От това как едно дете опознава човешките граници (свои и чужди), много зависи какъв възрастен ще стане. Ако като дете, границите му са били нарушавани безцеремонно и системно, то той ще стане нещастен младеж с ниско самочувствие, който ще се превърне в нервен, агресивен, вечно недоволен и вечно мрънкащ възрастен, на който все някой друг му е виновен, че нещо не му е наред.

Ако като дете е имал щастието и късметът да расте с родители, които са разбирали неговия език и са го уважавали като личност, то той ще стане точно обратното – усмихнат и лъчезарен младеж с реалистично самочувствие, който ще се превърне в  спокоен и уверен възрастен, който ще оставя у околния свят усещането, че „нещата му се получават от само себе си”.

За жалост, такова нещо като „от само себе си” не съществува – то зависи от нас, родителите.

Ако тази тема ви вълнува, то книгата на Йеспер Юл „Това съм Аз! А ти кой си?” е точно за вас.

Тя е естествено продължение на “Твоето компетентно дете”, но може да се чете и самостоятелно. Полезна е за всички хора, на всякакви възрасти. А за бъдещи родители и за родители с около 2-годишни деца е безценна!  … за децата 🙂

Posted by LeeAnn as Култура, Нашите деца и ние! at 6:40 PM EEST

6 Comments »

March 8th, 2013

Обичам те

Обичам те когато гледаш ме с копнеж
И тихо в тайнството ме въведеш

Обичам те когато с залеза говориш
И замислено с утрото мълчиш

Обичам те когато мило ми шептиш
И с въздишки неми от страст крещиш

Обичам мислите ти да усещам –
с малки стъпки по гърба ми тичат

Обичам чувствата ти да улавям –
като с вятър шепите да пълня с тях

Обичам с теб в дъжда да тичам,
но най-обичам
да те обичам!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 6:00 AM EEST

2 Comments »

March 1st, 2013

Честита Баба Марта`13

_DSC4047

Желая ви ясно небе, обозрими хоризонти и бистър кръгозор.

И нещо, което да внася смисъл в живота ви, за да знаете как да използвате даденостите му!


П.С. За нещо много мартенско и много смислено,
можете да прочетете ТУК

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 12:01 AM EEST

1 Comment »