Skip to main content.
January 29th, 2013

Правият път

 Le droit chemin
Jacques Prévert

А chaque kilomètre
chaque année
des vieillards au front borné
indiquent aux enfants la route
d’un geste de ciment armé

.

Правият път
Превод: LeeAnn

На всяка крачка
всяка година
старци затъпели
с жест закоравял
сочат на децата „правия път”

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 6:00 AM EEST

3 Comments »

January 28th, 2013

В търсене на Перперикон (reloaded) …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 12:35 AM EEST

2 Comments »

January 24th, 2013

Здравей, търпеливо момче…

Здравей, търпеливо момче,
бях забравила колко са зелени очите ти…
Благодаря ти, че времето спря
и можах отново в тях да надзърна…

Погледнах те, но вместо да спре,
времето назад ме върна…
Там, където още нямах крила,
които в птица да ме превърнат…

Ти ми каза „ела” и с теб тръгнах
Ти ми каза „вземи тези крила”,
аз ги прегърнах,
а ти бавно в мечта ме превърна…

Здравей, търпеливо момче,
бях забравила колко са зелени очите ти…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 8:00 AM EEST

58 Comments »

January 21st, 2013

Вдъхновението

Вдъхновението не идва от музите. Музите са измислени от древните поети, за да оправдават с тях любовните си забежки.

Вдъхновението не идва и от безцелното съзерцание. Ако съзнанието ти е обременено, дори красивото цвете, в което си вперил очи, е най-обикновен треволяк, който на всичкото отгоре вехне, докато го зяпаш… Да не говорим колко е крехко и колко лесно отлита…  Вдъхновението, не цветето 😉 …

Вдъхновението идва от любимите хора – само те могат да ти осигурят свобода за ума и умиротворение за душата.

Вдъхновението идва от приятелите – от подкрепата, която получаваш, от насърчението, от възхищението, от градивната критика и напътствия, от споделеното, също и от неизреченото.

Вдъхновението идва и от читателите – от начинът, по който очакват да се появи нещо ново, от начинът, по който коментират, даже и от начинът, по който си мълчат.

Последната година неочаквано ме срещна с двама дългогодишни читатели, които никога не са обелвали и дума на страниците на блога, но се показаха пред мен в точния и важния момент. Те си знаят кои са и им благодаря от сърце. Подобни срещи ме подсещат, че от това местенце има смисъл и не трябва да го зарязвам 🙂

С две думи:

Благодаря на всички ви за вдъхновението,
което доставяте наоколо в последните 7 години.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 6:00 AM EEST

9 Comments »

January 18th, 2013

Нулата не е по мярка на никого…


Валя продължава да рисува за Яна.

Още по темата:

Валя рисува за Яна

Пеперудените деца и ДЕБРА БГ

Яна

Posted by LeeAnn as Bаля рисува, Мисли и чувства at 5:08 PM EEST

1 Comment »

January 15th, 2013

За пътуването…

Всеки иска да пътува. Почти няма човек, който да иска да стои на едно място. Всеки човек знае, дори без да го осъзнава, че застоят убива. Не непременно физически.

Всеки иска да пътува. Човек смята, че за да тръгне на път, има нужда от багаж и се опитва да вземе багажа, който ще му бъде нужен. За конкретното пътуване. Няма как да пътуваш по нов път със стар багаж. Понякога старият багаж и за отъпкания извървян път е излишен и остарял, та какво остава за новия път…

Всеки иска да пътува, но не всеки се сеща, че преди да събере нов багаж, първо трябва да изхвърли част от стария. Колкото по-голяма част от стария багаж изхвърлиш, толкова повече място има за нов. Дали новият багаж е по-добър от стария? Временно да, но само докато му дойде времето да бъде изхвърлен.

Всеки иска да пътува. Хвърляй стария багаж и поемай смело напред. Новият ти багаж ще те настигне…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:20 AM EEST

6 Comments »

January 12th, 2013

Фотозагадка…

Къде (в кой град) се намира тази сграда?


Posted by LeeAnn as Фотодневник at 6:00 AM EEST

11 Comments »

January 10th, 2013

Лилава мечта

Сънувах наяве лилава мечта –
промъкна се бавно когато падна нощта…

Облак от звук тишината прогони,
Прегръдка спонтанна понесе ме в танц едва уловим…

Мелодия бавна сетивата пробуди
и душите ни сля в ненатрапчив захир…

Песен любовна в сноп светлина ни превърна
и робата на тъмнината с писък раздра…

Сънувах наяве лилава мечта,
измъкна се бързо когато настъпи деня…

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 6:00 AM EEST

4 Comments »

January 8th, 2013

Baker Street 221B, London

Прословутият адрес, на който се е подвизавал Шерлок Холмс си е все там и си е все така прословут.

В момента там има музей, в който не влезнах и магазин с Шерлок Холмски джаджи, в който влезнах.

Но всъщност, най-много ме впечатли един акцент в метрото, на спирка Baker Street – касата на метрото е облицована в плочки с лика на знаменития детектив. Сладурско.

Posted by LeeAnn as Пътепис at 12:00 PM EEST

9 Comments »

January 7th, 2013

Вълшебна тайна #2

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, знаела и вълшебна тайна. Тя знаела как да съживи повехналите рицарски сърца. Но, тази същата, уж обикновена принцеса, обаче криела и други тайни – тя знаела как да избави рицарите от техните брони!

Сега ще попитате „Кой рицар ще иска да си даде бронята доброволно?” А, искат, искат, ама не знаят как да я свалят… Там е работата!

Оказало се, че от толкова много битки и завоевания, рицарите така се били сраснали с броните си, че дори когато искали, пак не успявали да ги свалят. А напоследък се оказало, че за предизвикателствата, пред които се изправяли, им трябвало всичко друго, но не и броня. Дори напротив – броните вече им пречели да печелят принцесешки сърца…

Разбира се, рицарите нямали вина за това, че изискванията на принцесите вече се били променили и от тях вече не се искало да побеждават Змейове и Дракони, да прекосяват планини и морета в търсене на вълшебни пръстени, нито пък да прескачат дувари и да се катерят по кули… Само падането от високо не се било променило, но това не било любима рицарска тема, та по-добре да не я подхващаме…

Всъщност новите изисквания на принцесите били съвсем прости: Рицарите трябвало да се явяват пред тях без брони! Това било необходимо на принцесите, за да можели да оценят рицарите не по бойните им умения, както било досега, а по нещо друго…

Принцесите искали от рицарите толкова малко неща:

Да ги ухажват, обграждат с внимание и да ги обожават.
Да им говорят с тяло, да ги гледат в очите и да не поглеждат встрани към други принцеси.
Да не говорят високо, да не говорят с другите принцове за неща, които принцесите не разбират.
Да не се смеят грозно и да не разказват мръсни вицове в принцесешко присъствие.
Да не хвърлят боклуци на земята.
Да им говорят тихо на ухото за красиви неща, да им описват красиви гледки.
Да ги водят на танци и да танцуват само с Нея…

Има ли нужда да продължавам с изброяването ;). Сигурно съзнавате, че колкото и прости да изглеждат тези изисквания, когато си израснал в гората, борейки се с Дракони, цапайки из блатата и спейки с конете, няма как да се справиш от първия път, при това – скрит в бронята си!

А на рицарите много им се искало да се справят, защото в противен случай щели да си останат самотни и сърцата им отново щели да повехнат, и тогава никой нямало да може да им помогне.

Затова било много важно да се отърват от броните си час по-скоро…

Първоначално рицарите си мислели, че ще трябва да изпият някаква много силна отвара, от която да припаднат и когато се събудят да установят, че броните липсват. Затова и всички се запътвали направо към Придворния билкар. Той обаче много бързо ги разочаровал, като им казвал, че само принцесата, която лежи на сърцето им, може да махне бронята им.

„Ама как така – нали принцесата иска да отида при нея без броня, за да спечеля сърцето й, пък се оказва, че само тя може да махне бронята!” – мрънкали си рицарите – „Принцесешка му работа!”

И рицарите изпадали в униние – как да разберат кое е принцесешкото сърце, което ще ги извади от броните им и ще ги спаси? Тези от тях, които се отдали на тъжните си заплетени размисли още си ходят самотни и бронирани…

Спасили се само тези, които се осмелили!

Спасили се тези, които се осмелили да тръгнат към дворец, да застанат пред портите му и с цяло гърло да издекламират стихове, написани специално за тяхната принцеса! И тогава броните им започвали да падат…

Спасили се тези, които се осмелили да изтанцуват без музика най-красивия валс, който изуменият поглед на принцеса е виждал! И тогава броните им започвали да падат…

Спасили се тези, които се осмелили да отгледат цвете за принцеса…

… както и тези, които успели да разсмеят принцеса…

… и тези, които се осмелили да изпълнят неизречени принцесешки желания…

… и накрая – спасили се и тези, които се осмелили да попитат „Как да се отърва от бронята си?”.

Тогава принцесата отговаряла с усмивка: ”Дай сърцето си!”

В началото рицарите леко се шашкали от тази „рецепта”, но после разбирали:

Не е достатъчно просто да имаш току-що съживено сърце, трябва и да го ползваш за чувстване и обичане, защото
за да спечелиш чуждо сърце, първо трябва да дадеш своето!

 

Честит празник, именици!

И особено на теб, ти_си_знаеш_кой 😉

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 12:00 PM EEST

9 Comments »

January 6th, 2013

Истина vs. Лъжа

За да научаваш Истината,
трябва да задаваш точния брой въпроси…

За да бъдеш лъган,
трябва да зададеш само още един-два…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 6:00 AM EEST

2 Comments »

January 4th, 2013

Рицарят без броня

Имало едно време една Принцеса, която била очарователна, пленителна и омайна. Тя живеела в най-високата кула на замъка си, далеч от хорската суета и близо до залеза. Толкова близо до залеза, че известно време това била единствената топлина, която очите на Принцесата срещали. И добре, че било така, иначе не само частица от сърцето й щяло да се превърне в стъкленица…

Минало известно време, преди Принцесата да свикне с мисълта и усещането, че част от сърцето й било затворено в стъкленица. Тревожела се всеки път, когато й се налагало да го ползва – когато помиришела цвете, или когато чуела завладяваща песен, или когато съзерцавала небето… Притеснявала се, защото не знаела, дали стъкленицата, която носела в сърцето си, ще издържи. Принцесата се страхувала, че ако стъкленицата се счупи, тя отново ще стане тъжна, неочарователна и очакваща… А тя не се харесвала такава и затова толкова много внимавала.

Докато внимавала обаче, изведнъж се изплашила, че ако продължава да внимава толкова много, може сърцето й да забрави да усеща, да забрави да харесва и най-страшното – да забрави да обича! Принцесата не можела да си позволи да спре да чувства – та това би означавало ходенето боса по тревата да не й носи радост, красивите песни да не могат да извикат сълзи в очите й, и дори залезът да не може да й донесе очакване!

Затова Принцесата решила, че е време да отвори отново сърцето си и да си стане пак същата – очарователна, пленителна и омайна, усмихната и лъчезарна, радваща се и създаваща радост, обичана и раздаваща обич…

Рицарят без броня се появил сякаш от никъде, точно когато Принцесата си пожелала да си бъде такава, каквато била преди. И сякаш, за да сбъдне точно това желание, той поканил цялото царство на бал. Ама наистина цялото царство – всеки, който имал желаниe, можел да отиде.

Тази идея се харесала на Принцесата. Даже нещо повече – тя решила да отиде на бала облечена като непринцеса и да наблюдава света отстрани. Отстрани… Но грешала…

Рицарят я разпознал сред тълпата, веднага щом я зърнал. В очите й открил отминаваща тъга, видял дълбоко сърце, с всичките му тъмни кътчета и дори вълшебна стъкленица в едно от тях. Рицарят знаел, че най-лесният начин да достигнеш най-закътаните ъгълчета на принцесешко сърце, е да го понесеш във вихрен танц. Рицарят поканил Принцесата на танц и тя приела.

Докато се носели сред облаци от звук и пламък, Принцесата промълвила, почти без глас, само на себе си:  „Аз съм истинска Принцеса…” и тогава чула Рицарят да казва „Знам, видях го в очите ти…”

Posted by LeeAnn as Приказки за Рицари at 6:00 AM EEST

14 Comments »

January 1st, 2013

Жива вода

С всяко докосване мрака боли
Всяка болка стените руши
С всяко твое докосване
светлината
си проправя път през нощта. 

Любовта ти е жива вода
Обгръщай ме с нея, докато отмиеш всяка тъга.
Прегръщай ме силно,
обичай ме нежно,
докато от мрака не остане дори и следа.

И когато светлината превземе света,
двамата с теб ще вървим ръка за ръка,
излекувани и спасени,
без спомени забранени,
разпръсквайки капки жива вода! 

Любовта ти е жива вода
Обгръщай ме с нея, докато заличиш всяка тъга.
Прегръщай ме силно,
обичай ме нежно,
докато светлината превземе света.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими at 6:00 AM EEST

4 Comments »