Skip to main content.
December 28th, 2012

Камъче #14: Пази си баланса!

Всяко живо същество в природата има нужда от баланс. Цветята, тревата, дърветата имат нужда от баланс, за да се развиват и растат. Птиците, рибите и зверовете също имат нужда от баланс, за да изпълняват предназначението си в природата. А какво остава за хората!

Човешките същества също имат нужда от баланс и то в много по-голяма степен, отколкото самите те предполагат. Даже някои хора, като мен например, имат нужда от повече от един баланс…

Допускам, че има хора, които могат да кажат, че живеят в баланс, ако просто внимават какво ядат, или ако просто си тръгват от работа в 18.00 и не се сещат за нея до 9.00 ч. на следващата сутрин, или ако просто спят осем часа…

Може би такъв тип баланс е лесен за постигане, но на мен той не ми е достатъчен.

Буквално преди няколко дни установих, че това да живееш в баланс, според собствените си разбирания за баланс, не е просто, но е много важно, за да се чувстваш като пълноценна личност.

Също така установих, че съм губила собствения си баланс бавно и продължително, в продължение на повече от две години и за да го възстановя, ще ми бъде нужно нещо повече от просто заричане от типа „Връщам си баланса”.

Спомням си точно кога рязко намалих писането в блога, спомням си и защо…

Спомням си кога съзнателно реших да отдам превес на работата си, за сметка на личното си време…

И въпреки, че тези решения бяха осъзнати, с течение на времето установих, че не са правилни, защото ми нарушават баланса… Отдавайки превес на работата си, лишавах себе си от любими занимания. Не бях нещастна, защото много харесвам работата си, но ми се натрупа умора, която би било възможно да бъде компенсирана от (липсващия) баланс.

За да съблюдавам поне малко съотношението работа/лично време и да не лишавам семейството си от себе си, лишавах себе си от любими занимания – пишех по-малко, ходех на репетиции доста по-рядко и още по-рядко ходех просто да танцувам с компанията от Чанове. Не бях нещастна, защото много обичам семейството си, но ми се натрупваше някаква липса, която би могла да бъде запълнена от някакво лично творческо предизвикателство…

Или с други думи, явно съм човек, който има нужда от повече от един баланс… И ако балансът работа/лично време, се постига относително лесно и е въпрос на още малко самодисциплина, то балансът лично време/лични предизвикателства е малко по-сложен.

За да постигнеш такъв тип троен баланс, определено трябва да работиш нещо, което много харесваш, за да го работиш с лекота; трябва да имаш много подкрепящо семейство, което да те насърчава да делиш личното си време между семейството и себе си и да те насърчава да приемаш творческите предизвикателства, от които имаш нужда.

Творческото предизвикателство вече е на лице, така че вярвам, че 2013 ще бъде интересна година, пълна с изненади 😉

Имам и останалите предпоставки и затова вярвам, че 2013 г. за мен ще бъде годината на възстановения баланс!

Пожелавам го и на вас!

Posted by LeeAnn as Философските ми Камъчета at 4:42 PM EEST

3 Comments »

December 22nd, 2012

Смислена нова 2013 г.

Върви напред и мисли за началото, а не за края.

Мисли не за началото, чиито път извървяваш в момента,
а за началото, което те очаква след това.

Ставай с мисълта не какво имаш да довършиш днес,
а с мисълта какво ново добро можеш да започнеш днес.

Не мисли как да стигнеш до края на пътя,
а какви хубави неща можеш да свършиш докато вървиш по него.

В края, колкото и далеч да е той,
те очаква винаги единствено и само едно: Новото начало!

Новото начало, което е невъзможно без смислено извървения път!

Желаем ви весели празници и смислени нови начала през 2013 година!

Lee&NeeAnn

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 1:23 AM EEST

2 Comments »

December 19th, 2012

Когато страстта ти препуска по сцената…

Нямам навик да се превъзнасям по актьори, певци или музиканти. Е, поне не писмено 😉  Но както всяко нещо, явно и за това си има първи път.

Истината е, че колкото и да харесвам някого, то обикновено не ми се удава възможност да се доближа до него дотолкова, че да мога да го усетя и да си съставя моето си собствено мнение.

Не е тайна, че харесвам например Брус Уилис, Джейсън Стейтъм и разни други ръбати муцуни, но какво да пиша за тях, като не съм прекарала близо до тях и една секунда.

Дори интервютата с народните изпълнители, които правя за Хоротеката не ми дават достатъчно усещане за хората като личности – все пак интервюто трае едва един час! След това те пеят, ние танцуваме и те си тръгват, от което добивам представа само за професионалните им качества. Това евентуално предизвиква възхищението ми, но не ме интригува…

Много повече се вълнувам когато имам възможност да прекарам с някого няколко часа, в които освен пеене, свирене, танцуване или актьорска игра, да мога да поговоря с него, да го наблюдавам как общува с хората около себе си (не само с публиката)…

Наскоро имах възможност на два пъти да бъда достатъчно дълго достатъчно близо около Владо Димов и трябва да си призная, че съм повече от впечатлена!

За първи път чух името „Владо Димов” преди доста години в “Шоуто на Слави”, след което Владо се позагуби от моето полезрение. Междувременно се оказа, че той е завършил пеене в Музикалната Академия и даже вече е преподавател там и си има клас студенти…

От какво съм впечатлена ли?

От професионализма! Този човек, освен че има специфичен и много интересен глас, който трудно мога да сбъркам, има и много широк диапазон на гласа (ако това е термина). В зависимост от песента и аранжиментът й, гласът му звучи всеки път по различен начин!

От излъчването! Ако Владо реши да заплаче докато пее – ще заплачеш и ти! Като те погледне и се усмихне – грейваш! Ако затвори очи – и ти затваряш очи! Докато той е в песента – и ти си там! Ако ти поднесе микрофон да пееш – пееш 🙂

От начинът, по който случва нещата! В момента Владо е преподавател и има студенти. Впечатлена съм от начина, по който се грижи за тях. Да, умишлено не казвам „преподава”, а „грижи”. Видях го как представя студентите си, как пее с тях, как ги подкрепя и развива. Видях как се държи с тях и как те го гледат в очите. Имах възможност да си поговоря с него и да чуя как разсъждава и това, което чух, искрено ми допадна. А то бе в подкрепа на това, което виждах и сама – Владо прави всичко, свързано с музиката, от сърце и душа!

Защо ме впечатляват такива неща ли? Защото забелязвам, че хората напоследък правят нещата без мисъл и чувство, колкото да отметнат задачата, и много рядко влагат в нея нещо от себе си. Когато говорим за изкуство, подобен подход е пагубен. Когато говорим за изкуство, единственият начин да бъдеш успешен е, публиката ти да вижда как сърцето ти и страстта ти препускат по сцената.

За мен, в това отношение, Владо Димов е находка: отдаден, харизматичен и много много талантлив!

И, ако позволите, още едно последно сравнение: Владо е като облаците – всеки път, когато го погледнеш е различен, а това, което чувстваш покрай него не може да се запечата на снимка.


П.П. Влади, благодаря ти за страхотната вечер!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 9:57 PM EEST

4 Comments »

December 5th, 2012

Валя рисува за Яна

Да си призная, не знам откъде да започна…

Досега ми беше лесно да качвам рисунки на Валя, ей така за удоволствие, без да има нужда да им слагам дори заглавие, защото те сами говорят за себе си, пък и вие винаги намирате какво да кажете и моите думи бяха излишни. Сега, обаче, трябва да започна аз.

Валя реши да продава рисунките си.

Решението й не е спонтанно. Отне й известно време, за да намери смисъл в това да се раздели с нещо толкова ценно за нея самата. Няма нужда да казвам, че в тези рисунки е вложено много повече от просто „талант и свободно време”.

Винаги, когато е ставало дума за продаване на рисунки, тя ми е казвала, че рисунките имат стойност, но тя не се мери с пари. Трябва да има смисъл! Винаги съм се удивявала и възхищавала на мъдростта, с която децата са способни да гледат на нещата от живота!

Преди известно време, Валя намери Смисълът, заради който да си продаде рисунките.

„Смисълът” се казва Яна и за нея ви разказах преди няколко дни. Бях обещала да ви кажа какво още имам наум и дойде време да спазя обещанието си.

Истината е, че това желание е на Валя! Нашето участие, като нейни родители, е само логистично. Тя запретна ръкави и с малко помощ от приятели и татко си, направи скромен сайт и електронен магазин, от който да е възможно да се продават рисунките. Ели от ДЕБРА пък й помогна да се свърже с майката на Яна.

И така, ето ни тук – не на финала, а в началото на нещо трудно, но много хубаво и смислено.

Всички парички, платени за рисунки, отиват при семейството на Яна, така че да направим живота на детенцето малко по-поносим.

Инициативата няма срок. Валя ще спре, когато се изчерпят рисунките и ако не успява да наваксва със заявките за нови. Но дори и тогава, ние (големите и уж отговорни възрастни) можем да продължим да се грижим за Яна – поне докато държавата осъзнае, че това задължение е нейно и поеме поне част от финансовата грижа за Яна.

Няма да крия, че положението с болестта на Яна е „стандартното” за нашата действителност. За болестта не се говори, или ако нещо се спомене в някой едноминутен репортаж, то е от чиста куртоазия. Но резултати няма. Можете ли да си представите, че в България има лекари, които никога не са чували за тази болест? Това, с повече спор със себе си, мога и да го приема някак. Но това, точната диагноза на болестта на детето ти, поставена от българска болница, да стане готова два месеца след погребението на бебето, родено с ЕБ – това не мога да го приема!

Извинявам се, ако съм разстроила някого, но фактите са си грозни.

Това трябваше да бъде положителна статия, в която да ви разкажа как моето изключително дете е решило да помогне на друго не по-малко изключително дете да живее по-добре.

Затова се връщам обратно на Валя и Яна.

Моля, вижте сайта на Валя и разгледайте магазина.

Ако нещо не е ясно – питайте мен (на мейла на приказката) или Валя – в сайта й има мейл.
Ако си харесате рисунка, можете да пишете на мен или Валя, в случай, че искате да я поръчате директно, а не през магазина.

Ако искате да питате още за болестта и за някакви по-сложни и принципни неща – имам уверението на Ели от ДЕБРА, че ще отговаря на вашите въпроси.

Успех, Яна!

Posted by LeeAnn as Bаля рисува, Мисли и чувства, Нова надежда at 2:33 PM EEST

2 Comments »

December 2nd, 2012

Пеперудените деца

Ангелите идват при нас с тяхната си Ангелска мисия – да ни помагат, да ни пазят, да бъдат около нас в най-важните моменти от живота ни, да ни дават сила, да ни показват посоката, да осветяват пътя ни. Да ни бъдат ориентир и коректив едновременно, да ни дават любов и да ни научат да обичаме, да бъдем внимателни, благодарни и съпричастни.  Обикновено ние не ги виждаме. Някои от нас ги усещат, други не. Но, независимо дали вярваме в тяхното съществуване, независимо дали ги усещаме или не – те са наоколо и следват ангелската си мисия.

Случва се обаче Ангелите да паднат. И не вярвам, че това се дължи на случайност. Но тогава боли. Няма по-голяма болка от това да срещнеш паднал ангел. Болката променя вселени.

Срещали ли сте паднал ангел?

Когато паднат земята, вече не ги наричаме Ангели. Наричаме ги Пеперудени деца, защото кожата им е тънка и ранима, като крилцата на пеперуда. На места дори липсва. Всяко движение им носи болка и е опасно за тях. Но те са деца и искат да играят. Когато погледнете в очичките им, ще видите любов и надежда. Когато погледнете в очите на майките им, ще видите болка и надежда. Невероятно е как любовта и болката вървят ръка за ръка, скрепени от надеждата.

Пеперудени деца се срещат рядко. За тях се говори малко, защото е много трудно. Затова се знае още по-малко, което пък прави пренебрегването им лесно.

Пеперудената им кожа е причинена от Булозна Епидермолиза (ЕБ). Това е рядко генетично заболяване, при което по кожата и лигавиците на тялото се издуват мехури от леко докосване или триене, а впоследствие се превръщат в болезнени, отворени рани. Тъй като кожата е уязвима като крилце на пеперуда, често наричат децата с ЕБ “пеперудени деца”.

В България в момента живеят около 100 души с това заболяване, като за тях се грижат основно близките им.  Ежедневната грижа за пеперудено дете изисква 3-4 часа само за смяна на превръзките!

Болниците не осигуряват адекватна помощ, а държавата не осигурява безплатно изключително специалните и скъпи превръзки и медикаменти.

Родителите на тези деца са принудени да ги гледат странейки от другите, за да ги предпазват от наранявания и инфекции, затова е почти невъзможно да срещнете такова дете на улицата.

Затова аз искам да ви запозная с Яна. Тя вече е на две годинки и половина и грее като истинска малка звездичка. Но за да продължи да се усмихва, има нужда от нашата помощ. Аз ще ви разкажа какво имам на ум, но преди това, за няколко дни, ще ви оставя с разказа на майката на Яна:

Epidermolysis Bullosa (Булозна Епидермолиза или ЕБ) е рядко генетично заболяване, засягащо кожата, при което дори обичайни дейности като ходене, хранене, обличане могат да доведат до образуване на мехури и рани като при тежко изгаряне 2-ра степен.

Грижата за деца като Яна, която е на две годинки и половина, е непрестанна, денонощна и включва не само обичайните грижи за едно малко дете, но и предпазване от травми, предотвратяване на раните от инфектиране, справяне с различни усложнения. Храната, която приема Яна, трябва да бъде пасирана, за да не наранява лигавицата в устната й кухина, гърлото или хранопровода. Освен това храната трябва да бъде в по-голямо количество не само за да осигури растежа, но и за да замени хранителните вещества, изтичащи с лимфата от раните, да предостави допълнителни вещества за бързото им заздравяване, както и за да по-доброто качество на живот.

Яна се роди с липса на кожа и на двата крака от коленете надолу. Лактите й също бяха покрити с рани, а ноктите на пръстчетата й паднаха още през първата година. В началото я хранех със сонда, тъй като в България не може да се намери специалния ортопедичен биберон, който да не разранява лигавицата в устата й. За превързване на раните й използваме превръзки, които често залепват за кожата и свалянето им е много болезнено. Освен това лечението на раните с такива превръзки, освен че е мъчително, е и неефективно, тъй като заедно с превръзката се отделя и новообразуваната кожа. Болката е голяма не само за Яна, но и за нас, нейните родители. Затова са ни необходими специалните, незалепващи превръзки, с които болката може да бъде намалена. Тези незалепващи превръзки обаче са изключително скъпи и трудно се намират. Когато се налага превръзките да бъдат сменяни всеки ден или няколко пъти на ден, сумата за осигуряването им става непосилно голяма. При превързването използваме и голям брой кремове: антибактериални – за предпазване на раните от инфекция, епителизиращи и омазняващи кремове – за поддържане на влажността и еластичността на кожата на Яна.

Освен кожата, лигавиците също са много лесно раними, затова ако попадне дори прашинка в окото на Яна, това причинява сериозно нараняване на прозрачното тяло на окото, за което е необходимо продължително лечение със скъпи капки и гелове. Също както и кожата, очите също се нуждаят от ежедневно овлажняване с капки.

Въпреки болката и трудностите, децата с ЕБ са много активни и умни и като всички други деца обичат да играят и общуват с връстниците си. Това обаче е невъзможно, защото превързването им отнема около 3 часа дневно. Другите деца, а и техните родители не искат да играят с деца като Яна, защото смятат че болестта им е заразна. „Пеперудените деца” не могат да бъдат оставяни сами нито на ясла, нито на детска градина, с тях винаги трябва да има придружител, който да ги пази от нараняване. Храната в тези заведения не е подходяща за тях, защото не могат или не бива да ядат твърди или горещи храни и напитки.

Всички тези огромни грижи за едно „пеперудено дете” налагат единият от родителите да остане вкъщи. Засега Националната здравна каса отказва да заплаща дори частично животоспасяващите незалепващи превръзки и кремове. Децата с ЕБ и техните родители сме малко на брой, но трябва да сме много силни всеки ден. „Пеперудените деца” като Яна са малко, но нуждата им от подкрепата на държавата и широката общественост е огромна! Подкрепа не само материална, но и морална!

Марина Антониева – майката на Яна

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:46 PM EEST

3 Comments »