Skip to main content.
May 28th, 2012

Чанове България на 7 години!

7 години! Ако помолите едно дете на 7 години да ви разкаже за себе си, то със сигурност ще започне така: „Аз като бях малък…”, и вероятно ще успее да ви разкаже целия си живот с малко думи. Хората пък казват, че първите седем са най-важните – за възпитанието на децата, за зрелостта на връзката, за изграждането на навиците, за свикването с темперамента и особеностите на партньорите / съмишлениците… Хората обаче не казват как да разкажеш с малко думи „първите седем” на институция като Чанове – клуб, не само със собствена история, но и със собствен стил, език и вътрешен фолклор 😉 🙂

От първите седем обикновено става ясно какви ще са следващите 70 🙂 А като гледам тези първи седем, с нетърпение очаквам следващите 70 – започвам да правя сметки още колко много неизтанцувани хорà ни очакват, колко нови лица, нови приятели, колко нови предизвикателства…

Първите седем донесоха и промяна – до миналата година празнувахме рождения ден на „Клуб по български народни танци „Чанове”, а от тази година празнуваме рождения ден на „Чанове България” и тази промяна хич не съм си я измислила аз. Тя си дойде някак спонтанно, но ще си призная, че ми харесва.

Тази простичка промяна обединява в себе си всичко, което трябва и има да се каже за клуба! Показва разрастването на екипа хореографи, показва увеличения брой чанчета, подсказва за броя градове, обхванати от магията…

За самото празненство едва ли има нужда да разказвам – вече всеки знае какво става когато се съберат 200 и отгоре чана на едно място ;), а тези, които отсъстваха пък си знаят какво са изпуснали. Само за аналите ще спомена, че се събрахме в хотел Рила в Боровец, в ресторант, който изглеждаше достатъчно голям за танцуване, но както обикновено ни се случва, в последствие аха-аха и да се окаже малък 🙂 .

Други снимки също няма да ви показвам – по две причини: първо, защото навсякъде вече има качени предостатъчно снимки, и второ, защото има емоции, които не могат да се запечатат на снимка 😉 Колкото и да гледате хорàта, караокето или награждаването на „забъркалите” се в томболата, няма да чуете гласовете на изявените ни песнопойци, нито пък ще се изпотите на Гъмзовяна! Но пък ще видите усмивките ни…

Усмивките! Вярвам, ще се съгласите с мен, ако кажа, че те са нещото, което захранва с енергия всяко начинание и го движи напред. Вярвам, че те са движеща сила и за Чанове – за хореографите ни, за да продължават да бъдат все така отдадени и за нас – да продължаваме да бъдем Чанове.

И понеже този рожден ден е и мой, и аз ще си намисля желание:

Пожелавам си усмивки и хорà за следващите поне 70 летà!

 


П.П. На тези, които за първи път попадат на купон като този и все още се чувстват загубени, предлагам да прочетат цялата категория „Народни танци” 🙂

Posted by LeeAnn as Народни танци at 5:36 PM EEST

4 Comments »

May 19th, 2012

friends 02 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:22 PM EEST

6 Comments »

May 12th, 2012

after the storm …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:11 PM EEST

15 Comments »

May 10th, 2012

Да не цапаме България…

… за мен е доста по-смислено като призив и кауза от „Да изчистим България за един ден”. Но е доста по-трудно, защото изисква промяна в мисленето, в нагласите, в отношението, в начина на живот, във възпитанието… Ако започнем тази „кампания” сега, България има шанс да бъде чиста за внуците на децата ни.

С призиви от рода на „Да изчистим България за един ден”, България ще бъде чиста един ден, а от гледна точка на човешкия живот, това е точно… никога! Тези, които са цапали цяла година, няма да спрат сега, само защото някой чисти. За тях няма истинска промяна. Единствената промяна е, че едни ентусиазирани хора любезно им отварят място за нови боклуци. Това е като темата с клошарите – помагаш ли на клошар, когато му даваш храна/пари/т.н.? По-скоро – не.

Вероятно вече ви е ясно, че няма да излезна да чистя на 12 май, но това не е единствената причина.

По-съществената причина е, че подобна постъпка от моя страна би била лош пример за децата ми. Как да обясниш на деца, които не хвърлят дори дъвка на улицата, защо тях учиш да пазят, да не цапат, да си почистват, защо не ходиш да чистиш след тях, а отиваш да чистиш мръсотиите на чужди хора? Защото обичаш чуждите хора повече от тях или поради някаква друга неясна причина? И какъв би бил стимулът на тези деца и занапред да бъдат чисти и отговорни? Ако за мама е приемливо да чисти след чуждите хора, значи ще е приемливо да чисти и след нас, а тя не го прави – следователно или не ни обича достатъчно, или нарочно ни кара да си подреждаме вещите, мием чиниите, помагаме вкъщи, просто за да ни тормози.

И понеже аз обичам децата си повече от чуждите хора, които всеки ден цапат улиците и животите ни, на 12 май ще прекарам един прекрасен ден с децата си!

Posted by LeeAnn as Реалността at 2:33 PM EEST

5 Comments »

May 7th, 2012

the memories remain 02 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:37 PM EEST

3 Comments »

May 2nd, 2012

Сестри Диневи в Клуб на Хорото

Диляна и Миглена Диневи, по-популярни като Сестри Диневи, гостуваха в Клуб на Хорото на 25.04.2012 г.

Аз обаче ще ги наричам Диляна и Меги, защото те са толкова млади, толкова нежни и скромни създания, че това „сестри” отпред някак внася грубост в излъчването им. А излъчването им може да се събере само в една дума: очарователно!

Вълнението им да бъдат там и да пеят за нас, се предаваше през цялата вечер и на нас, гостите.


Благодаря ви, че се съгласихте да направим това интервю.

Вие сте сестри, нали, не сте близначки…?
Да, сестри сме, имаме две години разлика…

Сестри сте, а имате еднакъв талант – това не е много често срещана комбинация…
Вероятно защото разликата ни е много малка…

Винаги ли сте пели заедно?
Не, всъщност първа започна да пее Диляна, въпреки че е по-малка, а аз се записах на народно пеене на по-късен етап.

А първата ви изява на сцена, заедно ли беше? Какво си спомняте?
Не, първата изява на сцена беше на Диляна.

Да, тогава бях на 9 години и едни приятели на нашите имаха юбилей. Тогава вече бях ученичка на народната певица Динка Русева – тя беше с мен на това празненство – свиреше ми на акордеон, а аз пеех за гостите. Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Интервю, Народни танци at 10:42 PM EEST

3 Comments »