Skip to main content.
January 26th, 2012

Бяла тишина…


Сняг…

Тишина…

Съзерцание…

Размишление…

Има нещо магично в хубавия дебел бял сняг.
Няма как да не забавиш темпото.
Кара те да поспреш, да се поогледаш и да помълчиш.

Като помълчиш, започваш да чуваш по-добре – себе си и околните.

Като чуваш по-добре, започваш да разбираш по-добре – себе си и околните…

И да чувстваш по-добре…

Да обичаш повече…

И по-силно…

Снега.

И не само…

Има нещо магично в хубавия дебел бял сняг.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 5:27 PM EET

5 Comments »

January 25th, 2012

Росица Пейчева в Клуб на Хорото


Росица Пейчева гостува в Клуб на Хорото на 18.01.2012 и на практика беше първият изпълнител, пял на живо в любимата ни Хоротека. Но това съвсем не беше първата ни среща с чаровната народна певица. Не е тайна, че Чанове имат слабост към нея, а както и тя сподели „Слабостта ни е взаимна”.

Роси беше гост-изпълнител на 5-я рожден ден на „Чанове” (2010 г.) и гост на 5-я семинар на „Чанове” (2011 г.).

Имах известно притеснение дали интервюто ще се получи, откъде да започна така, че да не стане „дървено” и т.н. Имах удоволствието да се срещна с Роси преди да излезе на сцената – говорихме си докато тя се приготвяше и се получи истинско женско дърдорене. Роси е толкова лъчезарна, сладкодумна и открита, че просто зарязах предварително написаните въпроси и си поговорихме.


Роси, спомняш ли си първата си среща с „Чанове”? Аз си спомням колко се вълнуваше, с какъв плам пееше, как на моменти затваряше очи…

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Интервю, Народни танци at 5:45 PM EET

2 Comments »

January 21st, 2012

На 6…

За изминалите шест години ви казах толкова много за себе си… И толкова много премълчах…

NeeAnn ви показа много… Но и много скри…

Спазих обаче най-важното обещание, което си дадох тогава: в блога да пиша само за красиви неща и той да пази само хубавите спомени. И сега, години по-късно, като се разхождам по страниците му, чета и се усмихвам и съм доволна от даденото и спазено обещание. И установявам, че въпреки динамиката, в която живея, аз съм си същата и не съм си променила мисленето за важните неща… Това хем ме успокоява и балансира, хем си мисля, че точно то е нещото, което ми помага да се движа право напред през всякакви турболенции… 🙂

И друго си обещах тогава: да не пиша за работа. И понеже и това спазвам, затова все по-рядко се появява нещо за четене. Работата напоследък е превзела по-голямата част от живота и времето ми, но някак не мога да се оплача. Може би, защото работя нещо, което много харесвам, всеки ден е нов, интересен и изпълнен с удовлетворености. А това е важно, защото пряко влияе на първото обещание 🙂

Това, обаче не значи, че блогът не е необходим вече или че съвсем ще спра да пиша. Нали не ви е минало през ум? Напротив.

Блогът ни е мястото, където винаги (ще) се връщам, за да се намирам, защото философията на живота ми е в него… колкото и странно да ви звучи това…

Да не говорим, че ако не беше той, с някои от вас вероятно никога нямаше да имам удоволствието да се срещна 🙂

Всъщност, изобщо не смятам да правя равносметки, защото равносметка се прави накрая, пък аз тук краища не виждам.
Виждам само начала 🙂

Но и обещания не смятам да давам, защото после ще ме карате да ги изпълнявам. 😉

Просто исках да ви кажа „Благодаря”, че сте наоколо и сте част от споделеното 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 3:16 PM EET

5 Comments »

January 14th, 2012

winter melancholy …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 7:59 PM EET

3 Comments »

January 11th, 2012

K.I.S.S.

Най-сложното възможно нещо е
да запазиш нещото възможно най-просто…

 

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 6:09 PM EET

2 Comments »

January 9th, 2012

winter touch …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 7:57 PM EET

10 Comments »