Skip to main content.
December 23rd, 2011

Весели празници и Щастлива 2012 година!

Желаем ви движение!
Не е важно нагоре или надолу, напред или назад. Важно е да е в посока по ваш избор!

Желаем ви спокойствие!
Да намирате време за старите си приятели и време, в което да откривате нови!

Желаем ви смисъл!
Да бъдете доволни от всичко, което правите, както и от това, което прецените да не направите!

Желаем ви здраве!
Бъдете силни и уверени, за да живеете живота си с лекота!

Желаем ви Щастие!
Да намерите очите, в които да се оглежда истинското ви щастие!

 

 Lee&NeeAnn

Снимката е собственост на Теодора Костова.
Всички права са нейни и нямате право да я ползвате без изричното й разрешение.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 3:33 PM EET

3 Comments »

December 13th, 2011

Четири капи-та и една Джангурица

Това, скъпи подскачковци, е новата формула на ентусиазма!

Когато я чух за първи път преди няколко дни, бях в колебание дали да пиша за купона, който току-що бе свършил (временно) или този път да си запазя емоциите за себе си. Това  изречение обаче ми подейства освен танцувално-вдъхновяващо, и някак… споделящо-вдъхновяващо. Може би защото скарпините ми още подскачаха в ритъма на Самоковската ръченица, която играха няколко поредни пъти, благодарение на един къдрав господин… Но, това е друга тема 😉

Всъщност, историята около това изречение е колкото обикновена, толкова и специална.

Това изречение събира в себе си състояния и емоции, които ако не си изпитал, едва ли можеш да разбереш.

Всъщност, изречението описва случка.

Влиза един господин в новия ни Клуб на Хорото и си поръчва 4 броя капи, изпива си ги, изиграва си сам една Джангурица и си тръгва! Толкоз. Съвсем простичко.

Когато Миленка ми го разказа, си казах: това е! Ето така се описва с пет думи това великолепно място! Денонощно е – влизаш когато си искаш (топката на вратата се върти на дясно 😉 ), танцуваш каквото и колкото си искаш и когато прецениш, че си в комфорт със себе си – продължаваш си по пътя! Толкова просто!

И купонът винаги се получава! Няма нужда да се уговаряш с някого специално или да се чудиш къде да потропкаш – то вече е ясно е къде 😉  Впрочем, в събота (10.12.11) вечерта, обстановката беше изумителна – хората влизаха на тумби чак до към 4.00 часа. Когато ние отидохме към 1.00, нямаше къде да се седне (то, не че някой е отишъл, за да седи 😉 ) и хората продължаваха да идват. И ако някъде изразът „От вратата – за краката” е в сила, то това е в хоротеката – от вратата – обуваш скарпините и беж на дансинга 😉

Интересното е, че дори когато е празно и няма тълпи танцуващи, мястото не губи очарованието и уюта си. Влизаш си, сядаш си, пиеш си питието, подставаш за малко, изтанцуваш си нещо любимо и пак си продължаваш с питието… Така мога да живея сто години, честно!

И още нещо: Ако по някаква случайност този господин прочете това писание и се познае – нека да ми напише на мейла на приказката – лично ще го почерпя още поне 4 капита и ще изиграя с него не само една Джангурица!

 

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 9:41 AM EET

5 Comments »

December 9th, 2011

night visions 14 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 7:55 PM EET

3 Comments »

December 6th, 2011

Пътищата…


 

Важно е къде отиваме,
от къде минаваме,
и кого срещаме по пътя си.

Но по-важно е да има място, където да се връщаме…

П.П. Честит имен ден, Ники!

Posted by LeeAnn as L`афоризми, Реалността at 2:35 PM EET

4 Comments »

December 2nd, 2011

Клуб на Хорото!

На 29 ноември 2011 в София отвори врати първата уникална и единствена…

Всъщност, редно е да започна от доста по-далеч, защото новината сама по себе си, първо: вече не е нова, защото както знаем, добрите вести идват бързо и второ, защото новината нямаше да съществува, ако не съществуваха редица други предпоставки и събития.

Мина ми през ум да си поиграя с търпението ви и да започна разказа си някъде от около 1980-81 г., когато на бял свят са започнали да се появяват част от предпоставките, но ще бъда милостива и ще започна от преди някъде 4-5 години и ще се постарая да бъда доста по-конкретна. 🙂

Идеята не е нова. Преди 4-5 години вече съществуваше в главите на Миленка и Коце. Вероятно някъде в пространството винаги е съществувала… Осезаеми очертания започна да придобива преди няколко месеца, когато вече повечето работа бе свършена и оставаха само дребни детайли.

Няма да крия от вас, че съм особено щастлива да имам честта и отговорността да бъда въвлечена в тази финална фаза…

След като идеята намери своите изпълнители, мечтата намери своите сбъдватели.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Народни танци at 8:43 PM EET

14 Comments »