Skip to main content.
October 27th, 2011

Ипомони фотиа

Имало едно време една принцеса. Тя била умна, разумна, прелестна и омайна, имала си две ръце, две очи, уши, дълга коса… какво повече му трябва на един принц?

Ааа, имала си, разбира се, и два крака. Левият не бил нещо особено. Крак като крак. Но деснияяяя…  Десният крак на принцесата бил специален, защото бил вълшебен.

Ама не бил обикновено вълшебен, защото на външен вид си бил съвсем като левия, ама десен, а бил някак особено вълшебен, защото вълшебствата се задействали само когато принцесата потропвала с него.

Но понеже и това не било достатъчно по принцесешки сложно, принцесата си имала специална дума, която указвала края на потропването и началото на вълшебството. Или по-скоро началото на сбъдването на вълшебното заклинание, изречено под съпровода на принцесешко потропване.  

Объркахте ли се? Сега ще обясня.

Изправете се… Не, не може седнали или легнали – мързелът убива вълшебството! …  и си пожелайте желание. Може и без да си затваряте очите. Да, може да е обикновено желание. Например: шоколад. Пожелайте си да се появи шоколад. Е, много ясно, че трябва да има публика, иначе кой ще докаже, че шоколадът се е появил изобщо…

Така, изправете се, притаете дъх и си поръчайте шоколад. Не са нужни заклинания. Достатъчно е да попитате „Имаме ли шоколад?”

Получава ли се? Не, нали 🙂  Знаех си! И на принцесата така не й се появява шоколад.

Сега, както сте си изправени, кажете „Ама аз искам шоколад”.  Стана ли?  Не? А тропнахте ли с крак? С десния крак! Пак не става! Е, няма да стане, защото не знаете вълшебната думичка.

И така, както сте си изправени, кажете „Искам шоколад”, тропнете с крак и кажете „Пък”.

Пак не става, нали? Няма и да стане! За да стане, трябва да си принцеса!

Проблемът е, че на принцесата толкова много й харесвало как на всяко нейно пък  се намирал поне един придворен, който да хукне и да й изпълни желанието мигновено, че в двореца вече почти никой, ама съвсем несправедливо, вече не си спомнял как се казвала принцесата, защото всички я наричали Принцеса Пък.

А тя имала толкова красиво име. Казвала се Ипомони фотиа. Красиво, но трудничко за изговаряне  🙂

Принцесата първоначално не се сърдела, че я наричат Принцеса Пък, забавлявала се и дори не знаела защо се казва Ипомони фотиа. С течение на времето, обаче, разбрала. Имало неща, за които колкото и много пъти да потропваш с краче, колкото и силно да викаш „Пък”, те не ставали така лесно и така от само себе си и било нужно доста повече от обикновени придворни, които да тичат и да изпълняват.

Нещо повече, някои от нещата, които най-силно желаела,  изчезвали при потропване с крак, други боляли, а трети просто изгаряли…

И понеже принцесата била умна и разумна, много бързо разбрала, че феите-кръстници, които са я навестили още когато е била в розовата си люлка, са имали право да я кръстят така и че няма нищо по-хубаво от това, да съчетаеш в себе си тези две неща и да се казваш така!

 … и сега сте вие: кои са тези два неща и как се казва принцесата всъщност?

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 3:09 PM EEST

21 Comments »

October 24th, 2011

reflections 03 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:15 PM EEST

3 Comments »

October 17th, 2011

… розово, с бодлички…


Някой знае ли как се казва това цвете?

Няма уловка, наистина не знам. Между другото – розовото боде! Пълно безобразие!

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 12:34 PM EEST

9 Comments »

October 14th, 2011

memories …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:10 PM EEST

42 Comments »

October 13th, 2011

Не, господине, не съм на 20

Non monsieur je n’ai pas 20 ans
Interprétée par Juliette Gréco

Non Monsieur je n’ai pas vingt ans
Vingt ans c’est l’âge dur
Ce n’est pas le meilleur du temps
Je sais, je l’ai vécu
J’ai dansé sur quelques volcans
Troué quelques souliers
Avec mes rêves et mes tourments,
J’ai fait mes oreillers
Et je dis encore aujourd’hui
Je suis comme je suis

Oui, je me souviens des jours
Quand les jours s’en allaient
Comme un rêve à l’envers
Oui, je me souviens des nuits
Quand les oiseaux parlaient
Sous la plume à Prévert

Non Monsieur, je n’ai pas vingt ans
Vingt ans c’est tout petit
Moi je n’ai jamais eu le temps
D’avoir peur de la nuit
Ma maison est un soleil noir
Au centre de ma tête
J’y fais l’amour avec l’espoir
Et l’âme des poètes
Les poètes sont des enfants
Des enfants importants

Oui, je me souviens des jours
Quand les jours s’en allaient
Comme un rêve à l’envers
Oui, je me souviens des nuits
Quand les oiseaux parlaient
Sous la plume à Prévert

Moi Monsieur, quand j’avais vingt ans
J’étais déjà perdue
Perdue,  la rage entre les dents
Superbement perdue
Moi je dansais avec des morts
Plus vifs que des vivants
Et nous inventions l’âge d’or
Au seuil des matins blancs
J’ai toujours chevillé au corps
Le même soleil levant
Non Monsieur, je n’ai pas vingt ans.

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Не, господине, не съм на 20
Превод: LeeAnn

Не, господине, не съм на 20.
Двайсетте са възраст трудна,
и не са най-доброто време.
Знам, живяла съм го.
Танцувах върху вулкани,
хвърлях и обувки.
С моите страдания и мечти,
закачих си на ушите обеци.
И все още мога да го кажа:
Такава съм, каквато съм.

Да, спомнях си дните,
когато дните си отиваха,
Като сън, който сънуваш наопаки.
Да, спомням си нощи,
в които птиците говореха
изпод перото на Превер.

Не, господине, не съм на 20.
Двайсетте са възраст кратка.
Така и не ми остана време
да се страхувам от нощта.
Домът ми е черно слънце
в центъра на съзнанието ми.
Там се любих с надеждата
и душата на поетите.
Поетите са деца,
важни деца.

Да, спомнях си дните,
когато дните си отиваха,
Като сън, който сънуваш наопаки.
Да, спомням си нощи,
в които птиците говореха
изпод перото на Превер.

Аз, господине, когато бях на 20
Бях вече изгубена.
Изгубена, стисках яда си зад зъбите,
Абсолютно изгубена.
Танцувах с мъртвите
по-жизнени от живите.
И на прага на белите утрини,
измислихме златната възраст.
Но, винаги носех в себе си
същото изгряващо слънце.
Не, господине, не съм на 20.

Posted by LeeAnn as Chansons / Преводи на френски песни at 5:10 PM EEST

2 Comments »

October 10th, 2011

Красотата дебне отвсякъде 08…


 

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 12:34 PM EEST

No Comments »

October 4th, 2011

Градът на колите

За никого от вас вече не е тайна, че съм замислила да ви разкажа историйка, свързана с коли 🙂 Но не какви да е коли, а фолксвагени. Ама не фолксвагени като коли, а Фолксвагени като група от марки…

Тези коли се раждат на едно определено място и някои от тях, като остареят,  се връщат пак там ;), ама в съседство… Знам, че нищо не разбрахте, затова започвам отначало.

Градът, в който се раждат повечето автомобили от групата на Фолксваген, се намира в северна Германия, в градче с трудното за произнасяне име Wolfsburg. Нещо повече – градът е създаден заради заводите на фолксваген, заради амбицията на Хитлер, автомобилите да бъдат достъпни за всеки германец. Въпреки впечатляващия им външен вид, ние не посетихме заводите – оставихме си ги за догодина.

Посетихме музея, който е в непосредствена близост до тях.

Първите усмивки ни пресрещнаха още на паркинга…

Музеят е създаден преди 11 години и се нарича Autostadt (Градът на колите). И тъй като акцент са автомобилите, изобщо няма да ви обяснявам, че музеят е огромен и едвам се обикаля за един ден. Няма да ви обяснявам, че на територията му има хотел, ресторанти, градинки с пейки, кафенета, шадравани

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия, Пътепис at 5:47 PM EEST

3 Comments »

October 3rd, 2011

В огледалния свят…


 

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 12:34 PM EEST

6 Comments »