Skip to main content.
September 30th, 2011

Каква марка съм аз?


Моля ви, не подценявайте въпроса. Очевидният отговор е грешен – това НЕ е VW beetle 🙂

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 12:34 PM EEST

16 Comments »

September 28th, 2011

with smell of diesel …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:34 PM EEST

13 Comments »

С дъх на бензин…


Posted by LeeAnn as Фотодневник at 12:34 PM EEST

6 Comments »

September 26th, 2011

Умиротвореност…


Posted by LeeAnn as Фотодневник at 12:34 PM EEST

3 Comments »

September 21st, 2011

Лилавата долина

Лилавата долина е името, което дадох на обширна част от Северна Германия, в която растат лилави цветя, като това, на което не можахте да познаете името.

Всъщност, истинското име на долината, в която това цвете живее, е Luneburger heide, а германците наричат цветето heide. Как се казва всъщност – да кажат ботаниците 😉

Името на цветето, което аз ще си наричам Хайде, е без особено значение за пътешествието ни днес.

Хайдето живее в едно равно и просторно място между градовете Хамбург, Хановер и Бремен и според немските сайтове заема площ от над 230 кв. км.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия, Пътепис at 7:41 PM EEST

4 Comments »

September 14th, 2011

Кумбо

Страстта ми към цирка не е тайна, но в последните години досегът ми до цирковото изкуство е будел в мен по-скоро тъга, примесена с възхищение за ентусиазма и усилията, отколкото възхищение към таланта и уменията, примесено с нещо друго, като по детски чиста радост, например. Не, че хората не са били талантливи, в никакъв случай не казвам това. Но излъчването им, че циркът за тях е по-скоро последен избор и надежда за оцеляване, отколкото съзнателен избор от душа на начин на живот е било по-силно от ентусиазма и таланта. За жалост…

Въпреки това, ходех на почти всеки цирк, който се появеше наоколо и търсех моя цирк – този, който ще ме впечатли до сълзи и онемяване. Така и не го намирах – все нещо липсваше…

До преди десетина дни…

Преди десетина дни в Сопот открих моя цирк! Как изглежда ли?

Изглежда вдъхновяващо, възхитително и ентусиазиращо. Съдържа онова, което липсва на останалите – той носи в себе си онази моя частица радост, която ме връща незабавно в детството ми, кара ме да подскачам от радост, да се смея на клоуна и да се ръкопляскам на олюляващия се пират.

Това е моя цирк, а хората в него дори не говорят моя език! А може би най-ценното е, че повечето от тях не говорят български. За истинското общуване, езикът на който говориш, не е от значение. Значение имат излъчването, съзнаването, че си част от цялото и че твоят успех е част от общия. Особено когато репетираш акробатични и жонгльорски номера, нали 😉

Смесицата между актьорите в моя цирк е толкова уникална и неподправена, колкото уникален и различен е всеки един от тях! Като прибавите и прилично количество разнообразни таланти, които притежава всеки от тях, се получава… Кумбоооо!

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Култура, Нова надежда at 7:57 PM EEST

1 Comment »

September 5th, 2011

carefree 01 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 9:32 PM EEST

9 Comments »

September 1st, 2011

Красотата дебне отвсякъде 07…


… има награда, ако познаете името на това цвете…

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 6:51 PM EEST

8 Comments »