Skip to main content.
August 28th, 2011

Вятърната мелница

Един воденичар оставил на тримата си сина скромно наследство своята воденица, магарето си и своя котарак. Делбата станала бързо: Най-големият получил воденицата, Средният — магарето, а за най-малкия останал котаракът…

 

Живял някога в мелницата си беден мелничар. Нямал жена и деца, та му помагали трима чираци. Работили те няколко години при него и един ден…

… А на хълма, който се оглеждаше в тихия залив, въртяха платнени криле десетина вятърни мелници…

 

Познахте ли приказките? А мелниците и водениците?

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия, Пътепис at 3:20 PM EEST

2 Comments »

August 26th, 2011

Как грозното патенце…

… родено в Бавария…

… малко пораснало…

…и накрая се превърнало…

… в матово БМВ 🙂

 

…или по-скоро разказ за едно пътуване във времето…

Очаквайте скоро 🙂

Posted by LeeAnn as Германия, Фотодневник at 5:48 PM EEST

5 Comments »

August 22nd, 2011

Кой прав, кой крив…


 

… кой на покрив 😉

Posted by LeeAnn as Германия, Фотодневник at 3:02 PM EEST

3 Comments »

August 13th, 2011

HBD v3.0 …


Happy Birthday, FalconBaby 😉

Posted by NeeAnn as Екстремно, Мисли и чувства, Реалността at 11:00 AM EEST

7 Comments »

August 9th, 2011

По пътищата на Германия

Не знам дали съм ви го казвала преди, но това немците са странни хора, особено когато стане дума за … придвижване 🙂

Едни летят нииииско над терена с чисто новите си летящи чинии…

  Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия at 12:34 PM EEST

3 Comments »

August 7th, 2011

Clouds over the city 02 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 7:56 AM EEST

1 Comment »

August 2nd, 2011

По пътя…

„Човекът е човек тогава, когато е на път”

Простичко изречение за финал на дълго и трудно за смилане стихотворение. Епохата се смени, ние също се променихме и едва ли някой помни изобщо началото. То, началото не е и точно наше. Тежало е на друг. Но пък помним края и както обикновено става, вече отдавна сме променили смисъла му. Този път поне е за добро. Това е едно от малкото наследства, на които сме променили негативния, песимистичен и безизходен оттенък в положителна посока.

И вместо за финал на тежко стихотворение, тази фраза за мен е финал на тежки месеци и начало на хубаво, топло и спокойно лято, в което ще плувам, ще пътувам, ще ходя, ще летя, ще снимам и накрая – ще пиша 🙂

Същото желая и на вас:

Широки и красиви пътища –
не непременно по асфалт,
дори не непременно пътища.

Човекът, когато е човек, може да пътува и без път!

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:22 AM EEST

13 Comments »