Skip to main content.
July 29th, 2011

SysAdminDay 2011 …


Cheers, boys and girls ;)
Cheers, boys and girls 😉

Posted by NeeAnn as Реалността at 1:03 PM EET

6 Comments »

July 19th, 2011

authentical 01 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:00 PM EET

12 Comments »

July 11th, 2011

Големият гаф на БНТ завърши!

Вероятно вече се досещате, че става дума за „новото фолклорно шоу на България” „Надиграй ме!”.

Преди да ви споделя мислите си обаче, се налага на направя някои уговорки и уточнения.

Аз съм от клуб ЧАНОВЕ. Чанове отпаднаха на първи кръг. Тази статия беше готова още преди да влезнат в студиото и щеше да излезе и ако си бяхме тръгнали с победа. В тази статия не се говори за загубата/победата на Чанове.

Тази статия си е лично мое мнение и не обвързва с него нито танцьорите-чанове, нито нашите хореографи и техните помощник-хореографи.

Тази статия не съдържа обиди и лични нападки, затова четете внимателно думите, които следват. Ако някой се обиди от констатираните факти, то вероятно ще е от гузна съвест. И защото от истината често боли.

От друга страна пък не вярвам някой от създателите на „шоуто” да е вложил толкова много мисъл, енергия и емоция в предаването, че чак да се обиди, но ще се радвам, ако ме опровергае.

Всички използвани в текста цитати са поставени в кавички и са взети от сайта на БНТ свят – от публикувани статии и качени интервюта.

И така, да се върна на „формàта на предаването”.

Недомислиците започват от самия анонс на предаването. В него се казва: „Всяка неделя вечер от 21:45 часа в хореографска битка на екрана ще излизат любители на народните танци от български градове-съперници”.

Още в това първо изречение има несъответствия: първо: бе съобщено, че всеки клуб трябва да изиграе автентично хоро от фолклорната област, към която принадлежи. Е, за каква хореографска битка говорим?! При автентичните хора работата на хореографите е да разчетат стъпките от учебниците и да ни ги поднесат по най-лесния за заучаване начин. Тук лично хореографско творчество на практика няма. И второ: кой определя кои са градовете-съперници? И кой реши, че Варна и Бургас са подходящи фолклорни съперници? По това, че имат излаз на Черно море?

И така, започна предаването и изведнъж се оказа, че „народните танци са мода”. Не, господа, народните танци са културно наследство. Клубовете може и да са мода, но тях никой не ги споменава 😉

Въпреки колебанието, което ми донесе още първото изречение в анонса, реших все пак да дам шанс (в душата си) на новото предаване. Все пак, самата Екатерина Генова, Директор на дирекция „БНТ Свят и региони” се изправи пред зрителите и каза, че това е „авторски формàт на БНТ, няма нищо взаимствано, не е чужд брадър”. Това беше единственото обнадеждаващо изречение…

Разочароващо е, че създателите на „авторския формàт” вместо да направят нещо наистина българско и да се опитат да тушират напрежението между градовете и да обединят нацията поне в едно нещо, те отново заложиха на противопоставянето. Е, как да повярвам, че моделът не е взаимстван от чужд брадър?

Но, както казах, реших да дам шанс на новото предаване да ме убеди, че е направено от българите за българите и че ще се получи нещо наистина добро.

И за кратко имаше такава надежда. Чанове се срещна с Мера денс и крайният резултат е едно хубаво приятелство извън студиото, подплатено с хорà и блага ракийка.

Доброто ми настроение и нагласа обаче се изпариха много бързо, когато разбрах, че регламента за гласуване на финала е променен в последния момент, дни преди финала.

В първите седем предавания, които трябваше да излъчат финалистите, регламентът беше: Зрителите изпращат смс-и за своя фаворит и печели клубът събрал повече зрителски гласове. Тук на практика гласовете на журито не играят роля, защото журито се стараеше да дава сходни оценки и такива, които да компенсират зрителския вот. Вероятно, за да се насърчат хората да изпращат още смс-и за любимия клуб. Ограничението за изпратени смс-и беше 5.

Изведнъж, преди финала на надиграването се оказа, че положителния вот не е достатъчно добър за българско предаване и изведнъж регламентът се обърна наопаки. В последната вечер зрителите бяха принудени да дават отрицателен вот, без ограничение в броя на изпратените смс-и, като обяснението бе доста повърхностно: „така танцьорите от по-малките градове, няма да бъдат ощетени от зрителите от по-големите и ще се избегне организираното гласуване”. След седем вечери противопоставяне, това автоматично обърна България срещу София (нищо, че половината население на София е събрано от цяла България). А Перник изгоряха покрай София, вероятно защото са най-близо географски. (с тая нова магистрала, сигурно ги считат за квартал на София, знам ли 😉 )

И пак така, ненадейно авторите на „най-новото танцово шоу на България” решиха, че интернет гласуването на „българите от чужбина” има значение. Ама, разбира се, е ще има! Нали именно българите от чужбина са  дали идеята за това шоу!

И не ясно за мен защо, интернет гласуването бе отворено преди да започне състезанието. Е как оценяваш някого, когото не си видял как танцува? Според града? Защо ли българите в чужбина не харесват София?!  

Не е нужно да си ИТ специалист или финансов гений, за да прозреш зад тънките сметки.

Аз съм ИТ лаик, но знам, че ако реша да се „вържа” към Интернет през IP, което се аутентифицира като адрес извън България, мога да го направя без много усилия. Поради тази причина, обявения вот на „българите от чужбина” за мен е спорен.

Спорен, но удобен. Удобен, защото е съчетан с презумпцията за отрицателно гласуване – точно като във формàтите, от които не взаимстваме модела „дайте да видим кого да изгоним”!

Ако гласуването е с положителен вот, зрителите изпращат смс-и само за един клуб. Да речем, че Чанове са 600 човека, по 5 смс-а, това са към 3 000 смс-а. Стотинките си ги сметнете сами.

Ако обаче вота е отрицателен и Чанове имат висок резултат „за изгонване” в интернет гласуването, всеки от тези 600 човека трябва да гласува неопределен брой пъти срещу всеки от останалите градове, за да промени вота. Стотинките си ги сметнете сами.

И накрая, с риск да ме сметнете за дребнава, ще кажа още нещо: БНТ обяви, че на финала ще се явят отборите на Варна, …. София.

Ние не сме отбора на София! Ние сме ЧАНОВЕ! ЧАНОВЕ има и в Бургас, Варна, Русе, Пловдив, Стара Загора, Елин Пелин и Чирпан. Ама айде да не изпадаме в подробности!

Posted by LeeAnn as Народни танци at 10:18 AM EET

2 Comments »

July 10th, 2011

Имам нужда да говоря

 Преводът е специално за Зори.

Зори,  лично аз не съм очарована от текста.
Малко мрънкащ ми се струва, но пък като се има предвид,
че ти си измрънка превода, вярвам, че ще ти хареса 🙂

Дано не съжалиш, че си разбрала какво означават думичките 😉


J’ai besoin de parler
Interprétée par Ginette Reno

Tu rentres du bureau
Tu te sers un whisky
Parce que t’en as plein l’dos
De t’battre avec la vie
Tu me prends dans tes bras
Mais tu m’demandes même pas
Comment ça va
Tu t’assois dans ton coin
Tu ne me dis jamais rien
Tu penses à tes affaires
C’est ton seul univers
Tellement qu’j’me dis parfois
Que si j’n’étais pas là
Tu t’en apercevrais même pas
Tu t’en apercevrais même pas

{Refrain:}
J’ai besoin de parler
De parler à quelqu’un
À quelqu’un qui voudrait
Simplement m’écouter
J’ai besoin moi aussi
De parler de ma vie
Si ce n’est pas à toi
Dis-moi à qui ?
J’ai besoin de parler
Besoin de te parler
Pour savoir où j’en suis
De ma vie avec toi
J’en suis même arrivée
Jusqu’à me demander
Est-ce que je t’aime
Autant qu’avant ?

Tu te lèves toujours tôt
Tu dévores tes journaux
Tout s’qui s’passe entre nous
On dirait que tu t’en fous
Mais s’qui s’passe
En Iran ou en Afghanistan
Ça, ça te passionne

Et quand tu m’téléphones
Au milieu d’la journée
C’est pour me demander
C’que j’ai fait pour dîner
Mais qu’est c’que tu dirais
Si un soir tu rentrais
Et tu ne trouvais plus personne
Non, tu ne trouvais plus personne
{au Refrain, 2x} ….

 

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

 

Имам нужда да говоря
Изпято от Ginette Reno
Превод: LeeAnn

Прибираш се от работа
Сипваш си уиски
защото ти е писнало
да се бориш с живота
Прегръщаш ме,
но не ме питаш
как съм.
Сядаш в твоето ъгълче
и не казваш нищо, никога.
Оставаш с мислите си,  
те са твоята вселена.
Понякога си казвам,
че ако ме нямаше там
нямаше да забележиш дори.

{припев:}
Имам нужда да говоря,
да говоря на някого.
На някого, който би искал
просто да ме слуша.
Имам нужда също
да говоря за живота си.
Ако не говоря на теб,
на кого тогава?

Имам нужда да говоря,
да говоря на теб,
за да знам къде съм
в живота си с теб.
Аз съм тук както преди,
за да ме попиташ
дали те обичам
толкова колкото преди?

Винаги ставаш рано,  
погълнат от пресата.
Всичко, което става между нас
изглежда маловажно за теб.
Но, това което се случва
в Иран или Афганистан
истински те вълнува.

И когато ми звъниш
през деня
е за да попиташ
какво ще има за вечеря.
Но какво ще кажеш,
ако една вечер се прибереш
и не откриеш никого
не, не откриеш никого
{припев, 2x} ….

Posted by LeeAnn as Chansons / Преводи на френски песни at 4:44 PM EET

2 Comments »

July 9th, 2011

Чанове на финала на „Надиграй ме!”

Когато ни поканиха да участваме в кастинга за новото (тогава) предаване „Надиграй ме” и особено след като се класирахме за състезанието, подходих с нескрит ентусиазъм. Както винаги. И както всички Чанове, които участват в представителния ни отбор. И като всички останали отбори.

Скрих скептицизма си по отношение на предаването като цяло (признавам, че имаше малко и от него) и повярвах, че такъв вид състезание е добра идея и че тя може да бъде използвана за популяризиране на българския фолклор и народни танци. Повярвах, че това е нов формат, авторски на БНТ, „няма нищо взаимствано и не е чужд брадър”.

Вярата ми, че ще се получи нещо истинско и вдъхновяващо, бе подхранена на 5 юни, когато Чанове надиграха Мера денс. Победата ме зарадва. Но повече ме зарадва това, че от залата излезнахме приятели с Мера денс. И то не само на думи. Уговорката беше: „Който спечели, кани другия клуб на купон”.

Купонът беше снощи. И въпреки, че целта на тази статия не е да разказва за невероятната вечер, няма как да не спомена, че това, което се случва между Чанове и Мера денс е поредното доказателство, че клубовете по народни танци не могат (и не бива) да бъдат истински конкурентни, защото хората, които танцуват в тях обичат фолклора и народните танци повече от победата и противопоставянето. Тук е мястото да благодаря на Мера денс за приятните изненади снощи – Чанове получиха шампионска купа, торта „надиграй ме” във формата на телевизорче и блага ракийка (сигурно пропускам нещо – извинявам се за което).

Всички заедно пък получихме прекрасна вечер, изпълнена с настроение, хорà, подаръци, хорà, изненади, хорà, други неща, хорà и така до съмване…

Да си дойда на думата обаче. Говорех за „Надиграй ме”, чиито финал е утре вечер по БНТ свят, от 20:50 ч.

До финала достигнаха клубове от седем български града, измежду които Чанове.

Ако всички предварителни обещания бяха спазени и всички предварително създадени очаквания бяха оправдани, в следващите редове просто щях да ви помоля (и насърча 😉 ) да гледате предаването и да гласувате за Чанове.

Сега обаче не мога да го направя. Въпреки твърдението, че „това не е биг брадър”, създателите на предаването заложиха на противопоставянето в грозния му вид. Утре вечер, вместо за любим клуб, зрителите ще трябва да гласуват за „нелюбим” клуб и с гласовете си ще „премахват” участници. Това е прикрито зад теорията, че „така танцьорите от по-малките градове, няма да бъдат ощетени от зрителите от по-големите и ще се избегне организираното гласуване”. Това твърдение би могло да бъде вярно, ако имаше ограничение за броя на изпратените смс-и. Но такова ограничение няма.

Отрицателният вот като форма на изказване на предпочитания изцяло противоречи на всякаква концепция за популяризиране на българските народни танци и показва абсолютно непознаване на нагласите, темперамента и психологията на хората, които се занимават с народни танци. А това е, меко казано, жалко!  

Въпреки това, ако се абстрахираме от множеството недомислици, сигурна съм, че утре ще се получи интересно и емоционално надиграване.

Сигурна съм, че клубовете от всички градове ще покажат най-доброто, на което са способни.

Сигурна съм, че участниците ще се забавляват ще си тръгнат от студиото взаимно обогатени, с нови идеи за хорà, които да научат и нови приятели из цяла България, които да посетят.  

Забавлявайте се и вие пред телевизора у дома – утре вечер, БНТ Свят, 20:50 ч. – и  подкрепяйте  ЧАНОВЕ така, както намерите за подходящо 🙂

Posted by LeeAnn as Народни танци at 10:05 PM EET

2 Comments »

July 2nd, 2011

Два дни в отрезвителя

Не, не съм се била напила. И нямам предвид “изтрезвително”… 😉

Даже не знаех, че съм се била  опиянила. Разбрах го, едва когато попаднах в отрезвителя.

Всъщност, „попаднах” не е точната дума, защото отидох там доброволно.

Мястото прилича на измислено, но не е. То е по-скоро една стара версия с влошено качество на самите нас.

Хората там са готини (като цяло), но са бедни (като цяло) и живеят трудно.

Такива къщички са обичайна гледка:

 

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Пътепис at 5:00 PM EET

8 Comments »

July 1st, 2011

Енциклопедия на пропагандата 02 …

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА МЕТОДИТЕ НА ПРОПАГАНДА
Виктор Сороченко, 2002 г.
http://psyfactor.org/propaganda.htm

продължение от миналия „брой“ 🙂

ДРЪНКАНЕ
Методът на „дрънкане“ (или на празното говорене) се използва, когато е необходимо да се намали актуалността или да се предизвика негативна реакция към някакво явление (или човек). С негова помощ може да се борим успешно с противник, като го хвалим непрекъснато и неуместно говорим за неговите необикновени способности, постоянно държейки в „ефир“ неговото име, явно преувеличавайки неговите способности. Това много бързо омръзва на всички и не след дълго само името на този човек предизвиква раздразнение. Авторите на такива мероприятия е много трудно да бъдат обвинени в преднамерена дискредитация, тъй като те формално полагат усилия за възхвала.

По време на избори този метод се използва активно под формата на „информационен взрив“ или масивно „изтичане на компромати“ с цел предизвикване на умора и главоболие в хората и убиването в избирателите на желанието да се интересуват какво има в душата на един или друг кандидат.

Методът на дрънкането често се използва и за създаване на така наречения „информационен шум“, когато в потока от второстепенни съобщения е необходимо да се скрие някакво важно събитие или по-голям проблем.

ЕМОЦИОНАЛЕН РЕЗОНАНС
Техниката на емоционалния резонанс може да се дефинира като метод за създаване на определено настроение в широката публика с едновременно предаване на пропагандна информация. Емоционалния резонанс позволява да се свали психологическата защита, която се създава на мисловно ниво от човек, който съзнателно се опитва да се изолира от пропагандното или рекламно „промиване на мозъци“. Едно от основните правила на пропагандата гласи, че трябва да се обръщаме не към разума, а към чувствата на хората. Защитавайки се от пропагандните съобщения, на рационално ниво човек винаги е способен да изгради система от контрааргументи и да сведе всички усилия по „спецобработката“ до нула. Ако обаче пропагандното влияние върху човека протича на емоционално ниво, извън неговия съзнателен контрол, никакви рационални контрааргументи няма да помогнат в този случай.
Съответните методи за постигане на емоционален резонанс са известни още от древността. В тяхната основа лежи феномена „социална индукция (емоционално заразяване)“. Работата е в това, че изпитваните от нас емоции и чувства – в по-голямата си част са социални явления. Те могат да се разпространяват подобно на епидемия, заразявайки десетки и стотици хиляди хора и заставяйки тълпата да „резонира“ в унисон. Ние сме социални същества и лесно възприемаме чувствата на другите. Това се вижда добре на нивото на между личностните отношения – когато делото засяга близки до нас хора. На всички ни е известно какво означава „да развалим настроението“ на близък човек и колко е лесно да го направим. Така майката, която е завладяна от лоши чувства винаги ги предава на своето малко дете; лошото настроение на единия от съпрузите може мигновено да се предаде на другия и т. н.

Особено силно ефектът на емоционално заразяване се проявява в тълпа – ситуационно множество от хора, несвързани от осъзната цел. Тълпата е свойство на социалната общност, характеризираща се със сходство в емоционалното състояние на нейните членове. В тълпата протича взаимно заразяване с емоции и като следствие – тяхната интензификация. Природата на масовото емоционално заразяване почти не е изучена. Една от интересните хипотези твърди, че главна роля в това играе възникването на резонансни колебания в структурата на електромагнитните полета, създавани от човешкия организъм.

Механизмът на поведение на хората в тълпата е описан в много източници, като всички те посочват, че човек, ставайки част от нея попада под властта на страстите. Типичните признаци на поведение на човек от тълпата са преобладаването на ситуативните чувства (настроения), загуба на интелект, на отговорност, хипертрофирана внушаемост, лесна управляемост. Тези състояния могат да се усилят с помощта на различни средства. Необходимите настроения се предизвикват с помощта на съответно външно обкръжение, определено време от денонощието, осветление, леки възбуждащи средства, различни театрални форми, музика, песни и т. н. В психологията съществува специален термин – фасцинация, с който се означават условията за повишаване на ефективността на възприемания материал благодарение на използваните съпътстващи фонови въздействия. Най-често фасцинацията се използва при театрализирани представ­ления, игрови и шоу програми, политически и религиозни мероприятия и т.н. – за довеждане на хората от тълпата с особени емоционални състояния. На този фон се предава съответната информация, при което е необходимо да се стремим тя да не бъде прекалено много.

В съвременният свят, изпитваните от нас емоции в голяма степен са резултат от индук­ции, предизвиквани от средствата за масова комуникация. Създаването на емоционален резонанс е една от главните задачи на повечето информационни съобщения и развлекателни програми. Средствата за масова информация винаги се опитват да предизвикат в широката аудитория сили емоции и ако е необходимо, тези емоции се довеждат до гърч. Прост пример – обърнете внимание на интонацията, с която радио- или телевизонните водещи ни четат информацията за събитията у нас и по света. Когато става дума за трагични събития (катастрофа, война, терористичен акт) интонацията обикновено прелива от благородна скръб или негодуване към виновниците. Ако например, след това следва съобщение за поредната среща на държавния глава с миньори (летци, учители, лекари) ще забележите как физиономията от екрана мигновено се преобразява и в нейния глас ясно се усеща „конструктивен оптимизъм“ и увереност в щастливото бъдеще на нацията. Този метод се нарича „емоционална настройка (или нагласяване) към ситуацията“. По такъв евтин начин е възможно да се формира емоционално отношение на масовата аудитория към едно или друго събитие.

Освен емоционалната настройка, съществуват и други методи, довеждащи аудиторията до „вибриране“ с необходимата интензивност. Един от тях е риторическият метод на градация – коментаторът повтаря доводите с все по-нарастващо напрежение: „Нашият народ търпя, дълго търпя, много дълго търпя! Ние търпяхме глад, бедност, унижения, позор! Ние страдахме, дълго страдахме, много дълго страдахме! …“. Този метод емоционално „връзва“ слушателите. За да се усили емоционалното въздействие на съобщението често то се насища с конкретни подробности, които се запомнят и „усвояват“ най-добре. Особено ефективни са „Свидетелствата на очевидци“, понеже те разчитат на част от личностния опит на хората. За създаване на емоционален резонанс се използват и разнообразни „класификатори“.

Много от методите за създаване в медийната аудитория на необходимите настроения са били отработени в Германия по време на Втората световна война и малко преди нея. В частност, в радиопредаванията са били използвани методите на звуково въздействие, изкуствено засилващо агресивните преживявания. Всички речи на Адолф Хитлер са били съпровождани от музика от опери на Вагнер, оказваща угнетяващо впечатление върху слушателите – тежка, сложна, тя създавала усещане за надигащата се нацистка военна машина, способна да размаже човека и носеща заплашителен характер. За насаждане на масова психоза са се провеждали преки предавания по радиото на паради, маршове и митинги.

А ето и по-сложен пример за емоционален резонанс: многобройните телевизионни сериали, а също така и развлекателните риълити- и ток-шоу предавания, изобилно съществуващи в съвременните телевизии. Обърнете внимание на високото емоционално напрежение, при което протичат тези предавания. Героите от тях непрекъснато изясняват отношенията си на висок тон, бурно показват своите емоции, сюжетите им трябва постоянно да държат зрителя в емоционално напрежение — „А какво ще стане по-нататък?“. Професионално подготвени участници в ток-шоута, играещи ролята на „обикновени хора от улицата“ разказват емоционално своите „житейски истории“, опитвайки се непрекъснато да си „разчистят“ сметките със своите „врагове“ директно в ефира. Едва ли не задължителен елемент в тези телевизионни шоута е свадата или бурното изясняване на висок глас на отношенията, който има за цел емоционално да хване зрителската аудитория, да я остави без дъх. Всичко това не се прави самоцелно. Целта е създаване на емоционална зависимост в зрителите. Свиквайки да получават всеки ден доза от остри емоционални преживявания от даден източник, човек и в бъдеще ще отдава предпочитание на същия този източник. По този начин телевизионните босове събират около себе си постоянна аудитория от сериалозависими, шоузависими и други зависими хора, зомбират ги и ги привързват към този начин на получаване на остри емоционални преживявания. А постоянната аудитория – това вече е стока, която може много изгодно да се продава на рекламодателите. Масмедийните зомбита, също както всеки наркоман, ще се стремят да поддържат своето състояние на „нирвана“ до безкрай, което означава, че ще продължат да поглъщат безкритично нова телевизионна продукция, обилно полята с комерсиална и политическа реклама.

to be continued …

Posted by NeeAnn as Активизъм at 10:10 AM EET

12 Comments »