Skip to main content.
June 26th, 2011

fresh 01 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 12:34 AM EEST

7 Comments »

June 22nd, 2011

Натали

Според учителите ми по френски език, автор на текста на песента е самият Жилбер Беко (той изпълнява песента) и текста е писан за истински човек по действителен случай 😉 И доколкото си спомням от училище, финалът си остава само красиво пожелание…

Неподходяща любов в неподходящо историческо време 🙂
Но, какво да се прави! Французите сами са си го казали: C`est la vie!

Nathalie

La place Rouge était vide
Devant moi marchait Nathalie
Il avait un joli nom, mon guide
Nathalie

La place Rouge était blanche
La neige faisait un tapis
Et je suivais par ce froid dimanche
Nathalie

Elle parlait en phrases sobres
De la révolution d’octobre
Je pensais déjà
Qu’après le tombeau de Lénine
On irait au café Pouchkine
Boire un chocolat

La place Rouge était vide
J’ai lui pris son bras, elle a souri
Il avait des cheveux blonds, mon guide
Nathalie, Nathalie…

Dans sa chambre à l’université
Une bande d’étudiants
L’attendait impatiemment
On a ri, on à beaucoup parlé
Ils voulaient tout savoir
Nathalie traduisait

Moscou, les plaines d’Ukraine
Et les Champs-Élysées
On à tout mélangé
Et l’on à chanté

Et puis ils ont débouché
En riant à l’avance
Du champagne de France
Et l’on à dansé

Et quand la chambre fut vide
Tous les amis étaient partis
Je suis resté seul avec mon guide
Nathalie

Plus question de phrases sobres
Ni de révolution d’octobre
On n’en était plus là
Fini le tombeau de Lénine
Le chocolat de chez Pouchkine
C’est, c’était loin déjà

Que ma vie me semble vide
Mais je sais qu’un jour à Paris
C’est moi qui lui servirai de guide
Nathalie, Nathalie

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Натали
Превод: LeeAnn

Червеният площад беше празен
Пред мен вървеше Натали
Имаше хубаво име, гидът ми
Натали

Червеният площад беше побелял
Снегът се стелеше като килим
А аз следвах в този студен неделен ден  
Натали

Тя разказваше с прости изречения
За октомврийската революция
А аз си мислех вече
Как след мавзолея на Ленин
Ще отидем в кафе „Пушкин”
Да пием топъл шоколад

Червеният площад беше празен
Хванах я за ръка, тя се засмя
Имаше руси коси, моят гид
Натали, Натали…

В стаята й в Университета
Група студенти
Я очакваха с нетърпение
Смяхме се и дълго разговаряхме  
те искаха да знаят всичко
Натали превеждаше

Москва, равнините на Украйна
и Шамп-з-Елизе
смесихме местата
и запяхме

Докато отваряме
бутилка френско Шампанско
се смяхме от сърце
и затанцувахме

А когато стаята се изпразни
и всички приятели си бяха тръгнали
Останах сам с моя гид
Натали

Не стана повече въпрос
за октомврийската революция.
Не бяхме вече там.
Приключихме и с мавзолея на Ленин
и с шоколада в „Пушкин”.
Това беше вече далеч.

Колко празен ми изглежда животът ми
но знам, че някой ден в Париж
Аз ще й бъда гид …
Натали, Натали

Posted by LeeAnn as Chansons / Преводи на френски песни at 6:30 PM EEST

7 Comments »

June 19th, 2011

О, нрави!

Напоследък имах приятната възможност да наблюдавам и да разговарям с хора от най-различни националности. Освен приятна, тази задачка беше и доста отговорна, защото колкото и да твърдим, че сме (като другите) европейци, че светът е малък, че границите вече не са това, което бяха, то все още има неща, които много рязко ни разграничават едни от други.

Бързам да направя уговорката, че идеята на това писание не е да защитава тезата „европейци ли сме или не”, а по-скоро е разказ от една по-различна гледна точка за разликите помежду ни, обремени от моето лично усещане. На писанието можете да гледате и като на кратък отговор на въпроса „Къде се загубих напоследък?” 😉

Прекарах последните 3-4 дни в компанията на хора от 10 държави и голяма част от предварителните ми нагласи се промениха драстично. Научих и интересни неща – някои от тях ми бяха съобщени декларативно, други от тях си разбрах и усетих сама 🙂

Холандците, които не могат да се оплачат от липса на дъжд, имат съвсем същия израз като нас, в буквален превод: „Не ме е страх да се намокря – все пак не съм от захар”.

Холандците смятат, че са доста по-директни от нас в бизнеса и смятат, че това плаши българите понякога.

Докато ние „откриваме топлата вода”, германците „откриват колелото”, но и двете нации влагат едно и също значение в този израз.

Германците, с които общувах, имат невероятно чувство за хумор, което идеално пасва и на моите разбирания за майтапене.

Датчаните са също толкова високи, снажни и синеоки като холандците и изобщо не са сухари – нещо, което винаги съм приемала по-скоро по подразбиране.

Шведките се оказаха доста … хм … сдържани.

Испанците са си наша кръв – винаги усмихнати, отворени, поздравяват с прегръдка…

Всички много харесаха София. Всеки един от тях твърдеше, че София е спокоен, зелен и много тих град (особено откъм трафик и движение във вечерните часове). Сигурно е така 🙂

Англичаните определиха архитектурата в централната част на София като „парижки тип” (а тя всъщност е немска 😉 )

Посетихме заедно два ресторанта – „При Яфата” и „Чевермето”. И на двете места сервитьорите поназнайваха английски – достатъчно, за да си обслужват клиентите добре, но повечето от тях кимаха с глава по българския начин и това искрено шокираше чужденците, защото така и не можеха да разберат ще получат ли вино или не 🙂  За мен пък, изненадата беше изцяло приятна.

В „Чевермето” имаше жива музика и фолклорна програма. Всички се наслаждаваха искрено на музиката и танците. Испанецът ми обясни, че част от хорàта (главно елементи от тях), които виждаме, се играят и в северна Испания – особено тези от шоплука. Той го отдаваше на гайдите. Разпозна стъпки и движения и пръв скочи на хорото. На датчаните им трябваха най-много мезета, за да се разиграят, но накрая и те наскачаха 🙂

Доста преди тях обаче станаха индийците. Нещо повече – германец и индиец ме поканиха на хорото – да го поведа за нас тримата! Ако някой ми го беше казал час преди това, щях да се смея с глас 🙂 (надявам се скоро да имам и снимки).

Всъщност от всички гости, за мен индийците бяха най-интересни. Индийката носеше сари за официалната част, после обу дънки и маратонки. Въпреки европейското облекло обаче, те си изглеждат различно – заради цвета на кожата, заради излъчването. Те всъщност най-много от всички харесаха София – не само защото за тях е най-тиха (сравнена с Ню Дели, Бангалоре и Момбай), а и заради хората. Бяха се загубили и непознат ги беше завел пеша до хотела, което радва и мен и храни надеждата ми, че доброто у сънародниците ни не е изчезнало безследно 🙂

Индийците смятат (всъщност те си знаят, че е така), че всеки чужденец, стъпил в Индия, обикновено изпада в шок от културните различия. Надявам се да мога да го усетя и аз.

Винаги в такива компании и на подобни срещи се питам какво липсва на българите по отношение на комуникацията и всеки път откривам едно и също нещо: нас ни учат (особено когато говорим за бизнес срещи) да бъдем сдържани, да не показваме чувствата си, да владеем и манипулираме ситуацията и т.н. Не са ни учили обаче как да използваме тялото си в тази комуникация. Едва в последните десетина години се провеждат курсове и се издават книги по темата „езикът на тялото”, докато другите народи са родени с това умение. Вероятно и ние ще го добием отново обратно скоро и внуците ни ще го получават „по рождение”.

Въпреки тази „липса” обаче, почти всички чужденци (по)казаха, че мнението им за София и България изцяло се е променило към по-хубаво и вече гледат на страната ни по нов начин. Някои от тях влагаха бизнес смисъл в тези разговори, други изцяло личен, но за всички България се оказа изживяване, от което бяха доволни.


П.П. И за да не ви човърка любопитството излишно, давам още обяснения: с тези хора, заедно, сме част от ТОВА.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 4:37 PM EEST

4 Comments »

June 15th, 2011

paintings from an exhibition 02 …


not so warm ;)

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:45 PM EEST

3 Comments »

June 10th, 2011

Енциклопедия на пропагандата 01 …

Връзка към оригинала на тази „енциклопедия“ ми попадна в един коментар от форума на вестник „Сега“ и честно казано, не знам какво да ви кажа като увод за това, което ви предлагам да прочетете, освен може би да четете внимателно и да се огледате след това около себе си — нищо чудно да останете неприятно изненадани, когато откриете примери за използване на описаните подходи и методи в това, което четете или гледате по телевизията. И ми се иска да вярвам, че цитирания малко по-надолу съименник на другаря Маркс ще се окаже прав и колкото по-информирани ставаме относно методите, използвани за пропаганда или реклама (на каквото и да е), толкова по-неподатливи ще бъдем към нея.

Материалът е дълъг и не е ясно колко време ще ми отнеме да го преведа на грамотен български, затова ще ви помоля за много търпение и да не убивате преводача — той толкова си може 😀

И ползотворно четене 😉

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА МЕТОДИТЕ НА ПРОПАГАНДА
Как ни обработват средствата за масова информация, политиците и рекламата
Виктор Сороченко, 2002 г.
http://psyfactor.org/propaganda.htm

Средствата за масова информация днес са инструмент на идеологията, а не на информацията.
Главното в техните съобщения са идеите, втълпявани контрабандно в нашето съзнание.
С. Кара-Мурза
Колкото повече хората узнават за същността на влияещите върху съзнанието технологии, толкова е по-голяма вероятността, че те ще разберат тяхното предназначение и по-малка вероятността, че тези технологии ще бъдат използвани
Дж. Маркс

Да откриваш уловките на политиците и журналистите е увлекателно интелектуално занимание. И ако ви се налага да гледате телевизия и да четете вестници, си струва понякога да му се отдадете. Макар и за профилактични цели, само да се убедите за пореден път, че ние все още сме ние и че не сме се превърнали окончателно в „електорат“ или „сегмент от пазара“.

И един полезен съвет – най-простият метод за психологическа защита от пропагандното „промиване на мозъци“ е съзнателното прекъсване на контакта с източника на информация. Например, достатъчно е от време навреме да спирате за една-две седмици да гледате телевизия, за да може съзнанието (ви) да се „възстанови“. Натрапчивото внушение от телевизията отминава. След това рязко се повишава наблюдателността и известно време вие лесно ще забелязвате на кои предавания им „стърчат ушите“.

И още един съвет – ако ви е нужна обективна информация – отидете в научна библиотека. А ако искате да получите порция реклама и политическа пропаганда – включете телевизора или си купете вестник. И внимавайте – от време навреме спирайте и отделяйте от собствените си заключения тези готови щампи и илюзии, които неистово се опитват да втълпят в съзнанието ви.

АНОНИМЕН АВТОРИТЕТ
Любим похват за заблуждаване, активно използван от всички средства за масова информация. Отнася се към така наречената „сива пропаганда“. Отдавна е доказано, че един от най-ефективните методи за оказване на влияние е обръщането към (някакъв) авторитет. Авторитетът, към който се обръщат може да бъде религиозен, може да бъде някаква сериозна политическа фигура, деятел на науката или на някаква друга професия. Името на авторитета не се съобщава. При това може да бъдат цитирани документи, оценки на експерти, отчети на свидетели и други необходими за по-голяма убедителност материали. Примери: „Учени, на основата на дългогодишни изследвания са установили …“, „Лекарите препоръчват …“, „Източник от близкото обкръжение на президента, пожелал да остане неизвестен, съобщава …“. Какви учени? Какви лекари? Какъв източник? Съобщаваната по този начин информация в повечето от случаите е лъжа. Позоваването на неизвестен авторитет и придава солидност и тежест в очите на еснафите. При това източникът не е идентифициран и журналистите по този начин не носят никаква отговорност за лъжливото съобщение. Така, че ако пасажът в популярните средства за информация започва с думите „източници информират“ или „учените препоръчват“, бъдете сигурни – това не е информация, а пропаганда или скрита реклама; при това авторите на посланието са много далеч както от мъдростта, така и от увереността в своята правота.

„ВСЕКИДНЕВЕН РАЗКАЗ“
Всекидневния или обикновен разказ се използва, например за адаптация на човек към информация с явно негативно, предизвикващо отрицание, съдържание. В специалната литература този метод се описва спокойно и делово. Например, ако е необходимо да привикнем хората към насилие, кръв, убийства, злодейства от всякакъв вид, то благовидния водещ със спокойно лице и равен глас, ви съобщава всекидневно за най-тежките злодеяния. След няколко седмици на такава обработка населението престава да реагира и на най-чудовищните престъпления и масови убийства, извършващи се в обществото (настъпва психологически ефект на привикване).

Този метод се прилагаше по време на държавния преврат в Чили (1973), когато беше необходимо да се предизвика безразличие в населението към действията на специалните служби на Пиночет. В постсъветските простори той се прилагаше активно при отразяването на масови протестни акции, действия на политическата опозиция, стачки и т. н. Например, протича многохилядна демонстрация на противници на действащия режим, която се разпръсква от жандармерията (ОМОН) с помощта на палки и сълзотворен газ. Жестоко се пребиват участващите в демонстрацията жени и старци, а лидерите на политическата опозиция се арестуват. На следващият ден, журналистите с нормален и делови ни разказват мимоходом, че вчера е била проведена поредната протестна акция, при която правоохранителните органи са били принудени да приложат сила, арестувани са толкова и толкова нарушители на обществения ред, срещу които са възбудени наказателни дела „в съответствие с действащото законодателство“ и т. н. Този метод позволява на средствата за масова информация, съхранявайки илюзията за обективно отразяване на събитията, в същото време да девалвират значимостта на случилото се, създавайки в масовата аудитория впечатление за маловажността на събитието, на което не си струва да се обръща особено внимание, и още повече да се дава обществена оценка.

ГЛАДНА СТАЧКА
Ефективен метод за емоционално влияние върху електората и за психологически натиск върху властта. Избира се група добре платени млади хора с добро здраве, на които, не рискувайки нищо, се организира „курс по лечебно гладуване“ в някакво публично място. Около това, средствата за масова информация вдигат невъобразим шум. Постоянно се хвърлят обвинения в безчовечност на режима, организацията или на конкретен човек. Борбата срещу този метод е много сложна (при условие, че той се изпълнява професионално), тъй като властта при всички случаи ще трябва да реагира на повдигнатите от „борците“ искания.

„ДРЪЖТЕ КРАДЕЦА“
Целта на метода е да се смесите с вашите преследвачи. Ярък пример е опитът на ЦРУ от периода на управлението на У. Колби (70-те години на миналия век). Когато започнаха да уличават тази организация в тероризъм, убийства, взривове, сваляне на правителства, търговия с наркотици, агентурни провали, то ЦРУ начело с Колби се втурнаха толкова яростно да се разобличават, че самите разобличители едва ги успокоиха. По този начин У. Колби запази ЦРУ.

Този метод се използва и за дискредитация, когато виновниците, предусещайки провал, първи надават викат и насочват гнева на народа в друга посока. Този метод се използва често от „правозащитници“ и „борци с мафията“, чиято задача (всъщност) е дезорганизирането на обществото.

to be continued …

Posted by NeeAnn as Активизъм at 10:48 AM EEST

9 Comments »

June 7th, 2011

Великолепната осморка на Чанове!

„Щом ни молите да ви надиграем – ще ви надиграем”, рекоха нашите Чанчета и обуха скарпините! Денят е 5 юни 2011 г., неделя, някъде от ранния след обяд, та чак до късната вечер.

След поканата за участие в надиграването и след успешния кастинг, на „Чанове” се падна честта и удоволствието на живо да надиграе „Мера денс”.

Това, което видяха зрителите, бе една оспорвана битка между усмихнати хора, които заливаха залата с настроение.

Това, което видяха зрителите, бе едно отлично изиграно „Селско шопско”, едно две минутно разучаване на „Изручана” (не, това няма нищо общо с Изручанката, която ние танцуваме, освен размера в 2/4) и една вихрена ръченица. Шопите са си шопи – като дойде частта с „шопска ръченица” и забравиха за сценария и репетираните стъпки.

Това, което зрителите не видяха, бе една много дълга и изморителна репетиция за сработване с оркестъра, репетиране на заиграването и финала на хорото, редене на сцената, около сцената,  влизане, излизане, пак репетиции с оркестъра … и така, има-няма 6-7 часа преди предаването.

Присъединих се към нашите Чанчета час преди надиграването. Когато ги открих в студиото, всички вече бяха облечени в слънчевите ни екипи, гримирани и закичени с жълто цвете в косите. И аз получих своето късметлийско жълто цвете, закичих се и зачаках.

Междувременно се появи Мишо Дюзев, застъпникът на Чанове за това надиграване. Аз се запознах с него, а той пък се запозна с цялата впечатляваща история на клуба – от първите двама ентусиасти преди 6 години до осемте танцуващи града в наши дни 😉

Това, което зрителите също не видяха, бе вълнението и притеснението, професионално прикрити зад широки ослепителни усмивки.

Разбира се, че Чанчетата се вълнуваха. И не защото досега не са ходили на надигравания, и не защото не са печелили награди, и не защото не вярват във възможностите си, а защото тези осем човека представяха името „Чанове” пред света. Ако мислите, че преувеличавам и че е лесно – заповядайте, опитайте и ще си говорим отново 😉

Това, което е жалко, че зрителите не видяха, бе истинската шумна подскачаща радост от победата, която се появи едва когато камерите угаснаха… И няма начин да не е така. Щом като аз, като зрител, още се вълнувам, представям си те колко екзалтирани се чувстват!

А настроението и емоциите тепърва ще се повишават, защото най-интересната битка предстои.

Финалът е на 10 юли!

Дотогава ние, зрителите, си оставаме с вълнението от очакването, а нашата великолепна осморка я очакват много репетиции 😉

Аз пък си пазя късметлийското цвете и обещавам да си го закича и на 10 юли! 

П.П. Цялото предаване можете да гледате ТУК.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 1:55 PM EEST

2 Comments »

June 6th, 2011

Истанбул на един дъх… (03)

Част 3 

Продължение:

Част 1

Част 2

Долмабахче сарай, най-новият султански дворец, е бил резиденция на 6 султана, а след провъзгласяването на републиката, и на Мустафа Кемал Ататюрк. Навсякъде сочат Долмабахче като „най-„ – най-красивият, най-модерният, най-пищният и т.н. Той е просто много много различен – като стил, като декориране, като излъчване. Стилът на традиционния турски дом (централен хол и стаи около него) е съчетан с европейското влияние – барок, рококо, неокласицизъм – резултатът е впечатляващ и определено едно от тези „най-„ със сигурност си е на мястото – това е най-скъпият и разточителен дворец!

Построен е за 13 години и е струвал 500 милиона днешни щатски долара. В него има вложени 14 тона злато и 40 тона сребро за украса на всичките 285 стаи и 14 зали. Снимането вътре не е позволено и няма как да ви покажа венециански и френски кристални свещници и полилеи, ръчно изрисувани тавани, всички възможни видове паркет, ръчно везани килими, тапицерии и драперии.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Истанбул, Пътепис at 6:06 AM EEST

4 Comments »

June 3rd, 2011

Надиграй ме!

„Надиграй ме” е името на поредното телевизионно шоу, в което някой показва някакви умения, а зрителите гласуват със смс-и. Досега такива шоу-та не са ме грабвали, а още по-малко са успявали да ме накарат да гласувам.

Този път обаче организаторите улучиха в „десетката” и много се надявам да се получи нещо наистина различно и заслужаващо си.

Защо си мисля така?

Защото състезанието стартира по най-малко комерсиалната телевизия – БНТ Свят – и съм сигурна, че повечето от вас изобщо не знаят за него 😉 Това пък би задължило организаторите да се постараят да направят нещо наистина добро, за да привлекат публика и зрители (да не говорим, че и часа е … странен) 😉

От друга страна, състезанието е много специфично: Народни танци за любители!

И тук идва най-важната част: нашия клуб „Чанове” участва с представителна извадка.

Не знам как са подбирани участниците и колко големи клубове участват, но за всички нас над 300 Чанове от София, нямаше да има място в студиото 🙂

И така, състезанието стартира вече – на 22 май 2011 година и се излъчва всяка неделя от 21:45 часа по БНТ Свят, при това на живо.

Редът на Чанове  идва тази неделя, 5 юни, от 21:45 ч.

Няма да ви агитирам да пускате смс-и преди да сте видели за какъв огън става дума. Ако решите да гласувате предварително – номерата за Чанове са на снимката. На нея нашите момичета и момчета „летят” в Кюстендилска ръченица.

Първоначално като видях състава на водещите и журито (само двама професионалисти от петима) бях малко разочарована, но след това си дадох сметка, че само така може да се привлече вниманието на публиката (като й се даде право на глас) и само така може да се избегне повторение на формата на разните надигравания, които се провеждат целогодишно.


Регламентът и „битките” може да видите в сайта на БНТ.

До сега Варна победиха Бургас, а Пловдив победиха Пазарджик.

Моля ви, като гласувате, имайте предвид, че имате право на 5 гласа. След това ви взимат пари за смс-ите, но не ги броят като точки.

Posted by LeeAnn as Народни танци at 10:25 AM EEST

4 Comments »

June 1st, 2011

Истанбул на един дъх… (02)

Част 2-ра

… продължение:

Част 1-ва

След това разходката продължи към Света София.

Света София е била православен храм, след това е превърната в джамия, а сега е музей, след като 1400 години е служила и на християнската и на ислямската религия. Св. София е най-известна със запазените златни мозайки. Позволено е да се снимат, но без светкавица.

 

  

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Истанбул, Пътепис at 7:22 PM EEST

13 Comments »