Skip to main content.
March 30th, 2011

Обичащият камъни…

… дойде!

Усетих загадъчното му присъствие още миналата есен… На север…

Движеше се зад мен – силен, безшумен… Внушителен.

Изчезна по-бързо, отколкото се беше появил…

Името му е АМАРОК. Вълкът-единак, който обикаля северната пустош…

Въпреки, че според инуитските вярвания никой не бива да ходи навън след залез,
защото тогава е времето на Амарок, мисля, че точно този вълк няма да остане сам за дълго …

Аз лично бих му правила компания далеч след залез…

Красив е, нали!

 


 Снимката е от тук: http://www.4yea.com/tag/vw-amarok

Posted by LeeAnn as Реалността at 10:10 AM EET

2 Comments »

March 29th, 2011

на земята…

За да се научиш да стоиш здраво на земята,
първо трябва да се научиш да летиш…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 8:55 AM EET

6 Comments »

March 25th, 2011

Камен в прегръдката на Хималаите

Започвах предисловието към тази история повече от пет пъти и все го изтривах. Историята е толкова силна, толкова впечатляваща, толкова човешка, че каквото и да напиша, ще е слабо и безизразно. Затова – няма да пиша. След миг ще ви оставя насаме с историята на Камен.

Защо тази история получава място в „Нова надежда”?

Защото това е история за силата на духа, за безкрайните възможности на човешките същества в борбата им за живот.

Това е история за силата на съпричастността и приятелството. За силата на енергията, която мислите ни изпращат в такива моменти.

Това е история, която показва, че когато всеки помогне, макар и със съвсем малко, то нещата завършват благополучно.

Възхищавам се на самообладанието на Камен, на трезвата му преценка, на стабилната му психика и на … още сто неща…

Приятно четене!  

Всички права върху снимките и текста са запазени за автора.
Никаква част от текста и/или снимките не може да бъде копирана,
размножавана, публикувана и/или разпространявана без неговото писмено съгласие!

Ако не знаете как да се свържете с автора,
пишете ми на мейла на приказката, аз ще ви съдействам.


 В прегръдката на Хималаите

 27.02.2011

Прекрасен ден. Базата на облаците от сутринта обещава да бъде висока. Стоя пред склада на „Паранова параглайдинг“, чакайки джипа с пасажерите. Натоварваме крилата и потегляме към Сарангот. На старта не се налагаше да изчакваме да „тръгнат“ условията, а веднага излитаме. Прекрасни условия във въздуха. Пасажерите са доволни от полета. На някои естествено им е прилошало, но това си е нещо нормално за нашата работа.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Нова надежда at 10:10 AM EET

1 Comment »

March 23rd, 2011

Нова надежда

Кое ни прави по-добри хора? Нашето собствено нещастие? Или чуждото?
Може би чуждото, но само това, към което сме съпричастни по лични причини… Лошо ли е?

Станахме ли по-суеверни? Или по-праведни? По-вярващи? Разбрахме ли, че с помощ към нуждаещите се можем да откупим собственото си крехко щастие и спокойствие?

Защо започнахме да си помагаме? За да спим спокойно? Или за да можем да кажем „аз съм добър човек и на мен това няма да ми се случи”?

Или защото разбрахме, че ако ние не си помогнем, няма кой друг да ни помогне…

Станахме ли по-благородни и състрадателни? Или правим всичко заради „общественото мнение”?

… имам още десетки въпроси като тези в главата си…

Имам и отговори. Разбира се.

Ако поискам вашите отговори на горните въпроси на прима-виста, какви ще бъдат те? Искам ги. Моля.

Знам, че ви звуча абстрактно. Нарочно е.

Сигурна съм, че четейки въпросите, част от вас не остават равнодушни. Вероятно този трепет е проявление на новото, по-доброто, което носим в себе си напоследък.

Да, носим. Напоследък сме станали много по-добри хора. Не всички. Част от нас. Малка част. Но достатъчна, за да спасява човешки животи и да държи надеждата наблизо.

Знам, че ви звуча крайно. Нарочно е.

Въпреки, че помощта обикновено е облечена в пари и „винаги става дума за пари”, тук не става дума просто за пари. Става дума за пари, дадени от сърце и душа. Малко пари. Твърде малко. Споделени с много искреност, отзивчивост и състрадание.

Като стигнем до парите и магията изчезва, нали?

Не. Парите са добър измерител.

И да. Не става дума за пари.

Знам, че ви звуча объркващо. Нарочно е.

Всяко начало е абстрактно, крайно, понякога объркващо…

Това е началото на една нова рубрика в блога, която съм кръстила „Нова надежда”. Вътре ще събирам разкази за добрината на хората. И силата. И смелостта. И упоритостта. И усърдието… Разкази, в които ще откривате отговорите на горните въпроси.

За начало съм ви приготвила две впечатляващи истории за силата на човешкия дух, за магията на любовта и състраданието. Две истории за оцеляването. Две истории, които са показателни с това, че когато хората искат – могат! Ама трябва да искат! От душа!

Posted by LeeAnn as Нова надежда at 4:54 PM EET

3 Comments »

March 21st, 2011

autumn leaves 03 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:23 PM EET

7 Comments »

Посланието

Le message
Jacques Prévert

La porte que quelqu’un a ouverte
La porte que quelqu’un a refermée
La chaise où quelqu’un s’est assis
Le chat que quelqu’un a caressé
Le fruit que quelqu’un a mordu
La lettre que quelqu’un a lue
La chaise que quelqu’un a renversée
La porte que quelqu’un a ouverte
La route où quelqu’un court encore
Le bois que quelqu’un traverse
La rivière où quelqu’un se jette
L’hôpital où quelqu’un est mort.

 

Посланието
Превод: LeeAnn

Вратата, която някой е отворил
Вратата, която някой после е затворил
Столът, на който някой е седнал
Котето, което някой е погалил
Плодът, от който някой е отхапал
Писмото, което някой е прочел
Столът, който някой е преобърнал
Вратата, която някой е отворил
Пътят, по който някой тича
Гората, която някой прекоси
Реката, в която някой се хвърли
Болницата, в която някой умря.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 4:00 PM EET

7 Comments »

March 19th, 2011

autumn leaves 02 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 6:00 PM EET

5 Comments »

March 7th, 2011

Ансамбъл „Филип Кутев” на 60 години!

Името „Филип Кутев” присъства в живота ми още отпреди да знам какво означава. Първите ми спомени от ансамбъла са свързани с едни усмихнати дечица с калпаци, които изчезваха зад една странична врата в сградата на Алианса, където учех френски…  Тогава бях на 6 години и единственото, което помня е, че се промъквах след тях и гледах как репетират. Спомням си усещането – по детски тайнствено, възхитително и магично. Спомням си също, че много им завиждах и исках и аз да мога да танцувам. Не да репетирам – само да мога да танцувам 🙂 30 години по-късно сбъднах тази си мечта и народните танци вече са част от ежедневието ми, което пък от своя страна подхранва възхищението ми към професионалните танцьори – от всички ансамбли като цяло, и към тези от „Филип Кутев” в частност.

Тази година ансамбъл „Филип Кутев” става на 60 години! И тъй като това не се случва всеки ден ;), няма как да пропусна някои факти от историята му.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Култура, Народни танци at 6:02 PM EET

4 Comments »

March 6th, 2011

Прошка

Стане ли дума за „прошка”, в главите на хората неминуемо изниква асоциация с християнския празник Прошка / Поклади / Сирни заговезни.

А стане ли дума за „християнски празник”, в главите на хората като че ли изниква асоциация за „повод да кажем на другите колко са глупави, религията колко е скапана, българите колко са зле…” . Това не е нито първият, нито последният грешно интерпретиран български празник, но темата е много дълга и много странична, затова ще я прескоча. Ще кажа само едно: Не става дума за взимане, става дума за даване!  

Аз обичам някои от празниците, които са „веднъж годишно” – не защото веднъж годишно се сещам за семейството си, не защото веднъж годишно съм влюбена, не защото веднъж годишно прощавам…

А защото обичам личните равносметки и ми харесва поне веднъж годишно съзнателно да си спомням за прошките, които дадох, без дори да са били поискани. Да си спомня за тези прошки, които са идвали за секунди от само себе си, и за тези, които ми отнеха години…

За трудните прошки, които ме направиха такава, каквато съм…

За тези, които ми помогнаха да харесвам това, което виждам, когато се обърна и застана срещу себе си…

Прошката е осъзнато решение – едно от най-трудните, при това. Много по-трудно от това да кажеш „благодаря” или „извинявай”.

И няма значение дали ще чуеш думите „прощаваш ли ми?”, дали ще прескачаш огън или ще гониш халвата със зъби – прошката е лично преживяване и носи удовлетворение единствено и само на този,  който прощава. При това, простеният не е нужно дори да знае, че му е простено! 

Прощавайте заради себе си! Прощавайте и на себе си – понякога и от това има нужда 😉 – за да можете да продължите уверено във вашата си посока!

На добър път!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 5:11 PM EET

2 Comments »

March 1st, 2011

Честита Баба Марта`11


Ей с такава голяма мартеница да се окичите!

Да сте ей толкова здрави, толкова силни и толкова добри!

Да сте двойно по-окрилени и вдъхновени!

Да се вървите само напред и само нагоре!

Честита Баба Марта!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 5:05 AM EET

8 Comments »