Skip to main content.
February 26th, 2011

Шантавото…

Шантавото
е най-модерното
нормално.

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 8:31 PM EEST

2 Comments »

February 22nd, 2011

autumn leaves 01 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:19 PM EEST

3 Comments »

February 16th, 2011

Странности 6

Познай какво е това 🙂


 

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 1:03 PM EEST

21 Comments »

February 14th, 2011

И това ще премине

Колко му трябва на човек? 

Малко топлинка в мерена реч,
която да описва големия смисъл на малките неща!

Наслаждавайте се 🙂


И това ще премине 

Автор: Amelia Еkhart 

Помниш много от мен и от моите думи, нали?
Извини ме за миг. Знам, че бързаш. Кафето изстина.
Уж е пролет, а някакъв ситен дъжд странно вали.
Знаех много добре и тогава. Това ще премине.

И овала ми помниш, и смешните пози, нали?
Чух, че плачеш насън и самото безмълвие кимна.
След лета, отредени на друг, ще се видим или…?
Знаех много добре и тогава. Това ще премине.

С пеперудени клепки очите ми помниш, нали?
Виж, не бързам и днес ще те слушам. Трамваят отмина.
Знаех много добре и тогава. През нас ще вали,
ще сме същи и други, и пак. И това ще премине.

Ще изчакаш да видиш слепения спомен, нали?
Ще трепериш за всеки бял косъм, кафето ще стине,
ще ме гледаш невиждащо, после навън ще вали,
ще сме други и същи, и пак. И това ще премине.

И това ще премине, и друго ще дойде, нали?
А лицата, словата и мислите с нас ще заминат.
Ще е топло за двама и тихо за сам ще вали,
ще са същи и други, и пак. И това ще премине.

Не защото е слабо побраното в дните, нали?
Не защото, протегнати, дланите бързо изстиват.
На Вселената чужд бил човекът навярно.
Дали?

С теб сме тук още малко, а сетне…
Това ще премине.

Posted by LeeAnn as Гости at 5:55 AM EEST

4 Comments »

February 13th, 2011

paintings from an exhibition 01 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 12:01 AM EEST

14 Comments »

February 10th, 2011

Шареното

Порасвам ли, остарявам ли, закоравявам ли или кой-знае-какво-друго се случва, не знам, но напоследък все по-трудно се изненадвам. Може пък да е просто заради зимата. Важното е, че в последните няколко дни се изненадах много приятно и то два пъти.

За който не е разбрал – в момента изпълнявам едното от двете си обещания. Първото вдъхновение ще видите на 14 февруари, второто… предстои!

Имам си едно шарено приятелче, което ми показа, че ако умееш да откриваш Шареното в света, можеш просто да вземеш черната му част и да я ползваш за … фон. Да, за фон!

Това мое шарено приятелче ползва черното за фон и твори впечатляващо вдъхновителни красоти!

Това мое шарено приятелче се казва Красиана и си има свое местенце – Шареното местенце. То всъщност не е точно нейно местенце, защото там се навъртат всякакви шарени и шантави хора (моя милост – също 🙂 ), та може да се поспори чие е местенцето 😉 Аз бих казала, че си е мое, ти вероятно – че е твое 😉 и за да няма разногласия, нека просто кажем, че това е едно от малкото цветни парченца, които ни стоплят и усмихват, радват и вдъхновяват.

Затова, заповядайте, чувствайте се като у дома си!                                                                          (цък върху картинката)

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 9:05 AM EEST

2 Comments »

February 8th, 2011

winter fresh 05 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:08 PM EEST

18 Comments »

February 4th, 2011

Февруари

Когато бях малка, или по-точно, чак докато се омъжих, не можех да произнасям думата „февруари”. Винаги се получаваше нещо от рода на „февуари” – твърде многото р-та винаги са ми били тормоз за произношението. Но, въпреки че не можех да му кажа името, пак го харесвах.

От известно време насам, пък, като чуя „февруари” и ме напушва смях, защото се сещам за една весела история за баба Марта…

Но ако трябва да съм сериозна (макар че не трябва), трябва да кажа, че наистина харесвам февруари. Януари е свършил, свикнали сме да пишем числото на новата година в датите, пренастроили сме за многото работа (и да не сме, тя си ни залива), малко или много сме навлезли в рутината на ежедневието (което не винаги е негативно явление), „успокоили сме топката” дето се казва 😉 Това пък помага да понасяме по-лесно натоварването – в работата особено. Аз лично, много по-лесно се справям с натоварването в офиса през февруари, отколкото със същото натоварване, стоварено, да речем през ноември 🙂

Февруари е последният зимен месец, кокиченцата подават бели главички от замръзналата земя, след тях пък минзухарите бързат да ни напомнят, че светът не свършва със зимата. Това пък ми причинява едно такова вдъхновено и пърхащо настроение, творческата част от мозъка ми се събужда и започва да измисля разни неща (като стихчета от пудра захар, например 😉 )…

Освен това, през февруари е много по-лесно да си намериш повод за празнуване, отколкото през октомври-ноември 😉 Нали 🙂

След тази дълга тирада във възхвала на пробуждането, искам да ви кажа няколко заключителни думи, а именно: Имам да споделя с вас две възхитителни неща, усмихнали ме през февруари. А са минали само 4 дни, как да не го обичаш този месец! 😉

Какви ли?

Ще разберете при следващата ни среща, мили деца!  😉

П.П. Гери, благодаря за снимката 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 6:17 PM EEST

12 Comments »

February 2nd, 2011

winter fresh 04 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 9:05 PM EEST

21 Comments »