Skip to main content.
January 31st, 2011

Как се каца с парапланер-тандем

За Надинка, която иска да лети, но не иска да каца 😉

Няма нищо по-лесно от това! Дори излитането е „по-трудно”, и то по една-единствена много проста причина: при излитането пасажерът трябва да участва, макар и минимално. При кацането, единственото, което трябва да прави пасажера е да си „отваря ушите” и да си слуша пилота 🙂

При летенето в тандем с опитен пилот, кацането рядко се оказва предизвикателство. Това е така, защото на опитните пилоти им трябват точно 10 минути с теб във въздуха, за да решат кой е най-подходящият начин за кацане.

Разбира се, не само характерът и темпераментът на пасажера са от значение за съставянето на успешна тактика за кацане, а още и комбинацията от вятъра на кацалото, теглото на пасажера, трафика от захождащи за кацане крила и т.н. все страшни на пръв поглед неща 😉

Като имаме предвид, обаче, че от пасажерите не се изисква никаква предварителна подготовка за летене, освен няколко дребни неща по отношение на настроение и облекло, то и с приземяването е почти същото.

Това, което пасажерът трябва да знае е, че пилотът му отговаря за приземяването и той само трябва да изпълнява командите – „Даваш ушите накъсо към краката и нямаш проблеми” – както обича да се шегува един приятел.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Парапланери(зъм) at 6:12 PM EEST

11 Comments »

Аз не съм, то така си беше…


 

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 4:00 PM EEST

3 Comments »

January 30th, 2011

winter fresh 03 …


Първо пудра захар намери –
може би от магазина в уличката отстрани.
После лекичко в чинийка я постави  
и с капчици вода я поръси.

Бързо, без да се оглеждаш настрани
клонче зимна свежест откъсни
и в чинийката с пудра захар, поръсена с вода,
го постави.

С много внимание и щипка старание
на терасата го занеси
и скрежко-снежко за помощ помоли.

След това, със затворени очи
брой до едно-две-три
После бааавно отвори очи
и към клончето погледни.

Ако е заскрежено-захарено –
със  скрежко-снежко приятелка вече си ти
и фотоапарата за геройство
бързо приготви.

Ако не е –
извикай на помощ някое дете,
което знае как само с очи  
от леда захар да сътвори 😉  

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 2:25 PM EEST

12 Comments »

January 29th, 2011

Парапланери в действие …

демек: на състезание 😉

Когато говорим за състезание по парапланеризъм, първото нещо, което трябва да уточним е вида на състезанието. Най-разпространените три вида състезания с парапланери са:

  1. Акро: не е за хора със слаби сърца. Най-известното българско име, свързано с Акро летенето безспорно е това на Веско Овчаров, партньор с Хорацио Лорънс в постигането на световен рекорд по тъмблинг – 281 превъртания. Какво е тъмблинг? Ако ви кажа сега, няма да дочетете статията, затова какво е тъмблинг ще разберете най-накрая. 😉
  2. „Целно кацане” – това е състезание за хора с прекалено слаби сърца 😉 Излита се от нисък хълм (обикновено) и след 5-10 мин се каца в нещо като мишена. Целта е да улучиш центъра. Хубавото на това състезание е, че можеш да го гледаш през цялото време като от трибуна, защото парапланерите не отлитат 🙂
  3. Кроскънтри – летиш накъдето ти видят очите, като целта е да стигнеш възможно най-далеч, а разстоянието се засича по права линия 🙂
  4. Летене по затворен контур – това е най-разпространения (поне в България) вид състезание и за него ще ви разкажа сега.

При този вид състезание, всички състезатели се събират на старта за предварителни указания, които включват и метеорологична прогноза, указания за сигурност…

Състезанието се състои в следното: всеки състезател получава координатите на точки, през които трябва да прелети. Всеки състезател лети с уред, който записва летателната му траектория, като след приземяване специална комисия преглежда записите и се произнася по въпрос с победителя.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Парапланери(зъм) at 10:00 AM EEST

9 Comments »

January 27th, 2011

Високите облаци, част 1: Cirrus

От всички облаци, които изобщо могат да се вместят в някаква класификация, несъмнено Cirrus-ите са най-ефирните и красивите. За разлика от пухкавите Кумулуси и тромавите Cb-та, те са феерични, нежни и чудесно пасват на описанието „мимолетно дихание на природата”. Те изглеждат толкова далечни, крехки, недостижими, че повече приличат на миглите и къдриците на някоя префърцунена госпожица, отколкото на обикновени облаци. А, и те са всичко друго, но не и обикновени. Самият им начин на формиране също ги прави необикновени. За името да не говорим 😉 Cirrus идва от латински и означава „кичур” 🙂

Cirrus-ите се формират на височина около и над 8000 метра и са съставени изцяло от фини ледени кристалчета. Кристалчетата в тях не са свързани едно с друго, на което се дължи огромното разнообразие от форми и фигури, разхождащи се по небето. Причина, пък, за присъствието им там, както можете да се досетите, е Вятърът, който се забавлява с бясна скорост във високите слоеве на тропосферата. Колкото по-ниско в тропосферата слиза Вятърът, толкова скоростта му се забавя. Кристалчетата пътуват с него и също навлизат надолу в тропосферата, като движението им също се забавя в по-бавните и ниски въздушни слоеве.

Движението на падащите кристалчета придава на Cirrus-ите тези причудливи, но ясно различими форми – копринено-феерични, дантелени, пухкави, запетайчести, подобни на скелет на оглозгана риба…

Ако отново ги сравня с Кумулусите, които се плъзгат по небето бавно и спокойно, сякаш носени от лек бриз, то Cirrus-ите изглеждат неподвижни. Това, разбира се, е най-обикновена зрителна измама. Освен, че са най-високите облаци, Cirrus-ите са и едни от най-бързите облаци на небето. Ако не се сещате да вдигате често глава към небето, в дни като този (този, в който има Cirrus-и на небето 😉 ), пропускате да се порадвате на стотици от тях.

В зависимост от скоростта, с която се движат, от влажността и температурата на въздуха, в който кристалчетата навлизат, се определя формата на Cirrus-ите. Няма да ви отегчавам с термини и имена, още повече, че  облаконаблюдателите обикновено кръщават разновидностите на облаците според това на какво им приличат, така че – чувствайте се свободни да измислите имена на собствените си облаци. А те наистина са си ваши – който пръв си го види – негов си е 😉

Пак в зависимост от същите фактори, често пъти елементите на Cirrus-ите се свързват помежду си и тогава се образуват нови видове високи облаци: Cirrocumulus и Cirrostratus. Трите вида облаци се формират едни от други и е съвсем обичайно да ги видим по едно и също време на небето.

Но, да се върнем на Cirrus-ите. Това, което няма да ви хрумне докато ги гледате, е че от тях вали. Причината Cirrus-ите да не бъдат класифицирани като „дъждовни облаци” е, че те обикновено се изваляват в топлия въздух под тях и нито капка не достига до земята. Влагата се изпарява във височина, като в най-добрия случай допринася за удоволствието на очите.

Дали заради красотата им, дали заради усещането за недосегаемост и далечност, дали заради нежността, която изпълва душата ни като ги погледнем, дали заради друго – не знам, но Cirrus-ите често пъти биват подценявани. Повечето хора смятат, че появата на тези облаци не означава нищо и че те са там, за да радват очите ни. Вярно е, но не съвсем.

За обикновения облаконаблюдател, появата на Cirrus-и означава, че няма да вали… днес 😉 Ако утре отново виждаш ясно Cirrus-и на небето, вероятно също няма да вали 😉 Но пък има вероятност да духа близо до земята (защото при Cirrus-ите така или иначе си духа 😉 ).

Обикновеният облаконаблюдател трябва да запомни едно: Cirrus-и на небето означават промяна на времето. Дали идва студен или топъл фронт, обаче, може да познае тренираното око – в зависимост от съпътстващите облаци, в зависимост от посоката на вятъра, който се усеща близо до земята, в зависимост от атмосферното налягане и т.н.

Значение на Cirrus-ите за летателите:  Cirrus-ите не пречат на летенето, НО!, трябва да летите с едно око в тях, защото, както казах, те предвещават промяна във времето. По тяхната скорост на движение и на промяна на формите им, може да разпознаете колко бързо ще навлезе фронта (атмосферен – на ниско или на високо атм. налягане) и колко бързо ще се промени времето. Дори Cirrus-ите да предвещават топъл фронт, той също идва със силен вятър, който е твърдо непрепоръчителен за летене 🙂

Posted by LeeAnn as Облаци at 6:05 PM EEST

15 Comments »

January 26th, 2011

Нова звезда

Колко е нужно на човек, за да е щастлив? Малко? Много? Зависи от човека…

Какво е нужно, за да се промени коренно един човешки живот? Малко? Много? Зависи от живота…

При всички линии на разсъждение обаче, за да промениш ТИ нечий живот към добро са нужни усилия. Много усилия. И постоянство, и желание. И подкрепа от приятели…

Днес изгря една нова звезда, един живот започна отново! И аз като известна фея-орисница, няма как да задържа пожеланията в себе си:

Мила моя малка звездичке, нека животът ти бъде песен – птиците да те следват, гласчето ти да люлее клонките,  а те да отварят пътища пред теб – прави или криви, но верни и истински!

Мила моя малка звездичке, нека животът ти бъде приказка – достатъчно вълшебен и достатъчно истински! Очите ти да топлят, а усмивката ти да прогонва тъгата от любимите хора!

Мила моя малка звездичке, нека животът ти бъде като река – пълен и чист! Дълбок, спокоен и силен!

Мила моя малка звездичке, нека животът ти бъде като огъня – топлещ и завладяващ! Достатъчно буен и достатъчно горещ!  

Мила моя малка звездичке, бъди добре дошла!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Нова надежда at 2:51 PM EEST

2 Comments »

January 21st, 2011

five years later …

… и хиляда публикации повече 😀

Този паметен ден бе началото на една различна история…

Една различна история, започнала съвсем обикновено, но много бързо заживяла свой собствен интересен и динамичен, шарен и пухкав живот.

Без този ден и без тази различна история, днес нямаше да има приказки за Облаче, нито „Пухкава приказка”, нямаше да има разкази за рицари, принцове и принцеси, нямаше да има пътеписи за Барселона, статии за парапланери и народни танци, фотодневници и нощни фоторазходки…

А това означава, че нямаше да ви има вас – приятелите, които намерих на страниците на leeneeannn.info и благодарение на които, блогът продължава и ще продължава да съществува и да ми носи една различна радост и едно различно удовлетворение 🙂  ОБППДЗ!

Само Ники и Григор щяха да са тук, защото идеята и усилията около началото на тази различна история бяха техни, но най-вероятно щяха да са ми обидени, защото не съм ги послушала и  не съм им повярвала, та всъщност, сигурно и тях нямаше да ги има…

Но, стига приказки от мен! Ники е тук и също иска да ви каже нещо…

Днес, 21-ви януари тази година (ха-ха, този път не го пропуснах) се навършват цели пет години от създаването на този блог. И понеже продължавам да надвивам егото в себе си, няма да ви занимавам с повече статистика и с това как сме продължили да бъдем велики (вие и без това го осъзнавате :D), само ще кажа, че силно се надявам, тези които са наминавали от тук в последните няколко години, да са намерили това, което са търсили.

И пак да благодаря:

И понеже придворният профайлър се осмели преди две години да направи едно предложение, сега очакваме и други предложения за точна дата на духане на свещичките 🙂

Но, стига приказки. Време е за празник!

Днес LeeNeeAnn.info става на 5 годинки!

Наздраве!

И да не забравите да продължите да се навъртате наоколо и в следващите 5 години 😉

Posted by LeeNeeAnn as Мисли и чувства at 12:25 PM EEST

75 Comments »

January 18th, 2011

winter sunset …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:50 PM EEST

8 Comments »

January 11th, 2011

Новото възпитание

Няма да преувелича с много, ако кажа, че в последните година-две минимум веднъж на ден имам повод да седна и да напиша тази статия. Нямам уважителна причина за отлагането, но имам причина за започването й. Днес научих нещо потресаващо и не издържах!*

 Нашите деца (родените от 85-90 година насам) не са като нас. Това отдавна не е тайна за никого. Има доста читави книги по въпроса „Що е то индигови и кристални деца и как се отглеждат те?”. Дори и да ги прочете обаче, информацията там е обширна, примерите са взети от една друга, чужда нам действителност и всъщност систематизирани примери и подход трудно се намират.

Далеч съм от мисълта, че откривам топлата вода, но вярвам, че прочитът на следващите редове няма да ви навреди.

Успех!


Уважението!
Днешните деца извънредно много ценят отношения, основани на взаимно уважение. При тях с пълна сила важи поговорката „Каквото повикало – такова се обадило” с тънкия нюанс, че те са откъм отговарящата страна. Не може да очаквате от детето си да ви уважава и да се съобразява с вас, ако вие не го уважавате и не се съобразявате с него. Не може да очаквате от детето си да цени и уважава личното ви пространство и личните ви качества, ако вие не уважавате неговите.

Уважението не е нещо, което се появява от само себе си. То е процес, двупосочен и безкраен. Не можеш да уважаваш (демонстрираш уважение) към детето днес, а утре да ти е криво и да не го уважаваш. После, ако ти скимне да си уважителен – пак да подхванеш песента с уважението. Ако го разбирате така – няма да се получи, не мъчете детето.

Моля, не бъркайте уважението със страхопочитанието, страха и безразличието на децата си. Ако не ви отговарят, не спорят с вас, не ви опонират и винаги се съгласяват с вас, това е всичко друго, но не и уважение. Това е стария модел на възпитание – този, по който сме възпитавани ние: „Не отговаряй на възрастни хора – те винаги са прави”, „Не гледай в очите по-възрастните (ходи винаги с наведена глава)”, „Не им говори на име”, „Наказан си, защото аз така съм решил”,” Ще ядеш това, защото аз така съм казал”, и т.н. – примерите са цял камион.

Е, новината е, че този модел при нашите деца просто не работи!

Новият модел на възпитание изисква нов модел на поведение с нови послания, като например:

За да научите децата си да се държат така с околния свят (за да може след това околният свят да се държи така с тях), се иска едно съвсем просто нещо: Вие да се държите така с децата и да се отнасяте с тях като с равни!

Истината е, че децата ни не са ни равни – те ни превъзхождат! От това усещане идват повечето беди във възпитанието. Възрастните не успяват да преодолеят чувството си за малоценност, което и без това им е набивано от детството и понеже то им е по-познато от Новия тип поведение се обръщат към него като към „сигурна зона”. Фатална грешка.

Доверието!
Доверието е по-важно от уважението, но без уважение не може да се постигне. Ако детето ви не цени мнението ви (не уважава мнението ви), то няма да го изслуша и няма да може да вземе от вашия опит. Ако не може да вземе нищо от вас, то със сигурност няма да ви даде нито вниманието си, нито доверието си.

Доверието не е свързано с поучаване от родителя, с разговори от типа „знаеш ли аз когато бях на твоята възраст” и т.н. Не, детето не знае и не иска и да знае.  То има свой собствен живот, тук и сега, и иска да го живее пълноценно (по собствения си критерий за пълноценност). Ако можете да помогнете – чудесно, ако не – по-добре не пречете.

Ако искате децата ви да ви имат доверие, то трябва да си го заслужите.

От съществено значение е детето да ви има доверие, защото в периода 10 – 17 годишната му възраст, това ще е единственото ви помощно средство в общуването с детето. Дотогава то трябва да е свикнало, че може да ви каже ВСИЧКО, че го подкрепяте винаги, независимо от това колко зле му изглежда (или наистина е) ситуацията, че го обичате, дори когато не слуша и т.н., и т.н.

Това се постига с постоянство и търпение и в никакъв случай – с поучаване. За доверие се работи непрекъснато и постоянно, но се губи за 3 секунди, при това – завинаги!  

Детето трябва да знае, че когато има нужда, ще получи от вас мнение (не съвет!) и ще може самичко да избере как да постъпи и при това ще има вашата пълна подкрепа, каквото и да реши.

Ако ще давате съвет, той трябва да звучи приблизително така: „Ако на мен ми се беше случило такова нещо, аз бих направил най-доброто за себе си, а то е …” И оставете детето да прецени. Дори да греши (според кого?) – подкрепете го, за да има желание следващият път пак да се допита до вас.

Можете да помогнете на детето си (това е изконно желание на всеки родител), само ако знаете какво го вълнува и какво му се случва. Ще знаете, ако детето ви каже. То ще ви каже, ако ви има доверие.

За да ви има доверие, трябва да усеща, че вие му имате доверие: разрешавате му да преценява, да действа по собствено убеждение, да прави собствените си малки грешки и да се учи от тях!

На новия език „Доверие” означава: „Подкрепям те, насърчавам те, вярвам ти, гордея се с теб, не те поучавам!”

Самочувствието!
Това е основно изискване на новото възпитание. Ние сме расли мачкани и тъпкани, без никой да вярва в способностите ни. По наше време беше „Скромността краси човека”, а сега е „Скромността е за тези, които си нямат никакви други качества”. Дори клишетата са се променили, та какво остава за децата ни 😉

За да оцелеят, децата ни трябва да имат самочувствие. Не можете да изградите това самочувствие с думи. Можете да го изградите единствено с действия. Това е едно от най-постижимите неща: Насърчавайте децата си. Оставяйте ги да приемат предизвикателства и вярвайте заедно с тях в крайния успех. Никога не ги подценявайте и не казвайте „Няма да се справиш”. Ако се съмнявате или страхувате, по-добре кажете „Ще разберем дали ще се справиш, само ако опиташ. Ако не опиташ – няма как да знаеш!” Сега се върнете горе и прочетете онова за доверието и подкрепата!

Научете децата си да приемат загубите като урок и повод за ново начало!

На новия език „Самочувствие” значи: „Мога да опитвам, мога да го направя, мога да се справя, ако не – не е страшно да започна отначало”.

Интересно качество на новите ни деца е, че те се страхуват от съвсем различни неща.

Ако аз навремето получех 3-ка или 4-ка, първата ми мисъл беше „Леле, баща ми…”. Когато дъщеря ми (малката) вчера получи 4-ка, тя бе възмутена от реакцията на съучениците си, които си бяха позволили без нейно одобрение да формират очакване (към нея!), че тя ще има само 6-ци, защото по принцип е отличничка! За нея е нормално човек да има и силни и слаби моменти и слабите моменти не трябва да са повод за различно отношение.

Сложно, а 😉

Е, такива са новите ни деца – сложни! И силни! И много по-умни от нас, много по-целеустремени, много по- … (всичко, което ви хрумне) от нас. Затова и лошият ни пример им влияе много по-зле, отколкото лошия пример на родителите ни влияеше на нас.

Можете да направите всичко това за децата си. Лесно е! Единственото, което трябва да направите е да си спомните как сте възпитавани вие, кое ви е дразнело и притеснявало, кое сте мразили като дете и никога, ама НИКОГА да не прилагате същите „възпитателни” методи върху собственото си дете.

Децата са най-ценното ни, нали? Тогава  внимавайте какво възпитание им причинявате!

Темата е безкрайна и в никакъв случай не е изолирана от останалите теми за възпитанието.

Допълнително по темата:

Нормалната семейна среда

Възпитаване на децата с мисъл в главата

Плашенето на децата като “метод” за възпитание

Забраните и наказанията

И всичко, което си намерите в категорията „Нашите деца и ние”.

 


* Детски съд?! Wtf?! Не подхващайте темата за съда, няма да я коментирам!

Ще кажа само няколко неща: децата не се раждат лоши. Ако са престъпници, значи такъв е бил примерът, от който са се учили, докато са растяли. Това е престъпление.

Ако не са имали пример, от който да се учат – Това е престъпление.

Децата правят нещо, каквото и да е, единствено, за да привлекат нечие внимание. Родителите на децата-престъпници трябва да живеят в затвора, а децата – в най-уравновесената и любяща възможна среда!

Posted by LeeAnn as Нашите деца и ние! at 6:17 PM EEST

21 Comments »

January 8th, 2011

something strange …


🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:10 PM EEST

46 Comments »

January 7th, 2011

Призраци в замъка

Имало едно време едно странно царство-господарство, спотаено в едно от най-забутаните и отдалечени кътчета на страната Фантасмагория. По нищо не личало, особено денем, че там има царство-господарство. И никой и нямало да разбере, особено денем, ако над китните дървета тайнствено не се подавали островърхи кулички. Но, така или иначе, особено денем, никой не минавал от там, защото всеки, който приближавал края на Фантасмагория, ще не ще чувал клюкарския ромон на клокочещата река и веднага научавал слуха…

Слухът, че в това странно крайно царство-господарство имало замък!

Е, че какъв слух е това, нали куличките надничат над дърветата! – ще кажете вие, но ще избързате, затова си мълчете и не ядосвайте принцесата, която разказва приказки от Фантасмагория.

Слухът, който се леел по повърхността на клокочещата вода съвсем не случайно бил толкова обикновен. Такъв бил, за да подмамва самонадеяни рицари и принцове към замъка, където да ги изправя пред истинското Фантасмагорийно предизвикателство – Призраци!*

И то не какви да е призраци, а специални, Фантасмагорийни, които също като обикновените такива се появявали внезапно, особено нощем, и шашкали обитателите на замъка, особено тези, които имали неблагоразумието да заспят посред предизвикателството 🙂

И това не било най-страшното. По-страшното било, че призраците имали шантаво чувство за хумор, на което си се забавлявали главно те. И колкото по-силно се кикотели призраците, особено нощем, толкова по-силно бълбукала водата в клюкарската река.

Редовен номер от смешната призрачна програма било, да напълнят ножниците на заспалите рицари и принцове с омекотител, от което мечовете им ставали розови и пухкави и на следващата сутрин, когато Драконът** ги събудел с целувка не можел да ги нарани, защото всъщност и трите му глави се заливали от смях и се омотавали една в друга при вида на розовия меч.

За сметка на това, самонадеяните рицари и принцове, на които им хрумвало да побегнат от страх, попадали в следващия призрачен капан – оказвало се, че на шпорите им са вързани медни звънчета, които се чували не само из целия замък, а чак до другия край на Фантасмагория и будели принцесите с нежния си звън.

Принцесите, разбира се, си нямали ни най-малка представа откъде идва този меден звук. И също, както се разбира от само себе си, принцесите не чували кискането на драконите и ламите, нито пък шумоленето и подигравателното шушукане на Фантасмагорийните призраци. И добре, че било така, защото иначе никоя самоуважаваща се принцеса, не би пожелала страхлив принц или рицар.

Тези пък, които се осмелявали да останат на място… също попадали в капан. Оказвало се, че те оставали на място, не защото били смели, а защото били залепени за пода (или пък леглото 😉 ) от тези среднощни призрачни калпазани, които така се надували от смях, че ставали почти плътни и почвали да се блъскат в стените, вместо да минават през тях.

И колкото повече се кискали, толкова по-силно звънтели медните камбанки и толкова по-здраво ставало лепилото.

Така, лека-полека, докато навън греело слънце, а принцесите се разхождали безгрижно из зелените поляни на Фантасмагория, самонадеяността на фукльовците се изпарявала. Тогава с падането на нощта, лепилото отслабвало, звънчетата замлъквали, а те се превръщали в едни от най-уважаваните (в последствие***) принцове и рицари, които печелели принцесешките сърца само с поглед.

Поглед, в който се четяло: „Бях там, в тъмното и страшното, и оцелях. Довери ми се!”

И принцесите им се доверявали и заживявали заедно дълго и щастливо.

И чак тук, всъщност, започвала истинската приказка 😉


* Видяхте ли? Струваше си да си помълчите, за да продължи приказката!

** Драконът е приятел с призраците и им помага винаги, когато има принцове и рицари за превъзпитаване.

*** ”впоследствие” означава, че първо са издържали изпитите пред ПОТНИК и са ги приели без забележки в КГБ.

 

Честит празник, именици!

И особено на теб, ти_си_знаеш_кой 😉 

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 5:48 PM EEST

29 Comments »

January 3rd, 2011

and three years later …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:25 PM EEST

11 Comments »