Skip to main content.
December 27th, 2010

happy holidays …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:00 PM EET

9 Comments »

December 24th, 2010

Весели празници и скучна 2011 година!

След пожеланията за Динамична 2010 г., които лично на мен се сбъднаха, си мисля, че е време да си пожелаем нещо по-… бавно 🙂

А защо ли не даже скучно?

Скуката е хубаво нещо – подредено, спокойно, умерено…

Пожелаваме ви Скучна 2011 г.!

Да отъпчете и оширите прокараните през изминалата година пътища!

Да затвърдите новите приятелства!

Да се превивате под товара на пълни торби с усмивки, здраве и радост!

Lee&NeeAnn

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 4:00 AM EET

10 Comments »

December 22nd, 2010

120 минути в Амстердам

Официално престоят ми в Амстердам се води три дни, но тъй като бях там по работа,  реално в самия Амстердам на разходка прекарах точно 120 мин. Моите 120 мин. Единствените, в които не валя дъжд. Но пък духаше. Така силно духаше, че като разперех ръце и якето ми си стоеше успоредно на земята, въпреки джунджуриите по джобовете…

В Амстердам видях две неща, които никога няма да си имаме в България – канали и таксита 🙂 И ако каналите са разбираема находка, то за такситата сигурно се чудите.

В първия момент и аз се озъртах шашнато  – такситата в Амстердам са впечатляващи – големи нови черни мерцедеси с високи синеоки костюмирани шофьори, с навигация и POS устройство за плащане с карта. Шофьорите не слушат музика и не говорят по телефона без твое разрешение. Всеки път те питат дали престоят ти минава добре, дали градът ти харесва, дали имаш нужда от някаква помощ или съдействие (сега се питам дали ако бях поискала трева щяха да ми дадат ; ) ).  Възпитани, галантни …

Един от шофьорите беше малко по-разговорлив (и противно на личната ми нагласа – и аз се разприказвах) и в някакъв момент от разговора му казах: „Аз съм от София, там такситата са стари и жълти”, а той усмихнат до уши ми отговори: „Ние возим бизнес хора, лейди, не можем да си позволим да сме стари и жълти”.

Е, няма да ви изненадам, обаче, като ви кажа, че такситата са скъпи. Емиии… Скъпи са!

Каналите…

Очаквах блатиста и миризлива гледка, но много сгреших. Каналите са великолепни. Особено през есента, когато листата на дърветата падат във водата и пътешестват из целия град 🙂

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Пътепис at 6:02 PM EET

7 Comments »

December 19th, 2010

Защо съм SOS семеен спонсор?

Преди две години, след покана (която считам за почитна) да участвам в „Приказка без край”  за децата от SOS Детски селища България, взех решение да стана SOS семеен спонсор за неопределено време напред.

През тези две години редовно получавам новини от SOS Детски селища България, за това как растат децата, как се развива средата, къде отиват парите ми…

През тези две години разни хора редовно ми задават въпроси: „Защо продължаваш да го правиш?”, „Защо си мислиш, че твоите 10 лв./месец са от значение?”, „Пак ли ще висиш на опашка в банката – ти за електронно банкиране не си ли чувала?” и т.н. въпроси, част от които директно ми застават на гърлото и ми правят топка в стомаха.

В началото се впусках да обяснявам, че за тези деца наистина има смисъл, че те не са безразлични към моите 10 лв., че го правя, защото се възхищавам на хората, които отглеждат тези деца и искам да ги подкрепя, че за 10 мин. всеки е способен да похарчи безсмислено много повече от 10 лв. …

Почти никой от задалите подобни въпроси не може да разбере такъв отговор. Затова започнах да давам друг отговор, който привлича повече вниманието и предизвиква поне кратко замисляне. И който също е много верен.

Правя го за себе си! При това по най-примитивния възможен начин – внасям парите „на каса”. Всеки месец около 10то число отивам в банката, педантично попълвам платежно за 10 лв. и се нареждам на опашка, която обикновено трае около 10 мин. Чувала съм за електронно банкиране и понякога го ползвам и за тази цел, но все пак предпочитам да стоя 10 мин. на опашката!

10 мин./месец за размисъл, насаме със себе си и проблемите си, 10 мин. за прочистване, 10 мин., в които да погледнеш света от друга страна…

10 мин./месец, в които имаш възможност да се огледаш и да видиш, че повечето от проблемите ти са незначителни и че каузите, които заслужават енергията ти днес, се броят на пръстите на едната ти ръка.

10 мин./месец е цена, която продължавам да плащам, за да мога да кажа на мен си „аз съм запазила шепа човещинка в душата си и има едни деца, които го оценяват, без дори да знаят името ми!” Не е ли фантастично!!!

Затова съм семеен спонсор! Емоционално и лично!

Да, правя го за себе си!

И, да, егоист съм (като всички останали) и усещането за полезност и значимост ме изпълва с топлина и ме въодушевява!

Струва си да направиш нещо за себе си!

Нали уж, за да променим света, трябвало да започнем от себе си…

Ти решаваш!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Нова надежда at 6:00 AM EET

6 Comments »

December 16th, 2010

Настроение в офиса

Нашият офис изглежда така!

А вашия?

Вдъхновено от Крокотак.

Posted by LeeAnn as Реалността at 2:47 PM EET

12 Comments »

December 15th, 2010

„Купонът” на Нешка Робева

Изкуството е нещо сложно.

Описването му с думи – още по-сложно и силно субективно. Каква е мярката за това дали един спектакъл е „добър” или „лош”? Критерият за оценка обикновено е „лично възприятие” и затова е добре да поглъщаме изкуството с отворени и освободени сетива. В противен случай има опасност да останем недоволни, а изкуството – неразбрано.

И този спектакъл е такъв – сложен 😉 И определено има значение с какви очи отиваш да го видиш и с какви очаквания си напълнил кошницата…

Ако отидеш да го гледаш с отворени очи и празна кошница, ще има да грабиш и да пълниш и няма да ти стигне мястото.

Ако отидеш с определени очаквания (каквато грешка направих аз), ще се чудиш къде да изхвърляш, за да има място да грабиш и да пълниш.

Шантава работа!

Не, това не е обида. Самата Нешка Робева споделя, че „стана много шантав спектакъл” и това определение като че ли пасва съвсем точно на случващото се на сцената, при това в най-положителния възможен смисъл 🙂  на понятието „шантав”.

Спектакълът е посветен на 10тата годишнина от създаването на Трупата на Нешка Робева, чиято мисия е да популяризира българския и балкански фолклор по нестандартен начин.

Всъщност, съвсем спокойно мога да нарека този спектакъл „Бягството”, защото това, което лично на мен ми липсваше, бе именно частта „български фолклор”. На много места в композициите имаше изящно преплетени акценти от народното ни творчество, но само толкова. Искаше ми се да видя повече български фолклор.

Спектакълът е ретроспекция на 10те години на сцена и съдържа ефектни моменти от най-добрите спектакли на трупата, изиграни през годините на българска и международна сцена.

За два часа, с прекъсване от няколко минути, може да се види всичко: Рап, брейк, Хип-хоп, Кан-кан, Танго, Суинг, Рок, Сиртаки, Турски фолклор, Чалга* и всичко това елегантно и нестандартно преплетено с български фолклорни елементи – ръченица, Джиновско, шопски (граовски) елементи.

Това, което ме грабна, бе изключителната динамика на спектакъла – див, жив, цветен, темпераментен и изключително зареждащ! Такива бяха и танцьорите на сцената – Невероятни и стихийни!


 Няколко уговорки:

* В България, думата „чалга” се интерпретира грешно. На турски „чалга” означава „музика”. В спектакъла имаше „чалга” и в двата смисъла – имаше турски фолклор, имаше и едно много весело (и доста смело, бих казала) намигване към чалга „културата” у нас.

** Това, че аз отидох с очакване да гледам народни танци, не означава, че и вие трябва да правите същата грешка 😉 Спектакълът си заслужава. Единственото условие е да отидеш без очаквания и да бъдеш готов за неочакваното.

*** Нешка Робева е творец, когото уважавам неимоверно много и ако ви се струва, че статията ми съдържа критика към нея – грешите! Статията съдържа субективното ми мнение за спектакъла в частност и възхищението ми към твореца като цяло.

Та, след толкова много приказки, как мислите, Готови ли сте?


П.П. Всяка прилика с познати лица е НЕслучайна 🙂

Posted by LeeAnn as Култура at 5:46 PM EET

No Comments »

December 13th, 2010

Междупразничен празник

Заваля сняг и на мен веднага ми се появи празничното настроение. Представям си една топлина, камина, вино… 🙂

И тъй като с част от вас не сме се виждали скоро (може да има вече и две години) на живо, пък така хич не е редно, пък и Мариана ме „врънка” от миналата година да си направим една импровизирана сбирка, та решихме да организираме нещо импровизирано 😉 или да импровизираме нещо организирано – вие си изберете 😉

Поканени сте всички!

Определихме дата на събитието: 29.12.2010 г., сряда 🙂

Определихме и началния час: към 19.30 ч., според пътната обстановка 😉

Мястото не сме определили, защото не знаем колко хора ще изявят желание да си побъбрим в зимната нощ 🙂

Идеи за място се приемат, като се стремим към вариант, удобен за всички – нещо в широкия  център на София, примерно.

За да запазим място (ресторант/кръчма или каквото _там), моля, който има желание да се присъедини към празника, да се запише тук или ако иска появата му да е изненада за някого – да ми пише на мейла на приказката 🙂

Предполагам, че за тази дата няма да има наплив от други желаещи, но все пак, ако заявите присъствие до 20.12.2010  г., Мариана ще ви бъде благодарна. 🙂

До скоро виждане 🙂

Posted by LeeAnn as Реалността at 7:19 PM EET

74 Comments »

December 11th, 2010

old fashion 02 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 4:22 PM EET

41 Comments »

December 10th, 2010

Какъв си…


Понякога е полезно
да се направиш
на какъвто не си,
за да разбереш какъв си
…всъщност…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 6:54 PM EET

31 Comments »

December 6th, 2010

Никулден`10


Честит имен ден, Ники!

Желая ти
спокойствие, тишина и топлина,
радост и светлина!

 

Posted by LeeAnn as Реалността at 6:12 AM EET

12 Comments »

December 2nd, 2010

no comment …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 12:51 AM EET

21 Comments »