Skip to main content.
September 30th, 2010

Целе и Хилдесхайм

Ако ме бяха пуснали да обикалям сама из Германия, само с карта в ръка, никога нямаше да отида в Целе и то само защото името му звучи странно и не особено мелодично. И щях да сгреша.

Целе е малък град на около час път северно от Хановер. В него живеят около 70 хил. души, които най-вероятно живеят там, за да посрещат и изпращат туристи като нас…

Когато тръгвахме към Целе, нашият домакин каза, че градът изглежда точна така, както си представям немските и австрийските градове от преди няколко века. Оказа се, обаче, че е още по-интересно.

Попаднахме в Целе в пазарен ден – на една от централните улици продаваха риба, плодове, сладкиши и цветя. Исках да си купя цветя. Харесах си едни циклами, на които пишеше, че издържат до -8 градуса. Оказа се, обаче, че няма да издържат на повече от +16 и се отказах…  

Целе е обявен за град-музей и е един от трите немски града, които са удостоени с правото да имат свой собствен герб.

 

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия, Пътепис at 11:11 AM EET

50 Comments »

September 25th, 2010

bloody sunset 04 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 7:19 PM EET

36 Comments »

September 20th, 2010

Хановер – Тамбукту: 52 дена път с камили

Зоопаркът в Хановер бе първата точка от амбициозния ни план за покоряване на Германия това лято.

Зоопаркът в Хановер е място, което не се вписва в българските представи за зоопарк. Че е парк – парк е, че има животни – има, но има и много подробности, които го превръщат в нещо като музей на открито. Казвам „нещо като”, защото в музея би било скучно, а в зоопарка не беше. Искрено се забавлявах. Това може да се дължи на факта, че не съм пораснала достатъчно, но ако имах възможност бих прекарвала там доста от свободното си време.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия, Пътепис at 6:48 PM EET

18 Comments »

September 18th, 2010

До Хановер и наоколо

Германците твърдят, че Хановер не е град, в който да се влюбиш от пръв поглед. Може и да са прави, но по-скоро грешат. Всички знаете, че Барселона заема особено място в сърцето ми, но никак не мога да се съглася с твърденията за Хановер. Хановер е…

Но, да започна от малко по-далеч: Пътуването до Хановер с автомобил отнема около 22-24 часа, в зависимост от това какъв маршрут изберете и дали има с кого да се сменяте на волана, за да си почивате. На отиване минахме през Сърбия – Унгария – Словакия – Чехия – Германия.

Бензинът на ЛукОйл в Сърбия не беше хубав. От него светна сервизното съобщение на колата и пътувахме „на тръни”. Унгарците преравят всяка кола, която влиза от Сърбия и е чист късмет, ако не те качат и на канал.

Магистралата в Чехия е, меко казано, неравна и друса зловещо в продължение на 500-600 км. Ако имате избор – не минавайте през Чехия. На връщане минахме през Австрия и нямам никакви отрицателни преживявания.

Пътищата в Германия са нещо, което никога няма да има в България.

Хановер. Въпреки, че хановеранци (да, така се наричат самите те 😉 ) твърдят, че трудно може да се влюбиш в този град, аз съм готова да поспоря. Хановер е чист и подреден град с интригуваща архитектура. Спокойствието и уюта бликат от всяка негова тревичка, особено ако оставим центъра на града на туристите и мръднем леко встрани из кварталите. Кварталите на Хановер и околните села изглеждат точно така, както винаги съм си представяла Германия (та и Австрия) – къщички на един-два етажа с триъгълни покриви, в които се гушат поне още два, малки дворчета, тесни улички, приличащи по-скоро на алеи, много цветя, чисти прозорци с кокетни перденца… И тихо. Много тихо и много спокойно. Контрастът със софийската действителност е неочаквано потресаващ.

Хановер е трудно да бъде обиколен за един ден. Ние се опитахме да го направим в два-три последователни дни, но не успяхме, въпреки, че имахме водач.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия, Пътепис at 9:00 PM EET

14 Comments »

September 15th, 2010

bloody sunset 03 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 2:43 PM EET

54 Comments »

September 2nd, 2010

Батошевски манастир

Тази година, пътувайки от Вонеща вода през Трявна (за кафе с аромат на смокини) към Троян, не изменихме на себе си и вместо да се движим по „царския” път, кривнахме по малките пътчета през селата.

Хубавото на малките пътчета е, че крият множество изненади 🙂 (а ако имаш голяма кола, дупките не са сред тях 😉 ).

Денят беше 15 август, а термометърът показваше 37 градуса на сянка. Въпреки жегата или точно заради нея, имах чувството, че целия окръг е тръгнал на път. 15 август е голям християнски празник и много хора са готови да пропътуват километри до най-близката църква или манастир. Тези пък, които не търсеха божи храм, търсеха сянка и вода и тесният път покрай реката не смогваше да си поеме дъх под върволицата автомобили. (почти през цялото време пътят върви покрай река – първо покрай р. Росица, а след това следва р. Видима). Пътувахме си и зяпахме. Забавлявахме се от гледката на хора, насядали направо в реката, с по биричка във всяка ръка.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Пътепис at 12:00 PM EET

10 Comments »

September 1st, 2010

Издръжливост

Човек може да издържи всичко –
без значение какво му причиняват…
Значение има единствено
кой му го причинява…

🙂

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 10:00 AM EET

2 Comments »