Skip to main content.
August 30th, 2010

Семинар по български народни танци „Чанове 2010”

За някои четвърти, но за мен – първи. И като такъв, беше свързан с огромно количество очаквания, планове, представи…

Семинарът се провежда за четвърта година, като за втора поредна е на същото място – хотел Кооп Релакс, с. Вонеща вода, Великотърновско. Хотелът, разбира се, си имаше своите предимства и недостатъци, но тук е важно да спомена едно основно предимство – огромната тераса, на която се провеждаха репетициите и която за наше щастие, след 16 часа попадаше в сянка. В противен случай, никой нямаше да издържи на простичкия режим, въведен от Коце – 2 часа теория, почивка, 2 часа репетиции, вечеря с танци 😉

Всъщност, официално репетициите бяха обявени по 1 час на група, но като се има предвид, че много бързо си смесихме и разбъркахме групите, сигурно няма някой, който да е танцувал по по-малко от два часа на репетиция. Като добавиш и двата часа подскачане по вечерно време, режимът бързо-бързо се трансформира в: „5 часа танци / 5 часа друго”.

В т.нар. „5 часа друго” влизаше и теорията. Никога не съм намирала време (и желание) да ровя из Интернет и сама да чета суха теория за фолклорните области, за инструменти, танци и обичаи… И не съжалявам. И без това нищо нямаше да запомня, защото хич ме няма в зубренето.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Народни танци at 10:53 AM EET

5 Comments »

August 25th, 2010

Никога не бива да се доверявате на жена…

… която казва истинската си възраст. Щом казва това, би казала и всичко друго.
Оскар Уайлд

Прочетох това изречение точно на рождения си ден и веднага взех решение: Ще ви кажа всичко друго, но не и истинската си възраст. 🙂 Но не, защото искам да продължите да ми се доверявате ;), а защото напоследък законите на ШантиКлер повеляват: „Разкажи за приятните изненади, които си получил за РД, за да не се повтарят”… Демек: за да получиш нови, още по-приятни и запомнящи се, следващата година 🙂

Рожденият ми ден мина отдавна, но аз все още се вълнувам и не знам откъде да започна, затова карам подред:

Благодаря на Ники и Гери за милия и красив поздрав, благодаря на всички, които ми напълниха блога, фейсбук, телефона, мейла и главата с пожелания – кое от кое по-хубаво. Толкова много и различни, и ценни, и стойностни пожелания накуп не бях получавала досега. Благодаря отново. Лаская се да мисля, че някак си съм ги заслужила 🙂

Не мога да изброя всички, не мога да разкажа за всичко. И не искам 🙂 Искам да разкажа само за една от изненадите.

Рожденият ми ден тази година се падаше в края на семинар Чанове 2010. Само това изречение е достатъчно да ви подскаже, че е било весело, нали 😉

Аз обаче дълго време се чудих дали изобщо да си признавам, че имам рожден ден. Причината е, че не знаех дали ще намеря поне бонбони, с които да почерпя… И реших – ако в селския магазин има бонбони – признавам си и черпя. Няма бонбони – не си признавам.

Е, щом разказвам, значи е имало бонбони 🙂 Вярно – само три малки кутии бяха, но колкото да си признае човек, свършиха работа 🙂 Купих ги и изчаках да стане 5 часа след обяд – хем да се съберат повечето чанчета за репетиция, хем да стане късно да се ходи за подаръци и цветя, защото имах подозрения, че някои хора ще се втурнат да правят някакви неща… 😉

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Народни танци at 5:40 PM EET

8 Comments »

August 24th, 2010

Филип Тотю – къща-музей

Филип Тотю – неуловимият хайдутин – е роден в днешното село Вонеща вода, което и досега е разхвърляно на махали по баирите и трудно може да се каже дали и колко е голямо. Отклонението за къщата-музей е обозначено с табела,  предшествана от билборд в стил „ретро кръчма”, та ако не сте гладни като нищо ще го пропуснете. Табелата е на входа на селото, на идване от южната страна на прохода на републиката. Или, с други думи, ако пътувате към В. Търново през Хаинбоаз – на входа на селото – в ляво. 🙂

До къщата може да се стигне с кола. Тя е най-последната възможно в селото и затова се намира лесно – следвате табелите и асфалта и се стремите само нагоре. Ние тръгнахме натам пеша, но в жегата това се оказа лоша идея. Не че не стигнахме, де, ама…

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Пътепис at 12:02 AM EET

9 Comments »

August 18th, 2010

По пътищата вечни на България

Има песен с такова име – много симпатична и мелодична, в която лирическият герой обещава да се върне отново по пътищата.

Добрата новина е, че лирическият герой в следващия разказ няма да се върне отново, защото не си е отивал 😉 Той обича да пътешества, да откривателства, да кривва от правия път и да обикаля по малките пътчета… Само не обича това, че повечето пътища хич не се оказват вечни, ами от година на година стават все по-изчезващи, но това е от една друга приказка 😉

И така, приятно ми е да се запознаем: Лирическият герой съм аз. И тъй като е лято, значи съм в отпуска (е, не цяло лято, де), а щом съм в отпуска, значи тръгвам на път 🙂

Та, да се повторя малко: обичам да пътешествам, да откривателствам, да криввам от правия път и даже си имам една специална пътна карта на България, на която си повтарям с друг цвят пътчетата и пътечките, по които съм минала и докато не ги обиколя всичките хич няма да мирясам 🙂

И тази година традиционно започнахме отпуската си с рязка почивка в Трифон Зарезан.

Казвам „рязка”, защото там така бързо се отпускам и пренастройвам за „нищоправене и глезене”, че после събирането на багажа и тръгването пак на път ми коства свръхусилие.

Само да ви кажа да не се чудите – Дяволският мост все още си е там – здрав и неразрушим 😉 Само дето и тази година не можах да разбера защо от водата излизат балончета и какво ги причинява.

Момчилград се оказа много симпатичен и спретнат град, с много много цветя.

По пътя не пропуснахме и крепостта в с. Вишеград. За Вишеград няма табели и се намира само с навигация. От крепостта не е останало много и ще остава все по-малко, защото не личи някой да полага грижи за опазването й.

 Накрая ще остане само хубавата гледка и интересните скали.

Скалите са монолитни, но от далеч приличат на най-обикновена купчина камъни. За първи път виждам такива скали.

След Кърджали и близката околност, съвсем закономерно, дойде ред на Сопот. Там едни хора летяха, други ги гледаха в захлас, а трети се появиха с рокля и по чехлички, но и на тях не им се размина 🙂 Както знаете, не лети само този, който не иска. Който има желание (или в краен случай рожден ден) –  за него винаги се намират дънки и сандалки 😉

После пътешествието внезапно зави из северна Стара планина (за което предстои много да ви разказвам), а пък в началото на другия месец възнамерявам да отскоча до Хамбург, за да разбера защо (аджеба) на питката с мръвка в средата казват „хамбургер” 😉

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Пътепис at 2:26 PM EET

15 Comments »

August 16th, 2010

Шах…


Когато за Нещо знаеш малко,
имаш за споделяне и обясняване повече,
отколкото когато знаеш много,
защото тогава на малко знаещите не можеш да обясниш,
а на много знаещите няма смисъл да обясняваш …

😉

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 1:56 PM EET

No Comments »

August 13th, 2010

HBD v2.0 …


Happy Birthday, FalconBaby!

Крехка красота
Начало на всеки живот
Родените в светлина
Танцуват с вятъра

Posted by NeeAnn as Мисли и чувства, Реалността at 8:08 AM EET

6 Comments »

August 6th, 2010

Эсли водка мешает работе, то бросай работу

След двумесечно отсъствие от репетиции, толкова много ми се танцува, че вече започва да ми се причува народна музика – сърцето ми захлопва, ушите ми порасват и започват да се въртят като локатори, а очите ми грейват в кръг и търсят танцуващите хора…

Толкова много ми се танцува, че не смея да си пусна народна музика в колата – краката ми заиграват сами и започват да натискат педалите безразборно…

Това, съчетано с факта, че главата ми е още (все) в облаците, а очите вперени в небесата, се оказва  неочаквано опасна комбинация за софийските улици.

Затова взех решение, и аз като руснаците, дето казват „Эсли водка мешает работе, то бросай работу” – понеже работата много взе да пречи на летенето и танцуването, предната седмица бях заразяла работата заради летенето, а следващата ще я зарежа заради танцуването.

Отивам на Семинар и смятам да прекаля с танците!

А като се върна, ако сте били послушни, ще ви разкажа всичко – и предишното, и следващото, и с думи, и със снимки.

🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:49 AM EET

3 Comments »

August 5th, 2010

Бандата на Жожо

Предлагам на вашето внимание превод на една от най-веселите песни на Жо Дасен, която в същото време е и една от най-любимите ми.
Преводът не е мой, а на Аfrodita, но не е за мен, а за СТЕНАТА, който я е вдъхновил с този свой коментар 🙂

Приятно четене!


L’équipe à Jojo (1970)
Joe Dassin

Lulu vendait ses toiles
Jacquot plongeait dans un bistro
Dédé goûtait les vins
Moi, j’étais fort aux Halles
Et Jéjé lavait les carreaux
Pierrot ne faisait rien

On s’était fait les poches
Pour se payer un vieux tacot
Fleuri sur le capot
Qui rêvait de Provence
Et qui mourut à Fontainebleau

On allumait une cigarette et tout s’allumait
Et c’était la fête, le quatorze juillet
Il n’y avait jamais un copain de trop
Dans l’équipe à Jojo
Y avait moins de nuits sans guitare que de jours sans pain
On partageait tout et on n’avait rien
Qu’est-ce qu’on était fou, qu’est-ce qu’on s’en foutait
Qu’est-ce qu’on était bien

On louait pour des prunes
Les quatre murs d’un vieux grenier
Tout près à s’écrouler
Mais pour toute une fortune
On n’aurait pas déménagé

On allumait une cigarette et tout s’allumait
Et c’était la fête, le quatorze juillet
Il n’y avait jamais un copain de trop
Dans l’équipe à Jojo
Y avait moins de nuits sans guitare que de jours sans pain
On partageait tout et on n’avait rien
Qu’est-ce qu’on était fou, qu’est-ce qu’on s’en foutait
Qu’est-ce qu’on était bien

Lucien a mis les voiles
Et Jacques s’est payé un bistro
Où André boit de l’eau
Je n’suis plus fort au hale
Roger inspecte les impôts
Pierre cherche du boulot

J’ai changé de guitare
Mais j’ai gardé comme un cadeau
Cet air qui me tient chaud
Du fond de la mémoire
Celui de l’équipe à Jojo

On allumait une cigarette et tout s’allumait
Et c’était la fête, le quatorze juillet
Il n’y avait jamais un copain de trop
Dans l’équipe à Jojo
Y avait moins de nuits sans guitare que de jours sans pain
On partageait tout et on n’avait rien
Qu’est-ce qu’on était fou, qu’est-ce qu’on s’en foutait
Qu’est-ce qu’on était bien

  You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

Бандата на Жожо
Превод: Afrodita

Лулу продаваше картините си
Жако барманстваше в едно бистро
Деде опитваше вина,
Аз бях върха на пазара,
А Жеже миеше плочки
Пиеро не правеше нищо

Обрахме си стотинките,
За да си купим една стара мини-кола
С цветя на капака,
Която мечтаеше за морето, (Прованс)
Но си умря в предградията на Париж (Фонтенбло)

Запалвахме по цигара и светлината бе навсякъде
И пак беше като 14ти юли
Никога не е имало приятел в повече
В бандата на Жожо,
Имаше по-малко нощи без китара,
Отколкото дни без хляб

Споделяхме всичко, но нямахме нищо
Колко бяхме луди, колко не ни пукаше,
Колко бяхме щастливи

Плащахме жълти стотинки
За четирите стени на един стар таван
Който всеки момент щеше да се срути
Но за всичкото злато на света
Не бихме се преместили

Припев: …

Люсиен изчезна,
Жак събра пари за бистро,
Където Андре пие вода,
Аз вече не съм по пазарите,
Роже инспектира данъците,
Пиер си търси работа.

Аз смених китарата,
Но в дъното на душата си
Пазя тази мелодия,
Която ме стопля –
Мелодията на бандата на Жожо

Запалвахме по цигара и всичко се озаряваше
Като на празника, на 14ти юли,
Винаги имаше място за още един
В бандата на Жожо
Имаше по-малко нощи без китара, отколкото дни без хляб
Споделяхме всичко, но нямахме нищо,
Колко бяхме луди, колко не ни пукаше
Колко бяхме щастливи

Еееееех, носталгията вече не е като едно време, а Сашо? :))))))))

Posted by LeeAnn as Joe Dassin / Жо Дасен at 11:04 AM EET

5 Comments »