Skip to main content.
June 30th, 2010

За замъците и къщурките…

По-добре
къщурка върху здрава земя,
отколкото
замък върху кал…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 9:20 AM EET

No Comments »

June 28th, 2010

От любов към живота*… на другите

Човекът е най-самовлюбеното и егоистично животно на света. Едва ли някой се съмнява в това. И въпросът не е в това дали се съмняваме в твърдението, а дали го осъзнаваме.

Болният човек пък е в пъти по-капризен, самовлюбен, егоистичен и терористичен от здравия. Той смята, че щом е болен, то цялото внимание трябва да е насочено към него и той е единственият и най-важен в целия свят. И наистина е така. Семейството му също го мисли и се грижи за него всеотдайно, независимо от това какво му струва.  Болният си лежи в мъки и се пита „как така”, „защо на мен” – все грешни въпроси, впрочем, и никога не му хрумва да върне лентата назад и да се запита „Някога зададох ли си въпроса, „Какво ще се случи със семейството ми, ако се разболея от рак?”.  Например.

Знам, че повечето читатели вече са готови да скочат и да ме разкъсат.  Вероятно, повечето от тях са жени – да, ние сме по-емоционални, по-лесно  „палим” и по-трудно се успокояваме. Но също така сме и по-отговорни: към създаването на семейство, към създаването на поколение, към неговото отглеждане и възпитание.

И тук пак ще се върна на въпроса: някога замислихте ли се: „Какво ще се случи със семейството ми, ако се разболея от рак?”.  Въпросът наистина е тежък и няма как да му отговорите, ако не сте минали вече оттам. По-добре, че нямате отговор. Дано никога не го намерите. 

Затова ще задам по-лесен въпрос:  „Обичате ли семейството си?”

… бях приготвила още няколко емоционални абзаца, с които да ви провокирам, но ще спра до тук. Мисля, че достатъчно разбърках главите и емоциите ви. Ще напиша още само три изречения:   

1) Хората, общо взето, не ходят на лекар профилактично – една част не обичат, друга част ги мързи, трета – не се сещат –  всяка една от нас попада в поне една от тези групи.

2) Ракът на гърдата е 100% излечим, ако се диагностицира навреме!

3) Ти решаваш.


* „От любов към живота” е мотото на кампанията на Avon за борба с рака на гърдата, която се провежда за осма поредна година.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:00 AM EET

7 Comments »

June 25th, 2010

Изморих се!

След хиляда статии за облаци, принцеси и какви ли още не розови неща, хиляда и първата изобщо няма да е приказна.

Изморих се!

От сутринта топка на разочарование е заседнала в гърлото ми, стомаха ме свива и очите ми са пълни със сълзи…

Винаги съм била непоправим оптимист – винаги съм вярвала, че всичко ще се оправи, че държавата ще влезе в час, ще се пребори с безотговорността и безхаберието, хората ще се освестят и ще започнат да уважават поне себе си и името си.

Напоследък обаче взех да ставам поправим оптимист. Нещата ще се оправят, но не сега. И може би не тук.

Изморих се да плащам здравни осигуровки за заплати на лекари, които не лекуват болните, а се отървават от тях, докато все още са живи и не са им умрели в ръцете, а когато близките ми имат нужда от специализирана помощ, само Частна Софийска Болница да може да им спаси живота…

Изморих се да плащам данъци за заплати на учители, които не правят разлика между жертва и палач… Момиче в осми клас поръча побой над момче в девети клас. Пребиха го деца от 12ти клас. На съвета в училище разпитаха само побойниците и наказаха жертвата със същото наказание като тяхното…

Изморих се…

И Тилия се измори. И си отиде.

Приятна почивка, мило дете, ще се видим отново в по-добро време и в по-добър свят.

Posted by LeeAnn as Абсурдизми, Мисли и чувства, Реалността at 3:45 PM EET

5 Comments »

June 22nd, 2010

Турнир І-ви, Фантагодия 1000

Имало едно време една принцеса и въпреки, че била умна, разумна, първа хубавица, тя не била като другите принцеси.

Тя била различна – имала си придворни, имала си и дворцови, имала си билкар и сладкар, смешник и мълчаливец, имала си ЧАР, КГБ и дори ПОТНИК. До тук нищо ново, ще кажете, и няма да сгрешите много.

Но принцесата си имала и рицари. Много рицари! Най-различни рицари. И тук нищо ново.

Е, да, ама принцесата организирала рицарски турнири! Знам, че вече се кискате и превивате от смях и си мислите, че знаете всичко за турнирите, но тук вече много сгрешихте!

Рицарските турнири били нещото, което различавало принцесата от всички останали на света.

Веднъж на 1000 фантагодии принцесата организирала специален рицарски турнир, на който идвали най-знатните и заслужили рицари в нейното собствено и стотината съседни кралства. На този турнир рицарите не се биели помежду си, нито пък се биели с мелници, нито с чучела, нито дразнели бикове, нито се борели с мечки… Нищо, ама нищо подобно не правели рицарите. На този турнир рицарите… ммм, ще ви кажа какво правели рицарите, ама по-късно.

Първо ще ви кажа кои рицари били поканени този път и с какво били заслужили честта за което:

сър Дим І-ви – за пускане на облачни мухи в принцесешки глави.

сър Влад ІІ-ри – за уникалната рецепта за отглеждане на принцеса в саксия и за смешните отговори на тъжните въпроси.

сър Венста Велики – за това, че открил в принцесата облаче, което взел под крилото си, в преносния смисъл, и го дал под крилото на сър Емкир – в буквалния смисъл.

сър Емкир – за това, че открил в Облачето принцеса и я научил да лети.

сър Нискайо – за това, че споделил с облачето философската страна на летенето.

сър Дантгвин – без когото никой никога нямало да научи що е то ЧАР, КГБ, ККЗ, Фантагодия и т.н.

сър Григал – без когото детето на семейство Анн щяло да остане бездомно.

сър Асбар – без когото приказката за Облачето щяла да няма дрешки.

Та, както споменах, този турнир не бил като другите. На него рицарите идвали, за да получат нещо специално – единствения и неповторим, уникален и специално за тях измислен БППДЗ.

А докато принцесата давала на всеки неговия си, заслужен със сила и вярност БППДЗ, тя държала ръката на Рицаря на сърцето си – сър Кисок – рицарят, без когото нищо от това нямало да бъде такова каквото било и дори нямало да изглежда на нещо подобно 🙂

🙂

Мислех да не ви казвам какво е БППДЗ, но за да не решите, че е нещо сладко, ще ви кажа:

Благодарствен Принцесешки Поклон До Земята!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Принцесешки историйки at 10:12 PM EET

16 Comments »

June 18th, 2010

fujitosha 02 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:46 PM EET

2 Comments »

June 7th, 2010

относно финансовият ни министър …

Според агенция „Фокус“, при операция на агенция „Митници“ са задържани 35 милиона контрабандно пренасяни къса цигари. Според неотразимия ни министър на финансите и виден учен в икономическите науки, резултатът от тази акция е: „На около 12 млн. евро щяха да възлязат загубите от акциз, ако тези цигари бяха реализирани на пазара“. И понеже някои от българите сме недоверчиви по природа (а други по принуда), реших да проверя дали думите на финансовия ни министър са верни или са хвърлени на ангро на жадните за сензации журналисти.

Значи имаме следните изходни положения:

(1) 35 милиона къса арестувани цигари;
(2) 12 милиона евро акциз за 35 милиона цигари;
(3) директива 92/79/ЕИО, от 1992 г., според която минималният акциз за цигарите в страните членки на ЕС, е 60 евро за 1000 къса.

Решение:

(1) разделяме 35 милиона цигари на 12 милиона евро

35 000 000 / 12 000 000 = 0,342857143 € акциз за един къс цигари

(2) умножаваме 0,342857143 по 20 и получаваме

0,342857143 * 20 = 6,857142857 € акциз за една „стандартна“ кутия цигари (20 къса)

(3) след това намираме колко ще е акциза в родна валута за една „стандартна“ кутия цигари:

6,857142857*1,95583 = 13,411405714 лева само за акциз на една кутия (20 къса) цигари

А сега да се опитаме да открием каква точно е истината 🙂

(4) разделяме 60€ на 1000 (съгласно директивата на ЕС) и получаваме:

60/1000 = 0,06€ акциз на един къс

(5) умножаваме 0,06€ по 1,95583 и намираме колко е истинският акциз, който се дължи за един къс на държавата:

0,06*1,95583 = 0,1173498 лева (почти 12 стотинки)

(6) умножаваме този акциз по броя на арестуваните късове и получаваме реалния размер на акциза, който (евентуално) би се дължал на държавата:

0,1173498*35 000 000 = 4 107 243 лева

От тези сметки излиза, че финансовият ни министър скромно е преувеличил „загубите“ за държавата само 6 (шест) пъти. Хвала на такива министри!

Толкова с математиката, сега е време да се направим малко на журналисти и да зададем няколко въпроса с надеждата, че ще се намери кой да им отговори:

(1) Това поредното самохвалство на така наричания финансов министър на българското правителство ли е, поредното журналистическо недоразумение, родено в главата на някой пишман PR специалист от правителството ли е или е откровена лъжа, изречена с неясна цел?

(2) Докога ще се оставяме да ни правят на идиоти с твърдения от рода на „На около 12 млн. евро щяха да възлязат загубите от акциз, ако тези цигари бяха реализирани на пазара“, след като неплатения акциз в своята същност е пропусната полза, а не загуба (все пак действие „изваждане“ тук няма, нали)?

(3) Дали изобщо има такова количество арестувани цигарени късове или това пак е поредната измислица на набедените PR-и на правителството, защото в публикацията на агенция „Фокус“ се твърди и следното: „Контрабандните цигари са били предназначени за Египет от Молдова.“. Как така тези цигари изведнъж се превърнаха в „контрабандни“, след като са били предназначени за трета страна? Още повече, че според в. „Труд“, информацията, поднесена от финансовия министър, просто не отговаря на истината.

(4) … (попълнете необходимото)

(5) … (попълнете необходимото)

И ако се окаже вярно, че финансовият министър пак (ни) е излъгал, няма ли най-после изпълняващият длъжността министър-председател да му посочи, че самолетите за САЩ излитат от терминал 2 на летище „София“ (знам, знам, не точно от там, но за Франкфурт и Лондон (примерно) се тръгва точно от там)?

Posted by NeeAnn as Абсурдизми at 12:40 AM EET

6 Comments »

June 6th, 2010

Надеждата

Надеждата е простичко нещо.

Единственото, от което има нужда човек, когато е в беда,
е някой, на когото има доверие,
да му каже: „Не се безпокой, всичко ще се оправи!”.

Надеждата е простичко нещо.
Намира се лесно. Носим я в себе си. Стои и чака…

За разлика от доверието…  
То иска доказателства, които не винаги дори надеждата успява да дочака…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:16 PM EET

No Comments »

June 3rd, 2010

fujitosha 01 …


landscape to fujitosha ...

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:51 AM EET

9 Comments »