Skip to main content.
April 29th, 2010

Облаче в детската градина

Ако сте гледали филма „Ченге в детската градина”, мога да обясня кратко – и на Облачето му се случи нещо такова, ама малко по-различно 😉

И доста по-красиво и вдъхновяващо.

Имаше едно време един Облак…

Облакът, всъщност беше момиче, даже не точно момиче, а жена, но някак по момичешки непораснала жена, така че по-скоро беше момиче.

Облакът, всъщност беше Облаче, пухкаво и щастливо, което имаше мечта. То искаше да намери Вятъра и заедно с него да полети и да достигне другите облачета, които нежно плуват в небето…

След като сбъдна тази мечта, Облачето стана звезда – ама не от онези, дето блясват като направиш пакост – а една друга – по-специална – от тези, които с греенето си предизвикват усмивки, а с усмивките си – греене.

Греене! На детски очи!

Аз досега не съм открила нищо по-успокояващо, вдъхновяващо, окуражаващо и зареждащо от детски очи, които те гледат с обожание и възхищение.

На 15 април 2010 г. имах изключителната чест и удоволствие да бъда гост на група „Усмивка” в 67 ЦДГ в кв. Бъкстон в София.

Поканата дойде като гръм от ясно небе и добре, че знам как се правят гръмотевиците, че иначе доста щях да се изплаша. Приех я с огромно задоволство и след няколко допълнителни уговорки, срещата се случи…

Пристигнах в детската градина към 10.00 ч. Всички вече ме очакваха. Госпожата (Ирина Благоева, наричана тук на кратко и на галено Ири) ме посрещна усмихната до уши и ме въведе…

Влезе в групата преди мен и докато аз се приготвя, беше подредила децата в кръг и ги бе сложила да седнат на столчетата си. Или поне така изглеждаше.

Веднага щом си подадох носа от вратата и надникнах в стаята, разбрах, че децата само изглеждат седнали. Тези шестгодишни малчугани бяха изпълнили въздуха с такава енергия и такъв заряд, че можеха да захранят реактивна ракета. Бяха седнали, но само телата им. Духом се носеха на метър от Земята и с нетърпение очакваха първата ми дума. Гледаха ме с такова очакване, любопитство и нетърпение, че ме върнаха 30 години назад!

Запознах се с всеки малчуган персонално. При толкова емоции, не успях да запомня 31 имена, за което искрено съжалявам. Но пък винаги мога да отида отново.

Отидох почти абсолютно неподготвена. Каквото и да си намисил, каквото и да си представяш, че ще се случи, никога не можеш да предположиш какво те очаква в стая, пълна с малчугани. Единственото сигурно е, че ще бъде нещо прекрасно.

След като се запознах със сладурковците и те с нетърпение издадоха отговорите на всички предварително приготвени за мен загадки, дойде време за изненадите. Първо ме изненадаха те – подариха ми папка, пълна с рисунки, на една и съща тема – Облачето и неговите пътешествия и превъплъщения.

Аз също им бях приготвила изненада – за  всяко дете – книжка. „С автограаааафффф!”, както емоционално отбеляза Александър. Седнах на едно малко столче до една малка масичка и започнах да надписвам книжки – за всяка рисунка в папката – книжка. Това отнема доста време и се наложи и малчуганите да седнат, защото ме бяха обградили и всеки искаше да зададе своя си въпрос и да получи своя си отговор. А, повярвайте ми, всяко дете имаше предостатъчно въпроси 😉

Децата седнаха по молба на Ири и започнаха да рисуват. Отново за мен. Ако кажа, че съм изненадана от темата на рисунките – ще ви излъжа 😉

Най-сложният и интересен обаче се оказа въпросът „Как се рисува Вятър?” Този въпрос внезапно намери своя отговор още при първата разгърната книжка. Детето възкликна: „хххааа, ТАКА СЕ РИСУВА ВЯТЪР!!!” и всички го наобиколиха.

Поканвах децата едно по едно при мен, за да си поговоря още малко с тях и да им надпиша книжката лично. Останалите рисуваха, но само една много малка част от концентрацията им участваше в това занимание. Цялото им внимание беше насочено тайно към мен – не ме изпускаха от очи – на кого давам книжка, какво пише в нея, колко книжки остават на масата, ще стигнат ли за всички…

Докато рисуваха ми изпяха песничка – отново за Облаче, Слънчице и Вятър!

Приключиха с рисуването, малко преди аз да приключа с надписването и получих втори комплект рисунки. Изумителното е, че някои деца бяха нарисували точно същата рисунка, като тази в папката – до последния детайл. Това е ласкателно за мен, защото означава, че тези малчугани живеят с Облачето и неговите преживявания.

Говорихме си…

Аз наблюдавах тях, те – мен…

Снимахме се…

Трудно намирам думи да продължа да разказвам как не искаха да си приберат книжките в шкафчетата и как тайно си ги държаха при тях в залата, как не ме пускаха да си тръгна, по колко много пъти ми повториха колко много им харесва книжката и как ще я прочетат цялата САМИЧКИ и по колко много пъти ми благодариха…

Няма как да се разкаже…

Винаги съм твърдяла, че не съм писател, но ако да си писател означава да преживяваш подобни срещи, май ще взема да размисля…


Това е една минимална част от рисунките, които получих 🙂 Те бяха част от поканата за гостуване 🙂
Като успея да снимам останалите – ще ви ги покажа и тях 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 11:30 AM EET

11 Comments »

April 26th, 2010

Хората vs Системата

.

Хората правят Системата.

Защо Хората се оплакват от Системата?

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 11:00 AM EET

6 Comments »

April 20th, 2010

ЧАНОВЕ на пет години!

17 април 2010 г. 10.30 ч. сутринта. Събота е! Най-после!

От кога го чакам този ден!

Днес е тържеството по повод 5-я рожден ден на Чанове. „Официално” ЧАНОВЕ са се родили на 11 април, но тази година купонът се падна на 17-ти, в събота.

18.00 ч. Някой репетира – последна настройка на микрофони, защото залата започва да се пълни…

19.00 ч. Зазвучава химна на България. 360 човека стават на крака. Част от тях запяват. Тръпки ме побиват. Има нещо много магично-специфично в тази мелодия…

Партито по случай 5-я рожден ден на клуб по български народни танци „Чанове” започва.

Тази година годишнината е кръгла и специална и партито също е специално – пълно е с изненади за гостите. Изненади, които тайно, старателно и много предварително са подредени в още по-таен и специален сценарий…

И така, започваме:

„Добър вечер, уважаеми гости. За мен е удоволствие да ви приветствам с „добре дошли” на тържественото откриване на празненството по случай 5-я рожден ден на клуб по български народни танци „Чанове”.

Клуб Чанове е създаден през 2005 година от Милена и Костадин Господинови, като дейността на клуба стартира с 2-ма души-ентусиасти, а днес – 5 години по-късно – има повече от 500 души – последователи от 5 големи български града – Стара Загора, Бургас, Варна, Русе и София.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Народни танци at 12:00 PM EET

4 Comments »

April 13th, 2010

Налага се…


… да бъда злопаметна.
Уча се – водя си бележки –
със зло мастило на паметна хартия.

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 3:13 PM EET

15 Comments »

April 12th, 2010

Честит празник, мечтатели!


Замени калните улици за розови покриви,
сивите сгради – за синьо небе,
ходенето – за летене,
седенето – за танцуване, 
тъгата в душата – за безбрежността на океана
и нарисувай мечтата си.

Първо с пръсти, после с думи,
а цвета ще го добави тя,
сама 🙂

 Честит празник, мечтателю!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 11:30 AM EET

11 Comments »

April 9th, 2010

Хрониките на Етикпуд

Имало едно време една страна на име Етикпуд, а коренните й жители сами себе си наричали Икпуд-и. Това е същата страна, за чиято столица и нейните проблеми с дупки и трафик съм ви разказвала и преди.

Сигурно си мислите, че мълчах толкова време, поради липса на развитие? Грешите. Мълчах, защото съм поразена и обезсловена от развитието и напредъка.

Предложението ми за преместване на трафика по тротоарите и градинките беше прието радушно и подкрепено от гражданите Икпуд-и, които оградиха дупките и ги превърнаха в източник на забавление и финансови облаги.

Някои по-напредничави бизнесмени превърнаха част от дупките в рибарници и сега пускат нетърпеливите Икпуд-и  да ловят там риба – срещу заплащане на килограм, разбира се. Не, не на килограм риба, а на килограм Икпуд 😉

Особено високо се цени от гражданите т.нар. зимен риболов. Най-предприемчивите пробиваха дупки в леда и ловяха жива риба. Други, пак предприемчиви, но мързеливи, палеха огън върху леда и тъй като все пак това е дупка, а не язовир, подгряваха водата вътре, докато от нея изплува варена риба и носеха у дома полуготова храна. За радост на съпругите си.

В Етикпуд се живее лесно, защото Икпуд-ите си имат Акпуд за всяко нещо – култура, образование, здравеопазване, транспорт…

Не, не се заблуждавайте – това не са някакъв вид министерства, а по-скоро са някакъв вид божества, на които хората принасят в дар най-ценното си: на Акпуд-а по здравеопазване, хората принасят в дар здравето си, на Акпуд-а по културата и образование – културата и образованието си и т.н. До скоро Акпуд-и имаше само в столицата и в големите градове, но вече не е така – във всеки град, село, махала има поне по една Акпуд на здравеопазването и една на културата и образованието, така че на хората-Икпуд-и вече не им липсват божества.

Божествата научиха хората-Икпуд-и да си помагат. Когато някой влезеше, особено случайно, в  някоя Акпуд, другите започваха да му помагат – разширяваха му мястото, така че да му е по-удобно и да може да вземе и семейството си със себе си. Защото каквото влезе в Акпуд, остава там завинаги.

Божествата научиха хората-Икпуд-и да им се кланят. И колкото повече хората-Икпуд-и им се кланяха и им принасяха жертви, толкова повече божествата растяха и се разпространяваха. И хората-Икпуд-и  бяха щастливи, защото някой им беше казал, че когато  Акпуд –ите завладеят цялата страна, тогава ще настъпи вечното щастие, защото всички ще са стигнали до по-долната земя.

Интересно как ли ще си кръстят страната тогава…

Posted by LeeAnn as Смях до сълзи at 5:00 PM EET

3 Comments »

April 8th, 2010

Можеш ли да смяташ?

Ако не можеш ;), ето лесен начин да се научиш 🙂

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

 

 

Posted by LeeAnn as Задачки-закачки at 1:30 PM EET

4 Comments »

April 6th, 2010

seasons 01 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 1:04 AM EET

6 Comments »

April 4th, 2010

Весели празници и шарени делници!

Съхрани светлинката в себе си.
Често пъти едно кратко просветване в тъмното,
може да те избави от окончателното фатално изгубване.

Раздай от светлинката на света около теб.
Само така ще можеш да бъдеш сигурен, че
когато се изгубиш ще има кой да ти изпрати светлинка.

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 12:00 AM EET

No Comments »

April 1st, 2010

Най-хубавата шега

Имало едно време една банда калпазани, която се чудела на кого какъв първоаприлски номер да погоди.

Тези калпазани били само двама, но пък шегите им били като за двайсет.

Имало наоколо и една принцеса, която изобщо, особено на моменти, ама хич не разбирала какво става и им се хващала на номерата.

И така, точно преди две години и два дни, калпазаните решили (кой-знае защо) да  споделят с принцесата поредната си калпазанска идея за първоаприлска шега.

Принцесата толкова много харесала идеята и така силно отказвала да повярва, че това е шега, че на калпазаните им се наложило да я осъществят наистина.

И така, най-хубавата първоаприлска шега, станала реалност насериозно и вече две години помага на хората да ходят по земята усмихнати.

И не само калпазаните и принцесата се усмихват, а всички: познати, непознати, добри, лоши, силни, слаби, малки, големи… Всички!

И не само това. Всяка година на първи април, всички те празнуват, защото сериозността, сътворена на шега, празнува.

Каква по-хубава шега от тази?! 😉

Честит празник, Гери!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 12:34 PM EET

7 Comments »