Skip to main content.
March 31st, 2010

Нежност 03…


 

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 8:00 AM EEST

21 Comments »

March 29th, 2010

Игра с числа 01…

Можете ли да изразите числото 1000 с осем еднакви цифри?

А числото 30 с три цифри?

(разрешени са аритметични действия).

Успех!

🙂

Posted by LeeAnn as Задачки-закачки at 11:00 AM EEST

36 Comments »

March 26th, 2010

Екопътека „Бяла Река” – гр. Калофер

Колкото и да не ми се иска, понякога времето в Сопот не става за летене. И колкото и още по-малко ми се иска да си призная – нелетателните дни понякога ми харесват. Летните нелетателни дни обикновено са идеални за излет след природата. То, „излет”-а, пак е вид летене, ама малко по-различен, малко по-земен, но не винаги по-скучен.

В един такъв нелетателен ден през август, пуснахме душите си да си полетят из Южен Джендем.

Южен Джендем е едно от най-зловещо красивите и най-красиво зловещите места в България. Красотата там е мамеща, на моменти опасна, подла и дори живото-застрашаваща. Страхотно, нали 😉

Е, шегувам се… ама, малко. Разбира се, за нас не беше опасно, защото бяхме в долния край, откъм Калофер, следвахме специално направена еко-пътека, бяхме обути подходящо и времето беше ясно и най-вече – земята беше суха.

Сега, когато вече съм сигурна, че любопитството ви е разчовъркано, започвам от началото 🙂

Джендема е местност в Стара планина и ако искате да си я представите като местоположение глобално и мислено – намира се под връх Ботев, и в двете посоки – съответно Южен Джендем и Северен Джендем – между Калофер, Карлово и Априлци.

Ако искате да щурмувате връх Ботев, то удобните и безопасни маршрути, минават през Южен Джендем, като стартовата точка за щурма е стартова и за нашата разходка.

Въпросната стартова точка се намира на около 8 км. северозападно от Калофер, в близост до Калоферски мъжки манастир. Ако не знаете къде е северозапад, влезте в Калофер, попитайте за мъжкия манастир и ще ви упътят. Само не се стряскайте от така наречения път – асфалтът свършва след точно 200 м. и започва отново 200 м. преди манастира. Пътят е по-проходим с по-височка кола. 😉

Първата точка на еко-пътеката е на около 200 м. зад манастира. Има табели и указания и мястото е добре поддържано – толкова добре, че дали ще следвате табелите в права или обратна посока е все едно – няма да се загубите 😉

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Пътепис at 5:00 PM EEST

8 Comments »

March 25th, 2010

Топла супа

Тия дни съм на вълна „задачки от близкото минало” и ви предлагам още една 😉

Живеели заедно трима съквартиранти и имали печка на дърва.
Една сутрин, Иван установил, че неговите дърва са свършили и помолил другите двама да го пуснат да си свари супа на техния огън.

Петър бил донесъл 3 дървета за огъня, а Тодор – 5.
Пуснали Иван да готви, срещу условието да си плати използваните дърва.
Иван им дал 8 лева.

Как са си разпределили парите – колко лева е взел Петър и колко Тодор?

(хихи – и защо са си ги разпределили така 😉 )

Posted by LeeAnn as Задачки-закачки at 10:00 AM EEST

15 Comments »

March 24th, 2010

Дядо и внук

С тази задачка-закачка ще ви върна малко назад в годините.

Действието се развива през 1932 г. Седяли си на една пейка в парка дядо и внук. Внукът, от скука ли, от какво ли, изведнъж споделил:

       – Дядо, знаеш ли, аз съм точно на толкова години, колкото показват двете последни цифри от годината на раждането ми!

       – Така ли? – отвърнал дядото – И аз!

Е, питам ви аз – на колко години е бил всеки от тях?

Но, освен отговорите, искам и логиката на решаване на задачката, щото с налучкване и баба знае 😉

Posted by LeeAnn as Задачки-закачки at 10:00 AM EEST

2 Comments »

March 22nd, 2010

Истината…

Quand la vérité n’est pas libre, la liberté n’est pas vraie.
Jacques Prévert

 Когато истината не е свободна, свободата не е истинска.
превод: LeeAnn

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер, L`афоризми at 1:00 PM EEST

No Comments »

March 21st, 2010

Нежност 02…


 

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 8:00 AM EEST

11 Comments »

March 18th, 2010

Облаци: ниски и средни (обобщение)

Съзнавам, че всеки опит за обобщаване на нещо такова като Облаците, е същото като да кажеш „Ей сега ще хвана в шепи вятъра” или „Ще ти откъсна парченце от небето” и да успееш да го направиш 😉

Всъщност, аз го мога 🙂 , но засега ще пусна Вятъра на воля и ще ви покажа само парченца небе в облачни одежди.

Не знам дали сте обърнали внимание, но от това с какво е облечено небето, много зависи това с какво ще бъдем облечени ние. Много хора заблудено поглеждат навън, за да видят как са облечени минувачите и по това да си изберат дрехи. Аз обаче поглеждам небето и тогава решавам – не ми трябват нито минувачи, нито дори термометър 😉 В повечето случаи дори не ми е нужно да знам кой годишен сезон е навън. Много е просто, гледайте: Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Облаци at 6:00 AM EEST

9 Comments »

March 15th, 2010

Пауновата щерка

Измъкна се Паун тихо от леглото и излезе навън, в двора. Животът наоколо точно се разбуждаше. Слънцето отдавна бе подало главица иззад хълма и просветваше през листата на дърветата, а чардакът оставаше в сянка.

Паун седна на слънчице и извади лулата. Отвори кутийката с тютюна и лек омайващ аромат се разнесе наоколо. Натъпка бавно лулата, запали я, дръпна веднъж и блажено се отпусна в стола. Вдигна очи, сякаш да проследи облачето ароматен дим и се загледа в чардака.

Ах, този чардак. Сякаш беше вчера като дойде да го стегне и освежи, та да го ползва за повод да поиска ръката на Елена – да покаже, че и беден да е, добър е и сръчен и ще съумее да се грижи за нея. Неговата хубава Елена – помисли си за нея и усмивка фино набръчка крайчеца на очите му. Пусна ново облаче ароматен дим и се загледа в него така, сякаш спомените му бяха изрисувани там…

Когато взе Елена за жена, направи скромна сватба – толкова му стигаха възможностите. Но и тя повече не искаше. Пренесоха се в бащината й къща. Брат й вече беше хванал гората и нито се видя повече, нито някой нещо чу за него, само слухове, на които Елена ухо не даваше…

Паун на драго сърце се съгласи да се премести. Хем бащината му къща беше малка и имаше нужда от подробен ремонт – покривът течеше, дворът не беше изравнен – как да тичат децата там, хем да не дели Елена от майка й, че откакто бай Васил почина, кака Станка трудно оставаше сама. Пък и за децата да помага…

Мда… децата. Паун мечтаеше за цял отбор юнаци, с които денем да играе и да ги учи на занаят, а вечер край огъня да им разказва истории за чест и комити…

Димът от лулата продължаваше да се издига на ефирни споменчета нагоре…

Усмихна се.

Спомни си деня, в който Елена му каза, че ще става баща. Цялата гореше от вълнение и притеснение. Той се развълнува, както в деня, в който кака Станка му каза, че му дава Елена за жена. Не стъпваше по земята тогава, не стъпваше и сега. Представи си как прегръща сина си… Искаше да има много синове… Четирима… Поне.

Странно нещо е животът, помисли си Паун и дръпна блажено от лулата. Елена беше толкова фина и изящна, че едва понесе бременността. Раждането се оказа още по-трудно и беше цяло чудо, че тя и момиченцето оцеляха. Докато Елена лежеше с треска след раждането и нямаше сили да отвори очи, Паун седеше да нея, бършеше челото й, държеше ръката й и й говореше. Чакаше Елена да го погледне, за да й каже как иска да нарекат дъщеря си.

Нарекоха я Богдана – дадена от Бога.

То така си и беше, помисли си Паун и отново се усмихна.

В този момент от къщата излезе Елена, с джезве кафе в ръце. Пристъпи бавно и приседна тихичко до Паун, сякаш да не прекъсва блаженството му. Загледа се в кълбетата дим и спомените дойдоха и при нея.

Вчера беше като дойде Паун да я иска за жена – нямаше нищо тогава, освен добрината си, а сега е най-уважаваният занаятчия в село. Оправи чардаците на бащината й къща, премести се да живее при нея и майка й (бог да я прости кака Станка), а когато се роди Богдана, седеше до леглото й и благодареше на Бог, че не е прибрал жена му. Повече деца не поиска. Казваше „Две съкровища ми стигат, аз съм скромен човек” и я прегръщаше силно. А на Богдана все припяваше „Богдано, Богдано, момиче засмяно”.

Занаятът му идваше отръки, потръгна му, стегна и баш бащината си къща и сега зестра за Богдана я даваше…

Ехх, помисли си Елена, с любов и усмивка, живота леко минава…

Вчера беше като дойде да я иска за жена, а сега на вратата сватове тропат…

Усмихна се Елена, стана и отиде да събуди Богдана да се приготвя.

Posted by LeeAnn as Разни други Приказки at 6:00 AM EEST

9 Comments »

March 13th, 2010

Жълтата църква до моста…


 

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 6:00 AM EEST

18 Comments »

March 9th, 2010

night visions 13 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 5:05 AM EEST

6 Comments »

March 8th, 2010

Нежност 01…


 

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 6:00 AM EEST

6 Comments »

March 6th, 2010

Барселона на Гауди: Парк Гюел /Park Güell/

Ако дори само по щастливо стечение на обстоятелствата се окажете за няколко часа в Барселона и се чудите как да ги оползотворите и къде да отидете, непременно вижте поне едно от “местата на Гауди”.

Мястото, на което отделих най-много време за разглеждане и където две поредни години прекарах по повече от 4 часа в цъкане с език от възхищение и снимане, е паркът Гюел /Park Güell/, построен в периода 1900 – 1914 г. – един от основните паркове на Барселона.

Той се намира на едно сложно място, а именно – в геометричния център на горната дясна четвърт на картата . Тръгнах натам с метро. Най-близката спирка на метрото е Vallcarca на зелената линия /L3/, която е на около 1 км от парка и му излиза в гръб. Спирката, която води директно до главния вход се казва Lesseps, но от нея има 2 км ходене. И от двете спирки има указателни табели, които водят към парка. Друго предимство на “излизането в гръб” е моментът на изненадата. Главният вход е грандиозен и поставя очаквания. Аз се разхождах из храсти и дървета и крачка по крачка откривах магията, докато накрая се озовах в центъра на приказката. Тръгнах си през главния вход, чиято Уникалност бе щрихът за довършване на впечатлението.

Парк Гюел /Park Güell/ е построен като частна градина на индустриалеца Гюел и е повлияна от модата в Англия по онова време. Английската мода е дала отражение дори на името – на каталунски се изписва parK, с “K”, а не parC със “С”, но това е било желанието на Гюел. Строежът на парка минава през най-различни етапи, търпи промени, влияе се от политическата обстановка в страната, но в крайна сметка до нас достига в този неповторим Гауди стил.

Ако трябва да го опиша с малко думи, бих казала “Тук царстват колоните”!!! Ако идвате отзад /такъв е и порядъкът на снимките/ попадате на едни алеи, които водят към нещо, което прилича на огромна тераса с къдрави шарени пейки по края. Това наистина се оказва огромна тераса, подпряна на огромни колони.

За да влезете под терасата и да разгледате колоните отдолу, трябва да минете през едно криво тунелче с още по-криви колони, после през една кръгла тераска с наклонени спираловидни колони, всяка от които прилича на фуния, каквато прави водата на тясно и дълбоко място, с парапетчета с клюмнали подпори и като стигнете под големите колони се оказва, че и първото място, на което сте били стъпили е тераса на колони.

Опитах се да преброя видовете колони. Без да претендирам за изчерпателност, само около това място, те са 7 или 8 уникални вида, които не се срещат никъде другаде. Дори фонтанът срещу входа е в стила на парка и прилича на негово умалено копие. Отличителното за тези колони е, че само част от тези, които държат голямата тераса са прави. Всички останали са под някакъв наклон!

До входа на парка има две постройки, отново на Гауди, които през различен период от съществуването си са имали различно предназначение. В едната от тях около 10 години е живял самият Гауди и в момента е къща-музей.

В ръцете си държа една книга, в която са снимани /не богато/ и накратко са описани най-значимите архитектурни постижения на Гауди, заедно с кратка история за построяването им. Мисля, че тази информация може да се намери и в Интернет и не смятам да я превеждам за вас. Мисля, че каквато и да е историята за построяването на нещо такова, тя е твърде сухарска на фона на това, което виждат очите и възприемат сетивата. А на местата, построени по проекти на Гауди, чувствата не са твърде разнообразни. Неминуемо започват с изумление, което преминава във възхищение, прераства в преклонение и накрая завършва с чувство за собствена нищожност.

И двата пъти, тръгвайки си от там, се чувствах малка, безполезна, нищожна и скучна. Чувствала съм се така и преди, но никога това не ме е правело щастлива и не ме е карало да се усмихвам.

Ако дори само по щастливо стечение на обстоятелствата се окажете за няколко часа в Барселона и се чудите как да ги оползотворите и къде да отидете, непременно вижте поне едно от “местата на Гауди”. Чувството си заслужава!

Posted by LeeAnn as Барселона, Пътепис at 6:00 AM EEST

15 Comments »

March 3rd, 2010

Парад

Долните редове са нещо, което на пръв поглед изобщо не очаквате от Превер. Ако се зачетете между редовете и вникнете по-внимателно, обаче, ще забележите, че тези редове са точно в стила на Превер.

Ако трябва да опиша Превер с едно негово стихотворение, ще избера точно това.

Тези четиринадесет реда казват всичко за Превер – дързък, саркастичен, хаплив, непримирим, подигравателен, язвителен и леко уморен. Поднася ни една истина, която познаваме добре, но не искаме да изречем на глас.

Не можах да открия информация за годината, в която е писано стихотворението, за да направя съпоставка с днешната ситуация и да ви покажа колко актуално е всъщност. То е като неостаряващите Алекови описания на Бай Ганьо.

Това стихче е картина на загубения хубав свят и съществуващият мизерен и миризлив такъв, ама някак до неузнаваемост оплетени в хаоса.

Това, което наричам стихче, всъщност е гатанка. Ако знаете добре френски – решавайте я на френски, но имайте предвид, че… няма да кажа, но ако се затрудните ще дам жокер 😉

Ако не знаете френски – пробвайте с българския вариант – само на едно място ще имате нужда от жокер и ще го получите, но първо ще трябва да го откриете 😉

Приятно забавление!

А, забравих да кажа: целта е да отстраните хаоса и да прередите стихчето 😉

Успех 🙂


Cortège
Jacques Prévert

Un vieillard en or avec une montre en deuil
Une reine de peine avec un homme d’Angleterre
Et des travailleurs de la paix avec des gardiens de la mer
Un hussard de la farce avec un dindon de la mort
Un serpent à café avec un moulin à lunettes
Un chasseur de corde avec un danseur de têtes
Un maréchal d’écume avec une pipe en retraite
Un compositeur de potence avec un gibier de musique
Un ramasseur de conscience avec un directeur de mégots
Un professeur de porcelaine avec un raccommodeur de philosophie
Un contrôleur de la Table Ronde avec des chevaliers de la Compagnie du Gaz de Paris
Un contrôleur à la croix de bois avec un petit chanteur d’autobus
Un chirurgien terrible avec un enfant dentiste
Et le général des huîtres avec un ouvreur de Jésuites  

 

Парад 
Превод: LeeAnn

Старец позлатен с часовник в траур
Кралица за всичко с момче от Англия
и работници на мира с пазители на морето
Хусарите хитреци с измамници на смъртта
Змия за кафе и мелничка-очиларка
Ловец на въже с играч на глави
Маршал от пяна с пенсионирана лула
Композитор на човек с музика-обесник
Колекционер на съзнание със съветник по бъчви
Професор на порцелан с кърпач по философия
Контрольор на Кръглата маса с рицарите на „Парижка газова компания”
Контрольор на дървения кръст с малък певец на автобус
Ужасен хирург и дете зъболекар
и генерала на мидите с ловец на Йезуитите.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 6:22 AM EEST

10 Comments »

March 1st, 2010

Честита Баба Марта!


Да сте бели и червени,
весели и засмени,
силни, смели и добри!

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 1:23 AM EEST

8 Comments »