Skip to main content.
February 28th, 2010

(k)nightsbridge 04 …


(k)nightsbridge

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 4:04 AM EEST

2 Comments »

February 25th, 2010

Дворцовият магистрат

Имало едно време една принцеса. Тя била умна, красива, добра и много, ама наистина много любопитна. И както може да се очаква от една толкова много любопитна принцеса, тя не спирала да задава въпроси: „Защо това?”, „Защо онова?”  и т.н., и т.н.

И както също така може да се очаква, принцесата си имала придворен отговорник. Работата му била да отговаря на въпросите на принцесата винаги и навреме. Бързо, ясно и забавно. Всъщност, за да се придържаме към истината, трябва да кажем, че някога придворният отговорител бил дворцов и живеел в двореца, но веднъж се забавил с отговора, принцесата се разстроила, дошъл ЧАР и понижили горкия човек. Оттогава той живее в двора на двореца и затова е придворен. И много много внимава с отговорите, за да не го изгонят и от двора 😉

Добре, че по това време в двореца се появил дворцовият магистрат. Неговата работа била да внимава ЧАР-а да не се задейства прекалено често, наглеждал принцовете от КГБ да не яхат Q7ците за щяло и нещяло и да не злоупотребяват с доверието на принцесите, хвърлял по едно око на смешника, сладкаря и особено на билкаря, с две думи: грижел се както за реда и сигурността в двореца, така и за мира и спокойствието в цяла Фантасмагория.

Но, както може да се очаква от всяка уважаваща себе си принцесешка приказка, дворцовият магистрат си имал и недостатъци – задавал много въпроси на принцесата. И това не било най-страшното – нормално е като не знаеш нещо, да попиташ, да полюбопитстваш, да си понавреш носа тук-там…

Ама да знаеш отговорите и пак да питаш, е това вече не мога да го разбера! И принцесата не може, но засега се спотайва и чака да види какво си е наумил дворцовият магистрат… 😉


Картинката е от ТУК.

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 8:00 AM EEST

15 Comments »

February 22nd, 2010

Средните облаци, част 3: Nimbostratus

Най-подходящият момент, човек да пише за облаци като нимбостратусите (nimbostratus), е моментът, в който тях ги няма на небето. Когато са на небето, най-добре е човек да легне и да спи и да не поглежда навън. Защото дори и да погледне, нищо няма да види. Но, затова малко по-късно.

Да започнем от малко по-далеч този път.

На латински думата „nimbus” означава дъжд. Думата участва в името на този облак, защото той е типичен дъждовен облак. Всъщност, вода под различна форма се отделя от много видове облаци, но като типичен „дъждовен” се квалифицира само този, чиято вода винаги достига до земната повърхност. Ако от облака може да вали, но може и да не вали, то този облак не се брои за дъждовен.

Ако си спомняте, съставката „nimbus” участва и в името на гръмотевичния крал Cumulonimbus. Той също се определя като дъждовен, но поведението на двамата гиганти е съвсем различно.

Кумулонимбусът е същински нервняк – развива се бързо във височина, при това до огромна височина, заема по-малко площ по хоризонтала, но вътре бушуват истински бури със светкавици и гръмотевици  и толкова бързо изсипва всичко на главата ти, че се чудиш от къде ти е дошло.

В сравнение с него, Нимбостратусът е като улегнал безчувствен възрастен роднина. Нимбостратусът е дебел, бавен и тежък облак. За разлика от красавеца Кумулонимбус, този е същински дрипльо. Полягва над огромна площ и като започне да вали, не спира с часове. Но пък от него не може да се очакват изненади като гръмотевици и светкавици. Пълна скука. И както вероятно вече сте се досетили, нимбостратусът няма подвидове.

Нимбостратусът е облак, който се разпростира на две нива от облачната класификация – ниското и средното. Обикновено горната му част достига до към 4 – 5 хил. метра (като напомням, че това зависи от географската ширина, годишния сезон и други допълнителни фактори на местната метеорология).

Заради това, че е плътен, широкоплощен и сравнително дебел, през него слънцето не прозира и не можем да предположим къде се намира то. Когато на небето легне нимбостратус и вие сте под централната му част, 10 ч. сутринта и 17 ч. следобед изглеждат по еднакъв начин.  (за разлика от Altostratus и Altocumulus-ите, които все пак ни оставяха тук там светли прозорчета, за да не губим ориентация). Затова споменах в началото, че и да гледате навън, нищо няма да видите 😉

Е, освен ако не сте късметлии и не се намирате на някое страхотно високо място, от което да гледате целия град, без да ви пука какво е времето.

Другият вариант на късмет е, да сте си у дома, а дома ви да се намира в края на облака и да виждате хем облака, хем дъжда, който започва да излива, хем времето, което е отстрани.


(снимката е на Николай Цветков, благодаря му за която :))

След като вече разбрахте как да различавате нимбостратуса от другите средни облаци и от  кумулонимбуса, трябва да кажа нещо и за летенето с парапланер.

Когато на небето легне нимбостратус, слънцето не стига до земята, не нагрява повърхността й, следователно от нея не се отделя топъл въздух (т.е. не се образуват термики), и следователно няма вятър (поне не вследствие на микроклимата на района). Това означава, че преди да завали, може и да става за излитане с парапланер, но или трябва да сте много добър или да можете да тичате ужасно бързо 😉  

Другото, което съм забелязала, че се случва, когато легне нимбостратус е, че природата замлъква, сякаш е примряла в очакване – птичките се скриват, тревичките не помръдват… зловещо е 🙂

Posted by LeeAnn as Облаци at 6:06 AM EEST

3 Comments »

February 20th, 2010

night lights 02 …


night lights

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:10 PM EEST

9 Comments »

February 18th, 2010

Любими детски бисери

Една сладуранка на 3-4 години прави пакости. Майка й започва да й се кара. Обяснява й нещо, детето мълчи и майката започва да го повтаря отново. Казва го втори път, но детето пак мълчи. Жената неволно повишава тон и го казва за трети път! Детето я поглежда и казва:

–   Ти нали си сигурна, че не съм глуха?

~~~

Разхождаме се из една градина. Вървим в посока плажа, от там ще се разходим в някоя друга посока. С нас е детето на едни приятели, тогава беше на 3-4 годинки. Хванало ме е за ръчичка, ходи без да мрънка, говорим си. Вървим бавно, за да успее майка му да ни настигне, пък и това е разходка – не отиваме никъде. Тя ни настигна и детето поиска майка му да го носи. Тя го пита:

–   Защо да те нося? Измори ли се?

–   Не. Омръзна ми на краката.


Картинката е от ТУК.

Posted by LeeAnn as Смях до сълзи at 7:50 PM EEST

7 Comments »

February 17th, 2010

17 февруари 2010 — началото на една авторитарна държава …

Може би заглавието е малко пресилено, но нещата в нашата родна коч^W страна определено не вървят на добре. Както вече знаете, днес сутринта се проведе поредният вече протест срещу закона за електронните съобщения. Аз няма да ви занимавам със самия закон, защото някои други (този или пък онзи, или пък тези) вече са го сторили по-добре от мен, а просто ще ви покажа малко снимки от самия протест, като ще се постарая да бъда максимално кратък в коментарите си.

Така изглеждаше мястото, нарочено за провеждане на протеста малко след настъпване на началния час за неговото начало. Картината не изглежда никак обнадеждаваща 🙁

Read the rest of this entry »

Posted by NeeAnn as Активизъм at 10:52 PM EEST

14 Comments »

Болката…

Изпитваш болка?
Радвай се!
Значи си жив…
Поне.

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 6:27 PM EEST

3 Comments »

February 14th, 2010

Любовта е във въздуха


Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 6:00 AM EEST

13 Comments »

February 9th, 2010

Човекът, който рисува коне…

Харесвам коне. Харесва ми да гледам как ходят, харесва ми да ги гледам как тичат. Конете са съвършено творение на природата. Къде другаде можем да видим толкова грация при такива размери. В конете има от всичко, което има в хората – очите им говорят също като нашите, навеждат и извръщат глава, също като нас, хората…

Възприемам конете като едно от най-трудните „неща” за рисуване – в очите и телата им има чувства, движение, настроение. Винаги съм си представяла, че за да рисуваш коне, трябва да ги виждаш. Даже съм си представяла, че хората, които рисуват коне, имат имения с огромни слънчеви тераси, на които рисуват конете, които тичат пред очите ми. Винаги ми е било трудно да си представя как можеш да нарисуваш кон, без той да е пред очите ти в момента.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Култура at 7:47 PM EEST

6 Comments »

February 7th, 2010

night visions 12 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 4:15 PM EEST

6 Comments »

February 5th, 2010

Камъче #13½ : Съзнателният избор да бъдеш Човек!


Да бъдем Човеци е съзнателният избор, който ни отличава от обикновените хора.

Този избор правим сами. Този избор е лесен, когато е наш.
Този избор е труден, когато зависи от друг.

Ако искаме да научим обикновените хора да не се страхуват да последват поривите си на човечност и да бъдат човеци, трябва просто да им позволим да го направят.


Картинката е от ТУК.

Posted by LeeAnn as L`афоризми, Философските ми Камъчета at 5:42 PM EEST

5 Comments »

February 2nd, 2010

Човешките трагедии

Преди повече от две седмици в Хаити имаше земетресение. Ужасно бедствие, покъртителни последици. Гледах репортажите от Хаити и си мислех… Не за Хаити…

В Хаити имаше земетресение. Броени часове след това вече се говореше за хуманитарна помощ, за самолети с храна и лекарства, за мобилизирани специалисти,  за цели държави, притекли се на помощ в трудната ситуация.

Гледах  и си мислех, че световната реакция е обнадеждаваща и че ако и на нас се случи нещо подобно, има шанс някой да ни дойде на помощ. Добре е хората да си помагат, задължително е да си помагат. Правителствата са се организирали и са взели мерки.

Нормално е за нещо такова да се говори поне 3-4 дни. Нормално е да се организират концерти и благотворителни акции. Нормално е да се обяснява на децата в училищата, че има деца без храна и дом, за които трябва да се погрижим… Повечето неща приемам за нормални…

Не приемам обаче факта, че шумът около трагедията, започва да става досаден и затормозяващ и някак започва да изглежда, че на медиите им е удобно да си запълват програмите с приказки за Хаити. Започва да ми звучи, като да си нямаме проблеми вътре в страната и да няма за какво да си говорим във вечерните новини и затова трагедията в Хаити е добре дошла като тема.

Не ме разбирайте погрешно. Мъчно ми е за хората, опитвам се да им влезна в положението, въпреки, че това едва ли е възможно. Мъчно ми е, но няма да пусна смс като дарение. Нито ще гледам концертите за набиране на средства. Ще дам силите си другаде – доколкото имам сили и доколкото ми стигнат. И това не е „бунт” спрямо нещастните деца, а към спекулацията, чиято жертва са те. На тях братята американци, ООН и УНИЦЕФ ще им помогнат.

А кой ще помогне на нашите, българските деца? Кога медиите ще организират (и ще се включат) в дарителски концерт за някоя българска кауза?

Имало такива? Недостатъчни са! Недостатъчни са, защото резултатите са недостатъчни.

Не, Могилино не се брои – тогава дойдоха англичаните, за да ни покажат накъде да гледаме.

Не, и Българската Коледа не се брои. Усилията, които се влагат в българската Коледа и средствата, които тя събира са смешни в сравнение с шума около Хаити. Не се брои, защото децата имат нужда от адекватно лечение и лекарства не само по Коледа.

Нека някой се опита да обясни на тези деца,  че като дойде Коледа и за тях ще има лекарство. Да се опита да обясни на майките им, защо слушат само за Хаити, а за трагедията на техните деца никой в държавата не е иска и да чуе.

Нека някой се опита да обясни на мен, защо въпреки всичко изписано и изговорено,  държавата така и не взе отношение – същата тази държава, която изпрати медици в Хаити.

Нека някой се опита да обясни на мен, защо представителните лица на медиите нахлузват фланелка на УНИЦЕФ и със скръбни физиономии ни агитират да пускаме смс-и. Нищо лично към представителните лица, но ако искат да продължават да имат лица, трябва да ползват главите си не само за красота.

Може би да спасяваш чуждите, докато своите си отиват пред очите ти, е героично. Може би е удобно. А може би просто е по-лесно, защото някак си не е толкова лично. Все пак гледаш трагедията от далеч, не се ангажираш лично, измиваш си съвестта с един концерт и готово – спиш си спокойно. Друг е направил репортажа, друг се е ангажирал да погледне хората в очите, друг е поел обещанията.

Е, аз не искам така. Може силите и възможностите ми да са малко, но ще си останат в България. Когато преценя, че българските деца  са добре и нямат нужда от спасяване, ще се опитам да помогна и на тези в Хаити!

П.П. Знаете ли колко е унизително за един родител да направи дарителска сметка, в която да събира пари от добри хора, за да живее детето му!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 6:00 AM EEST

21 Comments »

waterfalls 02 …


southpark.041

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 2:02 AM EEST

7 Comments »

February 1st, 2010

В една хубава сутрин

Почти четири години колебание почти стигат!

Приятно четене 🙂


Un beau matin
Jacques Prévert

Il n’avait peur de personne
Il n’avait peur de rien
Mais un matin un beau matin
Il croit voir quelque chose
Mais il dit Ce n’est rien
Et il avait raison
Avec sa raison sans nul doute
Ce n’était rien
Mais le matin ce même matin
Il croit entendre quelqu’un
Et il ouvrit la porte
Et il la referma en disant Personne
Et il avait raison
Avec sa raison sans nul doute
Il n’y avait personne
Mais soudain il eut peur
Et il comprit qu’il était seul
Mais qu’il n’était pas tout seul
Et c’est alors qu’il vit
Rien en personne devant lui.

 

В една хубава сутрин
Превод LeeAnn

Той от Никого нямаше страх,
нито от Нищо.
Но в една хубава сутрин
му се стори, че вижда Нещо,
но той каза си „Нищо”
и имаше право.
В неговото съзнание,
това бе Нищо.

Но в същата хубава сутрин
му се стори, че чува Някой
и той отвори вратата,
и я затвори,
казвайки си „Никой”.
И отново имаше право.
В неговото съзнание,
това бе Никой.

Но внезапно изпълни го страх
и в миг осъзна, че е бил сам.
Но не съвсем сам.
Тогава пред себе си видя
влезли Никой и Нищо.

Posted by LeeAnn as Jacques Prévert / Жак Превер at 6:00 AM EEST

4 Comments »