Skip to main content.
December 31st, 2009

one more year later …


one more year later ...

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:11 AM EET

8 Comments »

December 30th, 2009

Успехът…

Успехът не е нищо повече от проекция на
вътрешното ни щастие върху живота на останалите хора…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 10:00 AM EET

2 Comments »

December 27th, 2009

Средните облаци, част 2: Altostratus

Вторият вид средни облаци, които се забелязват по небето, се наричат  Altostratus (произнася се „алтостратус”). Името им е формирано от представката „алто” (на латински означава „висок”) и корена стратус. Тези облаци много приличат на Stratus, но живеят на доста по-високо от тях. Причините за формирането им са съвсем различни, но по красота е трудно да се каже кой е по-грозен.

Да, грозен. Stratus е най-обикновена мъгла, докато Altostratus е една малко по-необикновена мъгла ;), но затова пък още по-скучна и безизразна. Това, че гледат на света от по-високо, съвсем не ги прави по-красиви или забавни. Та, те дори си нямат подвидове!

Altostratus се срещат на средна височина – между земята и тропосферата – някъде на височина от 2 докъм 5 хиляди метра. Ако сравните височините, които обитават, с тези на Алтокумулусите, ще забележите, че Алтокумулусите се срещат до по-големи височини, но пък Алтостратусите компенсират по хоризонтала.

Altostratus са плоски тънки облаци, разпрострени (често пъти) на десетки километри площ. Вероятно се досещате, че денем те са сиви. Това е така, защото структурата им е влакнеста и плътна и често пъти се случва да се получи нещо като огледало – слънчевите лъчи се връщат обратно и не преминават през тях. Понякога слънцето изглежда като петно от белина върху облака и съвсем лесно може да се познае местоположението му. Това не прави облака по-бял обаче.

Altostratus съдържат водни капки, понякога в комбинация със заскрежени капки. Обикновено от Алтостратусите не вали дъжд или сняг, но в зависимост от географското положение, причината за формирането им, това, което крият над себе си и още куп причини, е възможно да заръми. Този ръмеж обаче е упорит и заръми ли от Алтостратус, то обикновено е тихо, бавно, кротко и …. дълго. Това не е дъжд като дъжд, но е достатъчен, за да не става за разходка навън – с други думи – още една „черна точка” за този облак.

Всъщност, единственото смекчаващо грозотата обстоятелство е, че това са облаците, които формират ореол около слънцето или луната.

 DSC00675

Единственият момент, в който бихте могли (евентуално) да видите Алтостратус с цвят, различен от сив, е по залез слънце, когато слънцето ги осветява косо и ги оцветява в неочаквано красиви цветове.

 DSC03742

DSC03740

Вие, облакоценители, вече знаете как да разпознаете този грозноват роднина. Понеже някой наскоро спомена „самолет”, трябва да добавя – отгоре погледнати, тези облаци са бели и прекрасни и ти се иска да се хвърлиш в тях.

 DSC06358

Та, както обичам да казвам – Нещата винаги не са такива, каквито изглеждат и всичко зависи от гледната точка. 🙂

И понеже споменах „самолет” и летене над алтостратусите, трябва да спомена и „парапланер” и летене под алтостратус. Летенето не е абсолютно забранено, но трябва много много добре да познавате микроклимата на мястото и в никакъв случай да не надценявате възможностите си.

Когато на небето има алтостратуси, заемащи обширна площ, това със сигурност означава, че на земята няма термики. Това пък обикновено означава, че на земята няма вятър. Затова, при преценено място и възможност, летенето е възможно.

Posted by LeeAnn as Облаци at 8:00 AM EET

9 Comments »

December 24th, 2009

Весели празници и динамична 2010 година!

Всяка година по това време традиционно си пожелаваме Весели Празници.
И всяка година по това време, традиционно неволно се замислям каква беше изминалата година и каква искам да бъде следващата.
И също толкова традиционно неволно започвам да се чудя какво точно да ви пожелая за следващата година.

Чудя се, защото искам да ви пожелая нещо различно, нещо ново и запомнящо се.

Искам да е нещо запомнящо се, за да го запомните.
Искам да го запомните, за да си го повтаряте.
Искам да си го повтаряте, за да се сбъдне 🙂

Разбира се, това което сме си намислили, няма как да се сбъдне без здраве, любов, разбирателство и подкрепа, затова – приемете ги за пожелани 😉 .

И така, измислихме нещо съвсем лесничко:

 Пожелаваме ви движение!

Нека новата 2010 година бъде изпълнена с приключения и предизвикателства.
Нека мине в откриването и прокарването на нови пътища,
в реализирането на всички стари, нови и неродени още мечти!

Желаем ви уловени мигове и споделени усмивки!

Lee&NeeAnn

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 5:00 AM EET

12 Comments »

December 20th, 2009

Средните облаци, част 1: Altocumulus

Бавно и полека се придвижваме „нагоре” в облачната класификация. След като изчерпах основните видове ниски облаци, разказах ви за Краля-убиец и за неговото най-близко обкръжение, дойде ред на средните облаци.

Средните облаци се намират на средна височина 😉 – там, където вече няма ниски облаци и където не могат да слезнат високите 😉 . Това е на половината път от земята до края на тропосферата.

Средните облаци са два основни вида – Altocumulus (произнася се „алтокумулус”) и Altostratus (алтостратус). Различават се изключително лесно на външен вид. Ако забелязвате, имената им приличат много на ниските облаци кумулус и стратус, но имат представка „алто”. Това не е случайно. На латински „алто” означава „висок”, или с други думи Алтокумулус е „висок кумулус”, а Алтостратус е „висок стратус”. Всъщност – те точно така и изглеждат.

Интересното в тази група е, че създателите на класификацията не са пропуснали да добавят в нея един доста неприятен и намръщен облак, който е роднина хем на средните облаци, хем на ниските, но като че ли е взел най-лошите „гени” и от двата рода. Той се нарича Nimbostratus (нимбостратус) и за него ще ви разкажа най-накрая. (в последната статия от серията за средните облаци).

Сега ще се върна към Altocumulus-ите.

Алтокумулусите притежават характеристиките, типични за средните облаци.

За тях е трудно да се каже точно на каква височина се формират, защото височината на тропосферата варира в зависимост от географската ширина, на която се намираме. И все пак, няма да сгреша с много, ако кажа, че Алтокумулусите „живеят” на височина от 2-3 хиляди до 5-6  хиляди метра. Мда, обитават голяма част от небето, така е.

Алтокумулусите на външен вид много приличат на кумулусите, също са със заоблени краища, но за разлика от тях се движат по много и в големи групички – целият облак е формиран от много на брой по-малки облаци. Съставните облачета са по-малки от кумулусите (не е зрителна измама от това, че са на по-високо – наистина са по-малки).

Алтокумулусите са богати на разновидности и подвидове, но най-често срещания и най-лесно разпознаваем подвид е Altocumulus Stratiformis (произнася се „Алтокумулус Стратиформис”). Облакът заема обширна площ и е съставен от множества малки облачета с ясни очертания, близо едно до друго, но почти несвързани помежду си. 

Altocumulus Floccus (произнася се „Алтокумулус Флокус”) са почти същите, но краищата на съставните им облачета са размити и раздухани.

DSC04606

Несъмнено най-красивия подвид на Алтокумулусите е Altocucmulus Lenticularis (произнася се „Алтокумулус Лентикуларис”) – това са онези „летящи чинии”, които се появяват „ненадейно” на небето. Появата им, разбира се, съвсем не е случайна и се дължи на вятъра (както обикновено 😉 )

 Image026

Най-красивите лентикулариси се формират в планинските райони, където вятърът, който се движи близо до повърхността среща планински върхове и се отклонява нагоре към облаците.

 Image007

Алтокумулусите имат толкова много разновидности, че е дошло време, когато на хората им е свършила фантазията и са започнали да ги кръщават на това, на което им приличат – например Dove.

Най-важното за алтокумулусите е, че през тях или около тях се вижда небето. Обикновено денем те са бели, а крайчетата, които са далеч от слънцето са малко по-тъмни. По залез придобиват вълшебни краски.

 DSC00621

DSC00254

Алтокумулусите съдържат водни капчици и много рядко в тях има снежинки. От тях не вали дъжд. Чист късмет би било, ако приръми. Ако завали истински дъжд, то значи че средните облаци са скрили от погледите ни нещо наистина сериозно 😉

Алтокумулусите са „плоски” – т.е. не се развиват по вертикала и вътре в тях няма температурен градиент.

HPIM2817

Когато на небето има алтокумулуси, парапланеристите трябва да внимават, защото вида на алтокумулусите е от съществено значение за летенето. Казано накратко – при стратиформис и флокус по небето трябва да се хвърчи внимателно, а лентикуларисите стават само за гледане 😉

Posted by LeeAnn as Облаци at 8:13 PM EET

11 Comments »

December 18th, 2009

black & white 02 …


black and white ...

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 7:07 AM EET

8 Comments »

December 15th, 2009

Казват, че без любовта…

Казват, че без любовта
прозаичен бил света.
Но нали гори
без пламък любовта дори.
Нека просто две следи
да оставим аз и ти!

Интересното е, че тази песен продължава да кънти из главата ми вече трети ден, въпреки че поводът, по който я слушах и танцувах, не беше сбирка на випуска от началното училище 🙂

Интересно е и друго – тази песен вече доби съвсем нова символика… Любов… Следи…

И тъй като знам, че плавно въвличам фантазията ви в непредвидени приключения, бързам да ви кажа – не е това, което си мислите!  

Казват, че без любовта
прозаичен бил света…
ла-ла-ла

Казват, ама не уточняват за коя любов става дума. Защото, ако е за тази, за която аз искам да ви разкажа, са съвсем прави, защото без нея, освен прозаичен, светът е и адски скучен. Ами да! Представяш ли си, какво би бил за теб светът, ако не обичаше народните танци! Аз не мога да си го представя.

Но нали гори
без пламък любовта дори…

Тук за пламъкът ще поспоря малко. Имаше пламък. Много пламък. И дори вълшебната снежна приказка в Юндола не можа да го охлади.  Да, Юндола! Да, Коледното парти на Чанове.  Сигурна бях, че ще се сетите.

Нека просто две следи
да оставим аз и ти!
и-и-и…

dsc07296

И така, отначало:

Всичко започнало в красивата снежна утрин на 12 декември 2009 г., когато около 140 чана се събрали на едно вълшебно място между две планини, с една-единствена цел: да оставят своите следи… В снега, по дансинга, навсякъде…

След като изяли всички пържоли в околността, обяздили всички коне, изпили всичкото вино, опушкали всички панички, те се прибрали да си починат и да се приготвят за вечерта – тази, която всъщност щяла да остави техните трайни следи в Юндола…

И така, дошла вечерта, и чановете започнали да прииждат. Те били всякакви.

Имало хора с коса. Имало и хора без коса. Имало и една оранжева коса, която цяла вечер си търсила човека и обикаляла от глава на глава.

Имало хора с поли. Имало и хора без поли (те били с панталони).

Имало хора, които се преобличали, а имало и такива, които просто се събличали.

В началото на вечерта всички били с обувки, но на сутринта вече съвсем не било така.

Имало малки, имало и големи. Имало ниски, имало и високи. Имало тънки, имало и широки. Само тъжни нямало…

Всички танцували, яли, танцували, пили, танцували и се веселили чак до сутринта.

Posted by LeeAnn as Народни танци at 3:00 PM EET

5 Comments »

December 14th, 2009

black & white 01 …


black and white

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:08 AM EET

8 Comments »

December 11th, 2009

Лудост и мъдрост…

Лудостта е част от Мъдростта.
Не може да си много мъдър,
без да си малко луд…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 8:19 AM EET

14 Comments »

December 8th, 2009

autumn sorrow 02 …


southpark.076

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:09 AM EET

6 Comments »

December 6th, 2009

Никулден `09 …


DSC05092

Честит имен ден, Ники!


П.П. Никулденска изненада за този, който познае какво е това на снимката 🙂

Posted by LeeAnn as Реалността at 6:00 AM EET

15 Comments »

December 2nd, 2009

Там…

Тишина.

Идват приведени, но уверени. Вярват в нещо. Плахост липсва.

Пристигат и сядат. Винаги има къде. И започват да шепнат.

На моменти ридаят.

Питат и молят. На моменти крещят.

Нещастни са.

Живеят в несправедливост. Тъжни са. Бедни са. Душите им също.

Това ги доведе до тук и ги накара да искат.

Никой нищо не им дава.

Възможностите – непотребни са. Захвърлят ги в прахта.

Не знаят как да ги използват. Следователно – неподходящи са.

Подходящите отидоха при друг.

Искат нови. Молят пак. Шепнат отново.  

На моменти ридаят.

На моменти крещят.

Нов шанс молят, но дали нов шанс дават?

Прошка молят, но дали прошка дават?

Не на другите, нещастни като тях. Не и на щастливите.

Простиха ли, че получават възможности, които пропиляват?

А за шанса пропилян простиха ли?

На себе си.

Огрява светлина.

Внезапно.

Пристъпват плахо, но с вдигната глава.

Пристигат щастливите. Остават на крака.

Те не идват да молят.

Не идват да искат.

Идват да дадат.

Носят новите шансове и прошката в себе си.

Идват да благодарят за всеки получен и добре използван шанс.

Тръгват си и получават нов.

Онези остават…

Тишина.


Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 7:05 PM EET

7 Comments »