Skip to main content.
October 29th, 2009

Покой 01…


DSC07871

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 8:45 AM EET

3 Comments »

October 28th, 2009

За даването и получаването…

Лесно е да искаш. Трудно е да даваш.
Докато не изпиташ трудността на даването,
няма да усетиш сладостта на получаването.

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 8:00 AM EET

6 Comments »

October 26th, 2009

Любов от пръв поглед

Влюбих се. Внезапно, дълбоко и трайно. Видях го и онемях. Взрях се в него и го съзерцавах с часове, а той стоеше невъзмутим, сякаш никой друг не съществува. Поглеждаше ме от високо и не помръдваше. Знаех, че знае, че съм там…

Хората минаваха покрай мен, поглеждаха ме, някои от тях ме поздравяваха, но аз не ги виждах и не ги чувах. Гледах го и не помръдвах. Чувствах се вдъхновена, одухотворена, успокоена… Чувствах се малка, нищожна, незначителна…

Той беше хем близо, хем далеч, някакси тайнствен… Беше на една крачка от мен, а го чувствах недостижим…

Стоях като омагьосана и събирах сили…

Събирах сили да си тръгна, за да остана сама…

Да остана сама, за да събери сили… да се върна…

Когато се върна, ще бъде различно. Тогава ще стигна докрай, до самия връх!

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Пътепис at 8:30 AM EET

16 Comments »

October 25th, 2009

mount view 10 …


near rila lakes -- kidney (big)

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 5:05 AM EET

5 Comments »

October 23rd, 2009

За Народните танци – с усмивка: Постижение #5

Преди известно време, в чест на новата група в клуба и с цел да им спестя самосъжалението, разказах за личните си постижения по пътя към върха, наречен „напреднала група”. Тези постижения май станаха любими на всички, защото честичко ми ги напомнят 😉 и тия дни с учудване установих, че съм писала за тях преди малко повече от една година. Това означава, че е време за следващата доза „постижения”.

До преди година си мислех, че това да се сблъскаш челно със съседа си (Постижение # 4) е най-сложното и неизпълнимо народнотанцово съчетание, но се оказа че това далеч не е така. Сега вече, постижение #4 ми изглежда като разсеяна разходка в парка.

И така. Представям ви Постижение #5…

Предупреждение: моля, не опитвайте това вкъщи. Фигурата е изключително сложна и трябва да се изпълнява под строгия надзор на вещ хореограф. Трудното тук идва от там, че хореографът… не трябва да види  🙂  😉

И така…

Постижение #5: Да ритнеш съседа си през пръстите … на ръцете!  😆

Особеното тук е, че не става дума за настъпване по пръстите на ръцете на чан, който е паднал от умора от танци в някоя русенска кръчма. 😉

Фигурата се изпълнява от изправено положение (и на двамата участници), в реална обстановка, по време на репетиция. Обикновено десният играч, докато тича по хорото и замята крака, рита левия през ръцете.

Важно за качественото изпълнение на фигурата е, десният играч да е хванал здраво съседа си, така че той да не избяга след първия опит за изпълнение на Постижение #5. Ако не улучите – трябва да повторите фигурата. Опитите се повтарят до постигане на пълен и траен успех.

Трудното в тази фигура, за разлика от постижения 1 до 4 е, че тук участват и ръцете. А както добре знаете – дори краката да ни слушат, като включим и ръцете става страшно 😉

За изпълнението на фигурата от Постижение #5 са нужни двама танцьори, ляв и десен, като се препоръчва десния да е по-силен от левия, за да не може левия да избяга и да провали изпълнението на десния.

Това постижение е специално и от още една гледна точка. За разлика от първите 4, то не носи смях в залата, а е обвито в мистицизъм, изпълнява се почти тайно и носи лично морално удовлетворение на този, който го изпълнява.

Длъжна съм да уточня, че фигурата от Постижение #5 е във възможностите единствено и само на напредналата група. За да можете да я изпълните, трябва да имате 3 годишен стаж в танците и да владеете до съвършенство фигурите от постижения от 1 до 4…

Абе…напредналите са си напреднали, какво да ви кажа:

Не спирайте да репетирате и Успех!

😆 😆 😆

Posted by LeeAnn as Народни танци at 10:00 AM EET

12 Comments »

October 21st, 2009

За качеството, очакванията и разочарованията …

Качеството е нещо, с което се сблъскваме всеки ден и към което се стремим непрестанно, дори да не го съзнаваме. Пътуваме през половината град, за да заредим автомобилите си с качествен бензин или да си купим качествена дреха, като влезем в магазин търсим да купим качествена храна или качествен алкохол, когато общуваме с хора, гледаме да прекарваме повече време с по-читавите (разбирай „качествени”) от тях…

В същото време, качеството е една от най-субективните категории в живота ни и ако ви попитам „Що е то качество?”, вероятно отговорът няма да е еднозначен. А ако е еднозначен, няма да е конкретен. Най-еднозначната и почти конкретна формулировка, която аз мога да дам, е: „Качеството е усещането за нивото, до което са били удовлетворени потребностите (изискванията, очакванията) ни”.

Когато говорим за качество на продукт, формулировката е лесно разбираема. За качеството на продукта се съди по „обективни” параметри като устойчивост, издръжливост, неподатливост на определени влияния или напротив – податливост и т.н.

„Сложното” идва когато заговорим за „качество на обслужване” и „качество на живот”.

Качеството на обслужване е нещо, което се определя по-скоро интуитивно, на база усещания.

Качеството на живот пък казват, че се мерело в зависимост от количеството свободно време, с което разполага индивида и което отделя за себе си.

Качеството (и усещането ни за него) е свързано с нашите очаквания. Ако отивайки на почивка в четиризвезден хотел, при настаняване очакваме да намерим роза на възглавницата си и я получим, ще заключим, че качеството на обслужване е добро. Ако я получаваме всяка сутрин – качеството става отлично. Ако не я получим, това по-скоро ни навежда на мисълта, че качеството на обслужване не е добро.

Това е така, защото ние, разполагайки с определена информация, сме си създали определени очаквания. Какво става обаче, ако не сме си създали очаквания и отивайки в четиризвезден хотел, не очакваме роза на възглавницата? Как тогава да преценим дали качеството на обслужване е добро или напротив – не е добро?

Това пак опира до нашите предефинирани очаквания. Ако очакванията ни са ниски, то това означава, че тяхното удовлетворяване би било по-лесно, отколкото ако очакванията ни бяха високи. А ако очакванията ни са прекалено високи, то никога не бихме получили удовлетворително качество.

И все пак, трябва да има начин да определим дали качеството е добро като за изискванията на средностатистически индивид с „нормални” очаквания.

Придържайки се към примера с хотела и поставяйки се на мястото на „средностатистически индивид с нормални очаквания”, бих казала, че качеството на обслужване е добро, когато не нарушава моята „зона на комфорт”

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Реалността at 5:30 PM EET

12 Comments »

October 20th, 2009

Четвъртък

Автори: Дяволчето Фют & Songbird

Красива е есента
С разноцветните листа.
Гледаш във гората
цветовете на дъгата.

Златна иде есента,
Вятъра си пее песента.
Плавно се откъсва, пада
Листото жълто в тази вада.

Тя листото понася напред,
но на следващото идва ред.
Падат така листата
И тече си кротко реката.

Неспокойна, игрива,
Ту права, ту крива.
Тъй върви си реката
И тъй си падат листата.

Но иде пролет зелена,
Надежда желана,
Копняна.

Душата се събужда,
Промяна пробужда.
Усмивката грейва,
и поглед в небето зарейва.

Слънце бузите гали
И ний се чудим дали
Ще летим свободни
Над полетата родни.

Дали ще можем да се реем
И с вятъра да пеем,
Крилата да разтворим
И с птиците да си говорим.

Със слънцето да се закачаме
И по облаци да скачаме.
Дали ще можем да летим
И с радост лицата си да озарим.

Но си отива тази пролет,
А ние пак копнеем за полет
И огън топлина ни дава,
Не там до тихата жарава,
А до сърце със дух свободен,
Който не може да бъде съборен.
Който всяка сутрин сила ни влива,
да изкачим щастливи баира.

Криле да разперим,
Покой да намерим
В синьото на небесата,
В дълбините на душата.

И летиме двамата,
Гледаме поляната.
Към небето се обръщаме,
Облаци прегръщаме.

И сме щастливи
В ширините диви,
Където аз и ти
Споделяме мечти,
За лятото красиво
И времето игриво!

Posted by LeeAnn as Гости at 8:22 AM EET

3 Comments »

October 18th, 2009

mount view 09 …


near rila lakes -- bottom lake

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:11 AM EET

5 Comments »

October 14th, 2009

Кра-а-асотата де-е-ебне отвсякъде-е-е 06…


DSC07242

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 9:25 AM EET

15 Comments »

October 11th, 2009

mount view 08 …


near rila lakes -- kidney

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 3:15 PM EET

20 Comments »

October 8th, 2009

За искането…

Ако не знаеш какво искаш,
никога няма да получиш достатъчно…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 8:13 AM EET

9 Comments »

October 5th, 2009

mount view 07 …


near rila lakes

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 9:21 PM EET

8 Comments »

October 2nd, 2009

Есен

Идва тя, усещат я всички.
Листата жълти са,
дните мрачни са,
нещата скучни са.

И пак дъждът ще мокри косите ми…

автор: Валентина Иванчева

Posted by LeeAnn as Гости at 3:11 PM EET

31 Comments »