Skip to main content.
September 30th, 2009

Красотата дебне отвсякъде 05…


DSC07394

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 5:00 PM EEST

9 Comments »

September 28th, 2009

mount view 06 …


near rila lakes

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:11 AM EEST

11 Comments »

September 25th, 2009

Красотата дебне отвсякъде 04…


DSC07585

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 8:37 AM EEST

8 Comments »

September 23rd, 2009

Урок за мъже

Ако си ерген някъде между двайс’пет и трийс’пет, ловец, мачаджия, борец, баровец, юпи с пооплешивяло „ю” или свободен интелектуалец, то тогава е много вероятно да те блъска скуката. Кинтите не помагат (започват да изискват), жените за секс не помагат (започват да досаждат), торентите не помагат (дори и да гледаш всички премиери още на другия ден, след като пуснат промото в Китай), алкохолът не помага (започва да води до все по-чест махмурлук и, по дяволите, отразява се на „оная работа”, а преди не беше така). (Сега да не изглежда, че дискриминирам – може и да си пе’десегодишен учител, който си пада по риболов и има наследствено жилище.)Е, аз имам решение за теб. Децата. Знам, ти вече понякога, съвсем самостоятелно и без подсказване се чудиш за к’во служат децата. Това е добре, значи си податлив материал за този урок.

Така че – направо на въпроса. Или по-точно – на отговора. Сипи едно ирландско и да взема да те светна.

И така, децата са, за да ти дадат отговор (тука да не се объркаш, че станаха много въпроси, два, а и още идат). Повтарям за яснота – отговорът на въпроса за какво служат децата е – за да ти дадат отговор на най-важния въпрос. Сипи, сипи, не се стискай. Не, въпросът не е дали Светът ще свърши в две и дванайста, нито дали ще ти пусне колежката, дето се омъжи миналия месец за един глупав автотенекеджия. Точно така, ти не само не знаеш отговора, ти не знаеш и въпроса, защото никога до сега не беше минавал отвъд първия отговор, след който идва вторият въпрос.

Затова аз направо ще ти дам решението. Сега, забеляза ли как, докато ми наливаше, ти вдигна поглед от хуя си и погледна в друга посока? Почувства се особено, нали? Знам, знам, аз съм дипломиран психолог, а и да не съм, със сигурност изкарвам повече пари от теб, а на такива, които изкарват повече пари от нас, ние трябва да вярваме, нали така? Не, няма да ти покажа фиша си, за да те държа в напрежение – така през цялото време няма да знаеш дали не съм те излъгал за това, че взимам повече пари от теб, а напрежението допринася за доверието между учител и ученик, според Макаренко. Та за вдигането на погледа – значи, правиш го това същото, ама по-за дълго. Докато не гледаш хуя си, се оглеждаш наоколо за някой, когото да обикнеш. Просто е, не мисли за нищо, можеш го, знам те аз.

По възможност това трябва да е жена, но… е, нека сме либерални, не е задължително. Та намираш и обикваш една жена, и тя те обиква. Повечето уроци незнайно защо наблягат на това. При мен то е само в две изречения. С това първата част е приключила. После си имате едно детенце. Да кажем – момченце. Не, няма да ти кажа за к’во служат децата, преди да си имал дете, поне хипотетично. Следват дни, седмици, може би месеци наред през които не спиш нормално, трепериш нощем дали диша и пробваш дали цялото му краче се събира в устата ти. След това той прохожда, вкопчен в ръката ти, а понякога и се насира в нея, точно преди да излезеш за работа. Ти фучиш, че закъсняваш, или го целуваш по лайняното дупе? Да, това е въпрос… Кое от двете? Така, виждам, че започваш да схващаш. И да не забравиш да си изтриеш аканата уста, преди да излезеш.

Той расте, бърбори постоянно, надува ти главата със „защота”, пада три пъти за една година от височина три пъти ръста му и съответно толкова пъти тества шофьорските ти умения по маршрута ж.к. Х. – Пирогов, разбива едно стенно огледало с чук (да, намерил е чук), излива кило ракия (от фризера) в аквариума на рибките и рисува копие на късен Пикасо върху стената в дневната, точно срещу бар-плота. Понякога, когато се наслаждаваш на затишието, отивайки да пикаеш го намираш в коридора да яде от чинийката на кучето.

Във всички тези случаи има един общ момент – за теб и твоето духовно израстване. Във всички тези случаи най-напред ти затихваш за миг като заклана кокошка, точно преди постморталните конвулсии – онези, дето пръскат кръв по целия двор, сещаш се – но вместо да конвулсираш… ти го погалваш по главицата и казваш, не плачи сине, случват се такива работи… Или в случая с яденето от кучешката чинийка ти го хвалиш и се радваш, че не е злояд и че е взел собствената си пластмасова лъжичка от комплекта за хранене. Така де – не яде с ръце. После? Ми не забравяй накъде беше тръгнал. После, разбира се, пикаеш.

Долей, не ми дреми.

И така той е почти на три. Два дни преди рождения му ден ти се прибираш в къщи и още от долния етаж чуваш “Тати, Тати, Тати!” все едно се прибира Котоошу, а не ти, спахнатият от живота бюрократ, застаряващо юпи или продавач на ксерокси. Влизаш и той увисва на крака ти. Тука внимавай! „Какво ми носиш, тати?” – пита той. А ти не си имал време дори да пръднеш от офиса до колата, нито от колата до в къщи и само вадиш от джоба си смачкано пакетче дъвки. „Дъвки”, казваш, „ама са за големи”. „Нищо, дай!” вика той. Покрусен от вина ти отваряш смачканото пакетче и то се оказва само хартийка, отдавна празна. „Пък и те вече свършили…”, промърморваш. „Айде утре ша взема…”

Той замълчава за миг, после кресва „Дъвки, дъвки! Утре ще има, нали тати!”… и той скача, скача, скача, скача с ръчички във въздуха, със свлечени чорапки и разгащена блузка над голото коремче.

Добро е това. Ирланското.

И така, вече мога да ти кажа въпроса. Той е: „Какво си забравил?” Отговорът е: „Ти отдавна не помнеше от къде по дяволите идва изразът “скачам от радост”.

Ето за това са децата. За да ти припомнят какво значат думите.

 

Текстът е любезно предоставен от Марк.

Предлагам ви го, защото ми въздейства. Благодаря, Марк.

Posted by LeeAnn as Гости, Нашите деца и ние! at 8:21 AM EEST

15 Comments »

September 22nd, 2009

22-th of september, 101 years ago …


the manifest -- 22.09.1908

Posted by NeeAnn as За свободата, Реалността at 10:16 AM EEST

2 Comments »

September 20th, 2009

mount view 05 …


rila.lakes.panorama.3c

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:30 AM EEST

7 Comments »

September 17th, 2009

15 септември и значението му за възпитанието на децата

Всяка година, като наближи 15 септември, ме обзема вълнение. Не защото аз тръгвам на училище, а защото децата ми тръгват на училище.

Всяка година като наближи 15 септември се чудя защо никога досега не съм писала за този ден и всяка година като отмине 15 септември си отговарям.

Всяка година, на 15 септември, всички пишат за 15 септември – образованието такова, образованието онакова, „деца, денят е скапан и обикновен”, училището такова, училището онакова, даскалите и те….

Всяка година, на 15 септември, телевизиите се надпреварват да бъдат оригинални – едни се опитват да ни обяснят, че всеки министър е бил в първи клас, други пък ни показват „пошли младежи” с бира в парка…

С темата „Училище” винаги се е спекулирало, в последните 20 години – особено безотговорно. Родители, които се впуснаха да „оцеляват” в условията на демокрация и зарязаха децата си да се гледат на улицата и с телевизията, сега очакват училището да направи чудо с хулиганчетата им и да ги превъзпита като с магическа пръчка.

Други пък, които не сколасаха да създадат и отгледат деца докато оцеляваха, се впуснаха да обясняват колко е безсмислено образованието, ходенето на училище, 15 септември сам по себе си, новите наредби за прилично облекло и здравословно хранене…

И всички пишат и говорят за себе си и колко лошо е следващото поколение. А за децата някой сети ли се?

Затова не пишех…

Затова пиша сега.

15 септември е специален ден за нашите ДЕЦА. Без значение на колко години са, в кой клас ще бъдат и в кое училище учат, децата ни се вълнуват на/за/от този ден. Разбира се, вълненията им са различни, също като самите тях. Вълненията на нашите деца, обаче, не са за пренебрегване. Те ни показват какви хора възпитаваме от децата си. И ако ние отсъстваме от живота на децата си, училището не може да им даде нищо повече от суха информация.    

15 септември е специален ден.

Това е денят, в който детето получава нашата подкрепа да продължи напред в живота си. Колкото и да не ви се вярва, животът на децата ни е с различно летоброене от нашия. Там сезоните са само два – „учебно време” и „ваканция”. И докато със сезона „ваканция” всеки знае как да се справи, то със сезона „учебно време” много от децата имат затруднения.

В живота на детето, всеки 15 септември е начало на нова година – година на нови предизвикателства, на нови приятелства, на нови тревоги, на нови изненади, на нови разочарования… Децата очакват от всяка следваща нова (учебна) година нови неща. („нова година, нов късмет”). Някои очакват хубави неща, други – не чак толкова, някои деца обичат изненадите и предизвикателствата, други – не чак толкова… Някои деца отричат 15 септември като по-специален ден и смятат, че като го игнорират, той няма да настъпи и няма да довлече след себе си новостите си… (по същия начин някои възрастни отричат съществуването на Коледа, нова година, рождения си ден, които пък за децата са просто повод да получат подаръци…).

Но 15 септември, щем-не-щем, идва и отминава и, осъзнаваме или не, животът на децата ни се променя. Омаловажавайки 15 септември пред детето си, вие омаловажавате емоциите му, а това значи – и него като човек, защото човек е това, което чувства. Без да осъзнавате, вие му казвате, че това, което му предстои и това, с което се захваща е пълна глупост и е лишено от смисъл. Какво да очаква детето от новата учебна година? Дали тя ще е по-успешна и смислена от предишната? Не вярвам! Детето ви никога не е показвало специално отношение към 15 септември и вие не сте се сетили, че то има такова? И защо това ви изненадва? Мен не.

Децата ни винаги се опитват да ни угодят, да бъдат като нас, да реагират като нас, да се държат като нас, да привлекат вниманието ни. Ако ние не харесваме училището им, защо те да го харесват?! И как да тълкуват посланието ни – записахме ги някъде, където не харесваме да бъдат?!

Спокойно мога да нарека 15 септември „ден на подкрепата”. Така, както ние искаме да посрещнем нова година / коледа / рождения си ден с близките си хора, така и децата ни имат нужда да посрещнат новата си (учебна) година с нас.

Не, не е нужно да обличате фрак или рокля с гол гръб, достатъчно е да сте там (облечени една идея по-обикновено от децата си).

Не, няма нужда да присъствате физически, достатъчно е да сте там психически – в главата на детето си, достатъчно е да сте участвали в подготовката за първия учебен ден, във вълнението по избора на облекло, цветя за госпожата, изборът на ученически пособия (дори 12класниците си падат по готини раници и тетрадки). Достатъчно е да знаете какво харесва детето ви и какво очаква то от тази година.

Това, което се случва с децата ни в училище, е отражение на това, което сме ги научили у дома, проявление е на примера, който им даваме. И нито наредби, нито нови учебни планове, няма да променят децата ни, ако ние не го направим.

За да се обличат децата прилично, трябва родителите им да се облекат прилично.

За да се хранят децата здравословно, трябва родителите да се научат да се (ги) хранят здравословно.

За да не пушат децата (поне) в двора на училището, трябва да първо родителите на спрат да пушат (поне) в двора на училището (двора на нашето училище остана покрит с фасовете на родителите след първия учебен ден). 

15 септември е важен ден от живота на децата ни, важен ден за възпитанието им и за развитието им, важен за бъдещите им отношения със заобикалящата ги действителност. Всеки следващ 15 септември – също, по различен нов начин спрямо предишния.

Възпитанието на децата ни е дълъг процес, който се базира на личния ни пример.

Затова, мили родители, преди да започнете да отричате новите наредби и правила, да оплювате несбъднатия си 15 септември и да омаловажите за пореден път децата си, погледнете се в огледалото и се запитайте харесва ли детето ви това, което вижда като застане срещу вас.

Отговорът запазете за себе си.


Статии, допълващи темата:

Нормалната семейна среда

Между два свята

Възпитаване на децата с мисъл в главата


Картинката е от ТУК.

Posted by LeeAnn as Нашите деца и ние! at 10:30 AM EEST

46 Comments »

September 16th, 2009

Красотата дебне отвсякъде 03…


DSC07177

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 2:00 PM EEST

9 Comments »

September 14th, 2009

mount view 04 …


near rila lakes

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 6:06 AM EEST

20 Comments »

September 11th, 2009

Красотата дебне отвсякъде 02…


DSC07216

 

DSC07217

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 10:58 AM EEST

2 Comments »

September 8th, 2009

Мостът Мирабò

Le pont Mirabeau
Guillaume Apollinaire

Sous le pont Mirabeau coule la Seine
Et nos amours
Faut-il qu’il m’en souvienne
La joie venait toujours après la peine.

Vienne la nuit sonne l’heure
Les jours s’en vont je demeure

Les mains dans les mains restons face à face
Tandis que sous
Le pont de nos bras passe
Des éternels regards l’onde si lasse

Vienne la nuit sonne l’heure
Les jours s’en vont je demeure

L’amour s’en va comme cette eau courante
L’amour s’en va
Comme la vie est lente
Et comme l’Espérance est violente

Vienne la nuit sonne l’heure
Les jours s’en vont je demeure

Passent les jours et passent les semaines
Ni temps passé
Ni les amours reviennent
Sous le pont Mirabeau coule la Seine

Vienne la nuit sonne l’heure
Les jours s’en vont je demeure


 

Мостът Мирабò
Превод: LeeAnn

Под мост Мирабò тече Сена
И нашата любов стаена.
Трябва ли да ми напомня моста над реката
че радостта идва винаги след тъгата.

Нощта пада, отекват часовете
Дните си отиват, аз оставам да чакам.

С длани преплетени, стоим лице в лице
Докато под моста от нашите ръце
Неразделни погледите ни се вплитат
и с вълна уморена под моста изтичат.

Нощта пада, отекват часовете
Дните си отиват, аз оставам да чакам.

Любовта си отива като тази течаща вода
любовта си отива.
Колко е бавен живота
и колко надеждата е жестока.

Нощта пада, отекват часовете
Дните си отиват, аз оставам да чакам.

Дните минават, седмиците също,
Нито времето,
Нито любовта назад се връщат
Под мост Мирабò тече Сена.

Нощта пада, отекват часовете
Дните си отиват, аз оставам да чакам.


 

Мостът Мирабò
Превод: astilar

Под моста Мирабо, тече си Сена,
понесла спомена за нашата любов стаена.
Да помня или да забравя, че тъгата
се носи винаги след радостта в водата.

Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…

Ръка в ръка, очи в очи
да притихнем на моста построен от мечти,
докато вълните отнасят без глас
вечната умора в нас.

Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…

Последва любовта речното течение,
животът влачи се без вдъхновение.
Отплува любовта.
Остави ме с надеждата жестока
и ромоля, както потока.

Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…

Отминаха дни, седмици, години.
И въпреки, че много време мина
оназ любов, която си замина,
тъй както Сена си тече под моста Мирабо,
си спомням и в захлас, повтарям аз.

Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…

Posted by LeeAnn as Любими стихове at 6:40 PM EEST

16 Comments »

September 7th, 2009

Красотата дебне отвсякъде 01…


DSC06925

 

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 5:59 PM EEST

10 Comments »

September 6th, 2009

mount view 03 …


near rila lakes

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 4:04 PM EEST

9 Comments »

September 3rd, 2009

destiny remains …


destiny remains ...

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:06 AM EEST

2 Comments »