Skip to main content.
July 30th, 2009

(k)nightsbridge 03 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 9:43 AM EET

No Comments »

July 25th, 2009

Не си отивам…

… това е само едно маловажно заминаване,
няколко седмици на взаимно очакване…
🙂

Всъщност, това е част от песента, която ви подарявам, за да има какво да си тананикате, докато се върна 🙂


Tu t’en vas
Alain Barrière

Tu t’en vas
Mais non mon coeur non ce n’est rien
Que quelques semaines à s’attendre

Tu t’en vas
Mes joies, mes rêves sont pour toi
Impossible de t’y méprendre

Tu t’en vas
Mais notre amour nous appartient
Nul ne saurait nous le reprendre

Tu t’en vas
L’éloignement aide parfois
À mieux s’aimer, mieux se comprendre

Tu t’en vas
Comme un soleil qui disparaît
Comme un été comme un dimanche
J’ai peur de l’hiver et du froid
J’ai peur du vide de l’absence

Tu t’en vas
Et les oiseaux ne chantent plus
Le monde n’est qu’indifférence
J’ai peur de toi, j’ai peur de moi
J’ai peur que vienne le silence

Tu t’en vas
Mais non mon coeur non ce n’est rien
Rien qu’un départ sans importance

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Chansons / Преводи на френски песни at 6:30 AM EET

1 Comment »

July 23rd, 2009

Тъпан бие!

Тъпан бие! Аз го чух
и набързо се обух.
Вънка ще се завтека,
на хорото ще се завъртя!

Мили Чанчета и хлопки,
тук елате с бързи стъпки,
на хорцето
на полето,
край рекичка,
на тревичка!

Кой какво в торбичка сложи,
това и на коремче ще подложи,
Който носи си месце –
огън ще си накладе!
Че и мечката в гората знае –
на гладен стомах хоро да не играе!

Хайде, с края на сезона,
идва време за купона!
На небето слънцето припече
и Земята тръпне вече.
А Витоша приготвя сянка,
където сред полянка
Чановете да празнуват,
и до зори да полудуват!


Къде е купона ли? – виж тук.


От месец септември`2009 се откриват нови групи за начинаещи в клуб “Чанове” за сезон 2009 – 2010!
Записвайте се, докато е време! (цък тук)
Да не кажете после, че не съм ви казала! 😉

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства в рими, Народни танци at 5:16 PM EET

No Comments »

July 22nd, 2009

Богатство…

Истински богат ставаш едва когато даването
ти носи повече радост от получаването…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 7:46 PM EET

3 Comments »

July 19th, 2009

Alpha 02…


Posted by LeeAnn as Фотодневник at 3:00 PM EET

No Comments »

July 17th, 2009

Как се издава книга в България

Малко след като излезе „Пухкава приказка”, ви разказах как се разпространява книга в България. Сега, година и половина по-късно, мога да кажа, че нещата не са се променили към по-добро, дори напротив. В тази статия обаче ще се върна още по-назад във времето, когато Облачето все още беше само една мечта.

Пиша тази статия, за да се опитам да помогна на тези, които се колебаят и не искат да се разделят с колебанията си. Пиша я и като опит да им помогна да погледнат на книгата си с малко по-други очи.

Издаването на книга има две страни: Техническа и емоционална.

Техническата опира да оформлението на книгата, текст, корици, хартия и други подобни лесни решения.  

Емоционалната опира до трудните решения: решението да издадеш книга, да се покажеш пред света почти без дрехи, да подложиш на оценката на непознати, нещо, което извира от душата ти и е част от теб.

Техническата част:

За да издадете книга, първо трябва да я напишете 🙂

Следва избор на илюстрации – да има ли изобщо и кой-как-какво.

Избор на формат и дизайн, дизайн на корица, избор на хартия за тялото на книгата.

Свестен дизайнер, който да направи предпечатната подготовка и с когото да направите споменатите избори.

Свястна печатница. (Печатници има достатъчно. Човекът, който ще направи предпечата, ще ви препоръча)

Когато получите предложения за цени, ще прецените какъв тираж да бъде книгата.

Пари (сума, според взетите вече решения).

Извън задължителните компоненти като корична цена, послание към читателите, контакти на автора и ISBN, книгата трябва да изглежда така, че да поискате да си я купите. Как да изглежда книгата ще прецените сам или заедно с дизайнера си, но тя трябва да отразява индивидуалността на автора.

Ако към всяка книга подхождате като към „първата и единствената”, успехът й е гарантиран.

Както забелязвате, в схемата не споменавам издателствата. От личен опит се убедих, че времето, прекарано в преговори с издатели, е безвъзвратно загубено. Това, разбира се, е лично мнение и не ангажирам никого с него.

Заговаряйки за издателства, плавно навлизам в

Емоционалната част

Всеки, който е решил да издаде книга, неминуемо си задава купища въпроси. Добра ли е книгата ми? Ще я хареса ли някой? Ще се намери ли поне един човек, който да поиска да си я купи? Издателите ще ме харесат ли? Редакторите ще ме харесат ли?

Това са смислени въпроси, ако издавате книга, за да печелите пари от нея. Ако е така – не четете повече, не мога да ви бъда полезна.

Ако нямате намерение да печелите пари от книгата си, нито един от тези въпроси не бива да ви тревожи.

Ако издадете книгата заради себе си и приятелите, които ви насърчават: вие вече сте спечелил. Така или иначе, след издаването им, книгите заживяват свой собствен живот – стигат до места, до които вие не сте и не бихте стигнали, запознават ви с хора, с които не бихте се запознали, носят ви един точно определен вид емоция, която иначе не бихте изпитали. 

И все пак, това не отговаря на въпроса „Хубава ли е книгата ми?” Ако вие я харесвате, ако децата (когато е детска) и приятелите ви я харесват – значи е хубава. Друг критерий няма.

Една книга/дреха/музика не може да харесва на всички. Няма начин всички да харесват всичко. Все едно да искате всички да харесват вас. Невъзможно. Не са важни тези, които не харесват написаното, а тези, които го харесват. Важно е да напишете и издадете книга, за тези които харесват вас и текстовете ви.  

Когато разговарям с хора в колебание, често на въпроса им „Ами ако книгата ми не се хареса?”, отговарям с контра-въпрос: „Ти преди да изведеш детето си в градинката, питаш ли целия квартал дали го харесва?” Това сравнение обикновено шокира, особено жените. И отговорът винаги е едно дълго, твърдо, уверено „НЕ!”. Тогава защо се опитваш да причиниш това на творбата си? Тя също е част от теб, в нея също тупти твоя пулс, ражда се и се развива с твоя ритъм. Не е ли и тя твоя рожба?

Това дали едно или друго издателство харесва книгата или не, по никакъв начин не е свързано с отговорът на въпроса „Хубава ли е книгата или не?”. Мненията на издателите са субективни, точно колкото и мненията на читателите, но за разлика от тях, издателите търсят финансова изгода от цялото упражнение. За да се „харесате” на някое издателство, ще трябва да направите много компромиси – с външен вид, с хартия за тялото, с формат, с цветност, с оформление… Аз подходих към книгата си като към „първата и единствената” и не направих компромиси. Освен това, не съм очаквала някой друг да сбъдне мечтата ми, по начина, по който аз бих си я сбъднала 🙂

Вероятно ще се намерят и такива, които да кажат, че сигурно книгата ми не е хубава и затова говоря така. Аз ще им отговоря с усмивка, че сигурно книгата ми не е написана за тях :). Добър пример в подкрепа на това ми твърдение е Тихомир, който предостави първата си книга за издаване на издателство, а втората си книга издаде сам, като втората книга далеч не е по-лоша от първата. И не издателят се отказа от Тихомир, а точно обратното!

Вероятно ви прави впечатление, че обръщам по-голямо внимание на емоционалната страна на нещата. Това е така, защото ако сте наясно със себе си и желанията си, лесно ще се справите с всичко останало. Най-трудна е първата крачка. А решението да я направите е чисто емоционално.

Всъщност, има само един въпрос, на който трябва да си отговорите: „Аз писател ли съм и какво искам/очаквам от книгата си?”. И е добре, отговорът на въпроса да стои в основата на решението, което ще вземете.

Аз моя отговор го знам и той не е тайна.

Аз не съм писател. Аз съм професионален мечтател с малко дар слово. Следващата книга, която ще издам, ще бъде физическото измерение на следващата сбъдната мечта. А с всяка следваща след нея, ще ставам все по-добър професионалист! … мечтател 🙂

Posted by LeeAnn as Реалността at 4:00 PM EET

62 Comments »

July 15th, 2009

За уважението, децата и една инициатива

Преди няколко дни получих покана да подкрепя една инициатива. Личното ми убеждение е, че  включването в инициативи самоцелно, ей-така колкото да не е без мен, е по-скоро вредно, отколкото полезно. Липсата на лична ангажираност към подкрепяната кауза, прави участието в нея безсмислено. Аз реших да се включа и да подкрепя инициативата. Но тъй като не обичам да отстъпвам от убежденията си, преди да разберете повече за каузата, ще се наложи да изтърпите посланието ми 😉

В него се говори за уважението. И за децата ни!

За уважението, с което удостояваме света. За това, което получаваме. И най-вече за това да научим децата си да проявяват уважение към останалия свят при общуването си с него.

И както обикновено, въпросът е: Откъде да започнем? Кой трябва да започне пръв?

Как да научим детето да уважава непознатият, който го изблъсква, за да се качи в автобуса пръв? Или непознатият, който свири с клаксон до детската му количка? Или непознатият, който се държи неуважително към майка му, само защото многото торби, с които се е нагърбила, му пречат? Или псуващият шофьор на автобус?

Когато бях бременна, не можех да си позволя личен автомобил и се придвижвах с градския транспорт. В същия този градски транспорт, никой (с много малко изключения) не ми правеше или отстъпваше място. Имало е даже скърцане със зъби и злобни погледи, че коремът ми им пречи. Стисках зъби и си приемах унижението мълчаливо. Мислех си, че който не проявява уважение, няма и да го получи и че когато моите деца пораснат, тези „дами” и „господа” ще са наистина възрастни, но никой няма да им отстъпи място, защото няма да са го заслужили… уважението.

Когато бебето се роди, нещата не се промениха. Предпочитах да се изолирам в покрайнините на града и да не ходя никъде, докъдето не мога да стигна пеш, бутайки количка, вместо да се боря с градския транспорт, да треперя количката да не хукне из возилото или пък, че някой може да падне върху бебето.

По това време, в общи линии, в съзнанието ми се сгромоляса тезата, с която бях възпитавана: „Уважавай възрастните!”. И как да стане това, след като те не уважават нито мен, нито детето ми?! Тогава осъзнах, че уважението не е нещо, което се дава или получава. То е едно от нещата, които трябва да си отвоюваш и заслужиш.

Когато децата ми поотраснаха си отмъстих като не ги научих да отстъпват място на „възрастни” хора. Научих ги да отстъпват на родители (в т.ч. баби/дядовци) с деца (със или без количка), на бременни жени и на жени с торби.

Не изпитвам угризения. Нито вина за това, че ги уча да проявят уважение избирателно. Уча ги и на други „ужасни” неща: да обичат избирателно, да харесват избирателно, да следват чужди мнения и каузи избирателно…

Но да се върнем на уважението и децата.

Една френска поговорка гласи: „Децата нямат нужда от герои. Имат нужда от примери!”

За да научим децата от новото поколение да проявяват уважение към нас УТРЕ, когато ще сме вече достатъчно възрастни и (не)реализирани и ще живеем за „едното уважение”, трябва да им дадем личен пример и да им покажем как се прави това ДНЕС!

Лесно е! А Либеро са се постарали да го направят и шарено и забавно! Та… ето я и инициативата с веселото име: Бебето с предимство!  

BEBETO_S_PREDIMSTVO_manifest

 


П.П. Цитирам за вас едно от изреченията в покана, която получих: „Търсим подкрепа за каузата, а не за корпоративни интереси и ще се радваме на допълнителна помощ при популяризирането й”. Защо ви го казвам ли? Защото приемам инициативата като обществено значима такава, а не като реклама на бебешки пелени.

Posted by LeeAnn as Нашите деца и ние!, Реалността at 10:00 AM EET

11 Comments »

July 12th, 2009

Alpha 01…


 

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 3:00 PM EET

No Comments »

July 11th, 2009

bloody ones …


bloody ones ...

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 10:15 PM EET

2 Comments »

July 7th, 2009

Анево калé

(само за ентусиазирани туристи-ценители)

Когато преди година писах за гр. Сопот и възможностите за разходка наоколо, споменах и крепостта Анево калé. Тогава предположих, че пътят до нея е около час, защото така изглеждаше от въздуха. Познах, но само почти. Пътят е около час само за тренирани туристи-ентусиасти. За туристи-запалянковци с деца, пътят е час и половина.

Анево калé е разположено на южния склон на Стара планина, на 1 км западно от гр. Сопот, т.е. на 1 км от Сопот, ако пътувате към София по подбалканския път. Още по-точно казано – на 1 км е отбивката от пътя. Самото калé е разположено на един хълм пред южния склон на планината, на още 1 км към нея и на около 1 км път нагоре, като между калéто и планината има пропаст, разбира се. На върха на калéто, GPS-а показа ~1000 м надморска височина – т.е. ~500 денивелация. (Сопот е на около 560 м.н.в., а старта над Сопот – на 1430 м.н.в.).

IMGA0063

IMGA0064

В подножието на Анево калé има запазени останки от църква, датирани от 13-14 в. Анево калé е средновековна крепост, историческата справка заb която, показва, че е била населена още от римското време (I – IV в.), после е имало византийци (V – VI в.) и накрая, преди да бъде превзета от турците, е била населена от българи (XI – XIV в.). Пак справката с историята твърди, че това е една от последните крепости, паднала в ръцете на турците.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Пътепис at 3:14 PM EET

16 Comments »

July 6th, 2009

(k)nightsbridge 02 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 4:46 PM EET

No Comments »

July 5th, 2009

Wings 02…


 

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 3:00 PM EET

No Comments »