Skip to main content.
May 31st, 2009

Двама… (2)


 

Posted by LeeAnn as Фотодневник at 1:30 PM EET

8 Comments »

May 29th, 2009

Камъче #11: Живей с лекота!


Ако попитам когото и да е от вас, дали иска да е щастлив, вероятно всеки от вас ще ми отговори „Да”.

Ако попитам дали иска винаги постигнатото да му носи удовлетворение, вероятно отново всеки ще каже „Да”.

Ако попитам „Искате ли спокойствие?”, не очаквам отговор, различен от „Да”.

А ако ви попитам „Бихте ли вложили цялата си воля в името на горните „постижения”?”, пак ли ще ми кажете „Да?”

Вероятно.

Но ще сгрешите. Тези, които влагат волята си за такива неща, те не ги постигат.

За да бъде един човек спокоен, удовлетворен от постигнатото и щастлив, той трябва да постигне това с лекота, без да влага допълнителни и изключителни усилия и без да се налага да проявява воля.

Нормалното състояние на духа е „безволевото” състояние. Ако всичко се постигаше с воля, нямаше толкова често да викаме неволята, нали 🙂 Не казвам, разбира се, че човек трябва да се превърне в мекотело и да се остави течението да го влачи.

Да не се насилваш (да не „ползваш” волята си), съвсем не значи, че нямаш такава. Казвам, че трябва да живеем с лекота и да не усещаме тежест от това, че сме живи 🙂

Щастливите хора, тези, които постигат всичко без излишни усилия и напрежение, не използват волята си за щяло и не щяло, а я пазят за специални случаи (като например: Да станеш за работа след 2 часа сън след 10 часа танци 😉 )

Волята е най-древното и безотказно средство за самоизтезание, за което се сещам. Когато нещата опрат до ползването на воля, за да продължат да се случват, значи е дошло време за почивка. Така че:

Оставете волята си на мира и живейте живота си с лекота!


Картинката е от ТУК.

Posted by LeeAnn as Философските ми Камъчета at 8:46 PM EET

7 Comments »

May 27th, 2009

Камъче #10: Не очаквай! (нито очакваното, нито неочакваното…)

Всеки от нас непрекъснато очаква нещо да се случи… Или да не се случи… Очаква да се случи по точно определен начин… Или, с други думи: всеки от нас непрекъснато формира очаквания. В това няма нищо лошо, особено в случаите, в които очакванията ни се оправдаят и сме доволни. Когато не сме – грешните очаквания ни водят до разочарования.

Всеки от нас формира очакванията си несъзнателно. Съзнателно се опитва да не го прави, но на малко хора това (неформирането на очаквания) наистина се отдава. Научила съм се да избягвам формирането на очаквания, но до скоро не можех да го предам с думи. Вече мога и ще го споделя с вас.


Хората формират очаквания, защото съдят за другите хора по себе си и забравят за Камъче #5.

Хората, които си падат по Формула 1, очакват от всички останали да знаят какво е Brawn GP…

Тези, които обичат мастика с айрян, очакват от всички останали да пият мастиката с айрян…

Тези, които обичат да говорят, очакват от другите да обичат да (ги) слушат…

Разбира се, примерите са елементарни, но онагледяват същността на твърдението ми: Обикновено очаквания формират хората, които съдят за останалите по себе си.

Формирането на очаквания се дължи на неувереност. Вероятно дори е самата проява на неувереността. Неувереността обикновено е комплексна, дори и да не изглежда така.

Неувереността е следствие от възпитаната нерешителност.

За да спрем да формираме очаквания, трябва да открием областите, в които сме особено неуверени. Признаването на собствената ни неувереност е по-лесната стъпка.

Най-трудно е наистина да спрем да формираме очаквания. 

От една страна, това (спирането на формиране на очаквания) не може да стане от само себе си, защото ако не правим логични и целенасочени усилия, успехът ни е под съмнение.

От друга страна, спирането най-често става от само себе си. Даже: Най-лесно става от само себе си. Единственото „условие” е да не спирате да опитвате 🙂

Какво да опитвате ли? Каквото и да е, стига да е нещо ново. Мисля, че на мен това ми помогна да спра да формирам очаквания.

Когато ми предстои нещо, което не съм правила преди, аз се опитвам да си го представя: как ще изглежда, ще боли ли, ще се ядосам ли, ще ми хареса ли, как ще влезна, къде ще застана, къде ще си сложа ръцете, къде…., кое…., как….

Волно или неволно, това формира очаквания. Единствената ви „печалба” от този подход би била допълнително придобитата увереност.

Но и тук има уловка 😉 Веднъж добили увереност, че с нещо можете да се справите, следващият път не бива да се колебаете. Това ще ви помогне да направите следващата крачка.

След достатъчно на брой крачки, ще дойде момент, в който няма да ви се налага да си представяте ситуациите предварително – ще започнете да мислите по-бързо, ще сте сигурни, че можете да се справите каквото и да стане и ще спрете да очаквате едно или друго развитие на нещата, едно или друго поведение от хората, една или друга реакция от себе си. Така ще дадете възможност на вашето собствено Аз да си почине малко от самите вас и да бъде себе си 😉

Всичко това обаче се постига с тренировки 🙂

Не спирайте да опитвате нови и нови неща. Знам, че веднага залитате към екстремности, но те са последната крачка. Има много на брой и доста значими стъпки, които можете да направите преди да полетите / скочите с бънджи. Не казвам и да се втурнете да преодолявате страховете и фобиите си – те са си две съвсем отделни теми!

Казвам да се научите да правите изненади – най-вече на себе си. Казвам също да се движите само напред и да не правите крачки назад. Няма доза или рецепта с количества. Колко на брой крачки и колко големи да бъдат те – зависи само от вас.

Понякога малките уверени миши стъпчици постигат целта по-добре от кенгурския скок.

А друг път, целта е твърде далеч, за да е възможно да бъде достигната с миши стъпки.

Постигането на баланс е ваша отговорност. Посоката на движение – също.

И все пак: има нещо, за което от време на време се сещам. Подарявам ви го:

„Не се страхувай да направиш голяма крачка.
Не можеш да прескочиш пропаст с два малки скока”

 


Картинката е от ТУК.

Posted by LeeAnn as Философските ми Камъчета at 12:01 AM EET

12 Comments »

May 24th, 2009

Двама…


Posted by LeeAnn as Фотодневник at 3:57 PM EET

2 Comments »

May 22nd, 2009

Сиртаки, узо, слънце и море…

Най-хубаво е когато успееш да съчетаеш полезното с приятното и работата с удоволствието. Е, ние съчетахме полезната работа с приятното удоволствие, хващайки автобуса за Халкидики. Хубавото беше, че автобусът беше служебен, пътуването и престоя там – също, така че не ме питайте за цени. Вместо с пари, си служех с жълтата лентичка, която ми сложиха на ръчичката при пристигането ни в хотела.

За служебното – толкова.

Продължавам с приятното 🙂


Пътуването до Халкидики отне около седем часа с автобус, включително яденето на пържоли, престой на границата и спазване на ограниченията по пътя.

„Халкидики” се оказа разтегливо и разклонено понятие. Халкидики е полуостров в северна Гърция и според митологията, Гигантите живеели там. На Халкидики се е състояла митичната битка между гигантите и боговете, която боговете спечелили и триумфално се оттеглили на Олимп.

Нашият хотел се намираше в китното селце Ханиоти, на западния ръкав на Халкидики – Касандра. Първото нещо, което усетих, слизайки от автобуса и което ще остане много дълго в съзнанието ми, е уханието. Селцето ухае на цветя! На ЖАСМИН! Ароматът напомня аромата на акацията, но е доста по-силен и сладък 🙂

Това ухание завладява сетивата като опиат: веднага забравяш за таралянкането с автобуса и откривателят в теб се събужда.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Пътепис at 3:36 PM EET

12 Comments »

May 20th, 2009

Правилните въпроси

Робърт Шекли

Отговарящият бе създаден така, че да просъществува колкото е необходимо – което беше дълго, според начина, по който някои видове измерват времето, и кратко, според начина на други. За Отговарящия беше достатъчно дълго.

На размери Отговарящият беше голям за едни и малък за други. Можеше да се каже, че е сложен, макар че на някои им се струваше елементарен.

Отговарящият знаеше, че е такъв, какъвто трябва. Над и отвъд всичко останало – той беше Отговарящия, той Знаеше.

Колкото по-малко се каже за съществата, които го бяха създали, толкова по-добре. Те също Знаеха и не бяха казали на никого, дали познанието е нещо приятно.

Създадоха Отговарящия в помощ на по-неразвитите видове и се оттеглиха по свой неповторим начин. Само Отговарящият знае къде са.

Защото Отговарящият знае всичко.

И Отговарящият стоеше на своята планета, която обикаляше своето слънце. Това продължаваше дълго, според някои и кратко, според други, но точно колкото трябва, според Отговарящия.

Вътре в него се съдържаха Отговорите. Той познаваше природата на нещата, знаеше защо те са такива каквито са, знаеше какви са и какво означава всичко.

Отговарящия можеше да отговори на всеки въпрос, стига да е правилен. И искаше да отговаря! Гореше от нетърпение!

Нима би могъл да е друг?

Нима би могъл да иска нещо друго?

И той чакаше при него да дойдат същества, за да го питат.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Гости at 5:20 AM EET

5 Comments »

May 18th, 2009

Класиците на българския танц (2)

Чанове ООД и Хоро БГ ЕООД представиха на 14 май 2009 г. втория спектакъл от поредицата «Класиците на българския танц», под режисурата на Андрей Баташов, като част от 14ти Салон на изкуствата. Зала 1 на НДК стана свидетел на най-добрите сценични композиции от репертоара на ТРАКИЯ (Пловдив), СЕВЕРНЯШКИ АНСАМБЪЛ (Плевен), Ансамбъл СЛИВЕН, Ансамбъл ПАЗАРДЖИК.

Спектакълът е втори по ред и очакванията към него не бяха малки. Поне моите. Все пак миналогодишният спектакъл ме остави без звук и земя под краката, а след това взе специалната награда на Салона на изкуствата, което автоматично постави очакванията ми на едно съвсем различно ниво. Месеци преди спектакъла се питах дали ще има нещо, което да ме изненада… Чудех се дали е възможно…

Спрях да си задавам този въпрос миг преди на сцената да излезнат танцьорите от Северняшки ансамбъл, когато космически звук от гайди изпълни залата. Само това ми беше достатъчно, за да забравя тежкия ден и да се пренеса в друг свят. Вълшебен свят.

Декорите отново бяха от светлина, изкусно подбрани и допълващи общото усещане за приказност и пъстрота.

Спектакълът продължи абсолютно недостатъчно дълго – почти два часа. А като за «веднъж в годината» два часа са си направо нищожни. Исках още поне три часа да танцуват.

Нямам право да сравнявам ансамблите помежду им и да ги оценявам, нито от позицията на зрител, нито от позицията на танцьор-любител, но ще си изкривя душата ако не спомена, че ансамбъл ТРАКИЯ бяха блестящи: обвити в магия, вълшебни, ефирни, невероятни, неповторими…

Гледаш спектакъла – танц след танц, ансамбъл след ансамбъл – и ти идва да хукнеш на сцената, за да се увериш, че тези хора са истински. Искаш да ги пипнеш, но те е страх да не изчезнат. Усещането остава трайно и осезаемо и след края на спектакъла. Излизаш навън и из главата ти се сменят танц след танц, а ти се чудиш как ли изглеждат танцьорите «на живо», дали ще ги познаеш, ако ги видиш. А отговорът идва сам – ще ги познаеш, ако ги погледнеш в краката, защото те и «на живо» не стъпват по земята. Това са същите хора-пеперуди, за които ви разказвах и миналата година

За тях ще ви разкажа и догодина по това време…


Снимки: Хоро БГ.

Posted by LeeAnn as Култура, Народни танци at 11:31 PM EET

11 Comments »

May 15th, 2009

deep space nine …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 12:01 AM EET

1 Comment »

May 12th, 2009

flowers 01 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:59 PM EET

9 Comments »

May 7th, 2009

Децата и парите

Къде е мястото на парите при възпитанието на децата ни? Каква е ролята им?

Тази тема е много „хлъзгава” и много трудна за описване с малко думи, защото е част от цялостния процес на възпитанието и е чисто концептуална. „Парите” не са тема, по която можем да си променяме мнението според-както-дойде. Това е тема, подобно на всички други, отнасящи се до възпитанието на децата ни, по която трябва да имаме ясно изградено виждане и мнение и да следваме принципите си с възможно най-малко отклонения. Темата „децата и парите” е изключително съществена и всеобхватна и доказателството за това е просто: Ако от следващия текст, премахнете думата „пари” и я замените, с която и да е друга от контекста на възпитанието, текстът ще продължи да бъде смислен.

За тези, които вече са готови да ме апострофират, че „финансовото възпитание” на децата ни зависи от конкретните ни финансови възможности, бързам да кажа: НЕ, не зависи, но ако не ви се чете, не сте длъжни.  

Независимо от възрастта на детето, моделите условно се разделят на три:

Модел 1: Задоволяване и презадоволяване на всяка цена, за да расте детето със самочувствие и превъзходство.

Модел 2: Умереност и баланс.

Модел 3: Лишения и ограничения, съзнателно наложени от нас, за да се приучава детето към скромност и икономичност.

Тези модели са свързани и с два от параметрите на „нормалната семейна среда“:

Няма да коментирам вредата от излишъците – тя е очевадна. Мнението ми за вредата от умишлените лишения ще откриете по-нататък в статията. Вероятно вече се досещате, че съм привърженик на модела «Умереност и баланс».

Когато говоря за «липси» и «излишъци», включвам и парите, които са на разположение на едно дете. Под «пари на разположение» разбирам джобните на детето + парите, които ние харчим за него, а под «дете» разбирам човек на възраст до 18 години.

Именно във възрастта от 0 до 18 години се формира отношение на децата към парите (респ. тяхното спечелване и изразходване), затова и казах, че трябва да имате готов модел на поведение, който да следвате.

Децата трябва да имат ясна и реалистична представа за стойността и произхода на парите: от къде идват парите, какво коства на родителите да носят определено количество пари у дома, за какво е разумно да се харчат парите и кое колко струва.

Децата започват да проявяват интерес към парите още на 3-4 годинки, когато влизат заедно с вас в магазин. Това е удобен момент да ги научите кое си струва да се купи и кое – не. Много родители отказват някакво лакомство на децата си, защото им се струва (неоправдано) скъпо или нямат пари в момента, с мотива: «Това е вредно». Тази тактика не е правилна, защото детето вижда, че другите деца ядат подобни неща и им е ясно, че от тях не се умира.

На тази възраст трябва да започнете да формирате в детето реалистичната представа за парите, за която говорех и да го научите на някои особено важни неща:

Децата разбират подобни обяснения, ако са поднесени спокойно, с подходящ тон и подходящи за възрастта им примери. Примерите зависят от вашите принципни разбирания за нуждите и тяхното задоволяване. Възпитанието (та било то и по отношение на парите) е индивидуално.

Важно е да не пропускате «финансовото» възпитание на детето на възраст до 7 години, защото на 7 децата тръгват на училище и светът им се променя коренно. Започват да прекарват много повече време без вас и започват да имат нужда от джобни. Изведнъж се оказва, че е важно за какво ги харчат.

Много родители имат проблеми с децата си когато те тръгнат на училище. Много деца, които не са имали (макар и само) теоретичен опит с парите, като получат джобни не знаят какво да правят с тях (дават ги, губят ги, купуват си от онези «вредните» лакомства, вместо водата, за която са отишли в лавката).

За да свикне едно дете да борави с пари, то трябва да разполага с пари. Възрастта, в която детето трябва да започне да борави със собствени пари, е от 7 до 10 години. В този период децата се променят много – стават по-самостоятелни, започват да завързват познанства с нови хора и по нов начин, появява се госпожата, която децата са склонни да боготворят и комуникацията със семейството остава леко на по-заден план. (проверката на домашните, купуването на анцунг за физическо и даването на джобни, не е комуникация!)

По колко стотинки (левчета) на ден ще давате на детето зависи от вашите разбирания. Сумата не е от значение, важно е приложението й: ако му давате твърде малко, има опасност детето да се чувства неудобно сред другарчетата си; ако му давате много – да ги пилее за ненужни/некачествени неща. Трябва да постигнете баланса. В тази възраст той се постига най-лесно, но е нужно всеки ден да коментирате с детето всеки от разходите му и да му обяснявате защо одобрявате (или не) някои от тях. Това е необходимо, не толкова за да сте сигурни, че парите ви се харчат правилно, а за да свиква детето да говори с вас на едно различно ниво.

Целта на всички тези многогодишни усилия е една единствена: да възпитаме един адекватен тинейджър.

Когато детето стане на 12-14 години, нуждите му от джобни пари рязко се увеличават. То прекарва все повече време навън с приятелите си, обядва навън и вие трябва да сте сигурни, че ползва парите за това, за което сте му ги дали.

Детето трябва да разполага с достатъчно пари за средата, в която се движи. Целта е да му осигурим спокойствието да не се чувства лишено в сравнение с  другите деца, но не бива да му създаваме и криворазбрано изкуствено превъзходство.

Ако детето разполага с драстично по-малко пари от децата, с които общува, това е предпоставка за развиването на комплекси, а също и предпоставка за проблеми в бъдеще. (едно отклонение: родителите са отговорни за избор на здравословна среда за детето си и често неправилният избор на училище и среда е следствие от някакъв родителски комплекс. Децата ни не са виновни за комплексите ни и няма начин да ги компенсират.)

Проблемите могат да се изразяват във взимането на пари от родителите тайно, без позволение (за да не кажа «крадене»), взимането на вещи от къщи, с цел залагане или продажба и т.н. Хрумват ми и по-страшни неща, но ще си ги премълча.

Не съм привърженик и на идеята детето да разполага с много пари. Някои родители си мислят, че това възпитава в детето чувство на превъзходство и му създава самочувствие. Може и така да е, но разполагането с видимо повече пари превръща детето в мишена.

В тази възраст е добре да намерите начин да създадете навик на детето да управлява парите, с които разполага. Добър начин е да му давате дневните пари един път в седмицата или пък да му давате някаква сума и да проследявате за колко време му стига. Трябва да му създадете и някакъв коректив. Например: вече всички деца разполагат с мобилни телефони – за да не ограничавате минутите в картата (и да се окаже, че няма как да ви се обади, когато му трябвате), може да се договорите каква част от сметката ще плащате вие и над каква сума ще си я плаща то (от спестени парички). Ако няма спестени, ще се наложи да си ги «изработи» (с къщна работа, примерно).

Ако през всички тези години сте водили достатъчно спокойни разговори за пари с детето си, то няма да се притеснява да ви казва за какво си е похарчило парите, за какво му трябват още и ще може да си прави сметка на парите.

Колкото и смешно да звучи, много деца са травмирани и стресирани на тема «пари». Това обикновено е следствие на присъствието на децата на семейни разправии по темата. Тук е важно да се направи една разлика: Децата трябва да участват в разговорите за семейния бюджет – когато обсъждате покупка, когато пазарувате за ежедневни нужди, когато коментирате битовите разходи. Децата обаче не трябва да присъстват на разправии (ако има такива), а още по-малко да са причина за такива. Ако детето ви е похарчило неразумно парите, които сте му дали, виновен е родителят, а не детето.

Ако не сте формирали в детето правилно отношение към парите до 14 годишната му възраст, вероятността тепърва да имате проблеми с детето си, е голяма.

Когато децата станат на +15 години, животът им отново претърпява промяна. За вас тази промяна е незначителна, но за тях, тя е огромна. Децата ни отново се променят психически и физически, идва времето на новите срещи, новите мечти, новите желания и новите нужди. Колкото и да не ни харесва, голяма част от децата на тази възраст дори пушат, гримират се, висят по кафета, ходят по заведения и какво ли още не. За това им трябват пари. По-добре е ние да им ги дадем и да знаем, че ги ползват за това, отколкото те сами да намерят начин да си ги набавят.

Проблеми с парите на тази възраст обикновено са знак за наличието и на други проблеми, които може би детето прикрива добре от вас, както и знак за някакъв пропуск във възпитанието до тук. Това значи, че трябва да обърнете повече внимание на детето, но трябва да погледнете на него по нов начин и от друг ъгъл.

Проблеми, засягащи темата «пари» на тази възраст, са своебразен зов за помощ и обикновено последното, за което се отнасят, са парите.

Тази тема, както и всички, отнасящи се до възпитанието на децата ни, е безкрайна. Така поднесена, вероятно звучи абстрактно, но вярвам, че всеки читател може да я пречупи през собствения си мироглед, да открие съответните примери и да направи своите изводи.

Целта на статията е да подсети родителите, че децата ни са равни на нас човеци и дали ще ги харесваме когато станат на 16+, зависи само от нас.

Posted by LeeAnn as Нашите деца и ние! at 7:07 AM EET

2 Comments »

May 6th, 2009

tulips 01 …


Posted by NeeAnn as Фотодневник at 1:30 AM EET

20 Comments »

May 1st, 2009

От сърце…


Съзнавам, че да подариш снимка на фотограф, е като да подариш на краставичар краставици 🙂

Затова аз ти подарявам само една част от снимка. Съществената част.

Когато преди толкова (много) време ме накара да направим този блог, не си представях, че той ще се превърне в това, което е сега: мечтано местенце за бягство, и то не само за мен.

Пожелавам си и в идната година, да си наоколо, защото къщата няма да е същата без теб.

Честит рожден ден, Ники!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Реалността at 12:01 AM EET

6 Comments »